РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Стара Загора, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседА.е на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20255530101208 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основА.е чл.226, ал.3, във връзка с ал.1, т.2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 36745,00лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в размер на пенсията за осигурителен
стаж и възраст, която ищцата не е могла да получи за периода 24.07.2019г. – 15.08.2024г.,
поради невярно удостоверяване на категорията на положения труд от ищцата на длъжността
„обрезвач“ на каучукови уплътнители от страна на работодателя й – ответника в издадения
от него документ – Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№...г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда да окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски.
Исковете са предявени от А. К. Т. от гр..... срещу „Завод за каучукови уплътнители“ АД
с.Горно Ботево, общ.Стара Загора. Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила в
ответното дружество в периода 29.08.1983г. – 01.07.1986г., като е заемала последователно
длъжностите „пресьор“ и „обрезвач“ на каучукови уплътнители. Трудът, полаган на тези
длъжности, съгласно чл.42 от 50-то ПМС/21.05.1990г. бил категоризиран като втора
категория, което давало възможност на съответния работник да се пенсионира по-рано.
Конкретно за ищцата, при нейния трудов стаж и възраст, тя е имала възможност да се
пенсионира на 24.07.2019г. Ответникът обаче издал на ищцата Удостоверение (обр.УП-3) с
изх.....г., в което бил отразен трудовия й стаж, като само за една от заемА.те длъжности –
„пресьор“ е било отбелязано, че е втора категория труд, а за другата длъжност „обрезвач“ не
е било отразено нищо, за което автоматично се приемало, че е трета категория труд. По този
1
начин удостоверен трудовия стаж на ищцата й попречил да се пенсионира при по-
благоприятните условия за втора категория труд и същата успяла да се пенсионира едва на
15.08.2024г. По същото време ищцата се консултирала със специалист по ТРЗ и разбрала, че
в издаденото от ответника удостоверение от 2009г. е отразено невярно обстоятелство, като
не е вписано, че и положения от нея труд като „обрезвач“ е от втора категория. Тогава
ищцата поискала издаването на ново удостоверение от ответника и в издаденото
Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№........г. вече трудът и на двете заемА. от ищцата
длъжности бил отразен като втора категория. Ищцата счита, че поради невярното
удостоверяване на категорията труд, която е полагала при ответника в Удостоверение
(обр.УП-3) с изх.......г. е пропуснала възможността да се пенсионира още на 24.07.2019г., като
е претърпяла значителни вреди – в размер на неполучената от нея пенсия за целия период от
24.07.2019г. до 15.08.2024г., когато се е пенсионирала. Размерът на вредите ищцата определя,
като счита, че размерът на месечната пенсия, който е щяла да получи към 01.08.2019г. е
455.00лв., съобразен с натрупА.я към онзи момент стаж на ищцата и с размера на нейното
осигуряване през годините. Така за периода 01.08.2019г. - 01.07.2020г. пропуснатата полза за
ищцата била в размер на 5005,00лв. (455,00лв. за 11 месеца); от 01.07.2020г. пенсията на
ищцата би била увеличена с 6.7% до 485.00лв. - т.е. за периода 01.07.2020г. - 01.01.2021г.
пропуснатата полза възлизала на 2910,00лв. (485,00лв. за 6 месеца); от 01.01.2021г. пенсията
на ищцата би била увеличена с 12.5 % до 546.00лв. - т.е. за периода 01.01.2021г. -
01.07.2021г. пропуснатата полза възлизала на 3276,00лв. (546,00лв. за 6 месеца); от
01.07.2021г. пенсията на ищцата би била увеличена с 5% до 573.00лв. - т.е. за периода
01.07.2021г. - 01.01.2022г. пропуснатата полза възлизала на 3438,00лв. (573,00лв. за 6
месеца); от 01.01.2022г. пенсията на ищцата би била увеличена с 60,00лв., до 633.00лв. - т.е.
за периода 01.01.2022г. - 01.07.2022г. пропуснатата полза възлизала на 3798,00лв. (633,00лв.
за 6 месеца); от 01.07.2022г. пенсията на ищцата би била увеличена с 6.1 % до 671.00лв. - т.е.
за периода 01.07.2022г. - 01.07.2023г. пропуснатата полза възлизала на 8052,00лв. (671,00лв.
за 12 месеца); от 01.07.2023г. пенсията на ищцата би била увеличена с 12 % до 752.00лв. -
т.е. за периода 01.01.2023г. - 01.07.2024г. пропуснатата полза възлизала на 9024,00лв.
(752,00лв. за 12 месеца); от 01.07.2024г. пенсията на ищцата би била увеличена с 11 % до
834.00лв. - т.е. за периода 01.07.2024г. - 15.08.2024г. пропуснатата полза възлизала на
1251,00лв. (834,00лв. за 1.5 месеца). Общо за периода от 24.07.2019г. до 15.08.2024г.
пропуснатите ползи от страна на ищцата били в размер на сумата от 36745.00лв. Ищцата
отправила извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на обезщетение, но
ответникът отказал, като отрекъл да е издавал процесното Удостоверение (обр.УП-3) с изх.
№....г. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 36745,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи в
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищцата не е могла да получи за
периода 24.07.2019г. – 15.08.2024г., поради невярно удостоверяване на категорията на
положения труд от ищцата на длъжността „обрезвач“ на каучукови уплътнители от страна на
работодателя й – ответника в издадения от него документ – Удостоверение (обр.УП-3) с изх.
2
№....г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба
в съда да окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор на
исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не оспорва
факта, че през месец август 2024г. ищцата е поискала издаване на Удостоверение (обр.УП-3)
и такова й е било издадено на 16.08.2024г. Ответникът нямал информация кога ищцата е
използвала това удостоверение, за да упражни правото си на пенсия. Не било установено и
дали преди 2024г. ищцата е подавала документи към НОИ за пенсиониране и такова й е било
отказано поради невярно удостоверяване от страна на работодателя. Представеното от
ищцата Удостоверение (обр.УП-3) с изх.№....... не било издадено от ответника. В архивите
му липсвал такъв документ, същият не бил подписан от представляващия ответника към
онзи момент. Ответникът счита, че придобиването на правото на пенсия се преценяло от
административния орган НОИ, независимо от удостоверените от работодателите
обстоятелства. Именно НОИ преценява положения от работника стаж от коя категория е, и
дали съответния работник е придобил или не право на пенсия. ВписвА.ята на работодателя в
издавА.те от него удостоверения, представлявали предложение към НОИ как да третира
положения трудов стаж, но не били обвързващи за административния орган. В случая не
било налице издадено от работодателя удостоверение. Представеното от ищцата
удостоверение от 2009г. не било използвано от нея за удостоверяване на трудовия й стаж при
пенсиониране. Ответникът счита, че твърдяните от ищцата вреди били хипотетични, тъй
като не било ясно какво би било решението на пенсионния орган, ако тя е подала документи
за пенсиониране към по-ранен момент. Липсвала причинно-следствена връзка между
удостоверяването и неполучаването на пенсия, тъй като ищцата не е подавала документи за
определяне на пенсия пред НОИ.
Поради тази причина ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и моли
съда да го отхвърли. В случай, че прецени искът за основателен, прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като анализира представените и събрА. по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди ги във връзка с доводите на стрА.те и приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че в периода 29.08.1983г. до 01.07.1986г.
ищцата е работила по силата на трудово правоотношение при ответното дружество „Завод за
каучукови уплътнители“ АД, като за периода 29.08.1983г. - 13.11.1984г. е изпълнявала
длъжността „пресьор“, а за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността
„обрезвач“.
Видно от представеното по делото Удостоверение образец УП-3 изх. ....г., издадено от
ответника, за периода 29.08.1983г. - 13.11.198 г. ищцата е изпълнявала длъжността „пресьор“,
а за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността „обрезвач“. В същото
удостоверение е записано, че „съгласно т.42 от ПМС №50/21.05.1990г., длъжността
3
„пресьор“ на каучукови уплътнения е II категория“.
По делото е представено Заявление за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и – образец
УП-1, подадено от ищцата и въведено в деловодството на Националния осигурителен
институт ТП Стара Загора с вх. ......г., с което ищцата е заявила, че желае да й се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 15.08.2024г. от ищцата е подадена и молба, с която същата моли да бъде
преразгледано Удостоверение образец УП-3 изх. №.....г., издадено от „Завод за каучукови
уплътнения“ АД, в частта „обрезвачка“ за периода 14.11.1984г. – 01.07.1986г. Във връзка с
така подадената молба е издадено Удостоверение изх.№.....г., в което е посочено, че за
периода 29.08.1983г. - 13.11.1984г. ищцата е изпълнявала длъжността „пресьор“, а за периода
14.11.1984г. – 01.07.1986г. е изпълнявала длъжността „обрезвач“, като е посочено, че
„съгласно т.42 от ПМС №50/21.05.1990г. длъжността пресьор и обрезвач е втора
категория труд. Общия трудов стаж втора категория е две години, десет месеца и два
дни.“
Видно от издаденото Разпореждане №**********/...г. на Ръководител на ПО в ТП на
НОИ, оправомощен със Заповед на Директора на ТП на НОИ, на ищцата е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер – 580,57лв. при навършена
възраст – 59 г. и 6 м. и осигурителен стаж от II категория труд – 15 г., 07 м., 07 дни и
осигурителен стаж от III категория труд – 25 г., 00 м. и 29 дни. С разпореждане от
30.10.2024г., размерът на отпуснатата на ищцата пенсия е увеличен на 1022,40лв.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от стрА.те и прието от съда като
добросъвестно и компетентно, се установява, че ищцата А. К. Т. е придобила право на
пенсия на основА.е чл.69б, ал.2 КСО, считано от 23.07.2019г. – датата на която е отговаряла
кумулативно на всички изисквА.я – наличие на 15 години осигурителен стаж от втора
категория труд, навършена възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст. При
изчислението на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст за периода от
24.07.2019г. до 15.08.2024г. вещото лице предлага два варианта на изчисление: 1. В случай,
че ищцата е продължила да упражнява трудова дейност и след 23.07.2019г., като се вземе
предвид служебното преизчисляване на пенсията с допълнително придобития от пенсионера
осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване
– общият размер на пенсията за разглеждА.я период възлиза на 40132,40лв. 2. В случай, че
лицето е преустановило трудова дейност след евентуално отпускане на пенсия, считано от
23.07.2019г., то размерът на пенсията за същия период би бил 38266,61лв. В открито съдебно
заседА.е, вещото лице допълва, че при изчисленията си, стажът на длъжността „обрезвач“ е
зачетен като втора категория труд, тъй като, ако е бил зачетен като трета категория труд,
ищцата няма да има възможност да се пенсионира по този ред.
Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1, т.2 от Кодекса на труда работодателят и
4
виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или
служителя поради вписване на неверни данни в издадените документи. Този вид
отговорност има специфичен обект на посегателство – трудовите права на работника при
неизпълнение на законоустановени задължения на работодателя. Касае се за типична
договорна отговорност, тъй като се основава на съществуващо между стрА.те конкретно
трудовоправно отношение. Отговорността на работодателя в случая обхваща всички
имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.
Фактическият състав на този вид отговорност на работодателя обхваща кумулативно
следните елементи: 1/. Неизпълнение на задължението на работодателя, изразяващо се в
неотразяване на верни данни в издаден от същия документ; 2/. Настъпила вреда в
патримониума на работника или служителя; 3/. Причинна връзка между неизпълнение на
задължението и настъпилата вреда; 4/. Виновно поведение от страна на работодателя /негов
работник или служител/, изразяващо се в умисъл или груба небрежност.
По отношение на вписването на неверни данни:
От доказателствата по делото безспорно се установи, че в Удостоверение – образец УП-
3, изх. №.......г. е посочено, че за периода 29.08.1983г. до 01.07.1986г. ищцата е заемала две
длъжности – „пресьор“ и „обрезвач“ в ответното дружество, само едната от които е посочена
като II категория труд, а именно – длъжността „пресьор“. Съгласно т.42 действащия към
момента на полагане на труд от страна на ищцата Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране, „обрезвач на каучукови изделия в цеха“ попада в раздел втори – „Втора
категория труд“. Съгласно чл.5, ал.7, т.2 КСО – осигурителят е длъжен по искане на
осигурено лице или негов представител да издава безплатно, в 14-дневен срок, документи за
осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд за периоди преди 1
януари 2000г. Без съмнение цитираната разпоредба възлага на работодателя - осигурител
задължението да издаде документ с вярно удостоверяване на осигурителния стаж на
работника и категориите труд, които е полагал в предприятието. Съдът намира, че
удостоверяването в процесното Удостоверение – образец УП-3 изх.....г. е невярно, т.е. чрез
пропускане на отбелязването, че длъжността „обрезвач“ е втора категория, в същото са
посочени неверни данни. В подкрепа на това заключение е и обстоятелството, че
впоследствие е издадено Удостоверение образец УП-3 изх. .....г., в което за същия период и
двете длъжности са посочени като такива при II категория труд. Ето защо следва да се
приеме, че от страна на ответния работодател е осъществен първият елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, предвидена в чл.226, ал.1, т.2 КТ.
По отношение на причинената вреда:
В конкретния случай от страна на ищцата се претендират имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи. Имуществената вреда се дефинира, като неблагоприятно
влияние върху патримониума на субекта, изразяващо се в две посоки – неговото намаляване
/загуба/ или пропуск за сигурното му увеличаване /пропусната полза/. За да са налице
пропуснати за ищцата ползи е необходимо във връзка с неправилното удостоверяване от
страна на ответника за ищцата да не е настъпило сигурно увеличение на имуществото й.
5
Съгласно разрешението на Тълкувателно решение №3/13.01.2023г. по тълк.дело
№3/2021г., ОСГТК на ВКС, Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказА. със сигурност, както трябва да бъдат доказА. със сигурност пропуснатите ползи,
причинени от неизпълнение на договорно задължение. В мотивите си ОСГТК приема, че в
тези случаи на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за
реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта.
Тези факти са конкретни и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна
пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени
доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се
направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което
е осуетено от деликта. С това тълкувателно решение се потвърждава и разрешението на
Тълкувателно решение №3/12.12.2012г., по тълк.дело №3/2012г., ОСГТК на ВКС, съгласно
което при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди от договорно
правоотношение под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Във връзка с
гореизложеното следва да се отговори на въпроса дали в конкретния случай пропуснатите
ползи в патримониума на ищцата се доказват със сигурност.
Правото на пенсия е конституционно, тъй като е една от основните форми, в които се
проявява и чрез които се осъществява правото на обществено осигуряване – чл.51 от
Конституцията на Република България. По съдържА.е правото на пенсия е субективно,
потестативно право. Упражняването му внася двойствена промяна в правното положение на
осигуреното лице. От една страна то променя осигурителното правоотношение между
осигуреното лице и осигурителния орган. От друга страна упражняването му променя
правното положение на осигуреното лице по чл.4 и чл.4а КСО, тъй като последното
придобива качеството „пенсионер“. Като субективно право, правото на пенсия възниква за
осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява,
като се следва определена административна процедура. В разпоредбите на КСО и Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж се съдържат правни норми, уреждащи преобразуващото
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и начина на упражняването му.
Производството започва с подаване на заявление от лицето, придобило право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. По правната си характеристика, самото заявление за отпускане
на пенсия, с което дадено физическо лице мА.фестира желА.ето си да упражни правото си
на определен вид пенсия, каквото право претендира, че има. Волеизявлението на
осигуреното лице, обаче, не е достатъчно за упражняване правото на пенсия. В този смисъл
– правото на пенсия е едно потенциално право, чието реално осъществяване изисква
предприемане на необходимите действия от правоимащия и волеизявление на
осигурителния орган за отпускане на пенсията от определена дата. Тъй като упражняването
на това право се извършва по административен ред, новият юридически факт е
постановеният административен акт – разпореждането на съответния компетентен орган на
НОИ, с което се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст.
6
Следва да се приеме, че за да бъдат доказА. със сигурност пропуснатите ползи от
ищцата е необходимо да е упражнено правото на отпускане на пенсия или поне да е
направен опит за такова упражняване, чрез подаване на заявление до съответния
административен орган, след което да е последвал отказ за отпускане на пенсия, съответно
пенсията да е била отпусната в по-малък от полагаемия размер и то поради неправилното
вписване на данни от страна на работодателя. Не се спори по делото, че към момента на
възникване правото на пенсия на ищцата по реда на чл.69б, ал.2 КСО – 23.07.2019г. ищцата
не е упражнила правото си на пенсия чрез подаване на заявление пред компетентния
административен орган, съответно от последния не е бил издаван какъвто и да е
административен акт в тази връзка. Такъв е бил издаден едва на 08.10.2024г. В този смисъл е
и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, което сочи, че след настъпване правото на пенсия ищцата не е подала
необходимото заявление „Образец УП-1“, а е продължила да упражнява трудова дейност.
Така и увеличаването на патримониума на ищцата със сумите, които е щяла да получи от
евентуално отпусната пенсия, остава предполагаемо. Твърдението, че „ако ищцата беше
знаела, че е придобила право на пенсиониране е щяла да упражни това право“ не покрива
завишения критерий на доказване сигурността на пропуснатите ползи въведен от правната
теория и потвърден от разрешенията на горецитирА.те тълкувателни решения. От събрА.те
по делото доказателства не се установи дори да е било налице намерение на ищцата да
упражни това право към 23.07.2019г. Поради това и съдът приема за недоказан вторият
елемент от фактическия състав на института на отговорност на работодателя по чл.226, ал.1,
т.2 КТ.
По отношение причинната връзка между неизпълнение и вреда:
Доколкото се прие за недоказан вторият елемент от фактическия състав на
отговорността на ответника, то е логически невъзможно съществуването на причинна
връзка между увреждащото неизпълнение и причинената вреда. Следва да се посочи, че
определените от вещото лице размери на пенсия от вещото лице биха били дължими само и
единствено при упражняване правото на пенсия от страна на ищцата или опит за
упражняване на това право при постановен отказ, още в момента на неговото възникване.
Ясно се очертава липсата на причинна връзка между деяние и вреда от обстоятелството, че
дори при изчислението на дължимото обезщетение са възможни два варианта – един, при
който лицето е прекратило трудовото си правоотношение след упражняване правото на
пенсия и втори, при който ищцата преустановява трудовата си дейност. Поради това и този
елемент от разглеждА.я фактически състав следва да се приеме за недоказан.
Предвид гореизложеното и при недоказаност на два от кумулативно изискуемите
елементи от фактическия състав на претендираното право, предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основА.е чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника
сторените по делото разноски в размер на 2650,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес .......... срещу
„ЗАВОД ЗА КУЧУКОВИ УПЛЪТНИТЕЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Горно Ботево, общ.Стара Загора, представлявано от Кристиян Димчев Д., за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 36745,00лв., представляваща
обезщетение, дължимо на основА.е чл.226, ал.1, т.2 и ал. 3 от Кодекса на труда за
претърпени неимуществени вреди – под формата на пропуснати ползи за пенсията за
осигурителен стаж и възраст, която ищцата не е могла да получи за периода от 24.07.2019г.
до 15.08.2024г., поради извършеното невярно удостоверяване на категорията на положения
от ищцата Т. труд на длъжността „Обрезвач на каучукови уплътнители“ от страна на
работодателя й „ЗАВОД ЗА КАУЧУКОВИ УПЛЪТНИТЕЛИ“ АД в издадения от него
документ – Удостоверение (образец УП-3), изх.........., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. К. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес ........ да заплати на „ЗАВОД ЗА
КУЧУКОВИ УПЛЪТНИТЕЛИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Горно Ботево, общ.Стара Загора, представлявано от Кристиян Димчев Д. сумата от
2650,00лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляващи сторени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8