В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищецът Р. М. П. от гр. Н. е предявил иск по чл.108 от ЗС, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Г. П. Ч. и Р. А. Ч., че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. * по ПУП на гр. Н., с обща площ * кв.м., ведно с построената в същия паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. с административен адрес гр. Н., У. „Г. Д.” № *, при граници: на изток УПИ *; на запад-*; на север УПИ * и УПИ *. Ищецът сочи, че процесният имот придобил чрез покупко-продажба с Нотариален акт № *от .*г., том.*, рег. № *, дело № */* г. по описа на Нотариус М.Д. с рег. № * по регистъра на Нотариалната камара гр. С., с район на действие района на ЗРС. Имотът бил закупен от Е.П.Л. и Л.С.Л. от гр. З., които при сключване на сделката го уведомили, че с тяхно съгласие имотът към този момент се ползва от възрастната болна жена на име К.М.Ч. (сега вече покойница), от чийто дъщеря В.П.В. и зет М.В.ВМ. през 2004г. са закупили процесния имот. Твърди още, че продавачите Е. и Л.Л. му обяснили, че те са дали това съгласие по молба на В.П.В., която с оглед преклонната възраст и здравословно състояние на нейната майка К.М.Ч., не е искала да нарушава нейните старини. Според обясненията на продавачите, последната обитава само една стая от жилищната сграда и няма никакви пречки да ползва останалата част от имота, като зет й М.Н.В. го представил на неговата тъща като новия собственик на имота и му предал владението му, извършено в деня на сключването на прехвърлителната сделка, както и е предаден ключ от жилищната сграда. Ищецът твърди, че след продажбата регистрирал в "ЕВН Б.Е." електромера на жилищната сграда с клиентски номер *, за което му била издадена и фактура № *, с място на потребление № *, гр. Н., ул. „Г. Д” № *, в която като титуляр получател на доставчика бил посочен той. След изповядване на сделката твърди, че заминал на РГ, където работел. Когато се върнал през м. август 2009 г. намерил в имота ответниците, които му оспорили собственическите права. По този начин възпрепятствали реализацията на инвестиционните намерения за строителство на обект в процесния имот, за което било издадено и разрешение за строеж. В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответиците е депозиран отговор на исковата молба. Същите сочат, че искът е неоснователен, тъй като те са собственици на процесния имот-двамата по давностно владение, а първият ответник и по наследство от родителите му П. (Ш.) и К.Ч. Сочат се, че приживе бащата на ответника Г. Ч. се разпоредил с Нотариален акт № */* година и Нотариален акт №*/* година, съответно за дворното място и къщата в полза на В.П.В. – сестра на ответника. По г.д. № 165/2009 година по описа на ЗРС ответникът Ч. е оспорил разпоредителните сделки, с които В.В. и нейният съпруг М.В. са прехвърлили в полза на Е.Л., която със своя съпруг Л.Л., с нотариален акт №*/* година са се разпоредили в полза на ищеца по делото. Твърди се, че посочените лица по посочените сделки са се разпоредили с чужд имот, собственост на ответниците, придобит на описаното по-горе основание. В доуточнението от 28.04.2011 година се поддържа, че на 08.08.1969 година първият ответник завел втората ответница като жена в процесния имот, където създавали семейство, без да са подписали граждански брак, а на 19.12.1970 година бащата на първия ответник се снабдил с нотариален акт за собственост върху процесния и съседния имот (тогава имот пл.№1.-част), на който се отрежда парцел *, гр.Н., идентичен с процесния недвижим имот, а по повод сключване на брак на 29.04.1971 година и раждане на първото им дете Н., родителите на първия ответник подарили на ответниците неформално процесния недвижим имот, за да живеят в него. В деня на раждането на дъщеря им на * година ответниците установили владение, поради което към 22.05.1981 година придобили процесния имот по давност. Твърди се, че по същото време родителите на Г. живеели в старата къща, в друго дворно място и стопанска сграда, като по-късно се разпоредили с част от дворното място в негова полза с нотариален акт № */* година, а другите части – от дворното място и стопанската сграда - в полза на сестра му А.Д. – срещу задължение за издръжка и гледане, с Нотариален акт №*/* и Нотариален акт №*/* година, като старата къща, застроена в това друго (не процесното) място запазват за себе си и живеят в нея до развалянето й, докато на същото място А. си построява нова къща и едва тогава, след 22.05.1981 година (след като ответниците са придобили имота по давност) се връщат при тях, в претендирания имот. Ответниците сочат, че считали имота като свой, поради което извършили в него редица подобрения. Твърдят също, че поради недобрите отношения със сестрата на първия ответник процесният имот е прехвърлен от бащата П.Ч. на сестрата на ответника - В.Ч., т.е разпоредил се е с чужд имот, придобит от ответниците по давност, поради което В. не е могла да го придобие, както и всички последяващи приобретатели не са могли да придобият собствеността върху имота на това основание. Отделно от това Г. и Р. Ч. предявят против Р. П. иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, касаещ същия имот. По пов¯д на това е образувано гр. дело № 352/2013 г. по описа на РС Златоград. С протоколно определение от дата 09.10.2013 г., постановено по гр. дело № 77/2011 г. ЗРС е съединил в едно общо производство гр.д. № 77/2011 г. и гр.д. № 352/2013 г. и двете по описа на ЗРС, което общо производство е определено да продължи под номера на първообразуваното – гр.д. № 77/2011 г. В исковата си молба ищците твърдят, че са съпрузи от 1969 година и живеят в гр. Н., ул. ”Ал.С.” *. в жилищна сграда със застроена площ * кв.м., построена в имот пл. № *, от който се образува парцел *, в кв. * по плана на гр. Н., одобрен със Заповед № РД-23/12.01.1987 година, целият с площ *кв.м., при граници на УПИ /парцела/ на изток: *; запад: *; север: *; юг-*. Твърдят, че имотът им е предоставен от родителите на първият ищец-К.Ч. - негова майка /починала * година/ и Ш.Ч. - негов баща /починал на * година/. Ищците заживели в имота от 1969 година, като в продължение на повече от 40 години осъществявали владение, необезпокоявани от никого. Твърдят, че в тяхна полза е изтекла придобивна давност. Сочат, че единствено те и родителите на първия ищец притежавали ключове от къщата и имота като цяло. Твърдят, че в имота са направили редица подобрения, като и към днешна дата същият се владее и стопанисва от тях като тяхна собственост. Отделно от това сочат, че с Нотариален акт №*, том * дело № * година и Нотариален акт № *,том *, дело № * година на ЗРС бащата на първия ответник прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка на дъщеря си В.П.В. процесният имот и е дарил на същата построената в него жилищна сграда. Отделно от това сочат, че с Нотариален акт № *, том *, рег.№*, дело № * година дъщерята В.П.В. и съпругът й М.Н.В. продали на Е.П.Л. процесния имот. На следващо място сочат, че с Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № * година на Нотариус М.Д., с район на действие ЗРС Е.П.Л. и Л.С.Л. продали на ответника Р. М. П. процесния недвижим имот. Ищците сочат, че въпреки продажбата ответникът никога не се е настанявал в имота и не е упражнявал каквото и да било фактическо владение. Сочат, че ответникът е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу ищците, касаещ процесния имот, поради което за последните е налице правен интерес от водене на делото. Прави се искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение /чл.79 ЗС/ на процесния недвижим имот. Прави се също така искане да бъде отменен нотариален акт №*, том *, рег. № *, дело № * година на Нотариус М.Д. с район на действие ЗРС. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва твърдението на ищците, че от 1969 г. същите са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота. Не било вярно и това, че никой не е оспорвал владението и собствеността на ищците. Сочи, че Г. Ч. не е бил в добри отношения с баща си, поради което последният през 1987 г. и 1993 г. прехвърлил имота, който е предмет на спорното право, на дъщеря си В.В. Ответникът сочи, че и след това продължили конфликтните отношения между ищеца и неговите родители, което принудило В.В. и съпругът й да изградят бетонна ограда и портал, за да ограничат достъпа на ищците до имота. Въпреки това последните продължили да заявяват собственически претенции. Това принудило В.В. да предяви срещу брат си /първия ответник/ иск по чл. 108 от ЗС, по повод на който било образувано гр. дело номер 117/1994 г. по описа на ЗРС. С решение по същото дело ревандикационният иск бил уважен и ищецът бил принуден да предаде собствеността и владението на имота. Освен това ответникът сочи, че в СИС било образувано изпълнително дело през 1994 г., по което и след извършен въвод ищците били окончателно отстранени от имота и същите не са имали достъп до него. Твърди, че от този момент до 2004 г. В.В. е имала непрекъснато владение върху имота, а ищците са се установили да живеят в собствена триетажна къща, където живеели и към настоящия момент. Ответникът твърди, че през 2009 г., когато се влошило здравословното състояние на майката на Г. Ч., последният предложил на сестрите си - А. и В., да полага грижи за майка си. По това време ищците Ч. са се възползвали от недоброто здравословно състояние на К.Ч. и са предприели действия по разваляне на договорите, с които процесният имот е прехвърлен на В.В. Предявили иск по чл. 87 от ЗЗД, по което било образувано гр. дело номер 165/2009 г. по описа на ЗРС. Ответникът твърди, че след смъртта на К.Ч. през 2009 г. ищците заключили жилищната сграда, предмет на спорното право и попречили на ответника да осъществява собственическите си права. През 2011г. ищците настанили в първия етаж на жилищната сграда животни, което поведение принудило настоящия ответник да предяви срещу ищците ревандикационна претенция. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС и ответник по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК Р. П. редовно и своевременно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. Х. Оспорва собственическите претенции на ответиците Ч. и моли да бъде уважена ревандикационната му претенция. В срок представя писмена защита. В открито съдебно заседание ответниците по иск по чл. 108 от ЗС и ищци по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК редовно и своевременно призовани се явяват лично и с процесуалния им представител адв. Б.П. Молят да бъде уважен собственическият им иск и да бъде отхвърлен ревандикационният иск на противната страна. В определения от съда срок представят писмена зaщита. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: От представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена № * от дата * 2009 г. се установява, че Ш.А. Ч. и П.А.Ч. са имена на едно и също лице. От представено удостоверение за наследници № * от дата * 2009 г. се установява, че Ш. А. Ч. /поч. на * г./ е баща на Г. Ч., А.Д. и В. В., а К.М. Ч. е негова съпруга. От представено удостоверение за наследници № * от дата * .2009г. се установява, че К.М.Ч. е починала на * г. По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак от * г., от което се установява, че Г. и Р. Ч. са сключили граждански брак на * г. в гр. Н.. От брака си същите имат родени две деца – Н.Г.Ч. род. на * г. и В.Г.Ч. род. на * г.. С Нотариален акт № * , том * , дело № * г., по описа на ЗРС, П.А.Ч. прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка, на дъщеря си В.П.В. процесния имот, представляващ дворно място, с площ * кв.м., което по плана на гр. Н. от 1987 г. е с пл. № * , кв. * , на който имот ведно с имот пл. № * – отреден за дискотека, се отрежда парцел ХХ, целия с площ * кв.м., при граници: улица; улица; имот на А.И.Д. и имот на А.К. срещу задължението на В. да гледа и издържа баща си П. и майка си К. /К./, при немощ и старост до края на живота им. Няма спор, че към момента на прехвърлянето В.В. е в граждански брак с М.В. С Нотариален акт № * , том * , дело № * г., по описа на ЗРС, Ш.А.Ч. е дарил на В.В. свой недвижим имот, представляващ жилищна сграда, построена в имот пл. № * , кв.* , парцел * , като целият парцел е при граници: * построена върху* кв.м.. По делото са представени и копия от други нотариални актове, от които е видно, че бащата П.Ч. е прехвърлил свои имоти на другите си деца – Г. Ч. и А.Д.. По делото е представено копие на влязло в сила решение № 559/01.07.1994 г., постановено по гр. дело № 117/1994 г. по описа на ЗРС, по силата на което е признато за установено по отношение на Г. Ч., че сестра му В.В. е собственик по дарение и договор за издръжка и гледане на дворно място с площ * кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв. * , за което място е отреден парцел * , кв. * по плана на гр. Н., ведно с построената в същия парцел двуетажна жилищна сграда. Със същото решение Ч. е осъден да предаде собствеността и владението върху описания имот. По делото е представено удостоверение от СИС при ЗРС изх. № * /09.10.2009 г. в което е посочено, че има образувано изп. дело за въвод във владение № * /1994 г. с взискател В.В. и длъжник Г. Ч., което е свършено на 30.09.1997 г. и е образувано на основание издаден изпълнителен лист по гр. дело № 117/1994г. по описа на ЗРС. Впоследствие Г. Ч. предявява на 24.08.2009 г. срещу сестра си В.В. и съпругът й М.В. искове по чл. 87, ал.1, т. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от * г., том * , дело №* г. и иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за отмяна на дарението извършено на * г. от П.Ч. с Нотариален акт №* , том.* , дело* г. По повод на тези искове е образувано гр. дело № * г. по описа на ЗРС. С влязло в сила решение съдът разваля по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на Г. Ч. против В. и М.В. договора по нотариален акт № * /* г., том * , нот.дело № * г. на ЗРС, с който П./Ш./ А.Ч. прехвърля на В.В. собствеността върху празно дворно място с пл. № * , в кв.* по плана на гр.Н. от 1987 г., на който имот, заедно с имот пл. № * , отреден за дискотека, се отрежда парцел * , кв* , понастоящем УПИ * , кв.* , по ПУП на гр.Н., срещу задължението на В.В. да гледа и издържа баща си П. и майка си К. при немощ и старост до края на живота им, до размера на 1/3 /една трета/ идеална част от посоченото дворно място, полагаща се на наследника Г. Ч.. С решението е отхвърлен искът на Г. Ч. против В.В. за отмяна на дарението на жилищната сграда в парцел * , кв.* , по плана на гр. Н. извършено от П.Ч. на В.В. на * г. с нотариален акт № * , том * , дело * г. на ЗРС, до размер на запазената част на Г. Ч. от 1/9 ид.част от сградата и за възстановяване на посочената запазена част, както и за отмяна на нот.акт за дарението за 1/9 ид.част. С Нотариален акт № * , том * , рег. № * 1, дело* 4 г., от * г., на Нотариус М.Д., рег. № * на нотариалната камара с район на действие – района на РЗРС, В.П.В. и М.Н.В. продават на Е.П.Л. процесният имот, представляващ УПИ * , кв.* по ПУП на гр. Н., с обща площ * кв.м., ведно с построената в същия паянтова жилищна сграда със застроена площ * кв.м. с административен адрес гр. Н., У. „Г. Д.” № * ., при граници: на изток УПИ * ; на запад-УПИ * ; на север * , легитимирайки се с нотариален акт № * г., том * , нот.дело № * г. и Нотариален акт №* ,том.* , дело* г.. От своя страна, на 02.07.2009 г., с Нотариален акт № * , том * , рег. № * , дело * г., Е.Л. и Л.Л. продават посочения имот на Р. М. П.. Последният регистрирал в "ЕВН Б.Е." електромера на жилищната сграда с клиентски номер *, за което му била издадена и фактура № *, с място на потребление № * , гр. Н., У. „Г. Д.” № * , в която като титуляр получател на доставчика бил посочен той. По делото е представена приходна квитанция, издадена от О.Н. от дата 23.03.2010г., от която е видно, че Р. П. е заплатил за процесния имот такса битови отпадъци и данък недвижими имоти. Отделно от това по делото е представено удостоверение от О.Н. изх. № * г., в което е посочено, че при направена справка в информационните масиви на местни данъци и такси лицата Г. и Р. Ч. нямат декларирани имоти на тяхно име. По делото е представено удостоверение от О. Н. изх. № * г., от което се установява, че при проверка в информационните масиви на местни данъци и такси се установявало, че имот, представляващ УПИ * , кв. * е деклариран от В.В. през 1998г., от Е.Л. през 2004г., а от 2009г. е деклариран от Р. П.. По делото е представено Удостоверение изх. № * от дата 05.02.2010 г. издадено от Община Н., видно от което на основание решение № 245/19.12.2002 г. на О.С. Н. е променено името на улица „Г. Д.” на „А. С.”. Към настоящото дело е приложено гр. дело № * /2010 г. по описа на ЗРС, от което се установява, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от Р. М. П. иск на основание чл. 76 от ЗС да бъдат осъдени Г. П. Ч. и Р. А. Ч. да предадат владението на Р. М. П. на недвижим имот: УПИ * в кв. * по ПУП на гр. Н., с обща площ * кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., при граници: УПИ * на Л.Л., УПИ * на А. и М.И., УПИ * на Ц., Г. В. и Ю.Р. и улица – като неоснователен и недоказан. По делото в качеството на свидетел е разпитан В.Г. – първи братовчед на Г. Ч.. Свидетелят знае че страните спорят за старата къща, в която живеела леля му /К. Ч./. Твърди, че посещавал старата къща, когато леля му била на легло преди 2-3 години. Твърди, че Р. и Г. Ч. не живеят в тази къща, а в новата къща, в която живеят от около 80 година когато са я построили. За старата къща твърди, че е на В.В., като на Г. са ´рехвърлили друга къща, която той продал, а на сестрата на В. дали друг парцел. Твърди, че отношенията между Г. и покойния му баща били лоши. Сочи, че в процесния имот свидетелят направил ограда, за която му платил М.В., която представлява бетонна стена 40/80 см., с набити метални колове. Твърди, че Ч. преместили животни в процесната къща 2008-2009 г., когато леля му вече била починала. Свидетелят М.В., който е шурей на Г. Ч. /съпруг на В.В./ сочи, че с В. са съпрузи от 1974 година. Твърди, че през 1987 г. при свада настъпила между Г. Ч. и баща му П.Ч. завършила със счупване на пръстите на бащата. Поради това процесният имот бил прехвърлен на съпругата му срещу задължение за гледане и издръжка. Свидетелят твърди, че родителите на съпругата му им помагали отгледали децата им, помагали с тютюн, като преспивали в тяхната къща. Твърди, че Ч.живеели в друга стара къща, първата стара къща. След това под нея баща му прехвърли имота на Г. Ч. на тази стара къща и направил нова къща. Той имал две нови къщи. Едната която направил е в близост на 50 метра от къщата на свидетеля и живее там в новата къща. Твърди, че през 1994 г. с гр.д. № 117, Г. Ч. поискал дял от къщата, която била прехвърлена на съпругата на сидетеля, който иск бил отхвърлен след което свидетелят и съпругата му предявили насрещен иск за освобождаване на владението, защото Ч. бил внесъл бали тютюн, две печки, като с полиция този багаж бил преместен в новата къща, в която си живеели сами. Твърди, че през 1997 г. той и съпругата му били въведени във владение на имота, като свидетелят направил бетонна ограда, висока около 1 м. и широка 40 см. със забити железни колове за опъване на мрежа. Направил и портал. Това било направено по искане на родителите на Г., за да не може последният да ги притеснява. Родителите ползвали имота до 2004 г., когато бил продаден на Л. Сочи, че през през 2009 г. бабата получила инсулт и се нуждаела от плътна помощ. Предложили на А.Д./сестра на жена му/ да и плащат по 200 лв., да взема пенсията на бабата и да ползва социален асистент, за да се грижи. Г. също пожелал да гледа майка си. На Г. му дали да работи двора пред парцела и той направил оранжерия, това било след първия инсулт 2007-2008 г. Г. освен сградата, в която живеел имал и още една къща в недовършен вид в имот, който баща му дал срещу задължение за гледане и издръжка. На два етажа направил къща, като на първия разположил обор и гледал крава и магаре. Този имот впоследствие го продал на Р. Г.. През 2004 г. спорният имот бил продаден на Л. с уговорка, че бабата ще живее там до края на живота си и те спазили това условие. Л. упълномощили свидетеля да предаде ключа на Р. П. и да го въведе във владение. Последният също бил помолен бабата да остане в къщата до края на живота си. Свидетелят твърди, че предал ключа на П., след което последният заминал за Г., а в негово отсъствие Ч. докарали животните от горната къща. По делото е разпитана и св. К. А.. Тя твърди, че познава имота, който е на Г. и Р. Ч. и се намира на главната улица – „Ал.С.“ в Г. Н.. Твърди, че когато Г. решил да се жени къщата била започната от баща му Ш. и за да се ожени довършил къщата. Твърди, че бащата на Г. живеел в старата къща на У. „М.Г.”. Сочи, че през 1993 година бащата дал старата къща на малката сестра на Г., за да я събори и да си построи на същото място къща. Тогава Г. прибрал майка му и баща му в къщата, в която се оженил през 1969 г.. Г. оттогава постоянно живеел в същата къща. Твърди, че на В. е дадена дискотеката, построена от Наркопа, като М. изнудвал Ч. и заплашвал, че ще се разведе с В., ако не прехвърлят на В. старата къща, където е на Г. имота. Твърди, че бащата подарил къщата. Твърди, че Г. от 1969 до ден днешен живее на горния етаж, а майката на първия етаж. Свидетелката сочи, че друг имот не е даван на Г., като и бетонната ограда била направена от него. Свидетелката Р.Б. твърди, че познава имота, на който е съсед от 42 години. Твърди, че Г. и Р. Ч. имат къща застроена и празна градина, на който имот съседи са К., И. свидетелката, главна улица и малка рекичка. Твърди, че имотът е на Г. Ч., който го имал като наследство от баща си. Там се оженил и там децата си изгледал. Твърди, че родителите на Г. живеели в друга къща, която отстъпили на малката им дъщеря да строи и те се пренесли при Г. Твърди, че Г. и Р. Ч. построили къща, която дали на децата си. Сочи, че масивната ограда е направена от Г Ч.. По делото в качеството на ±видетел е разпитана Н.Ч., която е дъщеря на Г. и Р. Ч. Свидетелката твърди, че е родена през 1971 г. в гр. Н., в къщата на родителите си, която се намирала на У. „Г. Д.“ № * .. Твърди, че в тази къща е живяла с родителите си винаги откакто се помни. Твърди, че къщата била строена от баща й и дядо й. В къщата освен родителите й са живеели дядо й и баба й - К.Ч. и П.Ч.. Сочи, че новата триетажна къща се построила преди 10-15 години, като не си спомня точната година. Твърди, че е живяла в старата къща докато се омъжи за втория си съпруг, което се случило преди 15 години. След като се омъжила за втори път децата й останали да живеят при родителите й в старата къща. Свидетелката сочи, че имали и друга нова къща, която била прехвърлена на брат й. Сочи, че отношенията на родителите й с дядо й били много добри. Сочи, че никога родителите й не са били изваждани от къщата принудително със съдия-изпълнител. От процесната къща ключ имали само родителите й. Свидетелят Р.Г. твърди, че е съсед на Г. и Р. Ч. с къщата, където живеят – триетажната жилищна сграда. Сочи, че къщата е строена към 1980 г.,1984 г., 1985 г. или 1986 г., като още не бил направен покрива и Ч. се настанили в нея. Сочи, че от тогава до сега живеят в тази къща. Твърди, че когато се омъжила дъщеря им около 1990г. правили чеиз и там посрещали гостите. Свидетелят сочи, че старата къща /процесната/ също е в квартала, на една улица са с новата къща на разстояние около 10 м., като ги деляло дерето и дискотеката на М. Свидетелят твърди, че няма спомен в старата къща Г. и Р. Ч. да са живеели. Сочи, че последните имали построена и друга къща по-нагоре, която е продадена от доста време на Р.К.. В същата къща те отглеждали животните си - крава, магаре, но преди 2-3 години ги изгонили от тази къща. Поради това преместили животните в къщата зад дискотеката, на която собственик е Р. П.. Сочи, че отношенията на Г. и Р. Ч. с К. и П.Ч. не са били добри, като свидетелят е чувал, че е имало побой от страна на Г. към баща си. Свидетелят сочи, че около имота била изградена бетонна ограда висока около метър, която била построена от М. В., зетят на Г.. Твърди, че къщата след прехвърлянето на В.В. се ползвала от родителите им. Сочи, че след смъртта на бащата П.Ч., майката К. останала да живее там, като за нея се грижели дъщерите й. В периода, в който К. се разболяла, Р. също се появявала. Свидетелят сочи, че не знае кой има ключ от тази къща, но знае, че старата къща е дарена на В. и М. В., които не са живели там. Свидетелят сочи, че Р. П. е купил тази къща, но не му е дадена възможност да я ползва, като от няколко години страните по делото имали разправии. След 2000 г. се били настанили насила Р. и Г. Ч. в процесния имот. Свидетелят З.Д. сочи, че знае имотът за който се води делото, който се намира на У. „А. С.“, Г. Н., до дискотеката. Сочи, че от както се помни в старата къща живеел бай П. и там си и починал. Отношенията със сина му Г. били изключително лоши. Имало е и конфликт, при който са му счупили пръстите и това е наложило да отиде при дъщеря си В. Това е било някъде от 1994 г.-1995 г., Свидетелят сочи, че на У. „А. С.” Г. и Р. имат построена нова триетажна къща, в която живеят, като свидетелят сочи, че от както се помни там живеят и няма спомен да са живеели в старата къща, за която се води делото. След смъртта на П.Ч., съпругата му К. останала да си живее в старата къща. През 2006г. се разболяла и тогава се наложило да се съберат всички и да й помагат. До 2009г. когато починала всички са помагали - В. и съпругът й М., Г. и Р., Л. и съпругата му. След смъртта на К. Ч. Г. и Р. преместили животни в спорната къща. Свидетелят сочи, че Р. П. е купил цялото място около дискотеката, но Р. и Г. му пречат изключително много до ден днешен. Свидетелят уточнява, че минава всяка седмица през спорния имот и е пряк свидетел на всичко. Свидетелят сочи, че П.Ч. 1987 г. прехвърлил къщата на В.В., но тя не е живяла там. Впоследствие продали къщата на Е.Л.. Твърди, че не знае коя година Р. и Г. са построили новата триетажна къща, но сочи, че може би това е станало като са се оженили, но след като я построили се установили да живеят там и до ден днешен са там. Свидетелят сочи, че има ограда на спорната къща, която е правена от М.В., след като били счупили пръстите на П. Ч.. Свидетелят Р.Д. сочи, че е братовчед на Р. Ч.. Твърди, че знае имотът, за който се води делото и той е на В.Ч., която е омъжена за М.В.В.. Твърди, че старата къща, за която се спори си е там, но никой не живее там. Р. и Г. си построили нова тиетажна къща, в която се установили да живеят и постоянно там живеели. Преди да си построят триетажната къща, живеели в старата къща, за която сега е спора. В старата къща освен Р. и Г., живеели и родителите. Отношенията между Г. и П.Ч. не били много нормални. След като К. получила инсулт, за нея се грижели дъщерите. Свидетелят сочи, че М. направил цялата ограда с бетон. Свидетелят сочи, че в къщата, за която се води делото Г. и Р. са живеели някъде към 1970 г., защото Г. се оженил в тази къща, за която се води делото сега, а децата му се родили в новата къща срещу дерето, която още не е била към онзи момент триетажна. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. В исковата си молба ищците Г. и Р. Ч. твърдят, че са собственици на процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърдят, че владеят имота като свой от 1969 година, като в продължение на повече от * години осъществявали владение, необезпокоявани от никого. В настоящото производство ищците по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК не успяха да докажат чрез способа на главно и пълно доказване качеството си на собственици на твърдяното от тях оригинерно придобивно основание. На първо място не беше доказано от страна на ищците Ч. да е било установено владение върху процесния имот в рамките на посочения от тях период. Така св. В.Г. * годишен, първи братовчед на Г. Ч./ сочи, че Г. и Р. Ч. живеят в новата къща някъде от 1980 година. Твърди, че знае старата къща като собствена на В.В., а на Г. родителите му прехвърлили друга къща, която впоследствие продал. Свидетелят М.В. /* години, шурей на Г. Ч./ сочи, че Ч. са живеели в нова къща, която направили и не са живеели нито ден в къщата, която била прехвърлена на съпругата му. Свидетелят Р.Г. /* годишен, съсед на Г. и Р. Ч./ сочи, че Ч. живеят в новата триетажна къща от както са я построили, което станало през 1980 г., 1984 г., 1985 г. или 1986 г. Сочи, че от тогава до настоящия момент те живеят там. Свидетелят твърди, че няма спомен в процесната къща да са живеели Р. и Г., като в тази къща са живеели П. и К.е до тяхната смърт. Свидетелят твърди, че старата къща е била дарена на В.В. Свидетелят З.Д. /* годишен/ сочи, че в процесния имот живеел бай П. и жена му, като свидетелят имал възприятие за това от както се помни. Твърди, че Г. и Р. на същата улица имали нова триетажна къща, където винаги са живеели и до ден днешен. Твърди, че не знае точно годината на построяване на тази нова триетажна къща, но предполага, че е построена когато са се оженили Р. и Г. /от удостоверение за сключен граждански брак се установява, че това е станало през 1971 г./ и от тогава до ден днешен живеят там. Свидетелят твърди, че няма спомен те да са живеели в старата /процесната/ къща. Св. Р.Д. /* годишен, братовчед на Р. Ч./ сочи, че Р. и Г. си построили нова триетажна къща, след което са се нанесли там и до ден днешен живеят там. Сочи, че преди да построят новата къща са живеели в старата, заедно с родителите на Г.. Твърди, че Г. се оженил в старата къща, а децата му се родили в новата /дъщерята Невена е родена през * г./. Съдът кредитира показанията на посочената група свидетели. Същите са логични, последователни, кореспондиращи в по-голямата си част помежду си и съответстващи на останалия доказателствен материал. Посочените свидетели нямат никаква родствена връзка с П., дори напротив някои от тях са роднини на Ч. Същите свидетели имат преки впечатления за процеснния имот, тъй като една част от тях са съседи, а друга част макар и да не живеят в близост, също имат преки впечатления, тъй като са минавали от там много често. Съдът не установи свидетелите по какъвто и да било начин да са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. Анализирайки тези гласни доказателства и съпоставяйки ги с писмените доказателства по делото не може да се направи извод, че за процесния период ищците са осъществявали непрекъснато и необез´окоявано владение върху процесния имот. Напротив, установи се по безспорен и категорчен начин, че те винаги са живеели в нова триетажна къща, която е съседна на процесната. Установи се и това, че в процесния имот винаги са живеели П. и К.Ч.. Дори и да се приеме, че преди да си построят новата къща Г. и Р. са живеели в старата къща не беше доказано това да е било в продължение на повече от 10 години, който е необходимият срок, за да бъде придобит един имот по давност. Освен това, за да бъде придобит имотът не е достатъчно сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност. По делото не бяха представени каквито и да било доказателства Ч. по някакъв начин да са демонстрирали намерението си, да своят имота и това да е било доведено до знанието на всички. По делото в качеството на свидетел е разпитана Н.Ч.. Съдът не кредитира показанията на разпитаната свидетелка на първо място, тъй като тя е пряко заинтересована от изхода на делото /дъщеря е на Ч./ и на второ място, тъй като нейните показния са в пълно противоречие с показанията на гореизброените свидетели. Така св. Ч. сочи, че родителите й от както са се оженили до ден днешен винаги са живеели в процесната къща. Това твърдение напълно се опровергава от показанията на гореизброените свидетели, които са категорични, че Ч. са живеели в новата триетажна къща след построяването й. Съдът не кредитира показанията на свидетелките К. А. и Р.Б. Техните показния не кореспондират със свидетелските показния на първата група свидетели, на които съдът дава вяра. Освен това показанията на св. А. противоречат и на писмените доказателства по делото. Тя твърди, че друг имот на Г. не е даван, а по делото е представен нотариален акт от 1977 г. от който е видно, че бащата П. Ч. е дарил на сина си Г. недвижим имот. Освен това свидетелката сочи, че бетонната ограда, която е около процесния имот е построена от Г., за който факт първата група свидетели категорично сочат, че е построена от М.В. Като се има предвид всичко гореизложено съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлено и искането да бъде отменен Нотариален акт № * , том * , рег. № * , дело № * година на Нотариус М.Д. с район на действие ЗРС. Според Тълкувателно решение № 3/2012 г. гр.С., 29 ноември 2012 г., което е задължително за настоящата съдебна инстанция, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС: Предпоставките за предявяване и уважаване на иска по чл. 108 от ЗС са следните: ищецът да е носител на правото на собственост върху определена вещ, по силата на което може да владее вещта и ответникът да упражнява фактическата власт върху вещта, без да има каквото и да било основание за това. В настоящия случай Р. П. твърди, че е собственик на процесния имот по силата на покупко-продажба. За да докаже, че е собственик въз основа на твърдяното деривативно основание ищецът следва да докаже, че е налице валидно правоприемство между прехвърлителя и приобретателя по договора. В случая ищецът твърди, че е купил имота от сем. Личеви, за което обстоятелство представя Нотариален акт № * от 02.07.2009 г., том.* , рег. № * , дело № * г. по описа на Нотариус М.Д. с рег. № * по регистъра на Нотариалната камара гр.С., с район на действие района на Златоградския районен съд. Ответниците Ч. противопоставят възражения, че прехвърлителите Л. не са били собственици на имота, следователно и купувачът П. не би могъл да стане собственик. Тези възражения на ответната страна са неоснователни и се опровергават напълно от представените по делото писмени доказателства. Няма спор, че имотът е бил собственост на П. и на К.Ч. Установява се, че с Нотариален акт № * , том * , дело № * г., по описа на ЗРС, П.А.Ч., е прехвърлил срещу задължение за гледане и издръжка, на дъщеря си В.П.В. ´роцесното дворно дворно място а с НА № * , то. * , дело * , по описа на ЗРС, Ш.А. Ч. /П. Ч./ е дарил на В.В. жилищната сграда построена в същия УПИ. Установява се също така, че с Нотариален акт № * , том * , рег. № * , дело * г., от 22.10.2004 г., на Нотариус М.Д., рег. № 184 на нотариалната камара с район на действие – района на ЗРС, В.П.В. и М.Н.В. продават на Е.П.Л. процесния имот, легитимирайки се с посочените два нотариални акта. След това Е.Л. и Л.Л. продават процесния имот на Р. М. П., която сделка е обективирана в Нотариален акт № * , том * , рег. № * , дело * г. Установено е също така, че Г. Ч. на 24.08.2009г. предявил срещу сестра си В.В. и съпругът й М.В. иск по чл. 87, ал.1, т. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от * г., том * , дело №* г. С влязло в сила решение съдът разваля по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на Г. Ч. против В. и М.в. договора по Нотариален акт № * , том * , нот. дело №* г. на ЗРС, до размера на 1/3 /една трета/ идеална част от дворното място, полагаща се на наследника Г. Ч.. Това разваляне обаче не би могло да засегне по никакъв начин правата на Р. П.. В разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД е посочено, че развалянето на договор, който подлежи на вписване не засяга правата на третите лица, придобити преди вписване на исковата молба, а в разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗС е посочено, че се запазват придобитите от трети лица вещни права преди вписване на подлежащите на вписване искови молби (за разваляне, унищожаване, нищожност на сделки, за сключване на окончателен договор). В случая исковата молба за разваляне по чл. 87 от ЗЗД е депозирана в съда на 24.08.2009г. /вписана на 26.08.2009г./, а сделката с която Р. П. се легитимира като собственик е изповядвана преди това – на 02.07.2009г.. От това следва изводът, че развалянето на сделката по никакъв начин не може да засегне правата на третото лице придобило имота преди вписване на исковата молба за разваляне. Въз основа на всичко гореизложено следва изводът, че ревандикационният иск предявен от Р. П. срещу Г. и Р. Ч. е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. С оглед изхода на спора ще следва Г. и Р. Ч. да бъдат осъдени да заплатят в полза на Р. П. сторените по делото разноски в размер на 801 лв.. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Ч. с ЕГН * и Р. А. Ч. с ЕГН * и двамата от гр. Н., У. „Ал. С.” № *., че Р. М. П. с ЕГН * от гр. Н., У. „А. С.” № *., е собственик по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № *, том*, рег. № *, дело * г. на УПИ *, кв.* по ПУП на гр. Н., с обща площ * кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ от * кв.м. при граници: на изток *; на запад *, ; на север: * ОСЪЖДА Г. П. Ч. с ЕГН * и Р. А. Ч. с ЕГН * и двамата от гр. Н. да отстъпят собствеността и предадат владението на Р. М. П. с ЕГН * от гр. Н., У. „А. С.” №*., върху гореописания УПИ, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда. ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Ч. с ЕГН * и Р. А. Ч. с ЕГН * и двамата от гр. Н., против Р. М. П. с ЕГН * от гр. Н., У. „А. С.” № *., иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на последния, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *, кв. *по ПУП на гр. Н., с обща площ * кв.м., ведно с построената в същия паянтова жилищна сграда със застроена площ * кв.м. с административен адрес гр. Н., ул. „Г. Д.” № *, при граници: на изток *; на запад-*; на север УПИ *, както и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № *, том*, рег. № *, дело № * година на Нотариус М.Д. с район на действие ЗРС. ОСЪЖДА Г. П. Ч. с ЕГН * и Р. А. Ч. с ЕГН * и двамата от гр. Н. да заплатят в полза на Р. М. П. с ЕГН * от гр. Н., У. „А. С.” №* сумата в размер на 801.00 /осемстотин и един/ лева, представляваща сторени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред СОС. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |