№56
гр.Силистра, 27.11.2018 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, като изслуша докладваното ВЧНД № 263 по описа за 2018 г. на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С Решение № 442/10.10.2018 г., постановено по ЧНД № 587/18 г. по описа на СРС и по реда на чл. 154 и сл. от Закона за здравето В.А. е настанен за принудително лечение в ДПБ гр. Бяла за срок от три месеца.
Въззивното производство е инициирано по жалба на А., в която липса конкретно искане, а изложените съображения са неясни.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Нови доказателства не се сочат. Защита твърди, че агресията е овладяна / от само себе си/ и нуждата от принудително лечение е отпаднала.
Представителят на ОП Силистра счита жалбата за неоснователна.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното във въззивната жалба и становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт установи:
Първоинстанционното производство е било инициирано по искане на РП Силистра. След изслушване на предложеното лице и свидетелите, които твърдят, че по отношение на тях е било налице агресивно поведение, СРС е назначил комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на В.А., като определението на съда не е било обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.
Видно от заключението на вещите, предл. В.С.А. страда от параноидна шизофрения - протрахиран пристъп с параноидно- халюцинаторен синдром.; не осъзнава своето заболяване и категорично отказва лечение. Предл. А. е с болестно налудно мотивирано поведение, което води до непредвидим риск от отключване на агресия спрямо близките и околните. При него липсва критичност към необходимостта от лечение, като по този начин сериозно уврежда и собственото си здраве.
С оглед на това е било прието, че е налице риск от извършване на друго обществено опасно деяние от предложения и този риск се преценява като умерено висок, което предполага и принудително лечение, което да бъде проведено в психиатрична болница с нужното ниво на сигурност, каквато се явява ДПБ - Бяла.
Отделно от това, Предложеният е с нарушени базисни психични годности да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си. Респективно, същият не е годен да изразява валидно информирано съгласие за лечението си.
Вещите лица са преценили, че срокът за лечение не следва да бъде по-малък от шест месеца, имайки предвид, че до момента заболяването му не е лекувано изобщо.
Въз основа на горното СРС е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно:
1. Предложеното лице да страда от психично разстройство и да попада в кръга лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
В конкретния
случай е доказано, че В.А. страда от параноидна шизофрения, която никога не е
била лекувана и безспорно е от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 146,
ал.1, т.1 от ЗЗ
и
2) Предложеното лице да представлява опасност за собственото си здраве и това на околните, както и да извърши престъпление.
Съобразно доказателствения материал, агресията по отношение на околните е налице – А. е изпращал заплашителни SMS на отделни граждани, които не са се съгласявали с неговите желания и са изпълнявали служебните си задължения.
Отказва да бъде лекуван доброволно. Нещо повече , дори не осъзнава болестното си състояние и категорично отказва прием на лекарства.
Такова разбиране и поведение прозира от въззивната му жалба и изразеното становище в хода по същество пред настоящата инстанция. Това води до извод, че кумулативните предпоставки за принудително лечение са налични и към настоящия момент.
С оглед на гореизложеното , въззивният съд счита жалбата на предл. А. за неоснователна.
При постановяване на съдебното си решение, решаващият съд е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, които да водят до отмяна или изменение на проверявания акт, като е анализирал правилно и наличния доказателствен материал.
Нещо повече, постановявайки принудително лечение по отношение на А., правилно СРС е преценил, че не е необходимо лицето да бъде настанявано за шест месеца в БПС гр. Бяла. Едно принудително лечение от три месеца би било достатъчно, при положение да е налице положително влияние на нужните медикаменти.
В случай на нужда от предсрочно прекратяване на принудителното лечение или нужда от удължаване на срока му, медицинското заведение разполага с законови инструменти за действие.
Предвид горното и на осн. чл. 163 от ЗЗ, Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 442/10.10.2018 г., постановено по ЧНД № 587/18 г. по описа на СРС
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.