РАЗПОРЕЖДАНЕ №260583
гр. Пазарджик, 12.04.2021 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на дванайсети април през две хиляди двайсет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 244/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила частна жалба
вх. № 262788/09.03.2021 г. от ищеца по делото „Е. - Т.“ ЕООД, чрез адв. П.А. от
САК, срещу решението по настоящото дело в частта му, имаща характер на
определение, с което първоинстанционният съд е отказал да разгледа предявените
при условие на евентуалност искове по чл. 61 от ЗЗД. Счита се, че съдът
неправилно е приел, че не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове, тъй като то реално е настъпило и по
същество представлява отхвърлянето на главните искове.
По делото е постъпила и молба вх. №
262783/09.03.2021 г. от ищеца по делото „Е. - Т.“ ЕООД, чрез адв. П.А. от САК,
с която се иска допълване на постановеното по делото решение, тъй като съдът не
е отразил в диспозитива оставянето без разглеждане на евентуалния иск по чл. 61
от ЗЗД, евентуално да се произнесе като при поправка на очевидна фактическа
грешка.
Съдът е съобразил следното:
На първо място липсва част от
диспозитива на решението с характер на определение, с което съдът да е отказал
да разгледа евентуалния иск. Следователно частната жалба няма предмет
изначално.
Отделно от това, видно от приетото в
мотивите на т. 15 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдът не се произнася
по евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи
разглеждането му. При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване,
защото ищецът по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния
иск.
В конкретния случай ищецът е поискал
от съда да се произнесе по евентуалния иск, само ако приеме на каквото и да е
основание, че между страните липсва договор. След като съдът е приел, че между
страните е налице валидно сключен договор, респ. е разгледал предявената
претенция на договорно основание, то няма как да разгледа евентуалния иск,
който е предявен на извъндоговорно основание.
Когато първата инстанция не се е
произнесла по евентуалния иск, с оглед изхода на делото по главния иск, се
подразбира, че становището по него, макар и да не е записано в диспозитива на
решението, е в отрицателен смисъл. Принципно при въззивното обжалване на
решението по главния иск, въззивният съд би могъл да се произнесе
направо по същество по евентуалния, макар и за пръв път, без да връща делото за
ново разглеждане (пак там – т. 15 от ТР). В този смисъл е и чл. 271, ал. 2 от
ГПК, според който при отмяна на
решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално
съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
В
случая обаче, не би се възстановила висящността по евентуалния иск при отмяна
на настоящото решение от въззивния съд, тъй като в тази хипотеза, това би
означавало да се уважи главния иск – на договорно основание, с което ищецът би
бил удовлетворен от изхода на спора.
С оглед на всичко изложено, съдът е указал на ищеца да уточни
поддържа ли искането за допълване на диспозитива на решението, както и дали
поддържа частната жалба.
С молба вх. № 264053/12.04.2021 г. ищецът е посочил, че поддържа както
подадената частна жалба, така и молбата за допълване на решението, евентуално
за поправка на ОФГ.
Съдът приема, че проверката по правилността на
становището на първата инстанция относно
евентуалния иск следва да се извърши във въззивното производство при обжалване
на първоинстанционното решение (по аргумент от т. 8 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС). Допълнителен аргумент за това е и, както се посочи вече, разпоредбата на
чл. 271, ал. 2 от ГПК, според която при отмяна на решението по главния иск се възстановява
висящността и по евентуално съединените с него искове, по които
първоинстанционният съд не се е произнесъл.
С оглед на горното, съдът приеме, че
са подадени: 1/ молба за допълване на решението и евентуално, ако не се приеме, че е
налице допълване, за поправка на очевидна фактическа грешка и 2/ въззивна жалба, а не частна, която следва да се счита за неразделна част от подадената от същата
страна въззивна жалба с вх. № 263076/16.03.2021 г., тъй като и двете са в срока
за обжалване.
Препис от „частната“ въззивна жалба вх. № 262788/09.03.2021 г. следва да
се изпрати на насрещната страна за отговор в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Препис от молбата вх. № 262783/09.03.2021 г. следва да се изпрати на
насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 247, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕПИС от „частната“ въззивна жалба вх. № 262788/09.03.2021 г. следва
да се изпрати на насрещната страна за отговор в двуседмичен срок от
съобщението, на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от молбата вх. № 262783/09.03.2021 г. следва да се изпрати на насрещната
страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК, респ. чл. 247, ал. 2 от ГПК.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /п/