Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 363
гр. ВРАЦА, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско
отделение, в публичното
заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при участие на секретар лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`543 по описа за 2019 год.,за
да се произнесе взе предвид:
"Нова Варова Компания"ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Мездра , ул."Хр.Ботев" №56, представлявано от
управителя П.Н.Б., е подало въззивна
жалба против решение №158/19.07.2019 г по гр.д.№ 538/19 г по описа на МРСъд,
с което решение предявените против
дружеството обективно съединени искове
от С.П. *** с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 във вр.с чл.225 ал.2 от КТ, са уважени.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на МРСъд атакувано с жалбата е незаконосъобразно ,тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради
което било и необосновано.
Освен това се твърди ,че изводите на решаващия съдия били неправилни и незаконното уволнение било недоказано.
Моли се решението на МРСъд да бъде отменено с всички законни последици и
постановено друго решение, с което се отхвърлят предявените от ответника искове
по КТ.
С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. К.Т.
от ВАК, в качеството й на
пълномощник на С.П., поддържа становище
,че оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение , а решението на МРСъд
потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
ВОС служебно е назначил пред
въззивната инстанция спец. счетоводна експертиза, във връзка със служебно
прилагане на материалноравна норма ,каквато е чл. 333 ал.1 т.2 във р. с ал.2 от КТ.
Съд. състав приема на осн.чл. 267
ал.1 от ГПК ,че въззивната жалба е проц.
допустима ,тъй като е подадена в
законния срок ,от страна с право на
ожалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество
същата е н е о с н о в а т е л н а.
С.П. ***, е предявил против „Нова
варова компания“ ЕООД, гр. Мездра, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 56, представлявано от управителя П.Н.Б.,
обективно съединени искове за:
- признаване уволнението му за незаконно и отмени Заповед № 37/03.05.2019 г., с която
трудовото му правоотношение е прекратено,
- за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „портиер“ в Нова Варова Компания“ ЕООД гр. Мездра,
отдел/цех: цех "Черпиш".
- заплащане обезщетение за
времето, в което е останал без работа, поради уволнението за срок от шест
месеца – 07.05.2019 г. до 17.11.2019 г. в размер на брутното му трудово възнаграждение
в размер на 829.53 лв. месечно или общо 4977.18 лв., ведно със законната лихва,
считано от 09.05.20149 г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
Правното основание на иска е чл.
344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба. Твърди че
уволнението е законосъобразно и
извършено съгласно изискванията на Кодекса на труда.
Събрани са писмени доказателства. Приложено е заверено копие от личното
трудово досие на ищеца.
Събраните доказателства по делото
дават основани въз. състав да приеме следната факт. обстановка:
Съгласно сключен труд. договор между С.П. и
дружеството- работодател под № 22/29.03.2016 г., същият е заемал длъжността „портиер“ , а по последното допълнително споразумение към
трудовия му договор от 01.01.2019 г.,
длъжността е "портиер охрана".
На 03.04.2019 год. на С.П. е връчено предизвестие,
в което е посочено, че след изтичане на законния срок от 30 дни трудовото му
правоотношение ще бъде прекратено.
Със Заповед № 37/03.05.2019 г. на управителя на
ответното дружество, трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.
328 ал. 1 т. 2 пр. второ КТ – поради съкращение в щата, считано от същата дата.
По делото е приложена Заповед №41/15.03.19 г ,с
която считано от 18.03.2019 г управителя
на дружеството -работодател е утвърдил
ново щатно разписание, приложено е същото и в него е премахната длъжността
"портиер" изцяло от 19.03.2019 г.
Приложено е труд. досие на П. ,в което е приложена
служ. бележка и фиш за последното му
брутно труд. възнаграждение за м.
април 2019 г в размер на 829,53 лв,
заповед за прекратено труд. правоотношение от 03/05/2019 г, самото предизвестие
от 03/04/2019 г, решение на ТЕЛК от 19.03.2019 г със становище от ТЕЛК и писмо
от работодателя до Дирекция "Инспекция по труда"-Враца за даване
разрешение за прекратяване труд. правоотношение с П. по чл. 333 от КТ.
С ИМ е
приложено решение на ТЕЛК за ответника С.П.
от 08.02.2018 г за 72,4% ТНР, както
и бол. лист за отпуск по болест от 01.05.2019
до 10.05.2019 г, и копие от труд. книжка, заедно с рег. карта от бюро по
труда от 13.05.2019 г.
Назначената
пред ВОС спец. експертиза е установила,
че решението на ТЕЛК от 19.03.20189г и мнението на ТЕЛК вписани
в него ,са входирани в Инспекция по труда -Враца на 28.03.2019 г и на
следващия ден 29.03.2019 г е дадено разрешение за уволнението на С.С., поради съкращение в щата
в дружеството-жалбоподател.
При гореизложената
факт. обстановка се налагат следните правни
изводи:
1.Не се спори между страните ,че от представеното
ЕР от 08.02.2018 г с ИМ се
установява ,че С.П. е бил преосвидетелствуван с трайно намалена
работоспособност от 72,4 % ТНР поради заболяване: "доброкачествено
новообразувание на главния мозък и други части на централната нервна система".В
досието ме фигурира и ЕР №1328/19.03.2019
г за освидетелствуване с диагноза "доброкачествено новообразувание на
главния мозък и други части на централната нервна система" и 72% НТР. По
това решение на ТЕЛК същата е изразила
мнение по повод искане на работодателя по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ,че в
решението са посочени противопоказните условия за труд на П. и че е с намалени вэъзможности за усвояване
на нови професии. Отразено е ,че заболяването му не попада в Наредба №5 от 1987 г.Следователно към момента на
поисканото мнение от ТЕЛ С.П. е бил трудоустроен още от 2018 г, като с новото
решение на ТЕЛК от 19.03.2019 г е преосвидетелствуван отново с 72%НТР.
2.Съгласно чл. 333
ал.1 от КТ в случаите на чл.328 ал.1 т.2, какъвто е настоящия ,работодателят може да уволни работника само след
предварително разрешение от Инспекцията по труда като на осн. чл. 333 ал.2 от КТ,следва да се изиска и мнението на ТЕЛК.
В настоящия
казус работодателят е представил писмо
от инспекцията по труда от
29.03.2019 г до него,че същата дава съгласие за уволнението на С. по чл. 328
ал.1 т.2 от КТ.
От назначената пред ВОС спец. експертиза се
установи,че към искането до ИТ са
били приложени решението на ТЕЛК от 19.03.2019 г с мнението на ТЕЛК за извършване на процесното уволнение. Тъй като
работниците имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда,
където се предвижда изрично процедура до
ИТ, която следва да бъде спазена от работодателя, в случая същата е спазена. Ирелевантно е
обстоятелството дали са изпратени по пощата или на ръка, важно е ,че те са входирани в ИТ-Враца.
3.В настоящия казус следва да се отбележи и факта ,че С.С. е
бил в болнични от 01.05. до 10 .05.2019 г, когато на 07.05.2019 г му е връчена
заповедта за уволнение и той я е получил
лично. Дали предписаната процедура по преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ е
спазена, съдът е длъжен да провери, доколкото е предпоставка за
законосъобразността на извършеното уволнение. Съгласно чл. 333 ал.1 т.4 от КТ
при съкращение в щата по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ, работникът също ползва закрила
и по т.4.Датата на връчване заповедта за уволнение се счита за прекратяване на
труд. правоотношение и към тази дата следва да се прецени дали работникът
ползва специална закрила на т.4 от
чл.333 ал.1 КТ.Започването на отпуск по
т.4 от чл.333 ал.1 от КТ според съдебната
практика е платения годишен, неплатения,учебния
както и отпуск за временна нетрудоспособност и др.
В случая заповедта за уволнение е връчена на С. на
07.05.2019 г, когато той е бил в отпуск по болест т.е. отпуск за временна нетрудоспособност и се е ползвал от закрилата на чл. 333
ал.1 т.4 от ГПК т.е. тя не е била
преодоляна. На това основание
уволнението на работника също е незаконосъобразно.
4. В решението си МРсъд е коментирал и правото на
подбор на работодателя по чл. 329 от КТ при съкращение на щата на С.П..По делото не е представено предишното
щатно разписание , но от новото щатно разписание /19.03.2019 г/се установява
,че длъжността "портиер- охрана" липсва изцяло и в графата
за длъжност "портиер" е
записано "0" т.е. дори и да е имало повече от една щатна
бройка всичките са съкратени и не може да се споставя въпроса за подбор от
работодателя по чл. 329 от ГПК.
5. По делото се установи, че уволнението на ищеца
е незаконно и подлежи на отмяна, поради което и акцесорният иск по чл. 344 ал.
1 т. 2 КТ за възстановяването и на заеманата преди това уволнение работа на
длъжността – „портиер“ при ответника, също се явява основателен и следва да се
уважи.Основателен е и иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ.
По данни в делото
от труд. книжка П. след
уволнението не е работил по трудов договор , а последното му брутно труд. възнаграждение е за м. април
2019 г. следователно на същия се дължи
обезщетение за времето през което е останал без работа т.е. от уволнението до
постановяване на решението в размер на 2
198,56 лв.Тъй като няма подадена жалба
от С.П. срещу решението на МРС в отхвърлената част за обезщетение по чл.225
ал.1 от КТ за разликата между 4 977,18
лв и присъдената от 2198,56 лв, то същото
следва да бъде потвърдено и в тази част.
С оглед гореизложеното решението на мРСъд
следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото на ответника се дължат направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 560 лв.
Проц. представител на жалбоподателя адв. Д. е направила възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение пред ВОС на осн.
чл. 78 ал.5 от ГПК, за което съд. състав приема следното:
съгласно чл. 7 ал.1 т.1 от Наредба №1 за мин. адв.
възнаграждения за отмяна на уволнение или възстановяване на работа,когато иска
е предявен самостоятелно, адв. възнаграждение
е не по- малко от мин. работна заплата за страната/сега 560 лв/ или на
определяне възнаграждението по чл.2, а за всякакви други трудови дела
според определения интерес съобразно
ал.2 от чл.7 от същата Наредба. В случая
има обективно съединени искове
освен отмяна на уволнение, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за времето от уволнението до възстановяването. За трите
иска по 200 лв са 600 лв. т.е. видно е
,че адв. хонорар от 560 лв е по-малко от
предвидения мин. размер или възражението
по чл. 78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
При гореизложеното поради съвпадение крайния извод на МРСъд с настоящия въззивен състав, решението на
МРСъд следва да бъде потвърдено ,но с допълнителните мотиви на ВОС.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №158/19.07.2019 г по гр.д.№ 538/19 г по описа на МРСъд.
ОСЪЖДА "Нова
Варова Компания"ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Мездра ,
ул."Хр.Ботев" №56, представлявано от управителя П.Н.Б. да заплати
на С.П.С. *** разноски пред въззивната
инстанция в размер на 560/петстотин и
шестдесет лева/,представляващи адв. възнаграждение.
На
осн. чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от уведомяване на страните ,само в частта за иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
Председател
:
Членове:1/ 2/