№ 45698
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110105942 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 331673 от 18.10.2024 г. на ищеца „О. Б.“
ЕООД, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
настоящото гражданско дело решение № 15758 от 16.08.2024 г. и намаляване
на присъдените в полза на ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лева поради неговата явна прекомерност.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от
ответника – „С.“ АД, с доводи за неоснователност на искането.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло
отхвърлени предявените от „О. Б.“ ЕООД кумулативно съединени искове
срещу ответника „С.“ АД.
При този изход на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, има само ответникът в производство. Такива са своевременно поискани
и присъдени в доказания по делото размер – 900 лева, съобразно
представената фактура.
Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното
от ищеца с исковата молба възражение за прекомерност на така
претендираните от ответника разноски.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
1
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. (НМРАВ), или
макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
2
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер на 900 лева не се явява
явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същият
е уговорен под минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 НМРАВ. На следващо място, съдът взе предвид и обстоятелството, че
самият ищец е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1300
лева или с повече от 1/3 (400 лева) от уговореното и заплатено от ответника
възнаграждение за адвокат за същия правен спор. В тази връзка
неоснователни са доводите в молбата за явна прекомерност. Макар делото да
не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, това обстоятелство
само по себе си не води до извод за намаляване на платеното адвокатско
възнаграждение под минимума, както беше разяснено по-горе. Неоснователни
са доводите на молителя, че в отговора на исковата молба схематично били
представени факти и обстоятелства и не била посочена съдебна практика,
доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът не оценява качеството на осъществената от адвоката
дейност, а извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара,
при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа
и правна сложност. В случая, възнаграждението не е уговорено в съществено
отклонение от мярката, наложена от този пазар.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на
процесуалния закон за присъждане на заплатените от ответника разноски в
производството за възнаграждение за адвокат, който се явява съразмерен на
действителната сложност на делото. Молбата на ответника по чл. 248 ГПК
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 331673 от 18.10.2024 г. на
ищеца „О. Б.“ ЕООД, с искане по чл. 248 ГПК за изменение в частта за
разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение №
15758 от 16.08.2024 г. и намаляване на присъдените в полза на ответника
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева поради
неговата явна прекомерност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3