Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№…………………….   2021 година,

 

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори  състав  

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 10.03.2021 г. при участието на секретаря  Камелия Александрова  изслуша докладваното от председателя  административно дело № 2567 /2020 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 186 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „С.Е.“ ООД, представлявано от Н.А.С., депозирана чрез адв. В.С.Д., срещу Заповед № 342-ФК/09.11.2020 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на наложената мярка. Същата се счита за неоснователно наложена. Твърдят се нарушения на процесуалните правила и на  материалния закон, като такова се изтъква липсата на пълно описание на нарушението. Твърди се, че не е осъществен нито един от съставите на чл. 186 от ЗДДС,  че оспорващият не е извършил вмененото му нарушение. Фактите, отразени в съставения  във връзка с проверката протокол се оспорват. Отделно се твърди и липса на мотиви от страна на органа, досежно определяне продължителността на срока за налагане на ПАМ. Изтъква се нарушение на принципа, заложен в чл. 6 от АПК. Формирано е искане за отмяна на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка.

В депозиран писмен отговор с. д № 1216/25.01.2021 г.,  ответникът оспорва релевираните в жалбата доводи. счита,  констатираното нарушение за безспорно установено, при този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност. Счита заповедта за законосъобразно издадена, моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализ на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на  доводите, релевирани от  на страните  съдът приема следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

   Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая са следните:

На 08.11.2020 г.    в търговски обект – магазин за продажба на риба и рибни продукти, находящ се в гр. Варна, бул. „Трети март“ № 77, стопанисван от „С.Е.“ ООД  инспектори от ТД на НАП Варна извършили  проверка, при която констатирали, че за извършена  контролна продажба на стока – пържена риба (сулка), пържен дребен сафрид и котлет от сьомга на обща стойност 17.73 лв., платени в брой  с банкнота от 20 лв.,  търговецът не  издал ФБ от монтираното в обекта ФУ,  с което нарушил разпоредбите на чл. 118, във връзка с чл. 3, ал.1 от ЗДДС и на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

При проверката е установена касова наличност в размер на 547.50  лв. видно от съставения опис на паричните средства. Изведени и приложени по делото са дневен финансов отчет № 093203  от 08.11.2020 г.,  както и периодичен отчет. Фискалната наличност , отразена в дневния финансов отчет е в общ размер от 485.40 лв.,  от които 300 лв. служебно въведени. Видно от изведените фискални бонове сумата от покупката на обща стойност 17.73 лв. не е въвеждана и за нея не е издаден ФБ.

Констатациите си проверяващите  обективирали в  протокол № 0430958 /08.11.2020 г., впоследствие е съставен и АУАН № F579488/12.11.2020 г.,  в който  възпроизвежда същата фактическа обстановка.Връчен  е на  упълномощено от търговеца лице на същата дата, подписан без възаржения.

Горното съдът приема като мълчаливо признание  от страна на търговеца за извършеното нарушение.

Така въз основа на тези доказателства началникът на отдел „Оперативни дейности“  в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна   издал  Заповед № 342-ФК/09.11.2020 г.,  с която на основание чл. 186 от ЗДДС  наложил на търговеца ПАМ – запечатване на  стопанисвания от него търговски обект   забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.

По правото:

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

При налагане на ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа  до същия обект/обекти  - чл. 187, ал.1 от същия закон.

Видно е, че втората мярка не може да има самостоятелно приложение, макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е обвързана от налагането на първата мярка, цели да гарантира реалното и действие. Поради това  налагането им е    кумулативно заложено от законодателя.. След като е така, то компетентността на органа  за прилагане на  чл. 186 от ЗДДС се разпростира и е валидна и относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е необходимо изричното и отделно възлагане.

 Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът намира, че  не е нарушена процедурата по налагане на принудителна административна мярка.

Оспорената заповед е изцяло съобразена с разпоредбите на материалноправните норми, съответства и на целта на закона. Издадена е на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

 Издаването на фискален бон е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 

 

Към момента на проверката дневният финансов отчет  за 08.11.2020 г. сочи 485.40  лв. общ оборот,  фактическата наличност в касата е в размер на 547.50 лв.  лв. и касов бон за извършената продажба на описаните стоки на стойност от 17.73 лв. не е издаден.

Тези факти формално се оспорват от задълженото лице, но не бяха оборени в хода на съдебното производство.

При  обвързващата доказателствена сила на протокола и другите  съставени от органи по приходите документи, (съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК),  отразените в него факти се считат за действително осъществили се, доколкото търговецът не  ангажира доказателства, които да ги оборят.

Горното води до извод за наличие на първата и съществена материалноправна предпоставка за прилагането на процесната мярка  - както се каза и по-горе търговецът не оспорва извършеното деяние, съставляващо административно нарушение и изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена от него продажба на описаната в заповедта стока,  на посочената дата и в същия търговски обект.

Този юридически  факт поражда правомощието на органа по приходите да приложи съответната ПАМ по запечатване на обекта, като в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Релевираните в жалбата оплакваният за немотивираност на акта в частта му досежно срока, за който е наложена процесната ПАМ съдът намира за неоснователни. Оспорената заповед съдържа ясни мотиви относно срока, за който се налага заповедта - констатация, че при проверката е установена положителна касова наличност от 62.10 лв., както и предходни нарушения на данъчните закони от проверявания търговец, установени с конкретно индивидуализирани наказателни постановления, приложени в административната преписка. При условие, че от общата  сума на  установената при проверката фискалната наличност сума 485.40 лв. 300 лв. са служебно въведени, то регистрираната чрез ФУ сума от продажби е 185.40 лв., от които 62.10 лв. – нерегистрирани през ФУ, този факт, оставен без обяснение от задълженото лице е явен индикатор за наличие на укрити приходи от продажби. При така изложените обстоятелства срок на мярката от 14 дни / около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни/ съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния представите на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, следва да се уважи в размер, съобразен с чл. 78, ал.8 от ГПК.

         

Мотивиран от изложеното и  на основание чл. 172, ал.2,  предложение второ  от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА  на   „С.Е.“ ООД, ЕИК ***представлявано от Н.А.С., депозирана чрез адв. В.С.Д., срещу Заповед № 342-ФК/09.11.2020 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на ПАМ -  запечатване на магазин за продажба на риба и рибни продукти, находящ се в гр. Варна, бул. „Трети март“ № 77, стопанисван от „С.Е.“ ООД,  за срок от 14 дни и забрана за достъпа до него.

 

На основание чл. 143, ал.1 от АПК

ОСЪЖДА  „С.Е.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ЕИК ***представлявано от Н.А.С. *** юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: