Р Е Ш Е Н И Е № 133
Гр. Сливен, 05.10.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов и при секретаря Радостина
Желева като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 113 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение по АНД № 357 по описа на Сливенски Районен съд
за 2021 година и се движи по реда на чл.226 от АПК.
С Решение № 49/21.05.2021 год. по АНД № 357/2021
год. на Сливенски Районен съд е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2922779 издаден
от ОД на МВР Сливен, с който на С.Б.Т. *** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Касаторът ОД МВР Сливен обжалва
горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за
материална незаконосъобразност на съдебния акт. Счита за неправилен извода на
съда, че наказаното лице е изпълнило всички изисквания и е предоставило
декларация съдържаща данни за лицето извършило нарушението. Към декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП лицето било длъжно да предостави копие от свидетелството
за управление на лицето извършило нарушението. В случая декларация била
подадена, но не и копие от СУМПС. Прави се искане съдът да отмени решението на
районния съд и да потвърди ЕФ.
В с.з. касационният жалбоподател редовно и
своевременно призован не се явява. В представено писмено становище от
юрисконсулт Б. се поддържа касационната жалба и се поддържа искането съдът да
отмени решението на районния съд и да потвърди ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване редовно и своевременно призован не се явява. В представено писмено
становище се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави
искане съдът да остави в сила обжалваното решение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита,
че решението на районния съд е неправилно и следва да се отмени.
Настоящата съдебна инстанция след като
обсъди доводите в жалбата, тези в писмените становища на страните и анализира
събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок,
процесуално допустима, но по
същество неоснователна.
Въз основа на събраните от първата
инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от
фактическа страна:
На 22.09.2018 год. в 11:19 часа на път І-6
км в село Трапоклово до бистро Женика при въведено
ограничение на скоростта до 50 км/ч за населено място с пътен знак Д-11 и
приспаднат толеранс от 3 км/ч с моторно превозно средство Мерцедес Е 200 с рег.
№ ******било извършено административно нарушение за скорост, установено и
заснето с техническо средство № ARH CAM S1 с № 11743сс разположен
към гр.Бургас като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 88
км/ч при разрешена 50 км/ч. На основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по
пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2326744
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
в размер на 400 лева на собственика на
МПС С.Б.Т. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е прието, че превишението е 38 км/ч.
Към преписката са представени и приобщени
като доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция протокол от
проверка на система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера тип ARH CAM S1, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, снимков материал и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство.
На 13.04.2020 год. С.Б.Т. изпраща писмо до
ОД МВР Сливен, в което посочва, че на 22.09.2018 год. /датата на извършване на
нарушението/ автомобилът е управляван от неговия б.Б. Г. Т.. Към писмото е
представена декларация по чл.188 от ЗДвП, съгласно която на 22.09.2018 год.
автомобилът е бил управляван от Б. Г. Т.. На 21.04.2020 год. Началник сектор
„ПП“ към ОДМВР Сливен отговаря на С.Б.Т., че за да бъде анулиран ЕФ следва към
декларацията да се представи СУМПС на водача. На 14.09.2020 год. С.Б.Т. подава
молба до директора на ОД МВР Сливен, в която заявява, че б.му е починал на *****год.
и същият не разполага с неговото СУМПС. Посочва, че по субективни и обективни
причини не може да представи СУМПС на б.си, но моли фишът да бъде анулиран. В
отговор на тази молба до лицето е изпратено писмо, в което му се указва да
обжалва фиша пред Районен съд Сливен.
Жалбата е подадена в Районен съд Сливен на
02.03.2021 год.
За да отмени Електронния фиш Районният съд
е изложил следните мотиви: на първо място е приел, че жалбата е допустима, тъй
като в писмото на директора на ОД МВР Сливен до Т. не е посочен срок, в който
следва да се подаде жалбата. Приел е, че ЕФ е връчен на 13.04.2020 год. и на
същата дата С.Т. е подал декларация, в която е посочил, че на 22.09.2018 год.
автомобилът е бил управляван от неговия б. Б. Т., който е починал на *****год.
Според районния съд неясно защо тази декларация не е била приета от АНО макар,
че е подадена два пъти. Жалбоподателят бил посочил, че б.му е починал и няма
как да представи копие от СУМПС на водача. Според съда буди недоумение защо се
иска копие от СУМПС след като АНО има достъп до служба Регистрация и отчет на
ПС и е могъл да установи дали водачът има свидетелство за управление на МПС.
При тези мотиви електронният фиш е отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Решението на районния съд е правилно.
Пръвоинстанционният съд правилно е разкрил
фактическата обстановка по случая въз основа на всички събрани по делото
доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Изводите на съда
съответстват на доказателствата и на приложимите материално-правни норми.
На първо място следва да се отбележи, че
настоящият съд споделя извода на районния съд относно допустимостта на жалбата
в първоинстанционното производство. Действително административнонаказващият орган в писмото си до лицето не
посочва в какъв срок следва да се подаде жалбата до районния съд, поради което
същата правилно е приета за допустима.
По делото е безспорно установено, с
подадената декларация от страна на С.Т., че на датата на извършване на
нарушението 22.09.2018 год. автомобилът е бил управляван от б.та на Т., а
именно Б. Т.. Декларацията е подадена в срок и същата е по утвърдения образец.
Действително към декларацията С.Т. не е представил копие от свидетелство за
управление на МПС на б.си, но това е така, тъй като Б. Т. е починал на *****год.
Като се има предвид датата, на която е връчен електронния фиш 13.04.2020 год.
става ясно, че С.Т. обективно не е могъл да предостави на органите на ОД МВР
копие от СУПМС на починалия си б.. АНО е следвало да съобрази този факт и да
анулира издадения фиш като приеме за обективно невъзможно представянето на
копие от СУМПС. В тази връзка съдът намира възражението в касационната жалба,
че документите на починалото лице не били върнати следователно имало възможност
да се представят на органите за неоснователно и житейски нелогично. От друга
страна създалата се ситуация би била различна ако електронния фиш е бил връчен
скоро след извършване на нарушението, а не две години след това.
По изложените съображения обжалваното
решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49/21.05.2021 год. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 20212230200357/2021
год. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ