РЕШЕНИЕ
№ 260036/8.02.2021г. гр.
П.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
на дванадесети
януари две хиляди и двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:К К
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
гражданско
дело №778 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл.55 ал.1 от ЗЗД. Депозирана е искова молба от Р.И.И.
с ЕГН ********** с адрес ***,със съдебен адрес *** оф. адв.К.Г. срещу Г.А.А. с ЕГН ********** и Б.А.А.
с ЕГН********** ***, в която са изложени обстоятелства,че постигнал съгласие с
ответниците да закупи техен имот в село И., договорили се за продажната цена -
82 000 лева и на 31.07.2017г. им предал сумата от 45 000 лева, за
което била подписана нот.заверена разписка пред нотариус Г. В., в която било
посочено, че сумата представлява предплата/капаро за покупко-продажба на
следния недвижим имот: 754/1350 идеални части от УПИ в кв.31 по ПУП на село И., общ. Б., обл. П.,
ведно
с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 80
кв.м., с административен адрес на
имота: село И., общ. Б., обл. П., ул. „Д и П." №12, при съседи за УПИ: УПИ,
УПИ, УПИ, УПИ, УПИ, УПИ и улица.По-късно с паричен превод превел 4400 евро само
на Б.А..Изложени са обстоятелства,че ищецът живеел преимуществено в Г.и когато
се прибрал м.юли 2019 година и потърсил ответниците, за да им заплати остатъка от цената и да
оформят договора, те му отвърнали,че били намерили друг купувач.Ищецът твърди,
че си поискал да му върнат парите,но ответниците отказали.Счита се, че двамата
ответници са се обогатили неоснователно за негова сметка.
Сочи се, че в случая Р.И. бил заплатил горната сума на
ответниците, тъй като очаквал, сключването на окончателен договор в нотариална
форма за продажба на имота, както се били разбрали страните. Тези очаквания на И.
не са се сбъднали, страните не са сключили окончателен договор, с оглед на
което между тях не било възникнало очакваното от Р.И. валидно правоотношение,
поради което сумите получени от ответниците при неосъществено основание,
подлежали на връщане.
Развити си
правни доводи, сочи се, че съобразно съдебната практика,останалата част от
фактическия състав на предварителният договор,
не се бил осъществил. Страните не били сключили окончателен договор за
прехвърляне на имота в нотариална форма. Очакваното правно основание (сключване
на окончателен договор за продажба на недвижим имот в предписана от закона
форма), не се било сбъднало,
не се осъществило, поради което следвало да се приеме, че като цяло не бил
осъществен фактическия състав на правното основание.
Сочи
се, че не била налице солидарна отговорност и съгласно чл. 121, ал.1 от ЗЗД,
освен предвидените в закона случаи, солидарност между двама и повече длъжници
възниквала само ако е уговорена,
но такава не била уговорена между ответниците. Твърди се, че било видно от
представената нотариално заверена разписка с рег. №2179 от 31.07.2017г. на
нотариус Г. В., че Р.И. е заплатил на двамата ответници, общо сума в размер на
45 000 лева.
Ищецът сочи,
че се установявало се представените 2 броя разписки за изпращане на пари по
системата МГ с дати 18.12.2017 г. и 15.11.2018 г., че бил изпратил на втория
ответник Б.А., сума в размер на 4400.00 евро или левовата равностойност по курс
1.95 лв. за едно евро - в размер на 8 580.00 лева.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответниците да заплатят, както следва:Г.А.А. да заплати на Р.И.И. сумата
от 22 500 лева, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
-11.11.2019г. до окончателното
изплащане, а Б.А.А. да заплати на Р.И.И. сумата от 31 080 лева, с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда 11.11.2019г.
до окончателното изплащане.
В срокът за
отговор по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от двамата ответници, в
който не оспорват изложеното от ищеца и заплащането на сумата от 45 000 лева.Излагат
се други обстоятелства за преговори относно заплащане на сума, която И. обещал да им заплати през 2018
г., като се сочи, че не било реализирано плащането, само по вина на ищеца.
Сочи се, че
през същата година ищецът е предплатил минимални суми общо 8 580 лева
изпратени до ответника Б.А., и това станало причина да не подпишат окончателен
договор и да прехвърлят имота. Твърдят още двамата ответниците в писмения си
отговор, че ищецът не се е явявал и не оказвал никакво съдействие по уреждане
на отношенията им и бил неизправна страна по смисъла на чл.12 от ЗЗД, тъй като
заминал отново за Г.
Твърди се, че
не е имал финансова възможност да заплати остатъка от покупната цена, което
провалило сключването на окончателен договор. Твърди
още, че в случая били налице преддоговорни правоотношения между страните и
сключено съглашение по чл.8 от ЗЗД. Същото имало организационен и подготвителен
характер, включително с оглед сключването на предварителен договор. По
последния страни би следвало да са ответниците и майка им - Е.Б.А.ова,
доколкото тримата са законни наследници на починалия общ наследодател и
собственик на имота - А. Г А..
В случая не бил подписан предварителен договор
изцяло по вина на ищеца, като недобросъвестното му бездействие представлявало
решаваща пречка за приключване на преговорите и сключването на предварителен
договор повече от две години.
Предвид на това обстоятелство и на основание
чл.69 ал.2 от ЗЗД, се моли съдът да даде срок на ищеца за сключване на
предварителен договор с уговорена крайна цена, срок за плащане и за сключване
на окончателен договор. Твърди се още, че не бил намерен друг купувач на имота.
Напротив, въпреки изтичане на първоначално предвидения срок през 2018 год.,
ответниците веднага имали готовност за уреждане на отношенията между страните и
никога не били отказвали на ищеца да му
продадат имота, за който той е предплатил посочените в исковата молба суми.
Твърди се, че ищецът бил злоупотребил с тяхното
доверие за плащането на цената на вноски и сключването на предварителен договор
относно размера на вноските и периода от време за приключване на сделката.
В проведените
съдебни заседания страните поддържат становищата си.
Окръжният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба и писменият отговор,
доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа и правна страна, следното:
По
делото не е спорно между страните, че ответникът Г.А.А. е получил сумата от 22 500 лева,
а неговият брат Б.А.А., съответно сумата от 31 080 лева/общо/ от ищеца Р.И.И.,
като за първата сума, като за първата сума е налице разписка от 31.07.2017г.
заверана нотариално, пред нотариус Г. В., а за втората сума от 4400 евро или
8580 лева са представени доказателства от системата на М Г.
Безспорно в отношенията
между страните е,че парите са дадени като капаро/предплата за покупко-продажба
на следният имот:754/1350 идеални части от УПИ в кв.31 по ПУП на село И., общ. Б., обл. П.,
ведно
с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 80
кв.м., с административен адрес на
имота: село И., общ. Б., обл. П., ул. „Д и П." №12, при съседи за УПИ: УПИ,
УПИ, УПИ, УПИ, УПИ, УПИ и улица./видно и от нот.заверената разписка/.
Не
се спори, а и се установява от разпита на свидетелите Я. И. и С А,че покупната
цена е в размер на 82 000 лева и ответниците не са я върнали, до момента,
така както мвсеки от тях я е получил.
Основният спорен момент,
в настоящият казус между страните е, имал ли е виновно поведение ищецът, респ.
отказал ли е да изплати остатъка от продажната цена което твърдят ответниците,
за да стане причина, да не бъде финализирана сделката.
От разпита на свидетеля Я.
И. брат на ищеца се установява,че страните са се били разбрали за продажна цена
в размер на 82 000 лева, а за остатъка казали,че като почине дядото на Б.А.
тогава ще оформят документите и ищецът трябвало да им изплати остатъка, защото
те продължавали да живеят в къщата.
Свидетелят установява,че
през 2018 година ищецът ги е търсил и искал да заплати остатъка, но те отново
не бързали- „чакали дядо им да почине“. Установява, че през 2019 година ищецът
ги потърсил и искал да уредят отношенията си, тъй като свидетелят разбрал, че
ответниците са продали къщата и на друго семейство от махалата, но ответниците
отказали.Установява,че ищецът наел
адвокат и разбрал, че къщата е била ипотекирана.
От представеното удостоверение за наследници е видно,че ответниците са
синове на покойният А. Г А.,а съобразно представеният нот.акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №58 том ІІІ, н.д.439/17г. по
описа на нотариус В. майката на ответниците Е.Б.А. е призната за собственик на
процесният имот в село И..
Установява се също, че Е.Б.А.,“ГОТИ-К“ ЕООД и ответниците Б.А.А. и Г.А.А.,
са сключили договор за заем с „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, като заемополучатели за сумата
от 38 346.89 евро.От т.VІІ на договора, се установява,че договорът за заем
е бил обезпечен с ипотека върху процесният имот в село И..
Разпоредбата
на чл. 55, ал.1 ЗЗД урежда
връщане на даденото без основание, при неосъществено или отпаднало основание.
В настоящия случай безспорно е, че
страните са водили преговори за сключване на договор за покупко-продажба и
предварителен такъв на процесният имот в село И.. Те обаче не са оформили тези
преговори в предварителен договор, чиято форма, съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗЗД, е писмена. Поради това и не може да се приеме, че договор между
тях е сключен, доколкото отношенията между тях нямат характеристиките на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, още по-малко на
окончателен такъв, и поради липсата
на договор в писмена форма между страните в случая е налице нищожност на договора, сключен
между тях в устна форма, за продажба на имота, на основание чл.26 ал.2, предл. трето ЗЗД.Независимо, че
страните не спорят по параметрите на бъдещият си договор, окончателната цена и
срока на плащане.
В решение №246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1265/2010 г., IV г. о. е обобщено, че институтът на неоснователното
обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг
ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за
това. Настоящият случай е именно такъв.
За основателността на така заявената искова
претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните
материално-правни предпоставки (юридически факти): наличие на плащане от страна
на ищеца на процесните суми: на Г.А.А. сумата от 22 500 лева,
а на Б.А.А., съответно сумата от 31 080 лева/общо/, да е налице
неосъществено или отпаднало основание за плащането на тази сума, в случаят
е неосъществено.
В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже плащането, което в настоящият казус е безспорно между страните. Ответниците
носят тежестта да докажат наличието на правно основание за получаване на
процесната сума, задържането й, респ. че
са върнали сумата. Само за пълнота
следва да се отбележи,че възражението на ответниците, че ищецът И. е неизправна
страна в отношенията им е несъстоятелно, тъй като липсва облигационна връзка, а
и те не установиха това.Тъй като ответниците не установиха наличието на основание за задържане на
сумите, то те дължат връщането й.
Ето защо и предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
константната съдебна практика, доколкото липсва основание за престацията,
изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен
договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице
задължителна съдебна практика, отразена в т.7 на ППВС №1/1979 година.В случая,
законна лихва се претензира от датата на депозиране на исковата молба и затова
следва исковите претенции да бъдат уважени изцяло с присъждане на законна лихва
считано от 11.11.2019 година до окончателното изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
ищецът се полагат разноски, които съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК са в размер на 4377 лева от
които:2200 лева адв. хонорар, внесена ДТ в размер на 2144 лева,внесени дт за
преписи и получена обезп.заповед общо – 33.70 лева.Следва ответниците да бъдат
осъдени общо да заплатят този размер на разноски.
Воден от горното и на основание
чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН ********** с адрес ***,
на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да
заплати на Р.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** оф.
адв.К.Г.,
сумата от 22 500 лева, с която се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
-11.11.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б.А.А. с ЕГН**********, с адрес ***, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати на Р.И.И. с ЕГН ********** с
адрес ***,със съдебен адрес *** оф. адв.К.Г., сумата от 31 080 лева с която се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда -11.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН **********
и Б.А.А. с ЕГН********** ***, да заплатят общо на Р.И.И. с ЕГН ********** с адрес ***,със
съдебен адрес *** оф. адв.К.Г. разноски
в размер на 4377
лева.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: