ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 09.04.2020г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 09.04.2020 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 151/2020 г. по описа на съда и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „П.и.б.“ АД срещу определението
на Самоковския районен съд, постановено на 20.01.2020г. в открито съдебно
заседание по гр.д. № 597/2019 г. по описа на този съд, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за конституирането му като трето лице – помагач на
ответника „А и Л к.“ ООД. Жалбоподателят намира определението за неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва решаващия извод на съда за липса на правен интерес
от встъпването. Обосновава наличието му с материалите по делото, както и с
пасивното процесуално поведение на ответника, обуславящо възможност за
постановяване на неприсъствено решение срещу него. Счита, че опасността от
такъв изход на делото обуславя собствения му правен интерес от участие в
производството, с оглед предотвратяване предявяването на иск по чл. 464 от ГПК
от негова страна срещу страните по делото – Л.В. и „А и Л к.“ ООД. Сочи, че
крайната цел на В. е да се присъедини към вече образуваното от „ПИБ“ АД
изпълнително дело срещу „А и Л к.“ ООД, изпълнението по което вече е насочено
срещу ипотекирани в полза на банката недвижими имоти, както и да се удовлетвори
с приоритет пред ипотекарния кредитор по реда на чл.
177 от ЗЗД. Поддържа, че нуждата от предотвратяване на тези неблагоприятни
последици обуславя правния му интерес от присъединяването му по делото по реда
на чл. 218 от ГПК, тъй като в противен случай привилегированото вземане на
ищеца би затруднило удовлетворяването на обезпеченото с ипотека вземане на
банката. Позовава се на обвързващата сила на мотивите в отношенията между
подпомагаща и подпомагана страна, както и на възможността му активно да участва
в съдебното производство и да допринесе за благоприятен резултат на
подпомаганата от него страна, който ще го облагодетелства с получаване на по-
голяма сума от продажбата на ипотекирания имот. Като допълнителен аргумент в
подкрепа на твърденията си изтъква и пасивното процесуално поведение на
ответника, като счита, че то може да доведе до неправилно уважаване на исковата
претенция, която счита за недоказана и неоснователна. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да го конституира като трето лице – помагач на
ответника по делото, като счита, че са налице всички законови предпоставки за
това.
Преписи от частната жалба са били изпратени
на ищеца и на ответника по делото - Л.В. и „А
и Л к.“ ООД, съответно на 07.02.2202г. и 12.02.2020г. Няма данни за датите, на
които тези лица са получили изпратените до тях преписи, поради което съдът приема, че постъпилият на 20.02.2020г. отговор от В.,
е подаден в срок. С него ищецът изразява становище за неоснователност и
недоказаност на частната жалба. Анализира правния интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за встъпването по чл. 218 от ГПК и счита, че такъв
съществува само в изрично предвидените от закона хипотези или ако, при
неблагоприятен изход на спора, подпомаганата страна би имала иск срещу третото
лице, но трябва и да е налице причинна връзка между правопораждащите
факти по първоначалния иск и регресния такъв. Счита,
че в случая не са налице факти, които засягат материалното право на третото
лице в отношенията му с ответника или други страни по делото. Изразява
становище, че евентуалното предотвратяване на изтъкнатата от банката възможност
за предявяване на иск по чл. 464 от ГПК не обуславя правния й интерес от
участие в процеса. Навежда довод, че в случая конституирането на трето лице като
страна би затруднило разглеждането на делото, а и би довело до продажба на
ипотекираните имоти, без техните собственици да бъдат обезщетени за направените
в тях подобрения. Моли съда да отхвърли частната жалба и да остави в сила обжалваното
определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок
и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Внесени са и
дължимите държавни такси.
За да се произнесе по съществото на поставения за
разрешаване правен спор, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка.
На 20.06.2019г. Л.В. е предявил иск по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД срещу „А
и Л к.“ ООД за осъждане на дружеството да му заплати
сумата 25000 лв. (представляваща увеличената стойност на недвижим имот в
резултат от извършени в него подобрения от страна на ищеца), както и сумата
10000 лв. (представляваща необходими разноски за същия имот през периода от
2009г. до 2018г.). Поддържал е, че е придобил право на собственост върху
апартамент С-21 в сграда с идентификатор 65231.919.144.4, която, към момента на
придобиването, е била построена до фаза „груб строеж“. Към същия момент
апартаментът е бил ипотекиран в полза на „П.и.б.“ АД за обезпечаване на
вземанията на ипотекарния кредитор срещу продавача на
имота - „А и Л к.“ ООД - по договор за кредит между тях, който е бил използван
за построяване на посочената по- горе сграда. Ищецът е твърдял, че е извършил
за своя сметка (вкл. чрез възлагане по договор за изработка) множество
довършителни работи в апартамента, които са довели до увеличаване на стойността
му. Освен това бил изразходвал парични средства за неотложни текущи ремонти и
възстановителни дейности, довели до запазване на апартамента и на сградата, в
която е построен. Същевременно, по гр.д. № 22545/2018г. на СГС, „А и Л к.“ ООД,
„В. б.“ ЕООД и И.Й. били осъдени солидарно да заплатят на „П.и.б.“ АД сумите
952695,45 евро (главница) и 37316,21 лв. (съдебни разноски), за които бил
издаден изпълнителен лист от 11.04.2018г. и въз основа на него било образувано изп.д. № 20188640400117, в хода на което собственият на
ищеца апартамент бил описан, а по отношение на него била насрочена публична
продан. Също така ищецът е поддържал, че, бидейки собственик на ипотекирания и
изнесен на публична продан имот, който не е лично задължен по материалното
правоотношение, има право да получи от цената на имота преди ипотекарния кредитор както необходимите разноски, така и
увеличението на стойността му, дължащо се на направените полезни разноски. Предявява
иск за установяване на тези свои вземания и за осъждане на ипотекарния
длъжник да му ги заплати, като сочи, че въз основа на осъдителното съдебно
решение ще може да се снабди с изпълнителен лист и да предяви привилегията си
по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД в изпълнителното производство, образувано от ипотекарния кредитор.
По така образуваното дело е подадена молба от „П.и.б.“
АД за встъпването й по реда на чл. 218 от ГПК като трето лице – помагач на
страната на ответника „А и Л к.“ ООД. Молбата е обоснована с интереса на
молителя от постановяване на съдебно решение именно в полза на ответника, тъй
като в противен случай вземането на ищеца би било удовлетворено преди неговото
собствено такова. Също така са наведени доводи за неоснователност и
недоказаност на иска, което, във връзка с пасивното процесуално поведение на
ответника, дава основание на молителя да подозира симулативност
на водения процес.
Молбата е докладвана в открито съдебно заседание по
делото на 20.01.2020г. и, след отрицателно становище по нея от процесуалния
представител на ищеца, е отхвърлена с обжалваното в настоящото производство определение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно правната теория (Цолова К. „Подпомагащата
страна в съдебния исков процес“, изд. Сиби, 2009г.,
стр. 107), по принцип липсва правен интерес от встъпване, ако постановяване на
решение с определено съдържание само би затруднило реалното упражняване на [вече
признати] права на третото лице, произтичащи от правоотношение между него и
една от главните страни. Както правилно е посочено и в обжалваното определение,
в такъв случай интересът на третото лице е свързан не с правно, а с фактическо
положение, поради което е не правен, а житейски, и като такъв е ирелевантен по смисъла на чл. 218 от ГПК. Цитираният по-
горе теоретичен източник, обаче, допуска изключение от този принцип в случаите,
в които третото встъпващо лице е кредитор с парично вземане на страна по делото,
а последното има за предмет имуществени права или задължения на тази страна. Приема
се, че в такъв случай въпросът за съществуването на интерес от участие в чуждия
исков процес е разрешен законодателно с разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД. Но след
като тя допуска, кредитор да упражнява имуществените права на длъжника си, ако
последният бездейства и по този начин застрашава удовлетворяването му, няма
основание да се отрича правото на кредитора да участва и във вече иницииран
процес, по който длъжникът му е страна, и изходът на който влияе върху
имущественото му състояние, а по този начин – и върху възможността на кредитора
да удовлетвори своето право (арг. от чл. 133 от ЗЗД).
В същия смисъл е и съдебната практика (Определение № 527 от 19.08.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 4117/2013г. ІV г.о.), съгласно която „когато срещу длъжника се
води процес от друг кредитор, силата на пресъдено
нещо на решението по иска не се разпростира и по отношение на останалите
кредитори на длъжника. Те обаче имат интерес да встъпят да помагат на длъжника,
тъй като възможността им да се удовлетворят зависи от наличието или отсъствието
на други вземания. Правният интерес на кредиторите в този случай се основава на
затрудняването и усложняването на защитата им срещу привиден кредитор чрез
предявяването на иск по чл. 464 ГПК едва при разпределението.“ Според настоящия съдебен състав,
на още по- голямо основание следва да бъде признато правото на кредитор да встъпи
в процес по иск срещу длъжника му в хипотеза като настоящата, при която, в
изпълнителното производство срещу ответника - длъжник, привилегията на ищеца е
от по- висок ред спрямо тази на кредитора - трето лице (арг.
от чл. 177, ал. 1 от ЗЗД), т.е. не само я конкурира, но и измества.
Допълнителен аргумент
в подкрепа на този извод е и фактът, че в конкретния
случай, при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна „А и Л к.“ ООД, ищецът Л.В. би се оказал със съдебно признато вземане
срещу нея, а в такъв случай третото лице „П.и.б.“
АД ще има иск по чл. 464 от ГПК срещу ищеца и
ответника – вкл. и основан на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание (арг. от ал. 2).
Също така, правната теория (Сталев Ж., Мингова А,
Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”,
изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание,
2012г., стр. 399) дава като изричен пример за наличие на правен интерес от
допълнително встъпване хипотезата, в която кредитор встъпва по дело, водено
срещу неговия длъжник от привиден кредитор, каквито доводи са изтъкнати от
молителя и в настоящия случай.
На последно място, чрез допускане на
встъпването би се реализирала и процесуална икономия, тъй като би отпаднала
необходимостта от последващо предявяване на иск по
чл. 464 от ГПК (респ. възможността за това би била изключена по аргумент от чл.
299 от ГПК), а третото лице ще има възможност да релевира
още в настоящия процес същите факти, въз основа на които би предявило този иск в
бъдеще.
По така изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 220 от ГПК и т. 9А от Тълкувателно решение № 1/2013 гр.по тълк.д. № 1/2013г. ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Самоковския районен съд, постановено
на 20.01.2020г. в открито съдебно заседание по гр.д. № 597/2019 г. по описа на
този съд, с което е отхвърлена молбата на „П.и.б.“ АД за конституирането на
молителя като трето лице – помагач на страната на ответника „А и Л к.“ ООД.
КОНСТИТУИРА „П.и.б.“ АД като трето лице – помагач на страната на
ответника „А и Л к.“ ООД в производството по гр.д. № 597/2019 г. по описа на
Самоковския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.