Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260046 Година 24.11.2021
Град
Г.
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
Г.Т РАЙОНЕН СЪД
IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести октомври Година
2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: А.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 480 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Т. твърди в
исковата си молба и уточняващата я такава от 18.02.2021 г., че между страните били
сключени следните договори за предоставяне на услуги, а именно: 1/. договор за
мобилни услуги № *********/28.03.2018 г., съгласно който на ответника били
предоставени мобилен телефонен номер ********** (със стандартна месечна
абонаментна такса 16.99 лева с ДДС или 14.16 лева без ДДС) и мобилно устройство
-; 2/. договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 19.04.2018
г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер **********и мобилно устройство А.. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ била 92.77 лева с ДДС. За ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се задължавал да извърши една първоначална лизингова вноска в размер на 24 лева
с ДДС, която била платима към датата на сключването на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2.99 лева с ДДС всяка, като
било предвидено те да се фактурирали заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 3/. Допълнително
споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договор за мобилни услуги.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********влизало в сила
нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 20.99 лева с ДДС
или 17.49 лева без ДДС. Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се
прилагали следните условия: - за
мобилен номер ********** - условията, договорени в договор за мобилни услуги № *********
от 28.03.2018 г; - за мобилен номер **********-
условията, договорени в договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2018 г.,
изм. с допълнително споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договор за
мобилни услуги; - за мобилен
телефонен апарат А. - условията, договорени в договор за лизинг от 19.04.2018 г.
Ответникът не бил изпълнил своите парични задължения по 5 фактури, които били
издадени в периода октомври 2018 г. - февруари 2019 г.: фактура №
**********/20.10.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г., фактура №
**********/20.11.2018 г., фактура № **********/20.01.2019 г. и фактура №
**********/15.02.2019 г. Във всяка от тях били начислени вземания на ищеца, които
произтичали от различни договори, които били сключени между страните. Фактура №
**********/20.10.2018 г. била издадена за отчетния период 20/09/2018-19/10/2018
г. и включвала подробно описаните в исковата молба задължения. Общата сума
начислена във фактурата била 76.30 лева, като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.26 лева, претендираната сума по нея била 74.04 лева. Фактура №
**********/15.11.2018 г. била издадена за отчетния период 15/10/2018-14/11/2018
г. и включва подробно описаните в исковата молба задължения. Общата сума
начислена във фактурата била 16.99 лева, като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 2.87 лева, претендираната сума по нея била 14.12 лева. Фактура №
**********/20.11.2018 г. била издадена за отчетния период 20/10/2018-19/11/2018
г. и включвала подробно посочените в исковата молба задължения. Общата сума,
която била начислена във фактурата, била 32.25 лева. След предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, които били сключени между страните,
при условията, на които бил ползван процесен номер **********,
по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, ищецът бил издал фактура
№ **********/20.01.2019 г., която включвала задължения за заплащане на
неустойки за предсрочното прекратяване на този договор в общ размер на 162.17
лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното
с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 44.85 лева с ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер **********(преди
13.06.2020 г.) били уредени от страните в р. 3, т. 3 от допълнителното
споразумение № ********* от 13.06.2018 г. към договора за мобилни услуги. Неустойката
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС
(по 17.49 лева всяка), а именно 52.47 лева, както и подробно описаната в
исковата молба разлика, която не е предмет на делото, както и начисленото във
фактурата вземане за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ
размер на 44.85 лева. Предвид изложеното общата сума начислена във фактурата е
била 207.02 лева, а претендираната сума по нея била
52.47 лева. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, който
бил сключен между страните, при условията, на който бил ползван процесния номер **********, по вина на потребителя, поради
изпадането му в забава, ищецът издал фактура № **********/15.02.2019 г., която
включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване
в общ размер на 112.67 лева, размерът и основанието на които били уредени от
страните в т. 11 от договора за мобилни услуги № ********* от 28.03.2018 г., като същите неустойки представлявали сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (14.16 лв. всяка), а
именно 42.48 лева, които били предмет на делото и подробно посочената в
исковата молба разлика от 70.19 лева, която не била предмет на делото. Поради
изложеното общата сума начислена във фактура № **********/15.02.2019 г. била
112.67 лева, а претендираната сума по нея била 42.48
лева. Поради това общата стойност на неизплатените парични задължения на
ответника спрямо ищеца по издадените фактури по сключените между тях горепосочени
договори била 215.36 лева. Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата
от изброените фактури ответникът не бил извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не били погасени. Поради това ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 330/2020 г. на ГРС, по
което била издадена заповед за изпълнение на посочените суми, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът
предявял исковете си по делото за тяхното съществуване. Искането по същество е
да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от общо 215.36 лева, от която 14.12 лева главница от неплатени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги № *********/28.03.2018 г., при условията на
който се ползва мобилен номер **********, за периода 20.09.2018 г. – 19.11.2018
г., с 42.48 лева за неустойка за предсрочното му прекратяване, 100.31 лева
главница от неплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги №
*********/19.04.2018 г., изменен с допълнително споразумение № *********/13.06.2018
г. към него, при условията на който се ползва мобилен номер **********, за
периода 20.09.2018 г. – 19.11.2018 г., с 52.47 лева неустойка за предсрочното
му прекратяване, 5.98 лева главница от неплатени две текущи лизингови вноски по
договора за лизинг от 19.04.2018 г., за периода от 20.09.2018 г. – 19.11.2018
г., и законната лихва върху сумата от 215.36 лева от подаване на заявлението до
изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 330 по описа за 2020 г. на Г. районен
съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът И.М.В.,
редовно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
За процесните
(и други, посочени в заявлението му) вземания ищецът е подал
на 17.08.2020 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 330/2020 г. на ГРС, по
което на 14.09.2020 г. е издадена исканата заповед за процесните
вземания, която е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на 25.11.2020 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил
по делото процесните искове, които поради това се
смятат предявени на 17.08.2020 г., когато е подал в съда заявлението си за
издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 28.03.2018 г. страните
са сключили в писмена форма, при общи условия (представени в
заповедното производство), представения по
делото договор за мобилни услуги № *********, а на 19.04.2018 г. са сключили в
писмена форма, при същите общи условия, и представения по делото договор за
мобилни услуги № *********, а на 13.06.2018 г. - и допълнително споразумение
към него (л. 11-16 и 20-23). По същите ищецът се
задължил да предоставя на ответника посочените в тях мобилни услуги, при уговорените
в тях индивидуални и общите им условия, а ответникът се задължил да му плаща
тези услуги ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за
избрания от нея абонаментен план, съгласно издадена от ищеца фактура, в срока
указан в същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й, независимо от това
дали е получил тази фактура (чл.чл.
23 и 26-27 ОУ на ищеца, представени в приложеното заповедно производство).
При подписването на
договорите за мобилни услуги на ответницата са предоставени и посочените в тях устройства (л. 11 и 15).
За ползването на лизинг обаче на предоставеното такова с договора от 19.04.2018
г. страните са сключили на същата дата, при
представените общи условия, и договор за лизинг (л.17).
По същия на ответникът е предоставено това устройство за временно и възмездно
ползване на лизинг, за срок от 23 месеца или до 19.03.2020 г., а ответникът се
задължил да плати на ищеца общата му лизингова цена 92.77 лева с ДДС, на
месечни лизингови вноски, съответно – първоначална вноска от 24 лева с ДДС и след
това 23 месечни вноски по 2.99 лева с ДДС, които страните уговорили да се
фактурират и плащат съгласно сроковете, условията и начина на плащане на
задълженията на ответника по договора за мобилни услуги (чл.
3, ал. 2 от договора за лизинг, л. 17).
От представените от
ищеца и неоспорени от ответника фактури №№ *********/20.10.2018 г., №
**********/15.11.2018 г., и № **********/20.11.2018 г. (л. 24-26), преценени
съвкупно с признатия в молбата – становище от 10.09.2021 г. на пълномощника на
ищеца по делото факт (че на 11.12.2018 г.
последният е преустановил достъпа на ответника до мобилната си мрежа – л. 58), се
установява още, че в изпълнение на процесните горепосочени договори за мобилни
услуги и лизинг, ищецът е предоставил на
ответника мобилни услуги в периода от 20.09.2018 г. до 19.11.2018 г., както и ползване
на лизинговата вещ по процесния договор за лизинг за
същия период, за плащане на които и дължимите абонаменти такси му е издал в
периода от 20.10.2018 г. до 20.11.2018 г. горепосочените три процесни фактури №№ *********/20.10.2018 г. – на стойност
76.30 лева, № **********/15.11.2018 г. – на стойност 16.99 лева, и №
**********/20.11.2018 г. - на стойност от 32.25 лева, от
които ищецът претендира с предявените искове съществуване на негови вземания по
същите фактури съответно в общ размер от 114.43 лева за неплатените му такси и далекосъобщителни
услуги по договорите за мобилни услуги и в общ размер на 5.98 лева за
неплатените му две лизингови вноски по договора за лизинг за периода от 20.09.2018
г. до 19.11.2018 г., присъден му по тях и със заповедта за изпълнение (л. 2-3 и 24-26).
Вярно е, че фактурата
не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но
също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури ответникът не е оспорил по делото (Р
1064-2003-I). Вярно е също така, че в горепосочената си молба –
становище по делото, пълномощникът на ищеца сам признава неизгодния за
последния факт, че на 11.12.2018 г., поради неплащане от ответника на горепосочените
му парични задължения по процесните договори, ищецът едностранно
е спрял достъпа му до предоставяните му мобилни услуги по договорите за мобилни
услуги (л. 58). Но също така е вярно,
че в този случай ищецът не само е имал основание по чл. 27, изр. 3 от ОУ на тези
договори, да спре достъпа на ответника до тези услуги по тях, до заплащане на
дължимите по същите суми (чл.
27, изр. 3 ОУ на ищеца, представени в заповедно
производство). Но след това спиране, не му е и начислявал в четвъртата и
петата процесни фактури с №№ **********/20.01.2019 г. и №
**********/15.02.2019 г. цени за тези спрени услуги, а само претендираните
неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния
договор за лизинг (л. 27-28).
Тежестта да докаже при
това положение по делото, че е изпълнил точно и без забава тези си изискуеми
парични задължения по всяка от процесните три фактури
фактури №№ *********/20.10.2018 г., №
**********/15.11.2018 г. и № **********/20.11.2018 г., до посочения им процесен размер от общо 114.43 лева за неплатените му такси
и далекосъобщителни услуги по договорите за мобилни услуги и общо 5.98 лева за
неплатените му две лизингови вноски по договора за лизинг, до които ищецът
претендира съществуването им с този предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, лежи по
делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният обаче не представи и по
делото няма доказателства да е изпълнил същите до приключване на съдебното
дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това, по
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
съдът намери, че същият не е изпълнил точно тези си изискуеми парични
задължения към ищеца по посочените им договори за мобилни услуги и лизинг, в претендирания от ищеца техен горепосочен размер от общо 114.43
лева за неплатените му такси и далекосъобщителни услуги по договорите за
мобилни услуги и общо 5.98 лева за неплатените му две лизингови вноски по
договора за лизинг. Това неизпълнение на ответника е виновно, защото по делото
няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина
(чл. 81 ЗЗД). Понеже във фактурите е определен ден за плащане на всяка от тях,
но не по-късно от посочения в ОУ 18-ти ден на издаването им, а по делото няма
данни ответникът да е платил и на този ден, на следващият ден, след изтичането
му, той е изпаднал и в забава да плати на ищеца цените по всяка от тези три
горепосочени процесни фактури №№ *********/20.10.2018
г., № **********/15.11.2018 г. и № **********/20.11.2018 г., до посочените им процесни размери по процесните
договори за мобилни услуги с допълнително споразумение и лизинг (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Поради това ищецът има
право да иска изпълнението/плащането им, заедно с обезщетение за забавата в
размер на законната лихва, което е и сторил с подаване на заявлението си за
издаване на заповедта за изпълнението им по чл. 410 ГПК срещу ответника в тази
му част (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът
намери, че за ищецът е възникнало и съществува към датата на приключване на
съдебното дирене главно вземане от общо 114.43 лева за
неплатените му такси и далекосъобщителни услуги по договорите за мобилни услуги
с допълнителното споразумение и процесните
фактури №№ *********/20.10.2018 г., № **********/15.11.2018 г. и №
**********/20.11.2018 г., и главно вземане от общо 5.98 лева за неплатените му
две лизингови вноски по договора за лизинг, и процените
две фактури №№ *********/20.10.2018 г. и №
**********/20.11.2018 г., заедно със законната лихва за забава в плащането
им от подаване на заявлението в съда на 17.08.2020 г., от когато се счита
предявен по делото и иска му за тяхното съществуване по чл. 422, ал. 1 ГПК, до
изплащането им (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Като неоснователен обаче
следва да бъде отхвърлен предявения от ищеца в обективно съединение иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на негово вземане и за общо 94.95 лева неустойки
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, които е начислил на
ответника за плащане в процесните фактури №№ **********/20.01.2019 г. и №
**********/15.02.2019 г. (л. 27-28).
Вярно е,
че в исковата си молба и в горепосочената си молба – становище на пълномощника му,
ищецът поддържа, че поради забавата на ответника да му плати горепосочените абонаменти
такси и ползвани услуги по процесните договори за мобилни услуги с допълнително
споразумение, прекратил едностранно и предсрочно на 11.12.2018 г. тези договори,
по вина на ответника, който поради това му дължал и уговорените в същите
договори - неустойки от общо 94.95 лева лева за предсрочното
им прекратяване, от които 42.48 лева неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги от 28.03.2018 г. и 52.47 лева неустойка за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги от 19.04.2018 г. и
допълнителното споразумение към него от 13.06.2018 г. (начислени в размер на
дължимите се до края на срока му на действие, но не повече от три месеца след
прекратяването му, стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, всяка по 17.49
лева по договора от 19.04.2018 г. с горепосоченото допълнително споразумение по
него и 14.16 лева по договора от 28.03.2018 г., ведно с разликите между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка по всеки договор и
преференциалната му цена, за която е сключен съответния договор, до изтичане на
първоначално уговорения между страните срок на действието му, които обаче
разлики не са предмет на делото, тъй като заявлението му за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника и за същите е отхвърлено с разпореждане на
заповедния съд, потвърдено от въззивната инстанция в
заповедното производство). Вярно е, че във всеки
от тези договори за мобилни услуги е уговорено, в относимата му за случая част,
че в случай на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя - ответник,
същият дължи на ищеца неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни за периода от прекратяване до изтичане на уговорения в договорите срок
на действието им, но не повече от трикратния им размер, плюс част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената при предоставянето му по договора, каквато
съответства на оставащия срок на договорите (л. 12, 16 и 20).
Но също
така е вярно, че и едностранното прекратяване (включително и
автоматично) на действието на тези договори, поради виновното им
неизпълнение от ответника, преди изтичане на срока им на действие, представлява
разваляне на същите договори. С оглед характера на уговорените в тях насрещни
престации - за продължително изпълнение на ищеца (по предоставяне на мобилни
услуги по същите) и за периодично изпълнение на ответника (за ежемесечно
плащане на абонаменти такси и предоставени мобилни услуги), това разваляне има
действие само занапред (чл. 88, ал.
1, изр. 1 ЗЗД). Според ВКС е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от
развалянето им, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Иначе клаузата за неустойка е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва
към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното му
неизпълнение и/или претендирана/начислена неустойка (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А
уговорката за неустойка при предсрочно разваляне по вина на абоната на договор
за мобилни услуги, от мобилния оператор, в размер на всички или на някои
неплатени по договора месечни абонаментни такси до края на срока му на действие
или за няколко месеца след развалянето му, излиза извън посочените функции на
неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако
договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги, което води
до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, според която
обезщетението няма компенсаторен характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р
110-2016-I т.о., Р 193-2016-I т.о.). Или казано иначе. Според същия чл. 88, ал.
1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора кредиторът има право на обезщетение (уговорено/неустойка
или по общия ред – б.р.) за вредите от
неизпълнението на договора, а не и от
развалянето му (чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Така впрочем е приел и заповедния съд в
разпореждането си, с което е отхвърлил в заповедното производство искането на
ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, на само за частта
от същите неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, представляваща разликата
между стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му по съответния
договор, каквато съответства на оставащия му срок, което му разпореждане е било
и потвърдено от въззивната инстанция (л.
38-39 от приложеното заповедно ч.гр.д. № 330 по описа за 2020 г. на Г. районен
съд и л. 15-17 от приложеното ч.гр.д. № 3350 по описа за 2020 г. на С. окръжен
съд). А именно такива
неустойки за вредите от развалянето на процесните
договори за мобилни услуги от ищеца, в размер на три стандартни месечни
абонаменти такси след развалянето им, са уговорени, начислени и претендират за
плащане от ответника със заявлението и този предявен по делото иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК. Поради това тези неустоечни клаузи в тези
договори и допълнително споразумение са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави (чл. 26, ал. 1 и 4 ЗЗД), и то без оглед на това в какъв размер е
уговорено в същите начисляването им (само на три или на
всички оставащи до края на срока им на действие месечни абонаменти, с или
без останалите уговорени в тях отстъпки
и/или горепосочени разлики). Защото нищожността на
тези едни и същи неустоечни клаузи (независимо
дали са начислени с или без останалите
уговорени в тях отстъпки и/или горепосочени разлики, които са част от същите)
не зависи
от размера на уговорените, претендирани или начислени
въз основа на тях неустойки, а от самата уговорка за такива неустойки за
развалянето на тези договори (т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). Поради
това, дори и тези договори да се приемат в случая за едностранно и предсрочно прекратени/развалени
от ищеца, поради виновното им неизпълнение от ответника, то и тогава той не му
дължи тези претендирани със заявлението и иска неустойки
от общо 94.95 лева, начислени му от същия за предсрочното им прекратяване (заедно
с посочените разлики, които не са предмет на делото) в процесните
две фактури № **********/20.01.2019 г. и № **********/15.02.2019 г. (л. 27-28),
защото са нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, самите неустоечни клаузи, в които е уговорено плащането им, въз
основа на които те са й начислени в същите фактури и се претендира тяхното
съществуване с този иск по делото, който на това основание се явява неоснователен
в тази му част и следва да се отхвърли в същата (чл. 422, ал. 1 ГПК). Други
релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените,
съдът намери, че няма представени по делото.
При този изход на делото,
сторените от ищеца разноски за същото, в общ размер от 385 лева (от
които 25 лева внесена д.т. за производството и 360 лева платено адвокатско възнаграждение), следва
да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 215.26 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). При този изход на делото, в тежест на
ответника, съразмерно с уважената част от исковете по делото, следва да се
възложат и сторените от ищеца разноски в заповедното производство до присъдения
му със заповедта, съразмерно с уважената част от искането му, размер от 188.40
лева, или сумата от 105.34 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).
При този изход на делото и ответникът има право да иска да му се присъдят сторените
разноски в настоящото и в заповедното производства съразмерно с отхвърлената
част от исковете по настоящото дело, но в същото няма данни той да е сторил
разноски в тези производства, нито е налице негово искане за присъждането им, поради
което такива не му се и присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 3 ГПК
и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви,
Г.т районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, че дължи на Т., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 114.43
лева за главница от неплатени абонаментни такси и ползвани услуги по договор за
мобилни услуги № *********/28.03.2018 г. и договор за мобилни услуги №
*********/19.04.2018 г. с допълнително споразумение към него от 13.06.2018 г., и
фактури №№ **********/20.10.2018 г., № **********/15.11.2018 г., и № **********/20.11.2018
г., сумата от 5.98 лева за главница от неплатени две лизингови вноски по
договор за лизинг от 19.04.2018 г. и фактури №№ **********/20.10.2018 г., и №
**********/20.11.2018 г., и законна лихва върху тези главници от 17.08.2020 г.
до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед № 260003/14.09.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 330 по
описа за 2020 г. на Г. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения
от Т., с п.а., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на И.М.В. с п.с., че му дължи и сумата от 94.95 лева
за неустойки по фактури №№ **********/20.01.2019 г. и № **********/15.02.2019
г. за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/28.03.2018 г., договор за мобилни услуги № *********/19.04.2018 г. и
допълнително споразумение към него от 13.06.2018 г., и законна лихва върху тази
сума от 17.08.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед № 260003/14.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 330 по описа за 2020 г. на Г. районен съд.
ОСЪЖДА И.М.В. с п.с.,
да заплати на Т. с п.а., сумата от 215.26 лева за разноски по настоящото дело и
сумата от 105.34 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 330 по описа за
2020 г. на Г. районен съд.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: