Решение по дело №563/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на община Кюстендил, срещу решение № 1040-09-39/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 16/20.09.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Кюстендил, с което декларираната злополука вх. № 5101/09-18 от 03.07.2024 г. от пострадалото лице Д. М. С., станала на 15.12.2023 г. е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 2 от КСО.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на закона. Сочи че, административният орган се е произнесъл без да са изяснени всички обстоятелства от значение за случая, вкл. относно механизма на настъпване на злополуката, мястото и времето на настъпването й. Намира и че не са доказани всички изискуеми от закона предпоставки, въз основа на които да се приеме че злополуката има характер на трудова. Иска се от съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил.

Ответната страна - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Д. М. С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото е видно, че между жалбоподателя и пострадалото лице Д. М. С. към момента на злополуката е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключения между страните трудов договор № 1385/20.12.2021 г., по силата на който пострадалата С. е назначена на длъжност „личен асистент“ към община Кюстендил и същата е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Съгласно Тристранно споразумение № 1385/20.12.2021 г. Приложение № 2 към чл. 3, ал. 5 от Наредба № РД-07-7/2019 г., с което на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ между кмета на община Кюстендил, като „доставчик на личната помощ“, Д. М. С., като „асистент“ и Д. С. П., като „ползвател“, е сключено споразумение за предоставяне от асистента на личната помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя. Не е спорно и обстоятелството, че работното време на С. като „асистент“ на Д. С. П. е в работни дни от 9.00 часа до 16.00 часа на адрес: гр. Кюстендил, [улица].

Според подадената от Д. С. декларация за трудова злополука от 03.07.2024 г., на 15.12.2023 г. в 16 ч. и 05 мин. на входно-изходната врата на двора към тротоара на адрес гр. Кюстендил, [улица], на излизане от двора вратата я застига, тя пада, при което има „счупване на лява бедрена кост“. Като свидетел на злополуката е вписано лицето А. З. С., която случайно минавала по улицата. Същата е оказала и първа помощ на пострадалата като й е помогнала да стане и да се обади по телефона на близките си. За пострадалата се е погрижила дъщеря й – И. С., която й е помогнала да се придвижи до дома си, като впоследствие е подаден сигнал до екип на ЦСПМ гр. Кюстендил. След извършени медицински прегледи и образна диагностика е установено счупване на лява тазобедрена става, като предвид сериозността на травмата, пострадалата е транспортирана до УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, гр. София, където впоследствие е оперирана. Издаден и е болничен лист с диагноза по МКБ S72.2 „Субтрохантерна фрактура“.

Със заповед № 1015-09-143/22.07.2024 г., на основание чл. 58, ал. 1 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, възложил разследване на декларираната злополука, настъпила на 15.12.2023 г. За хода на разследването на злополуката и констатациите на комисията бил изготвен протокол № 6/009.2024 г. (л. 94 от делото), според който злополуката е настъпила на 15.12.2023 г. около 16.05 часа в гр. Кюстендил на [улица], като пострадалата е приключила работния ден като „личен асистент“ на ползвателя Д. С. П. и на излизане от двора на дома му пада от външната страна на двора, блъсната от входната врата.

Въз основа на всички тези данни, с разпореждане № 16 от 20.09.2024 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – Кюстендил, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от Д. С. злополука с вх. № 5101/09-18 от 03.07.2024 г. станала на 15.12.2023 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. Длъжностното лице приело, че се касае за внезапно увреждане на здравето, настъпило след приключване на работния ден на лицето като „личен асистент“. Осигурителят оспорил издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ - Кюстендил по реда на чл. 117 от КСО с аргументи за недостатъчно изяснена фактическа обстановка, несъбиране на необходимите доказателства относно мястото и времето на настъпване на инцидента. С оспореното в настоящото производство решение № 1040-09-39/23.10.2024 г., директорът на ТП на НОИ - Кюстендил отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждане № 16 от 20.09.2024 г., приемайки, че са налице всички предпоставки за признаване на злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО.

При така установените фактически обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 118 от КСО и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 КСО административен орган - директор на ТП на НОИ - Кюстендил, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО). Решението е издадено в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за постановяването му. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тази нормативна разпоредба означава, че фактическият състав на злополуката, която законодателят приема за трудова изисква наличието на следните обстоятелства: да е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено лице; увреждането да е довело до неработоспособност или смърт на осигуреното лице; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършвана в интерес на предприятието. С разпоредбата на ал. 2 от чл. 55 от КСО законодателят е създал презумпция, по силата на която се признава за трудова дори и злополука, настъпила извън работното време и работното място на пострадалото лице, но по време на пътуването между работното място на лицето и обичайното му място за живеене. В тези случай самият законодател е установил, че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя. Правната теория приема за същинска трудова злополука хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО, а хипотезите на чл. 55, ал. 2 от КСО за приравнени на трудова злополука случаи като под "приравнени" следва да се разбира случаи, които не отговарят на определението по чл. 55, ал. 1 от КСО, но имат същите правни последици. Разпоредбите на чл. 55 от КСО регламентират фактическите състави, при които дадена злополука следва да се квалифицира като трудова. Уредените в чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО фактически състави са алтернативни по своя характер, доколкото представляват различни хипотези, които не могат да се осъществят едновременно. Всеки от уредените фактически състави поражда едни и същи правни последици, а именно определянето на конкретната злополука като трудова.

Така нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО предвижда, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Анализът на разпоредбата сочи, че фактическият състав на трудова злополука, уреден в нея съдържа следните елементи: да е налице злополука, т. е. внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, водещо до неработоспособност или смърт и увреждането да е настъпило по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Това са именно единствените релевантни обстоятелства, при наличието на които злополуката може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО.

В случая безспорно се установява, че на 15.12.2023 г. е настъпило внезапно увреждане на здравето на Д. С. – счупване на лява бедрена кост, което е довело до временна неработоспособност на пострадалата, т. е. налице е първата предпоставка от фактическия състав по чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Този извод се обосновава от безспорното между страните обстоятелство, че на 15.12.2023 г. в 17.55 часа, Д. С. е била приета в спешен кабинет на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД, гр. Кюстендил, видно от лист за преглед на пациент в спешно отделение (л. 17) и допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО (л.18). От представената епикриза и болничен лист се установява, че впоследствие лицето е претъпяло операция и е ползвало отпуск поради временна неработоспособност.

По категоричен начин е установено също, че на 15.12.2023 г. работното време на С. като „личен асистент“ на Д. С. П. на адрес: гр. Кюстендил, [улица] е било от 9.00 часа до 16.00 часа. Налице е и втората, посочена по-горе предпоставка – увреждането да е настъпило по време на обичайния път от или до работното място на осигуреното лице. Няма спор, че времето на настъпване на злополуката – 16.05 часа съответства напълно на времето, което е житейски логично С. да използва за придвижването от работното си място. В случая злополуката е станала точно след приключване на работния ден на пострадалата като „личен асистент“, още на входната врата на ползвателя на лична помощ. Изложеното означава, че е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО и процесната злополука правилно е определена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО като трудова.

Основните доводи, които жалбоподателят излага, в противовес на този извод, са свързани с твърденията за подаване на сигнала до ЦСМП - Кюстендил за настъпилия инцидент от адрес, различен от посочения като постоянен такъв в трудовия договор на лицето и различен от посочения такъв като място на инцидента, както и подаването на същия в 17.31 часа – около един час и половина след твърдяното в декларацията време на настъпване на инцидента, което обстоятелство, според жалбоподателя, изключва възможността за квалифициране на злополуката с Д. С. като трудова. Тази теза на жалбоподателя не намира опора в приложимата нормативна уредба, разгледана по-горе. Решаваща за характера на злополуката е връзката на увреждането с извършваната работа, каквато в случая безспорно съществува. Чл. 55 от КСО, нито в хипотезата на ал. 1, нито в хипотезите по ал. 2, не обвързва преценката дали е налице трудова злополука или не с виновно поведение от страна на работника, вкл. и период, през който лицето следва да потърси медицинска помощ, за да бъде призната дадена злополука за трудова. Единственото изключение е регламентирано в ал. 3 на чл. 55 от КСО и това са случаите, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. По делото не са налице данни, нито твърдения за умишлено увреждане на здравето от пострадалото лице, поради което и при осъществяването на материалните предпоставки на чл. 55, ал. 2 от КСО процесната злополука, следва да се приеме за трудова.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 6 от КСО, констатациите, изложени в протокола за разследване на злополуката имат презумптивна доказателствена сила, която остана необорена от жалбоподателя, поради което следва да се вземат предвид, така както са установени при постановяване на решението.

Неоснователно е и възражението на оспорващия за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият орган е обсъдил всички събрани в производството доказателства и е мотивирал правните си изводи, вкл. и е изложил доводи във връзка с възраженията в жалбата срещу разпореждането.

С оглед гореизложеното, оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за отмяната му, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Кюстендил, срещу решение № 1040-09-39/23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е потвърдено разпореждане № 16/20.09.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Кюстендил.

ОСЪЖДА община Кюстендил да заплати на ТП на НОИ - Кюстендил направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.