Р Е Ш Е Н И Е № 739
гр. Ямбол, 12.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2493/ 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от "Алианц банк България” АД- гр.София, чрез адв. М.Т., срещу А.В.Р., К.Н.М. и В.А.М.,***. Ищецът твърди, че между него и първата ответница А.Р. е сключен Договор за кредит „Жилище” от 07.05.2007 г. за сумата от 80 000 евро. Кредитът е усвоен от нея за закупуване на недвижим имот в гр.Б.. Преди преустановяване на плащанията по договора, на 05.09.2008 г. ответницата е продала на майка си-втората ответница К.М. по време на брака й с третия ответник В.М. недвижим имот-жилищна сграда с пристройки, ведно с правото на строеж върху ПИ от 322 кв.м. в гр.Я.. Извършила е и други разпоредителни сделки. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем през 2009 г. Издадени са заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането на банката и е образувано изпълнително дело. След частично удовлетворяване от изпълнението върху ипотекирания имот, е висящо изп. дело за остатъка от вземането. Тъй като е намалила имуществото си, първата ответница е увредила интереса на кредитора. Знаела е за увреждането, тъй като сделката е сключена след сключване на договора за кредит и усвояването му. Предвид родствената връзка между ответниците, знанието на вторите двама се предполага. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо банката-ищец разпоредителната сделка, сключена с нотариален акт № *, том *, дело № */05.09.2008 г. на нотариус рег.№ * с район ЯРС, както и да й се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.
В срока за отговор ответниците оспорват иска като неоснователен. Признават сключването на разпоредителната сделка между първата и втората ответница, родствената връзка между тях и наличието на граждански брак между втората и третия ответници. Признават и сключването на договора за кредит, обявяването му за предсрочно изискуем и извършването на други разпоредителни сделки от страна на първата ответница с нейни имоти след сключването му. Възраженията си основават на фактите, че не са целили да увредят кредитора, не са знаели за увреждането, тъй като към момента на разпореждането с имота не са знаели, че ще настъпи невъзможност за изпълнение от страна на длъжника и кредитът ще стане предсрочно изискуем; вземането, възникнало от сключения договор за кредит е различно от предсрочно изискуемото вземане, а разпоредителната сделка е сключена преди възникването на последното; кредиторът разполага с обезпечение на друг договор за кредит между него и първата ответница, представляващо ипотека върху недвижим имот и право на строеж, надхвърлящо вземанията му по двата кредита и по силата на договора може да събира от сметките й дължимите суми и по двата. В с.з. ответниците не се явяват.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че между ищеца и първата ответница А.Р. е сключен описаният в исковата молба и представен по делото Договор за кредит от 07.05.2007 г., усвоен на 16.05.2007 г. и на 18.06.2007 г., видно от представените два мемориални ордера. Безспорно е и че на 05.09.2008 г. е сключена атакуваната разпоредителна сделка между първата и втората ответници, след което от 26.02.2009 г. нататък кредитополучателят е преустановил плащанията. Безспорно е, че А.Р. е дъщеря на другите двама ответници.
Съгласно Справка към 05.06.2009 г. на Службата по вписвания-Ямбол на 15.10.2008 г. ответницата Р. е продала на баща си друг недвижим имот –апартамент в гр.Я., ж.к.”***.”, с гараж и хоби таван, която сделка е атакувана от ищеца с искова молба, вписана на 22.10.2013 г., видно от представеното копие. На същата дата е продала на „Адонис 2001” ЕООД недвижим имот в гр.Я., кв.Индустриален, представляващ ид.ч. от УПИ с построения в него шивашки цех и мазе/склад. На 03.10.2008 г. е продала на М. И. Г.друг поземлен имот в гр.Я. на ул.”**” № * с правото на строеж на 4-етажна жилищна сграда със степен на завършеност 37 % (видно от нот. акт № *, том *, рег. № ***, дело № ***/2008 г.), която от своя страна е извършила разпоредителни сделки с правото на строеж на самостоятелни обекти в сградата със степен на завършеност 37 % с нот. акт № *, том, рег.№ *, дело № **/14.03.2009 г.. Съгласно справката на Службата по вписвания-Ямбол на 04.08.2008 г. А.Р. е продала на „Тервел хляб” ЕООД ПИ в с.Тенево-цех за хляб и тестени изделия.
Не се спори относно издаването на изпълнителен лист от 08.06.2009 г. по ч.гр.д.№ ***/2009 г. на ЯРС срещу кредитополучателя за сумата 79089,07 евро. Съгласно Удостоверение изх.№ ***/27.08.2013 г. на ДСИ при ЯРС е образувано изп.дело, извършена е публична продан на недвижимия имот, находящ се в гр.Б., закупен с предоставения кредит и единствено обезпечение на вземанията на банката съгласно договора, за сумата 104 580 лв. и остатъка на задължението по делото е 104 699,61 лв.
Страните не спорят и относно наличието на друг договор за кредит „Жилище” с непогасени вземания, сключен на 28.07.2005 г. между банката и А.Р. и Н. А. В. като кредитополучатели за сумата 138 000 евро, обезпечен и с ипотека на продадения с нот. акт № *, том *, рег. № *, дело № **/2008 г. от ответницата поземлен имот.
Ищецът представя Съгласие за директен дебит от 26.08.2008 г. с платец К.Н.М., подписано от нея в съгласие за плащане на сумата от 702 евро месечно за погасяване на месечната вноска по жилищен кредит на А.Р. по договора от 07.05.2007 г. Посочен е номерът на сметката й, от която да се извършва директният дебит. К. М. е подписала и вносна бележка от 18.12.2008 г. за сумата от 1990 евро по същата сметка. Представени са и два броя Авизо по платежно нареждане от 23.12.2008 г. и 26.01.2009 г. за извършен превод от сметката в евро на К. М. по сметката на А.Р., посочена в договора за кредит.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е конститутивен отменителен (П.) иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД, чрез който се упражнява потестативното право на кредитора да иска обявяването за относително недействителна спрямо него на увреждащата го сделка, сключена от длъжника.
Съгласно разпоредбата на закона, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Задължителната съдебна практика -Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС-приема, че кредитор по смисъла на закона е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. С иска не се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на този иск, а увреждащата сделка се смята несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
В настоящия случай е налице хипотезата на правната норма. Ищецът има качеството на кредитор, тъй като въз основа на договора за кредит, сключен преди атакуваната сделка, е титуляр на вземане спрямо първата ответница. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем не означава, че са налице две различни вземания на банката, каквито доводи излагат ответниците. Вземането на банката е възникнало след сключване на договора и усвояване на кредита и дори е било погасено частично с извършените плащания. Обявяването на предсрочната изискуемост не променя вида на вземането, а касае само неговата изискуемост. Оспорената от кредитора сделка е сключена след възникване на вземането на банката и я уврежда, тъй като длъжникът се лишава от свое имущество и затруднява удовлетворението й. За кратък период от време кредитополучателят е сключил множество разпоредителни сделки с притежаваните от него недвижими имоти. Не следва да се обсъжда възражението на ответниците за наличие на възможност банката да се удовлетвори от единия от тези имоти, върху който е учредена ипотека за обезпечение по другия договор за жилищен кредит на А.Р., тъй като това обстоятелство е ирелевантно от една страна, доколкото от значение е само намаляването на длъжниковото имущество с процесната сделка, а от друга страна извод за наличие на твърдяната възможност за погасяване на задълженията по двата кредита със средства от продажбата на този имот не може да се направи само от договора за кредит.
По делото е установен спорният факт- знание за увреждането, както у длъжника, така и у другата страна по възмездната сделка. Разпоредбата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД урежда презумпция за знание, когато третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая купувачът е възходящ-майка на длъжника. Презумпцията за недобросъвестност е оборима, като в тежест на ответниците е да я оборят, съгласно задължителната съдебна практика (Решение № 4/26.01.2011 г. по гр.д.№ 551/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 171/14.07.2011 г. по гр.д.№ 1201/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС). Не само, че тя не е оборена по делото, но са представени доказателства от ищеца, че майката е знаела за договора за кредит преди сключване на разпоредителната сделка, нещо повече -предприела е плащане вместо дъщеря си на месечните вноски чрез превод от своя сметка в евро, като е заплатила само част от вноските непосредствено преди преустановяване на плащанията по договора. Що се отнася до възраженията на ответниците, че не са имали намерение за увреждане на кредитора, този факт е ирелевантен, тъй като е уреден като предпоставка за отменителния иск по ал.3 -когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането.
Тъй като фактическият състав от хипотезата на уредената в чл. 135 ал.1 от ЗЗД норма е налице, искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо "Алианц банк България” АД- гр.София, бул.”Мария Луиза” № 79, ЕИК ***, сключения между А.В.Р. ЕГН ********** и К.Н.М. ЕГН **********,***, с нотариален акт № *, том *, дело № *//05.09.2008 г. на нотариус рег.№ * с район ЯРС договор за продажба на недвижим имот, представляващ право на строеж върху ПИ с идентификатор 87374.551.33 по кадастралната карта на гр.Я., с площ от 322 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор 87374.551.33.1 на един етаж със застроена площ от 109 кв.м., пристройки, представляващи сграда с идентификатор 87374.551.33.2 на един етаж със застроена площ от 19 кв.м. и сграда с идентификатор 87374.551.33.3 на един етаж със застроена площ от 12 кв.м., при граници на поземления имот: ПИ с идентификатори: 87374.551.24, 87374.551.56, 87374.551.34, 87374.551.32.
ОСЪЖДА А.В.Р., К.Н.М. и В.А.М.,***, да заплатят на "Алианц банк България” АД- гр.София направените по делото разноски в размер на 867,06 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: