Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 609
19.09.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ивелина Въжарска
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 343
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на М.Ж.Ж., ЕГН : **********, адрес: ***, срещу Разпореждане № 26221912938/01.01.2022
г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково
за преизчисляване размера на ЛПОСВ по чл. 68 на КСО.
Жалбоподателката твърди, че атакуваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.
Същото не съответствало на буквата и духа на закона - чл. 70, ал. 1, т. 1 и § 7е
от ПЗР на КСО, било явно несправедливо ощетявало правата й като пенсионер, като
засягало единствения й доход за оцеляване.
Размерът на пенсията след преизчисляването й, в сила
от 25.12.2021 г., бил неправилно определен.
Общият осигурителен стаж на жалбоподателката, превърнат
към трета категория труд бил 33 г., 11 м. и 19 дни. С Разпореждане №
26215314653/01.07.2021 г. бил определен месечен размер на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 406.84 лв. За 2022 г. увеличението било с 37.67 лв.,
което представлявало 9.25 %. При прилагане на разпоредбите на КСО увеличението
на пенсията за всяка година осигурителен стаж без значение от категорията
следвало да бъде в размер на 12.5 % - толкова било увеличението на коефициента
за всяка година осигурителен стаж между прилагания до 2021 г. коефициент 1.20
до определения в чл. 70, ал. 1 и § 7е от КСО коефициент 1.35.
Неправилно длъжностното лице по КСО при определяне на
крайния преизчислен размер на пенсията изключило увеличението на пенсиите от
01.07.2017 г., 01.07.2018 г. и 01.07.2019 г. Позицията на НОИ, обективирана в
„пояснения“, публикувани на интернет страницата на Института, била неправилна.
Аргументът, че за периода 2017 г. - 31.12.2019 г. бил установен ред за
увеличение на пенсиите, различен от осъвременяването по реда на чл. 100 от КСО
(т.нар. швейцарско правило) и за това увеличението през този период не следвало
да бъде включено при преизчисляването на пенсиите, бил в противоречие с § 7е от
ПЗР на КСО. Ал. 2 на § 7е задължавала административния орган да осъвремени,
преизчисли и индексира пенсиите за осигурителен стаж и възраст съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускането им до 24.12.2021 г.
включително, без да прави разлика за реда, по който е направено увеличението за
съответната година. Такава била и волята на законодателя, видно от дебатите в
Народното събрание при приемане актуализацията на бюджета на ДОО и на държавния
бюджет за 2021 г. По отношение на преизчисления размер на пенсията
административният орган следвало да включи увеличението на пенсията с 2.364 %
от 01.07.2017 г., с 3.819 % от 01.07.2018 г. и с 5,7 % от 01.07.2019 г., което
представлявало общо увеличение в размер не по-малко от 50.85 лв. на месец.
Невключването в преизчисления размер на пенсията на увеличение
за 2019 г. било още по-необосновано и поради факта, че приложеният за 2019 г.
процент на увеличение с 5,7 % надхвърлял увеличението на коефициента за година
осигурителен стаж, от 1.169 от 01.07.2018 г. на 1.200 от 01.07.2019 г., което
представлявало увеличение с 2.652 %. Разликата между двата процента в размер на
3,05 процентни пункта била изцяло изключена при определянето на размера на
пенсията на жалбоподателката от 444.51 лева.
В допълнение оспорващата смята за несправедливо, че за
разликата между осигурителния й стаж и приравнения осигурителен стаж към трета
категория труд не било предвидено аналогично увеличение на пенсията, както било
заложено за всяка година осигурителен стаж. Преизчисляването по § 7е от ПЗР на
КСО се отнасяло до всяка година осигурителен стаж без превръщане, но се отнасяло
и до всяка година осигурителен стаж за първа категория труд. Видно от
разпореждането за преизчисляване на пенсията й, такова преизчисляване не било
извършено за не превърнатия й осигурителен стаж.
В условията на тежка социална и икономическа криза, в
която цените на основните стоки за бита се повишавали лавинообразно, ощетяването
на пенсионерите чрез незаконосъобразно изчисление на пенсиите било безчовечно.
С оглед на така изложеното, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде преизчислена пенсията й в съответствие с изискванията
на чл. 70, ал. 1, т. 1, § 7е от КСО.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че пенсионният орган законосъобразно,
на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО,
е преизчислил отпуснатата на жалбоподателката пенсия.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото документи от пенсионното
досие на жалбоподателката М.Ж.Ж. се установява, че същата е пенсионер от 2008
г., когато с Разпореждане № **********/№ 18/прот.№ 01091 й е била отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответния размер.
С Разпореждане № 26221912938/01.01.2022 г., издадено
от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при на ТП на НОИ – Хасково, на
основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО размерът на пенсията на Ж. е
преизчислен, считано от 25.12.2021 г.
Цитираното разпореждане е било оспорено от
жалбоподателката пред Директора на ТП на НОИ – Хасково.
С Решение № 1012-26-118-1 от 23.03.2022 г. жалбата
срещу разпореждането е отхвърлена. В решението си Директорът на ТП на НОИ –
Хасково посочва, че съгласно изрични нормативни разпоредби през 2017 г., 2018
г. и 2019 г. не било извършено осъвременяване на трудовите пенсии по т.нар.
„швейцарско правило“ по чл. 100 от КСО, тъй като през този период законодателно
бил установен друг ред за увеличаването и преизчисляването на трудовите пенсии,
а именно - с по-голяма тежест в пенсионната формула за всяка година
осигурителен стаж. С оглед на това от 1 юли на 2017 г., 2018 г. и 2019 г. било
извършено преизчисляване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на
предходната календарна година, с увеличен процент за всяка година осигурителен
стаж и съответната пропорционална част от този процент - за месеците
осигурителен стаж. Процентът нараснал съответно от 1,1 на 1,126 през 2017 г.,
на 1,169 през 2018 г. и на 1,2 през 2019 г. След преизчисляването на пенсията
със съответния по-висок процент за осигурителния стаж, размерът й подлежал на
осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването й. През 2018
г. и 2019 г., освен описаното преизчисляване на пенсиите, техният размер към
датата, предхождаща преизчисляването (определен със старата тежест на
осигурителния стаж) подлежал на увеличение с фиксиран процент 3,8 на сто през
2018 г. и 5,7 на сто през 2019 г. След съпоставянето на така получените два
размера във всяка от двете години, на пенсионера се определял за получаване
по-благоприятният от тях. Всички нови пенсии се отпускали от началото на 2019
г. с тежест на всяка година осигурителен стаж 1,2 на сто и съответната
пропорционална част от този процент - за месеците осигурителен стаж, а от 25
декември 2021 г. - с тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без
превръщане, както и с тежест 1,2 на сто на всяка година осигурителен стаж,
която надхвърляла реално отработеното време след превръщане, както и със
съответната пропорционална част от тези проценти - за месеците осигурителен
стаж. Доколкото приложената при преизчисляването на пенсиите, считано от
25.12.2021 г., тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без
превръщане надхвърляла използваните през предходните години проценти, то след
определянето на размера на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на
стажа, не можело да се извърши преизчисляване за периода от 2017 г. до 2019 г.
вкл., с по-нисък процент за годините и месеците осигурителен стаж. В решението
е записано още, че съгласно § 1, ал, 1, т. 1 от ПЗР от Закона за прилагане на
разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България, Закона за
бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса (обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2022 г., в сила
от 1.01.2022 г.) за месеците януари, февруари и март 2022 г. към пенсиите се
изплащала сума, представляваща разликата между сумата от месечния размер на
пенсията или месечния сбор от пенсиите, преизчислени на основание § 7е от
преходните и заключителните разпоредби на КСО, заедно с добавките и
компенсациите, включително и с допълнителната сума от 60 лв., изплащана на
основание Постановление № 479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на
допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021
г. (ДВ, бр. 1 от 2022 г.) и сумата от месечния размер на пенсията или месечния
сбор от пенсиите за месец декември 2021 г. преди преизчисляването, заедно с
добавките и компенсациите, включително и с допълнителната сума от 120 лв.,
изплащана на основание § 6, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. Съгласно § 1,
ал. 4 от ПЗР на същия закон, разликата в определения съгласно ал. 1 размер се
изплащала от НОИ в един и същ размер за всеки от месеците в периода от месец
януари до месец март 2022 г. включително. Посочва се, че визираните разпоредби са
част от приложимото право по казуса и са задължителни, както за пенсионния
орган, така и за органа в контролното-административно производство. Въпросът
относно справедливостта на нормите бил въпрос на законодателството, а не на
правоприлагането.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е било
връчено лично на жалбоподателката на 30.03.2022 г. (л.18).
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, като предвид произнасянето на административния орган по
жалбата против Разпореждане № 26221912938/01.01.2022 г. оспорването пред съда
следва да се счита за насочено както против това разпореждане, така и против Решение
№1012-26-118-1 от 23.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Разпореждането и решението са издадени от материално и
териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1, съответно
и на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на административните
актове, съгласно чл. 59 от АПК, като както разпореждането, така и решението са
издадени в писмена форма и съдържат всички изискуеми реквизити, в това число фактически
и правни основания.
Не се установява в административното производство по
издаване на актовете да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а и конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
При издаване разпореждането и решението са съобразени
относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО,
пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. С последната редакция
на чл. 70, ал. 1 от КСО, в сила от 25.12.2021 г., е увеличена тежестта на една
година осигурителен стаж във формулата за определяне на размера на пенсиите,
като е прието, че размерът на пенсията
за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява
пенсията, се умножи с процент: по т. 1 - от 1,2 % на „1,35 за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане“; по т. 2 – „1,2 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между
общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1“.
Разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (нов – ДВ,
бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) предвижда отпуснатите с начална
дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии да се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Според § 7е, ал. 2
от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.
Съгласно чл. 100 от КСО, пенсиите, отпуснати до 31
декември на предходната година, се осъвременяват
ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен
институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на
осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през
предходната календарна година.
По силата на § 53, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на КСО (обн. в
ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2017 г.) и на § 7б, ал. 1 от
ПЗР на КСО (ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), през 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. пенсиите за трудова дейност не подлежат на осъвременяване по
чл. 100 от КСО, а нарастването им е законодателно уредено по друг ред - чрез
преизчисляването им с по-голяма тежест на осигурителния стаж. Процентът на
осигурителния стаж нараства от 1,1 на 1,126 през 2017 г., на 1,169 през 2018 г.
и на 1,2 през 2019 г., съответно съгласно чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за
2017 г. (отм.), чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. и § 7в, ал. 1 от
ПЗР на КСО.
Според текста на § 53, ал. 2, изр. трето (изм. и доп.
- ДВ, бр. бр.99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. отм., бр.102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.), преизчисленият размер се определя, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата
на отпускане на пенсията.
Съгласно § 7б, ал. 1 - 2 (нов – ДВ, бр.102 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019 г.), през 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100,
размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5,7, а според § 7в,
ал.1 и 3 (нов – ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална
част от този процент за месеците осигурителен стаж, когато преизчисленият
размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни,
пенсията се определя в по-високия размер.
Следва да отчете, че от 1 юли на 2018 г. и 2019 г.
окончателният размер на пенсиите се определя след сравняване на два размера -
на преизчисления размер с оглед по-високия процент осигурителен стаж и на
размера, получен при директното умножаване на размера на пенсията преди преизчисляването
(определен по стария по-нисък процент към 30 юни на съответната година) със
съответен коефициент - 3,8 за 2018 г. (3,8 % е стойност, представляваща размера
на увеличение на процента през 2018 г., а именно 1,126 х 3,8 % = 0,043,
съответно 1,126 х 0,043 = 1,169) и 5,7 за 2019 г., като умножаването с
посочените проценти не е осъвременяване по чл. 100 от КСО за 2018 г. и 2019 г.,
а е само начин да се гарантира увеличението на пенсиите през 2018 г. и през
2019 г. при преизчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж -
1,169 (за 2018 г.) и 1,2 ( за 2019 г.) на сто за всяка година осигурителен
стаж, и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж.
От всичко гореизложено следва извода, че приложеният
при последното преизчисляване на пенсията на жалбоподателката процент от 1,35
на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане надхвърля използваните
през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. проценти (1.126, 1.169 и 1.2), съответно определеният
нов размер на пенсията не се преизчислява за периода 2017 – 2019 г. с тези
по-ниски проценти, приложими за съответния период, тъй като това ще доведе до
намаляване на определения размер. Фиксираните проценти от 3,8 за 2018 г. и 5,7
за 2019 г. също не могат да бъдат приложени към размер, определен с по-висока
тежест от 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж.
Не е допустимо да се вземат предвид 3,8 % за 2018 г. и
5,7 % за 2019 г. при преизчисляването на пенсията от 25.12.2021 г., тъй като
тези проценти са предвидени за гарантирано увеличение на пенсиите през 2018 г.
и 2019 г. при по-високата тежест на осигурителния стаж. Именно с оглед на тази
гаранция законодателят ясно е регламентирал, че с тези проценти се умножава
точно определен размер на пенсията - този към 30 юни на съответната година,
определен с по-ниския процент на осигурителния стаж - 1,169 % за 2018 г. и 1,2 %
за 2019 г., като целта е полученият по този начин размер да се сравни с
размера, изчислен с новия процент на осигурителния стаж. Увеличението с 3,8 %
касае само преизчисляването от 01.07.2018 г. на пенсии с тежест на
осигурителния стаж 1,126, а с 5,7 % - само това от 01.07.2019 г. на пенсии с
тежест на осигурителния стаж 1,169, поради което тези коефициенти не могат да
бъдат прилагани по аналогия при преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 г.,
което както вече се каза, е с по-висока тежест на осигурителния стаж - 1,35.
Следва да се има предвид, че процентите 1,126 за 2017 г.,
на 1,169 за 2018 г. и 1,2 за 2019 г. по своята същност не представляват
увеличение на пенсията с посочените стойности, а процент, с който се увеличава
процентът за всяка година осигурителен стаж, участващ във формулата за
изчисляване на пенсията. Така например за 2017 г. процентът е 1,126, който,
като се увеличи с 3,8 % дава новата стойност за 2018 г. – 1,169 %. Размерът на
пенсията за 2019 г. се формира от стойността ѝ с увеличението с 5,7 % или
с 1,2 %, в зависимост от това кой е по-благоприятният размер за лицето. С
нормата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
КСО законодателят увеличава процента на тежест на година осигурителен стаж,
като вече го разграничава като стойност – 1,35 % за всяка година осигурителен
стаж без превръщане и се запазва в размер на 1,2 % за разликата до пълния
осигурителен стаж след превръщането към трета категория труд. В този смисъл,
тази увеличена стойност от 1,35 % поглъща в себе си всички предходни увеличения
на процента за всяка година осигурителен стаж, респективно обективно е
невъзможно те да бъдат включени, затова с процесното преизчисляване пенсионният
орган не включва предходни преизчисления с по-нисък процент, а е включил само
извършените осъвременявания на пенсията.
В настоящия случай правилно пенсионният орган е съобразил
разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, като след преизчислението на
пенсията на жалбоподателката по реда на § 7, ал. 1 от ПЗР на КСО, е приложил
само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г.
осъвременявания по чл. 100 от КСО, тъй като преизчисленията по § 53, ал. 2 от
ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и за 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за
2019 г. са обективно неприложими, поради препокриването им от процесното
преизчисления по §, 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от
ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от
разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР на КСО сочи,
че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от
осъвременяването им по чл. 100 от КСО, не представлява увеличаване на стария
размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването на пенсиите в
посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения
размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1,35 % при
по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват
всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно
нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на
жалбоподателя до 24.12.2021 г.
По отношение на преизчислението, направено през 2019
г., също не е извършвано осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО,
а е извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на § 7б, ал. 2 от
ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5,7 и по реда
на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка
година осигурителен стаж – 1. 2%, поради което важат направените по-горе
изводи.
Доколкото приложимият ред при преизчисляване на
пенсията, считано от 25.12.2021 г., е специален по § 7е от ПЗР на КСО и той
предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните
години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на
пенсията, той изключва прилагането на алтернативния ред за осъвременяване по §
53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б ал. 2 от ПЗР на КСО. В тази връзка
извършеното преизчисление на пенсията на жалбоподателката през предходните
години се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното
разпореждане преизчисление, тъй като последното го „поглъща“ поради определения
с § 7е ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините
осигурителен стаж. Нормата на § 7е от ПЗР на КСО поставя акцент именно върху
годините за прослужено време, тоест върху осигурителния принос, като се
увеличава тежестта на една година осигурителен стаж, променяйки коефициента във
формулата за изчисление на пенсиите, поради което пенсионният орган правилно е
приложил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Ето защо съдът приема, че правилно с Решение № 1012-26-118-1
от 23.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на М.Ж.Ж.
срещу Разпореждане № 26221912938 от 01.01.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, поради което процесното оспорване следва
да се отхвърли като неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ж.Ж.,
ЕГН : **********, адрес: ***, срещу Разпореждане № 26221912938/01.01.2022 г.,
издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за
преизчисляване размера на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68 на КСО, потвърдено с Решение № 1012-26-118-1 от 23.03.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: