№ 173
гр. Оряхово, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100525
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Д. Д., ЕГН
********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Д.Т.П.“ № 63 срещу А. П. Х.,
ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „В.“, бл. 54, вх. 3, ет. 9, ап. 79, с искане за
осъждане на ответницата да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер
на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 от СК.
В исковата молба се твърди, че родителите на ищеца от една година са
разведени и родителските права спрямо него са присъдени на бащата. След
навършване на пълнолетие ищецът е записан като студент в Русенския
университет „Ангел Кънчев“ – Факултет Природни науки и образование, със
специалност Софтуерно инженерство, редовно обучение, с държавна поръчка
и се нуждае от средства за образованието си. Твърди се също, че майката има
възможност да заплаща претендираната сума от 200 лв. месечно, тъй като
работи на постоянен трудов договор в гр. Варна и получава сравнително
добро трудово възнаграждение. При тези доводи е заявена нуждата от
издръжка на ищеца, във връзка с продължаване на образованието си във ВУЗ.
Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата А. П. Х.,
действаща чрез пълномощника си адв. Р. В. от САК, с който оспорва иска и
намира, че е неоснователен. Признава се фактът, че ищецът е дете на
ответницата, но се твърди, че последната е безработна, не притежава
имущество и е претърпяла тежка неуспешна операция, след която предстои
втора такава. Сочи се, че няма възможност да изплаща издръжка на сина си,
тъй като това ще доведе до особени за нея затруднения, предвид тежкото й
1
материално положение и сериозното й заболяване, от което има риск за
живота й. Именно затова намира иска за неоснователен и моли за
отхвърлянето му.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 345/25.10.2023 г. съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че ищецът М. Д. Д., ЕГН ********** от с. Крушовица, общ.
Мизия, ул. „Д.Т.П.“ № 63 е син на ответницата А. П. Х., ЕГН ********** от
гр. Варна, жк. „В.“, бл. 54, вх. 3, ет. 9, ап. 79.
От приетото по делото Уверение № SC1188/13.09.2023 г., издадено от
Русенския университет „Ангел Кънчев“ – Факултет Природни науки и
образование се установява, че ищецът е записан за учебната 2023/2024 г. в
зимен семестър на първи курс, със специалност Софтуерно инженерство,
редовно обучение, с държавна поръчка.
От представена от ответницата Епикриза № 29420/20.11.2012 г. на
болница „Токуда“ гр. София се установява, че тя е претърпяла операция през
ноември 2012 г., при диагноза „Херния дискалис Л4-5 син.“.
Представено е и магнитно-резонансно изследване на поясен гръбнак от
25.10.2023 г., съгласно което на ниво Л4-Л5 се наблюдават дегенеративни
промени, стеснено дисково пространство, фиброзни промени, ведно с
препоръка за ЯМР с контраст.
Други допустими и относими доказателства по делото не са ангажирани
от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение. Цитираната разпоредба
установява още, че задължението на родителя за издръжка на продължаващ
обучението си пълнолетен не е безусловно, каквото е задължението му към
ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено
затруднение.
С оглед на горното съдът е разпределил доказателствената тежест
между страните, като изрично е указал, че ищецът следва да установи
качеството си на правоимащо да получи търсената издръжка лице, нуждата от
издръжка, както и че ответницата разполага с материалната възможност без
особени затруднения да заплаща съответния размер на претендираната
издръжка. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице, като в ППВС № 5/70 г. е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги
2
обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца
се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите /в този смисъл е и съдебна практика със
задължителен характер – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д.№1269/2010г. на ВКС, ІV г.о, Решение
№ 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК и много
други/.
В настоящия случай по безспорен начин са установени обстоятелствата,
че ищецът е навършил пълнолетие и е продължил обучението си във висше
учебно заведение – редовна форма на обучение, както и че същият се явява по
рождение низходящ от първа степен на ответницата. Не се ангажираха обаче
доказателства, установяващи нуждите на ищеца (напр. необходими средства
за квартира, режийни разноски, учебни такси, учебни материали, средства за
транспорт, пътуване, храна, облекло и пр.), като следва да се отбележи, че
такива изобщо не се и сочат в исковата му молба. Едва в устните състезания
се изложиха твърдения във връзка с наличието на такава нужда и разноски
във връзка с обучението на ищеца. Освен това не се релевираха и
доказателства във връзка с установяване възможностите на ответницата да
заплаща заявената издръжка, без особени затруднения.
Следва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на
пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението към
ненавършилите пълнолетие деца. За да се дължи издръжка по смисъла на чл.
144 СК, родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без „особено затруднение“ да
отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете. Ограничението е
свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което по начало е
длъжно само да се грижи за издръжката си. "Особено затруднение" по
смисъла на закона означава ограничаване на възможностите за задоволяване
на елементарните конкретни нужди на самия родител. За преценката дали
претендираната от пълнолетния ищец издръжка няма да създаде особени
затруднения на ответницата следва на първо място да се вземе предвид
нейното материално положение към момента на постановяване на съдебното
решение, а след това и наличието на други обстоятелства, които пряко
рефлектират върху тези материални възможности. В конкретния случай не се
установи ответницата да реализира трудови доходи или да получава парични
обезщетения, като не се установи да притежава движимо или недвижимо
имущество. Поради това би могло да се направи извод, че не е налице сума,
която да надхвърля минимума на средствата, нужни за издръжката на един
възрастен, в който случай би било налице основание за уважаване на иска.
Освен това е налице заболяване на ответницата, което изисква предприемане
на лечение, но по-същественото е, че не се установи същата да реализира
някакви доходи, с които да се издържа, за да бъде анализиран въпросът дали
същите биха били достатъчни за нея самата, за предстоящо лечение и накрая
– за заплащане на издръжка на пълнолетния й син – ищецът. Ето защо,
настоящият съдебен състав достигна до извода, че даването на издръжка на
ищеца сериозно ще затрудни ответницата.
3
Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими
определени средства за издръжка, но това не означава автоматично, че част от
тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото
пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си.
Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144
от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след
като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени
затруднения да поеме тази издръжка. Ответницата от своя страна проведе
успешно доказване, че такива затруднения са налице, тъй като тя към
настоящия момент не работи и не реализира доходи, не притежава никакво
имущество, а е и с влошено здравословно състояние, което от своя страна
изисква средства за лечение.
По гореизложените съображения съдът намира, че съвкупната преценка
на събраните доказателства води до еднозначния извод, че ответницата не
разполага със средства, които да може без особено затруднение да отделя за
издръжка на своето вече навършило пълнолетие дете, което от своя страна не
установи в процеса, че не може само да се издържа, имайки предвид
разходите, свързани с обучението му във ВУЗ (за които също не се
ангажираха доказателства), поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответницата следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие. В тази връзка се явява основателно възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 700
лв. и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК същото следва да бъде намалено на 500
лв., който е минимално определеният размер съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 144 от СК, предявен от М. Д.
Д., ЕГН ********** от с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Д.Т.П.“ № 63 срещу
А. П. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „В.“, бл. 54, вх. 3, ет. 9, ап. 79 за
присъждане на издръжка в размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2023 г., до настъпването
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Д., ЕГН ********** от
с. Крушовица, общ. Мизия, ул. „Д.Т.П.“ № 63 ДА ЗАПЛАТИ НА А. П. Х.,
ЕГН ********** от гр. Варна, жк. „В.“, бл. 54, вх. 3, ет. 9, ап. 79 сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от 24.11.2023 г. (чл. 315, ал. 2 от ГПК),
независимо от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5