Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. Варна, ……………...2022 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, XІV състав в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм. дело № 1521 по описа за
2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Й.М.Й., с адрес ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0324-000090/13.05.2022 г. издадена от Началник
група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., с която на
основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
С жалбата се настоява, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно
приложение на материалния закон. Счита се, че оспореният акт не е мотивиран,
поради което е затруднена адекватната защита и ангажиране на доказателства.
Релевират се доводи, че процесната ЗППАМ не отговаря на въведените от законодателя
изисквания за форма и съдържание. На следващо място се поддържа, че в
оспорената заповед не се съдържа точно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го
потвърждават, нещо повече – настоява се, че невярно е описано нарушението.
Излагат се твърдения, че при издаването на административният акт не са спазени
изискванията на чл. 35 АПК, доколкото не са обсъдени всички факти и
обстоятелства.
В съдебно заседание оспорващият чрез
процесуалния си представител поддържа, че е наложена ПАМ без фактически и
правни основания, доколкото е прекратено производството по положителен за Й.Й.
начин. Прилага Решение № 102/16.09.2022 г., по АНД № 20223130200233/2022 г., по
описа на Районен съд – Провадия.
Ответникът по жалбата – Началник
група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия – В.Т.Т., чрез процесуалния си
представител юриск. Г.Г. в хода по същество на делото счита, че оспорената
заповед е правилна и законосъобразна и прави искане за потвърждаването й и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че безспорно се
установява от доказателствата по делото, че са налице материално правните
предпоставки за прилагане на конкретната принудителна административна мярка.
Съобразявайки посочените от
оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се
извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Същата е
подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е
насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата
е подадена на 20.06.2022 г., видно от товарителница – известие за доставяне, т.
е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с
чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 08.06.2022 г., предвид
отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.
Производството по издаване на
оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA №
484195 на 13.05.2022 г. С акта контролните органи са констатирали, че на 12.05.2022
г. около 18:35 ч., в гр. Дългопол, по ул. Ц.С.и на кръстовище с ул. Г-Д-в
близост до хранителен магазин „М.“, Й.М.Й. управлява лек автомобил марка „Ауди
А3“ с рег. № ***, собственост на Д.А.К., под въздействието на наркотични
вещества, а именно: кокаин и канабис – 25, установени с техническо средство
„DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARMF-0094. На водача е издаден талон за
медицинско изследване № 133006 от 12.05.2022 г., като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 ЗДвП. Оспорващият е подписал
съставения му АУАН, като в графата за обяснения или възражения е отбелязано
„нямам възражения“.
Предвид съставения АУАН и на
основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с
оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0324-000090 от 13.05.2022 г., административния
орган - Началникът група към ОДМВР – Варна, РУ Провадия – В.Т.Т., е наложил на Й.М.Й.
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на Й. до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието
на нарушението от АУАН (управлява МПС с рег. № ***, под въздействието на
наркотични вещества, а именно: кокаин и канабис – 25, установени с техническо
средство „DRUGTEST 5000“, с фабричен № ARMF-0094), е възпроизведено в заповедта
и е посочено цифрово, че е същото представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,
пред. 2 ЗДвП.
От представената административна
преписка се установява, че на оспорващия е бил издаден Талон за медицинско
изследване с № 133005, връчен на Й. в 21:40 ч. на 12.05.2022 г., с който последния
е уведомен, че следва да се яви в ЦСМП - Дългопол, до 40 мин. От връчване на
талона - л. 8 от адм. пр. Няма данни за извършено химико-токсикологично
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
По отношение компетентността на
издателя на акта:
По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1. 9. от
приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР – Варна (л. 6 от адм. пр.), издадена във връзка с т. 3
от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л.
9 от адм. пр.), следва да се приеме, че полицейският инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в пределите на
материална (предметна) си компетентност, респ. същата не е нищожна.
По отношение изискванията за
спазване на установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното
основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
съставеният АУАН Серия GA № 484195 на 13.05.2022
г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и
нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в
достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да му бъде
извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство „DRUGTEST 5000“. Не е налице несъответствие на
фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.
Предвид наличието на посочени
фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно
от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно
право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал.
2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за
издаване на административния акт.
По отношение спазването на
административнопроизводствените правила:
Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително
уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното
производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено
по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която
представлява административен акт) е издадена след като Началник група към ОДМВР
Варна, РУ Провадия е взел предвид, че мл. автоконтрольор при ОДМВР Варна, РУ
Провадия е съставил АУАН Серия GA № 484195
на 13.05.2022 г., взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение.
Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в
принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в
административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на
оспорения акт.
По отношение преценката налице ли е
или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП,
принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една
от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да
не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление
на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо
средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за
административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.
Предвид фактите, които се
установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно
спрямо Й.М.Й. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП – управление на МПС след употреба
на наркотични вещества, удостоверено след извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. С оглед
твърденията в жалбата за неправилна преценка от страна на контролните органи на
действителната фактическа обстановка, съдът счита, че от събраните по делото
доказателства същите потвърждават описаните факти и обстоятелства.
В случая от Й. не се оспорва, че е
управлявал процесния автомобил, респ. че е бил водач на МПС. Поради това, че от
него е изискана проверка с техническо средство за употреба на наркотици след
като вече е бил преустановил движението на автомобила, но непосредствено след
като бил спрян, наличието на положителната проба за наркотични вещества или
техни аналози, установени с техническо средство, съставлява релевантна
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.
Процесната ПАМ се прилага при
наличие на извършена административно нарушение, а нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа в себе си състав именно на административно нарушение, което
оспорващият е реализирал, поради което е напълно неоснователно възражението му
в този аспект.
С оглед изложеното, съдът намира,
че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които
се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на
СУМПС, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, удостоверени извършена проверка с техническо средство. При
установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, ответникът е действал
в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка
дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената
заповед е постановена в съответствие с материалния закон.
Както се посочи предназначението на
процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид
административно наказание (по арг. на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). За приложената в
случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на
правата и интересите на адресата й. Това обаче не представлява наказание,
поради което видът на нарушението – отказ за извършване на проверка за употреба
на наркотици с техническо средство и степента му на обществена опасност е
съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно
отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца.
Оспорената заповед е съответна и на
целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се
отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява
МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв
начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на
пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на
оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца,
съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя
легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на
правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под
прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Предвид така обоснованото отсъствие
на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Й.М.Й., с адрес ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0324-000090/13.05.2022 г.
издадена от Началник група към ОДМВР Варна, РУ Провадия, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021
г., с която на основание чл. 171, т. 1, б „б“ ЗДвП, е наложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: