РЕШЕНИЕ
№..........
гр.
Русе, 27.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСУНДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
участието на секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4365 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 227, ал. 3 от ЗЗД и чл. 30, ал. 1 от ЗН от Л.М.А. и против С.И.К. за отмяна на
направено от наследодателя на ищеца дарение на недвижим имот, както иза за намаляване на дарствено
разпореждане, извършено от наследодателя на ищеца С* С*Х*(с
предишни имане С* И. Х*), починала на 12.05.2020 год. в полза на ответника на
същия недвижим имот.
Ищецът твърди, че след сключване на договора за дарение на 29.04.2015 год. на недвижим имот,
обективиран във формата на Нотариален акт № 083, том I, рег.№ 2002, дело
№ 058 от 2015г. по описа на нотариус П* Ш*, с Рег.№ 215 на НК с
район на действие Русенски районен съд, по силата, на който С* С* Х* /с
предходни имена С* И. Х*/, с ЕГН: **********, с последен постоянен адрес: ***, починала на 12.05.2020 г., е дарила целия
свой собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО и саморъчно
завещание от 09.01.1997г., обявено на 27.11.1997г. от Русенски нотариус, от
съпруга й – И* А* Х*/с предходни имена И* И* Х*/, на
внучката си С.И.К., ЕГН: **********,***,
а именно: АПАРТАМЕНТ № 10 /десет/,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор №63427.6.33.54.10
/шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка шест точка
тридесет и три точка петдесет и четири точка десет/ о Схема № 15-92271/09.03.2015г.
от Службата по геодезия, картография и кадастър, гр.Русе, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на
Изп. директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Р*,
общ. Р*, обл. Р*, кв. Ч*Г-север, ул. О*№* /*/, бл.* /*/,
вх. 2 /две/, ет. 4 /четири/, ап. №* /*/, самостоятелният обект се намира в
сграда № 54 /петдесет и четири/, разположена в поземлен имот с идентификатор
№63427.6.33 /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка шест
точка тридесет и три/, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, Апартамент, на едно ниво, с
площ по документ: 61,65 кв.м. /шестдесет
и един квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/, с прилежащи части:
Изба № 10 /десет/ и 1,429% /едно цяло четиристотин двадесет и девет хилядни/
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: №63427.6.33.54.11, под обекта: №63427.6.33.54.7, над
обекта: №63427.6.33.54.13, а по Нотариален акт 130/22.10.1986 год. на Русенски
нотариус: Жилище № 10, на четвъртия етаж, в жил. блок
№ 309 /триста и девет/, вх. Б, в к-с Ч*-Г-с*, състоящ се от: стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 61,65кв.м. при граници:
север-терен, изток-стълбище и ап.11, юг-ап. №11 и терен, запад-ап. от вх. А,
заедно с Избено помещение №10, от 3,65 кв.м. /три квадратни метра и шестдесет и
пет квадратни дециметра/ и 1,429% /едно цяло четиристотин двадесет и девет хилядни/
идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото.
След прехвърлянето на имота надарената започнала да се държи зле с баба
си – дарителката. В резултат на това в началото на 2016 г. до месец май 2018 год.
С* Х* многократно е била бита, заключвана, оставяна без храна и довеждана до
безпомощно състояние от страна на внучката си - ответницата С.К.. Освен всичко
това, тя е вземала и пенсията й, като не й предоставяла никакви средства, храна
и лекарства, въпреки влошеното здравословно състояние и напредналата възраст на
дарителката. Дарителката лично, а впоследствие и нейната дъщеря - ищцата Л.А.,
отправяли към ответницата молби за помощ и издръжка, поради сериозните
здравословни проблеми на дарителката и минималните доходи, които са получавали,
както тя самата, така и ищцата, които били крайно недостатъчни за издръжката на
дарителката. Ответницата е оставала безразлична към техните молби за помощ в
издръжката на баба й. Дарителката С* Х***на два пъти е завеждала граждански
дела за разваляне на дарението на собствения си недвижим имот /в т.ч. гр.д. №
2865/2015 год. по описа на РРС, XI-ти гр. състав и гр.д. № 46776/2017 г. по
описа на РРС, ІІІ-ти гр. състав - с правно основание чл. 227, ал. 1, б. «а» от ЗЗД, но след като узнавала за това, внучка й - ответницата К., й нанасяла побои
и я принуждавала да прекрати въпросните дела. С* Х* е била освидетелствана на два пъти в Отделение «Съдебна
медицина» при УМБАЛ-Русе. Подавани били многократни сигнали и жалби до
Полицията и Прокуратурата, извършвани са проверки. Била образувана прокурорска
преписка с №2893/22.05.2018 г. по описа на РРП, но било постановено с Постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство, тъй като извършеното престъпление е от частен характер
по смисъла на чл. 218в, т.2 от НК и наказателното преследване за него се
възбужда по тъжба на пострадалия.
Ищецът твърди, че тя и покойната й майка (дарителката) не са
успели за заведат наказателно дело от частен характер по случая, поради
изпитваните от тях големи финансови затруднения в този период.
Ищецът твърди, че в резултат от действията на ответницата,
за горепосочения период, здравословното състояние на дарителката
С*Х* се е влошавало прогресивно. Така ищцата
като се завърнала от Република Т*през пролетта на 2018 г., заварила майка си заключена сама в дарения апартамент, в безпомощно състояние, без да се е хранила
от осем дни.
Дарителката споделила,
че внучката й С.К.
от няколко месеца се преместила
да живее на друго място
в бл. Д* Д*, вх.*, ет. *, рядко идвала
да я види, но не й носела
храна и лекарства, а само й вземала пенсията. След като ищцата успяла с полагане на грижи да
стабилизира здравословното състояние на майка
си, тя отново
се върнала в апартамента си в бл.
*, ж.к. Ч*-Г-север, на ул. О*а № *, но тъй
като внучката й отново не е полагала
грижи за баба си, тормозела
я, оставяла я гладна, заключвала я в апратамента без храна и й вземала
пенсията и дарителката отново била доведена до
безпомощно състояние, Така от месец май 2018 год., ищцата Л.А. взела
майка си С* Х* при себе си
в жилището си на горепосочения адрес в гр. Р*, ул. Р* № *, вх.
*, ет. *, ап. * за да се грижи денонощно
за нея, като
е поела изцяло издръжката и лечението й. Ищцата,
която също била с минимална пенсия
успявала да се справи с помощта на другата си дъщеря, която живеела и работела
в Т*. Поради заболяванията си С*Х* не е била в състояние да задоволява
елементарни свои нужди, да извършва каквито и да е правни и фактически
действия. Тя е страдала от много тежки заболявания налагащи постоянни грижи, в
резултат на това с решение №486/14.11.2018 г. по гр.д. № 390/2018 год. на
Окръжен съд – Русе, С*С* Ха* е била поставена под
пълно запрещение, като за неин настойник е била назначена дъщеря й – ищцата Л.М.А..
В началото на 2020 год. отново е била отправена молба до ответницата да помага
в издръжката на баба си, но същата била пренебрегната от нея. В началото на м.
март същата година ищцата заедно с майка
си заминали на гости на най-малката дъщеря на ищцата – А* в Република Т*, в
град И*. След обявяването на извънредното положение във връзка с възникналата пандемична обстановка са решили да останат там за малко
по-дълъг период. Неочаквано здравословното състояние на С* Х* се влошило и
същата била настанена в болница. Починала на 12.05.2020 год. в гр. И*, Република
Т*, където ищцата й извършила достойно погребение.
През целия описан период до смъртта на дарителката – 12.05.2020 год.
ответницата не се интересувала от здравословното състояние на баба си, не е
полагала никакви грижи за нея, независимо от отправените й многократни покани в
тази насока. С* Х*, както и дъщеря й- ищцата не са били в състояние да покриват
разходите по гледането, издръжката и лечението на дарителката, с получаваните
от тях доходи. Освен за обичайните разходи, били необходими средства за лекарства и за заплащане на възнаграждение
на лице, което да се грижи за нея денонощно. Независимо от това ответницата
отказвала на молбите за помощ, като дори не посещавала баба си.
Във връзка с изложеното ищецът предявява два иска: с правно основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН, като моли да бъде намалено дарението извършено от наследодателката- покойната С* С*Х* с 1/2 ид.ч. в полза
на ищцата Л.М.А. и да бъде възстановена запазената част – 1/2 ид.ч. от наследството на наследодателката.
Вторият иск е с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл. 227, ал. 3 от ЗЗД – да бъде отменено направеното от
дарителката на ответника дарение на процесния недвижим имот изцяло.
Ответникът не е дала
отговор, не оспорва исковете, не прави доказателствени
искания.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 83, том I, рег. № 2002, дело № 58 от
29.04.2015 год. по описа на нотариус П* Ш* с Рег. № 215 на НК и с район на
действие Русенски районен съд, С* С* Х* /с предходни имена С* И. Х*/, ЕГН **********,
с последен постоянен адрес: ***, починала
на 12.05.2020 г., дарила целия свой собствен недвижим имот, придобит
в режим на СИО и саморъчно завещание от 09.01.1997 г., обявено на 27.11.1997 г.
от Русенски нотариус, от съпруга й И* А*Х* /с предходни имена И* И* Х*/, на внучката си С.И.К., ЕГН **********, а именно: АПАРТАМЕНТ № 10 /десет/, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 63427.6.33.54.10 /шестдесет и три
хиляди четиристотин двадесет и седем точка шест точка тридесет и три точка
петдесет и четири точка десет/ съгласно Схема № 15-92271/09.03.2015г. от
Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Русе, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Р*, кв. Ч*-Г-север,
ул. О* № 8 /осем/, бл. * /*/, вх. 2 /две/, ет. 4 /четири/, ап. № 10 /десет/,
самостоятелният обект се намира в сграда № 54 /петдесет и четири/, разположена
в поземлен имот с идентификатор 63427.6.33 /шестдесет и три хиляди четиристотин
двадесет и седем точка шест точка тридесет и три/, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище,
Апартамент, на едно ниво, с площ по документ: 61,65 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра и шестдесет и
пет квадратни дециметра/, с прилежащи части: Изба № 10 /десет/ и 1,429% /едно
цяло четиристотин двадесет и девет хилядни/ идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № 63427.6.33.54.11,
под обекта: № 63427.6.33.54.7, над обекта: № 63427.6.33.54.13, а съгласно
Нотариален акт 130/22.10.1986 год. на Русенски нотариус: Жилище № 10, на
четвъртия етаж, в жил. блок № 309 /триста и девет/,
вх. Б, в к-с Чародейка-Г-север, състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 61,65 кв.м. при граници: север- терен, изток- стълбище
и ап.11, юг- ап. № 11 и терен, запад-ап. от вх. А, заедно с Избено помещение № 10,
от 3,65 кв.м. /три квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/ и
1,429% /едно цяло четиристотин двадесет и девет хилядни/ идеални части от
отстъпеното право на строеж върху мястото.
Не се твърди от
страните и не са ангажирани доказателства към датата на смъртта на С* С* Х* тя да е
разполагала с друго имущество.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че С* С* Х* е
починала на 12.05.2020 год. и е оставила за наследник по закон дъщеря Л.М.А..
По
предявения иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 227, ал. 3 от ЗЗД ищецът, съгласно разпределената доказателствена
тежест следваше да ангажира доказателства относно на
нуждата от издръжка на дарителя, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка нейния
наследодател и че материалните му възможности не позволяват да покрива нуждите
си. Ищецът е представил удостоверение от ТП на НОИ- Русе, от което е видно, че
дарителят е получавала пенсия в различни размери за периода 2015- 2020 год., като
през 2015 год. тя е била в размер на 223.60 лева, а през май 2020 год.- около
300.00 лева месечно. Не са ангажирани доказателства за нужди на С*Х* над този
размер. Твърди се, че тя имала нужда от закупуване на лекарства, но какви и на
каква стойност, не стана ясно по делото.
Установи
се със свидетелските показания, че ответникът е заключвала прехвърлителката
(баба си) в апартамента, че не е полагала грижи за нея, че я е наранявала
физически. Тези обстоятелства обаче биха били относими,
ако беше сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, по силата на който приобретателят би имала
задължение да гледа и издържа баба си и без покана, дори и самата тя да не
разполага със средства за своята издръжка.
Според
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, при иск за
отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1 б. "в"
от ЗЗД, не е
налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил
себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от
това на дарителя. Касае се за едностранен
и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността
на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се
увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност
към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно
такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД /умишлено убийство или опит за
убийство на дарителя, неговия съпруг или негово дете, или съучастие в такова
престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват
наказуемостта; при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване
от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по
тъжба на пострадалия и такава не е подадена, както и при отказ на дарения да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае/, правото на дарителя да иска
тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо
поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни
форми и с различен интензитет.
В
настоящия случай при извършените от съда справки за постоянен и настоящ адрес,
както и месторабота на ответника с оглед връчване на исковата молба, е
установено, че тя е работила по трудово правоотношение единствено в периода
01.07.2008 год.- 23.10.2008 год. като социален асистент в Сдружение „Свят за
всички“. Не е спорно между страните, че С.К. има четири деца. Съдът приема, че
тя самата не е разполагала със средства да издържа себе си и децата си, поради
което и недаването на издръжка на прехвърлителката не
следва да се приеме като проява на непризнателност.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Като се изхожда от характера на дарението и субектите в едностранната
сделка, при иска за отмяна на дарението съдът е длъжен да изследва задълбочено
всички събрани по делото доказателства. Когато те установят, че дарителят е
изпаднал в трайна нужда и няма средства за съответно съществувание, надареният
е длъжен да се отзове. Но тъй като това не е задължение по закон, а морално
задължение, превърнало се в правно в момента на възникване необходимостта от
издръжка, съдът е длъжен да обсъди доказателствата и досежно
размера на нуждите за издръжка, да се вземат предвид всички конкретни
обстоятелства, но с една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя,
като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на
страната
(Решение № 65 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1498/2017 г., III г. о., ГК).
Както бе споменато и по- горе, не бяха ангажирани доказателства за конкретните
нужди на дарителката, трайният им характер и възможността на надарената да дава
издръжка, така щото не би поставила себе си и децата си в по- неблагоприятно
положение от това на дарителката.
Ищецът носи доказателствената тежест да
установи възникнала нужда от издръжка, нейният размер, искането на такава от
ответника и отказ на последния да престира - чл. 154,
ал.1 от ГПК. Ако който и да е от тези факти не бъде установен по несъмнен
начин, съдът прилага неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест и счита фактът за
неосъществил се в обективната действителност.
По отношение дохода на надареното лице-
по делото липсват данни относно същия. Наличието
на негово имущество не е установено по делото, а доказателствената
тежест за установяване на това обстоятелство е възложена на
ищеца, доколкото е свързано с доказване на кумулативната предпоставка - отказ за
даване на поискана издръжка. В този смисъл съдът счита, че така установената
обективна невъзможност не може да се приравни на отказ от плащане на издръжка,
респективно проява на непризнателност, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на предявения иск. И това е така, тъй като надареният дължи издръжка
на дарителя само в рамките на своите възможности (Решение № 1223/02.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 4847/2007 г., І ГО на ВКС).
Изложеното мотивира
извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 227, ал. 3 от ЗЗД.
Наследодателят е
свободен да се разпорежда с притежаваното от него имущество в полза на едно или
друго лице, но със завещателни разпореждания или чрез
дарение същият не може да накърнява запазената част на наследниците (чл. 28, ал. 1, вр.
чл. 29 от ЗН). В противен случай, законът
позволява на тези от тях, които имат право на запазена част да искат
намаляването им до размера, необходим за нейното допълване.
При иск с правно
основание чл. 30 от ЗН ищецът следва да докаже
единствено факта, че е наследник с право на запазена част, а ответникът трябва да
докаже, че е налице достатъчно имущество на наследодателя, за да получи ищецът
запазената си част от наследството, или че ищцата следва да прихване
направените в нейна полза завети и дарения (ако има такива), които покриват
запазената част от наследството, както и да посочат цялото имущество на
наследодателя при откриване на наследството в случаите на дарение, което се
намалява по правилото на чл. 31 от ЗН.
Размерът на запазената
част се определя по правилата на чл. 29 от ЗН. Като наследник по закон на С*
С* Х*, починала на 12.05.2020 г., ищецът Л.М.А. се
явява наследник с право на запазена част, призована към наследяване (чл. 28, ал. 1 от ЗН). Следователно запазената част
на ищеца от наследството е 1/2 ид. ч.
В разглеждания случай
накърнението е равно на запазената част на ищеца – 1/2 ид.
ч. Ето защо, на основание чл. 30, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1 ЗН, следва да се възстанови
запазената част на ищеца, в качеството й на наследник по закон със запазена
част, като се намали с 1/2 идеална част извършеното дарствено
разпореждане от наследодателя С* С* Х* с договор за
дарение от 29.04.2015 год.
При това положение
съдът намира за основателен втория иск- за намаляване на дарствено
разпореждане.
Съдът не приема
посоченото от ищеца алтернативно съединяване на исковете, тъй като, за да е
налице такова, е нужно претенциите да изхождат от едни и същи факти и да целят
един и същ резултат. Касае се за обективно кумулативно съединяване, като
правният интерес на ищеца обуславя извод, че главен е искът за отмяна на
дарението, а евентуален- за намаляването му.
Поради направеното
искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, които възлизат в общ размер на 1160.10
лева, представляващи платени държавни такси и адвокатско възнаграждение. За
заплащането на посочените в списъка по чл. 80 от ГПК такси в СГКК и НОИ не са
представени доказателства.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.М.А.,
ЕГН **********, адрес: *** против С.И.К., ЕГН **********, адрес: *** иск за
отмяна на дарение, направено от С* С* Х* /с предходни имена С* И. Х*/, ЕГН **********,
починала на 12.05.2020 г. в Република Т*,
област К*, гр. И* с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, рег. № 2002, дело № 58 от 29.04.2015 год. по описа
на нотариус П* Ш* с Рег. № 215 на НК с район на действие Русенски районен съд
на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 10 /десет/, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 63427.6.33.54.10 /шестдесет и три хиляди
четиристотин двадесет и седем точка шест точка тридесет и три точка петдесет и
четири точка десет/ съгласно Схема № 15-92271/09.03.2015г. от Службата по
геодезия, картография и кадастър, гр. Русе, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота в гр. Русе, кв. Ч*-Г-север,
ул. О* №* /*/, бл. */*/, вх. 2 /две/, ет. 4 /четири/, ап. № 10 /десет/,
самостоятелният обект се намира в сграда № 54 /петдесет и четири/, разположена
в поземлен имот с идентификатор 63427.6.33 /шестдесет и три хиляди четиристотин
двадесет и седем точка шест точка тридесет и три/, предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, Апартамент, на едно ниво, с площ по
документ: 61,65 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра и шестдесет и
пет квадратни дециметра/, с прилежащи части: Изба № 10 /десет/ и 1,429% /едно
цяло четиристотин двадесет и девет хилядни/ идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № 63427.6.33.54.11,
под обекта: № 63427.6.33.54.7, над обекта: № 63427.6.33.54.13, а съгласно
Нотариален акт 130/22.10.1986 год. на Русенски нотариус: Жилище № 10, на
четвъртия етаж, в жил. блок № */*/, вх. Б, в к-с Ч*-Г-север,
състоящ се от: стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от
61,65 кв.м. при граници: север- терен, изток- стълбище и ап.11, юг- ап. № 11 и
терен, запад-ап. от вх. А, заедно с Избено помещение № 10, от 3,65 кв.м. /три
квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/ и 1,429% /едно цяло четиристотин
двадесет и девет хилядни/ идеални части от отстъпеното право на строеж върху
мястото.
НАМАЛЯВА направеното от С* С* Х* /с предходни имена С* И.
Х*/, ЕГН **********, починала на
12.05.2020 г. в Република Т*, област К*, гр. И*, дарствено разпореждане от 29.04.2015 год., обективирано
в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том I, рег. № 2002, дело № 58 от 29.04.2015 год. по описа на нотариус П* Ш*с
Рег. № 215 на НК с район на действие Русенски районен съд, в полза на нейната
внучка С.И.К., ЕГН ********** до размер
на 1/2 ид.ч., необходим за допълване на
запазената част на Л.М.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН ********** да
заплати на Л.М.А., ЕГН ********** сумата 1160.10 лева, представляваща сторените
съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: