№ 408
гр. Б. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Б. А.А-П.А
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. А.А-П.А Гражданско дело №
20251410100760 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Ю. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б. С., ул. „Рила“№10, чрез адв. Н. В. П. – АК П. против Г. И. К.,
ЕГН **********, със адрес: гр. В., ул. „Петропавловска“ № 32, вх.Б, ет.1, ап.166, с която е
предявен осъдителен иск правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от по 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на действията / бездействията на ответника и немарливо изпълнение на
лекарските му задължения, при които на 15.06.2022 г. при преглед в лявото му бедро е
оставено острие на нож и е извършена операция по зашиване на прободната рана без да го
открие и извади.
Твърди се, че на 15.06.2022 г. ищеца е пътувал от гр.В. в посока гр.Б. С. с колата си,
като на излизане от града е бил изпреварен от един лек автомобил, който му е отнел
предимството и се е опитал да го изблъска от пътя. Сочи, че ищеца е бил натиснал клаксон,
за да сигнализира неправилно изпреварващият го автомобил, за да избегнел сблъсък, но
вместо да намали скоростта другият автомобил е продължил с висока скорост.
В исковата молба се посочва, че ищеца е продължил движението си в посока гр.Б. С.,
като се оказало, че изпреварващият автомобил се движил в същата посока, като вероятно
бил спрял за кратко, при което ищеца го е бил задминал. Сочи се, че по пътя ищеца е бил
отново задминат от тази кола, като Д. го е бил разпознал и му е направил място да го
изпревари. При наближаването и разминаването шофьорът на автомобила му е отправил
неприлични жестове и се заканил с юмрук. Посочва се, че на една от отбивките по пътя
ищеца е спрял автомобила си, като другият автомобил също бил спрял. Сочи се, че водачите
на двата автомобили били слезли, при което водачът на изпреварващият автомобил извадил
нож и го е забил в крака на Д., последвало боричкане, като ищеца бил получил още
наранявания с ножа по тялото си – няколко удара в гърба, по корема и отново в крака.
1
Излагат се съображения, че когато ищецът усетил, че му тече кръв се върнал в колата
си, а другият водач е избягал и потеглил с автомобила си.
Поддържа се, че ищеца отишъл в болницата в гр.Б. С., където бил превързан и му
сложили система, тъй като губел много кръв. При престоя му в болничното заведение, бил
посетен от полицаи, на които обяснил случилото се. Посочва се още, че кръвта въпреки
превръзката не спирала да тече и поради спешност е бил транспортиран в болницата в гр.В.,
където му е поставена инжекция против тетанус и му е била направена операция от
ответника д-р К.. Поддържа, че на следващия ден след операцията отишъл на превръзка и се
оплакал, че болките му се усилвали и раната на крака го боляла.
Посочва се, че поради това, че болките не спирали, потърсил второ мнение в гр.П.,
където му изписали антибиотик, като бил насочен за преглед след като свършил
лекарството. Посочва, че ищеца е посетил и съдебна медицина, където му било извадено
медицИ.ко свидетелство за освидетелстване на живо лице.
Излагат се съображения, че на 06.07.2022 г. поради силните болки ищеца отново
отишъл в гр.П. на преглед, където е бил прегледан и изпратен на скенер. Сочи се, че от
скенера се установило, че в крака му има метал и на 07.07.2022 г. му е направена операция,
като от крака му е извадено метално острие на ножа /10 см./, с който е бил нападнат и на
11.07.2022 г. е бил изписан от болницата.
В исковата молба се посочва, че след около пет – шест месеца ищеца се е оправил, но
вследствие на оставеното му в крака острие от нож са реализирани неимуществени вреди –
преживян огромен стрес, болки и страдания. Твърди се, че ищеца се будил нощно време по
няколко пъти, нямал апетит, не можел да се концентрира върху ежедневните си задължения,
използвал много обезболяващи и антибиотик. Посочва, че се е страхувал за живота и
здравето си, тъй като кракът бил застрашен от ампутация, вследствие на това, че острието е
престояло в крака му 22 дни.
Твърди се, че във връзка със случая е било образувано досъдебно производство
№380/2022 г. на РУ – Б. С., пр.пр. №4069/2022 г. по описа на РП – В., ТО – Б. С.. Посочва, че
е образувано наказателно производство за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, като по него
са разпитани свидетели, приложени са медицински документи и металното острие е част от
веществените доказателства по производството.
Посочва, че съдебно – медицинската експертиза по наказателното производство е
достигнала до заключение, че ищеца е получил прободна рана в лявото бедро, порезна рана
на лява предмишница и две драскотини на коремната стена, отговарящи по механизъм да са
получени от предмет с режеш ръб с остър връх и получени по време и начин посочени в ДП.
Посочва, че съгласно тази експертиза на ищеца му е причинено временно разстройство на
здравето, не опасно за живота с оздравителен период около 2 седмици, при липса на
усложнения, като в конкретния случай продължил 1 месец.
Посочва, че е установен извършителя на деянието – Илия Пламенов П. и към датата
на завеждане на исковата молба е образувано НЧХД №83/2024 г. по описа на РС – Б. С..
Поддържа, че извършеното от ответника, представлява немарливо изпълнение на
лекарските задължения, който не е бил извършил необходимите изследвания и пренебрегнал
ситуацията, като не е установил намиращото се в крака на ищеца острие от нож, вследствие
на което 22 дни в крака му стояло 10 сантиметрово острие, поради което съществувала
опасност да изгуби крака си.
Посочва, че понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, представлявали пряка и непосредствена последица от действията на ответника и
същите подлежали на обезвреда. Сочи, че е налице вреда и противоправно деяние от страна
на ответника.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв.,
2
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 24.02.2025 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявената искова претенция се оспорва като неоснователна. Оспорват се твърденията, че
не е бил извършил необходимите изследвания, като не са посочени кои са те и че е
пренебрегнал ситуацията, което да представлява немарливо изпълнение на лекарските му
задължения.
Посочва, че работи като Началник „ОТО“ при МБАЛ „Хр.Б.“АД гр.В. по трудов
договор. Излага съображения, че на процесната дата – 15.06.2022 г. от Спешно
отделение/СО/ на болницата, където ищецът е прегледан и насочен за хоспитализация в
Ортопедо-травматично отделение /ОТО/на МБАЛ „Хр.Б.“АД. Посочва, че в снетата
анамнеза в издадения му лист за преглед на пациент №007797/15.06.2022 г. е записано
„Докаран с транспорт от ЦСМП Б.С.. Намушкан с нож от познати лица на входа на гр.Б. С..
Има рана на лява предмишница и ляво бедро“. Твърди се, че е описано обективното му
състояние, като в графата изследвания е посочено: ПКК; не е необходимо RO графия, като
основна диагноза по МКБ е поставена S711- открита рана на бедрото.
Твърди се, че ищецът е напуснал СО в 15:22 ч. и веднага в 15:23 ч. е приет в ОТО,
както е посочено в епикриза, в която е записано анамнеза – снета по данни на пациента,
описана е прободна рана около 3 см. в средна горна трета на ляво бедро и идентична на лява
предмишница с кос ход и гладки ръбове около 12 см.
Посочва се, че нито в СО, нито в ОТО, ищецът и неговите придружители са
съобщили за наличие на счупен нож - чуждо тяло в лявото му бедро и не са били установени
външни признаци за наличие на такова тяло в бедрото му, като Л.ият долен крайник е бил с
нормален съдов и неврологичен статус.
Поддържа, че в ОТО ищецът е лекуван по Амбулаторна процедура /АП/ №23 „Малки
оперативни процедури на долния крайник“ – като е опериран по спешност и извършените
му манипулации по раните са подробно описани в епикризата. Излага съображения, че в
диагностично – лечебния алгоритъм на АП 23 е посочено, че „Рентгенологичното
изследване не е задължително при лезии на меки тъкани и други състояния, които не са
визуализират с такова изследване“.
Поддържа, че е спазен диагностично – лечебния алгоритъм на АП 23 и правилата за
добра медицинска практика – като достъпност и своевременно лечение на описаните рани
на ищеца, обработени в операционна зала според принципите за лечението им с почистване,
ревизия, дебридмент, възстановяване на увредените тъкани послойно и стерилна превръзка с
дадени последващи указания.
Излага доводи, че лекарската професия представлява правно регламентирана дейност,
дадена в Закона за здравето, чл.81, ал.1 – според, която всеки български гражданин има
право на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, както съответните
медицински стандарти, клинични пътеки и процедури. Поддържа, че в процесния случай са
спазени и действията на ответника по никакъв начин не са довели до увреждане на пациента
– ищец.
Посочва, че за да бъде уважен иск по чл.45 от ЗЗД следва да са налице деяние
/действие или бездействие/, противоправност на това деяние, вина, вреди и причинна връзка
между деянието и резултата, като поддържа, че в случая не са налице.
Твърди се, че травмата на ищеца в лявото бедро, както и последствията
установяването на „чуждо тяло“ – счупен нож, не са вследствие на действията му като лекар,
а от действията на друго лице, което го е намушкало с нож.
Излага съображения, че на третия ден след обработката на раната, нито ищеца, нито
придружаващите го лица са съобщили дори за съмнение за счупен нож и наличие на част от
3
него в бедрото му. Посочва се, че раната е била спокойна и не е имало никакви външни
белези за наличие на такова тяло.
Сочи, че от страна на ищеца е представен амбулаторен лист от 16.06.2022 г.
№22167А0457А0, видно от който същият е бил прегледан от специалист – ортопед –
травматолог в гр.П., при който също не е установено наличие на чуждо тяло в крака на
ищеца и не е съобщено за такова. Посочва се, че е снета анамнеза от ищеца, в която отново
не се установявало, че е налице счупен нож, като е поставена друга диагноза „изкълчване на
коляното“ и е назначена терапия: покой на крака за срок от 15 дни. Твърди се, че от
представеното СМУ от лекар – специализант в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ
„Д-р Г.С.“ – П., също не било отразено наличие на съмнение за чуждо тяло в крака.
Поддържа, че не са представени доказателства за провеждане на лечение на ищеца за
периода от 17.06.2022 г. до 06.07.2022 г., като след 23 дни – на 06.07.2022 г., при преглед в
гр.П. е възникнало съмнение за проблем – поради лека подутина в средна трета на лявото
бедро, каквато не е имало при нито едно от предходните прегледи. Поддържа, че през
посочения период от време ищецът не е посещавал ответника за контролни прегледи в гр.В..
Излагат се твърдения, че в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Г.С.“, ищецът е лекуван по КП 219- „Оперативни процедури на таза и долния крайник със
среден обем на сложност“, при която също рентгенологично изследване не е задължително,
като в случая е направено поради наличие на подутина и оплакванията от силни боли и
дискомфорт в областта на лявото бедро.
Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Прави
възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Претендират се и разноски.
На основание чл.219, ал.1 от ГПК ЗК „Л. И.“АД е конституирано като трето лице –
помагач на ответника. В срочно подаден отговор е изразено становище, с което се оспорват в
цялост твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, наличието на причинно
– следствена връзка между твърдените болки и страдания и действията на ответника,
доколкото от медицинската документация не се установявали данни за немарливо или
противоправно поведение осъществено при първоначалния преглед на 15.06.2022 г.
Оспорват се твърденията относно интензитета, продължителността и проявлението на
сочените неимуществени вреди, както и твърденията за настъпили тежки физически и
психологически последици от забавеното откриване на чуждото тяло, с оглед факта, че в
медицинската документация не се съдържали данни за трайни увреждания, инвалидизация
или проведено лечение, насочено към психични страдания. В отговора се оспорва
твърдението на ищеца, че възстановителният период е бил необичайно продължителен и
извън рамките на обичайното за този тип травми. Оспорено е твърдението, че само
поведението на ответника е довело до удължаването на този период, доколкото било видно,
че при последвал преглед от друг специалист на 16.06.2022 г. чуждо тяло не е било
установено, което доказва, че състоянието е било трудно за диагностициране. Оспорва
размера на претендираните неимуществени вреди.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответствала на
обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост“ указани от Върховния
съд. Моли да бъде отхвърлен предявения иск, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото е приета като доказателство епикриза от 10.03.2021 г., издадена от д-р Г. К.,
лекар в отделение Ортопедо - травматологично при МБАЛ „Х. Б.” АД, от която е видно, че
ищеца Ю. С. Д. е постъпил за лечение в отделението на 15.06.2022 г. и е изписан на
4
15.06.2022 г., с окончателна диагноза „Други уточнени травми в областта на тазобедрената
става и бедрото”. Според епикризата и снета анамнеза от пациента, същия е докаран с
транспорт от ЦСМП от Б. С., намушкан с нож от познати лица, като имал рана на лява
предмишница и ляво бедро. Обективното състояние на ищеца било както следва: мъж в
добро общо състояние, адекватен, афебрилен, отрекъл за алергия, кожа и лигавица с
нормален цвят, глава и шия – б.о., гръден кош – двустранно подвижен, бял дроб –
везикуларно дишане без хрипове, СД без шумове, АН – 140/80, корем – мек, неболезнен,
крайници – симетрични пулсации без отоци, прободна рана около 3 см в средна горна трета
на ляво бедро и идентична на лява предмишница с кос ход и гладки ръбове около 12 см. Не
са отразени данни за неврологичен дефицит на ляв горен крайник и ляв долен крайник, като
останалият костно – мускулен статус – б.о. В епикризата е отразено, че на 15.06.2022 г. е
извършена оперативна интервенция на пациента, при която на лява предмишница и ляво
бедро след щателно почистване е направена ревизия и дебридмент на раните с последващи
фасциорафия и миорафия. Пациента е изписан в добро общо и локално състояние, с
подобрение. В епикризата е дадена препоръка смяна на конци на 12-я постоперативен ден,
отбременяване на ЛГК и ЛДК за срок от 30 дни, както и право на два безплатни прегледа,
първия на 20.06.2022 г. и втори на 27.06.2022 г.
По делото е представен амбулаторен лист, ведно с касов бон от преглед осъществен
на 16.06.2022 г. в гр.П. в АГПИСМПОТ – д-р Х.Гигов - Д-р М.К., с основна диагноза
„изкълчване на коляно“, като анамнезата е снета по данни на пациента, описано е
обективното му състояние от което се установява, че лява колянна става е леко оточна и
силно болезнена, с не пълни екстензионни и флексорни движения в същата, съпроведени със
силна болка. Изписана е терапия не натоварване и покой на крайника за срок от 15 дни.
Прието по делото е съдебномедицИ.ко удостоверение №242/22 от 16.06.2022 г.,
издадено от д-р Н. Симеонов – лекар – специализант в отделение съдебна медицина при
УМБАЛ „Г. С.“ гр.П., където е прегледан пациента - ищец Ю. Д., при което е установено, че
при премахване на превръзката на лявото бедро в средна външна трета се установило
хирургично обработена и зашита с 2 конеца рана с добре съпоставени ръбове, хоризонтален
ход и дължина 3 см. Посочено е още, че по външната повърхност на лявата предмишница се
установила, сходна по описание рана, хирургическа обработена и зашита с 4 конеца, с
дължина около 12 см и къс ход. По предна коремна стена на ниво на пъпа са установени
драскотина около 6 см, хоризонтален ход и тъмночервена коричка над нивото на кожата, под
нея драскотина с размер около 3 см. В заключение е посочено, че след извършения преглед и
представена от ищеца документация е установено, че същия е с прободна рана на ляво бедро
и лява предмишница, драскотина на предна коремна стена, като причинените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед травмата на
лявата коленна става на прегледания е обяснена необходимостта от повторен преглед 30 дни
след прегледа.
Приети като доказателство по делото са снимка на скенер, видно от която се вижда
кост със стърчащ предмет от нея, декларация – съгласие подписана от ищеца, с която
5
декларира, че ще заплати престоя си в УМБАЛ „Г. С.“ЕАД гр. П., с дата 07.07.2022 г.
По делото е приета като доказателство епикриза, издадена от лекари при УМБАЛ „Г.
СтрИ.ки“ гр.П., от която е видно, че ищеца Ю. Д. е постъпил за лечение в отделението на
06.07.2022 г. и е изписан на 11.07.2022 г., с диагноза „Корпус Алинеум Феморис Синистра”.
Според епикризата обективното състояние на ищеца е било както следва: нормален с оглед
възрастта психо – соматичен статус, при огледа е установено наличие на оперативен
цакатрикс от няколко шева в областта на трета на ляво бедро, извършено в друго лечебно
заведение, посочено е, че в областта на средна трета на ляво бедро е установена наличие на
лека подутина, като болния се оплаквал от силни болки и дискомфорт в областта на лявото
бедро. В епикризата е отразено, че след клиничен преглед и анализ на рентгенографиите е
взето решение за оперативно лечение. Посочено е още, че е извършен страничен достъп в
областта на средна трета на ляво бедро, достигнато е послойно до костта и се отстранило
външното тяло със размери около 10 см. дължина и 4 см. широчина /острие на нож/.
Пациента е изписан с подобрение, като е препоръчано превръзки през 3 дни, сваляне на
конци на 13 – я ден и антибиотично лечение.
По делото са приети като доказателства и: рентегенографии, протокол за доброволно
предаване с дата 29.07.2022 г., с който ищеца е предал на разследващ полицай при РУ – Б. С.
– 1 бр. запечатан плик, прозрачен в едната си част, съдържащ черно на цвят, метално парче
от острие и по – малка частица от същото, както и 1 бр. копие на съдебномедицИ.ко
удостоверение №242/2022 г.
Приети са като доказателства: лист за преглед на пациент в КДБ/СО, насочен от
ЦСМП от 15.06.2022 г., издаден от МБАЛ „Х. Б.“ на ищеца с основна диагноза открита рана
на бедрото, в графа изследвания е посочено ПКК, както и че не е необходимо RO графия,
като пациента бил в задоволително обективно общо състояние. Като в заключение е
посочено, че се предлага хоспитализация в Отделение по ортопедия и травматология.
От представеното направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни
процедури на лицето Ю. Д., с приемащ лекар д-р Г. К. се установява, че пациента е с
приемна диагноза „други уточнени травми в областта на тазобедрената става и бедрото“.
От История на заболяването е видно, че ищеца е бил с открита рана на бедрото след
нападение с прилагане на остър предмет след спешен прием, с посочен изход от
хоспитализацията „с подобрение“; Оперативен протокол от 15.06.2022 г.; Резултати от
лабораторни изследвания; Фиш за спешна медицинска помощ от гр.Б. С., както и Извадка от
наблюдение на болния към Епикриза от ОТО към МБАЛ „Х. Б.“АД, на която е отразено, че
на 17.06.2022 г. е направена контролна превръзка, без данни за влошаване, без съществени
оплаквания, походката на пациента е била самостоятелна с накуцване с дадени указания за
сваляне на конци на 12 – я ден в ОТО гр. В..
Представени са АПр №23 – „Малки оперативни процедури на таз и долния крайник“
и КП №219 – „Оперативни процедури на тази и долния крайник на среден обем сложност“ с
кодове на основни видове процедури и алгоритъм за изпълнение на лечение и клинична
пътека.
По делото е прието като доказателство застрахователна полица
№13122110003563/29.10.2021 г. на ЗК „Л. И.“АД по застраховка „Професионална
отговорност“, специални условия „Отговорността на лекари и медицински персонал“ , със
застраховащ МБАЛ „Х. Б.“АД, ведно със списък на лицата в първа, втора и трета рискова
група съгласно Наредбата за задължителното застраховане на лицата, упражняващи
медицинска професия, в който под №22 от списъка с трета рискова група е включен
6
ответника – д-р Г. К..
Представени са Допълнително споразумение №31/01.04.2022 г. и Допълнително
споразумение №83/30.04.2025 г. към Трудов договор №117/16.12.2019 г., сключен между
МБАЛ „Х. Б.“АД, като работодател и д-р Г. И. К., работник, съгласно които, ответника е
заемал длъжност „Началник отделение“ при „Стационарен блок – Отделение по ортопедия и
травматология“.
Прието по делото е писмо от РП – В., ТО – Б. С., ведно с Постановление за
прекратяване на наказателно производство, видно от което пр.пр. №4069/2022 г. по описа на
прокуратурата /ДП №380/2022 г. по описа на РУ – Б. С./ е прекратено, поради факта, че на
Ю. Д. му е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което
представлявало лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и съгласно чл.161 от
НК наказателно преследване за престъпления от такъв характер се възбуждали по тъжба на
пострадалия до РС – Б. С..
По делото е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р
Н. М., съгласно заключението на която ищеца е получил на 15.06.2022 г. прободна рана на
ляво бедро, порезна рана на лява предмишница, линейно охлузване по предна коремна
стена, изкълчване на лява колянна стенна. Посочено е, че травматичните увреждания са
наложили медицинска намеса в спешен порядък, поради срязване на части на мускул вастус
латералис на лявото бедро и мускул флексори карпи улнарис на лявата предмишница. В
ОТО гр.В. е извършена ревизия /преглед и оценка на състоянието на хирургичната рана и
травматично увредената тъкан/, дебридмент /почистване на раната/, фасциорафия / зашиване
на съединителнотъканната обвивка, покриваща мускулите/ и миорафия /зашиване на
мускулната тъкан/. В заключението е посочено, че обичайния срок за възстановяване след
получени подобни рани в областта на крайниците е 10-14 дни, след което се сваляли
конците, пълно възстановяване на мускулната сила и издръжливост след 1-2 месеца. Вещото
лице е посочило, че след запознаване с медицинската документация приложена по делото е
установено, че Ю. Д. е бил контактен, адекватен, управлявал е лек автомобил.
От приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че в ОТО МБАЛ
гр.В. са извършени оперативни процедури по АП /Амбулаторна процедура/ № 23, като в
диагностично – лечебния и алгоритъм е посочено, че „Рентенологично изследване не е
задължително при лезии на меките тъкани и други състояния, които не се визуализират с
такова изследване“. Посочено е, че в случая са извършени задължителните процедури, като
пострадалият не е съобщил за възможно оставане на част от острието на ножа, с който е бил
нападнат при снемане на анамнезата му.
В заключението е изложено, че съгласно медицинския стандарт на специалност
„Ортопедия и травматология“ /обн. ДВ, бр.84 от 20.10.2017 г./ предоперативния период
подготовка включва клиничния преглед, който „изяснява характера на заболяването или
травматичното увреждане, неговата локализация, необходимостта от оперативна намеса,
нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника“, прогноза за
очакван изход и резултат. Включвайки задължително снемане на анамнеза и физикален
преглед, а образните, лабораторните и И.тР.талните изследвания и консултациите със
7
специалисти от други клинични специалности се назначават в зависимост от конкретната
ситуация, по преценка на лекуващия лекар, като не се посочва задължителен минимум от
медико – диагностични процедури.
От експертизата се установява, че вещото лице след обстойно запознаване с
медицинската документация е установило, че анамнезата на ищеца Д. е снета от него самия,
не е имало анамнестични и клинични данни, които да насочат за наличие на чуждо тяло в
бедрото на пострадалия, като оказаната в ОТО МБАЛ гр. В. помощ е била навременна и
адекватна и в пълен обем. Оказаната медицинска помощ от лекуващия лекар в ОТО В. е
била спрямо медицинските стандарти – АП №23. От заключението се установява още че при
първоначалния преглед не е имало обективни признаци, насочващи лекуващият екип за
наличие на чуждо тяло в бедрото на пострадалия.
Вещото лице в заключението е посочило, че ответника д-р К. е спазил принципите и
правилата на добрата медицинска практика в съответствие с утвърдените медицински
стандарти. Образното изследване се предвижда или се използва при необходимост, когато
клиничната оценка и физикалният преглед показват: съмнение за чуждо тяло, костна увреда,
проникване в кухина, стави, увреждане на съдове или ако има други усложняващи признаци,
като в конкретния случай такива данни са липсвали.
В заключението вещото лице е отговорило на поставените въпроси, касаещи факта, че
и при втория преглед на 16.06.2022 г., не е било открито чуждо тяло, като обобщава, че
получените рани на Д. са били хирургично обработени, при извършения преглед не е описан
оток или болка в областта на лявото бедро поставена е диагноза изкълчване на коляното, по
данни на болния. Към момента на втория преглед на 16.06.2022 г. Д. не е имал симпоматика
насочваща за наличие на чуждо тяло в бедрото му. Вещото лице заключва, че не е обичайно
чужди тела от метал да останат неоткрити при първоначален преглед, както и пострадалия
да не разбере за попадането на такова в тялото му.
В експертизата е посочено, че при наличие на чужди тяло в меките тъкани типичните
симптоми са остра болка, която се усилва при движение или натиск, кървене /ако е засегнат
съд/, подуване и зачервяване около мястото на проникване, изтръпване, паратезии, слабост,
ако е увреден нерв. При прегледите извършени в КДБ/СО и ОТО на 15.06.2022 г. е описана
морфологичната характеристика на раните, с отчетен нормален костно – мускулен статус,
липса на неврологичен дефицит на ляв горе крайник и на ляв долен крайник, симетрични
пулсации без отоци на крайниците. При прегледа на 16.06.2022 г. не е описана симптоматика
в областта на хирургично обработените рани, отчетени са оток, болка и намалена
подвижност на лява колянна става.
От заключението се установява още, че не са налице трайни увреждания, опасност за
живота на пострадалия не е настъпила, тъй като не са засегнати магистрални кръвоносни
съдове. Интензитетът на болките и страданията, които обикновено се търпят след такива
травми и медицински интервенции е значителен, като всеки човек има праг на болка.
Вещото лице посочва, че Д. е изпитвал силни болки за период от около месец.
8
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в хода на СМЕ е проучил всички
налични и представени по делото медицински документи и нормативни стандарти, като
особено внимание е обърнал на медицинския стандарт по специалността Травматология,
който е цитирал в експертизата. Като в рутинната практика не се прилага образно
изследване при прободна рана. В медицинския стандарт по ортопедия и травматология
изрично е записано, че изследванията, които се извършват преди оперативна интервенция са
по преценка на лекуващия лекар. Дори когато пациент влезе за няколко дни в болница и
трябва да се отчете престоя му по клинична пътека и се проведе такава оперативна или по
широка оперативна процедура здравната каса, за да признае пътеката залага един минимум
от три медико-биологични дейности, които трябва да бъдат отчетени, за да се зачете
пътеката. Тези медико-биологични дейности могат да бъдат ЕКГ, ПКК, като не е
задължително условие, че тези медико-биологични дейности да са с образно изследване.
Пострадалият не е пролежал няколко дни, а е било в условията на амбулаторна манипулация,
така че не са имали дори това изискване от три медико-биологични дейности, които да
отчетат, за да бъде зачетена клинична пътека.
В конкретния случай, пострадалия е бил напълно адекватен, тъй като му е снемана
анамнеза в ЦСМП–гр.Б. С., в ЦСМП-гр.В., бил е шофьор, което предполага, че не е бил под
влиянието на алкохол, обяснил е случилото се на всички преглаждащи го лекари. Самата
анатомична особеност на засегнатия мускул е такава, че през него не преминават
магистрални, важни кръвоносни съдове и нерви, което е предпоставка да бъде обработена и
зашита раната, без да се предприеме образно изследване. В самия мускул, който е засегнат
не преминават кръвоносни съдове и нерви, същото е отстрани на крака, като обичайно при
почистване на такава рана се почиствало до чисто, но доктора не можел да продължи да
снижава, стигнал е до здрава тъкан, след което е започнал да шие. Не е било налице
основание да продължи до костта, за да провери дали всичко е здраво. Опасност от
ампутация на крайника не е имало, тъй като не са засегнати жизненоважни кръвоносни
съдове. Вещото лице заяви, че пострадалия е имал затруднено придвижване, заради
прободните рани, които са травмирали тъканта, защото е имал оток и болка, изпитвал е
затруднения до отстраняването на чуждото тяло, но е могъл да се движи. Движел се е, но е
бил затруднен, дори да няма това открито чуждо тяло при тези открити прободни рани, той
ще има затруднения поне две седмици, което е обичайния срок за възстановяване при такъв
тип наранявания.
Според вещото лице всичко, което е би трябвало да се направи, е направено от
лекуващия лекар, след което е прегледан от няколко лекари, които не са констатирали
причина за съмнение или за необходимост от образно изследване.
При изслушването в.л. подчерта, че при такива наранявания, с разкъсване на тъкани е
обичайно около две седмици да има оток в областта на раната и болка. Това е причината на
следващия ден да няма някаква реакция от страна на доктора, той е покрил антибиотично
пострадалия, което е предотвратило развитие на инфекциозно усложнение, така че всичко,
което е трябвало е направено. Не е обичайно да бъдат неоткрити чужди предмети, тъй като
и пострадалия не е разбрал, а в същото време и извършителя. Те са разпитани от полицията,
имало е ДП и НП и реално извършителя не е съобщил и пострадалия не е съобщил за това
нещо, така че не е обичайно да остане неоткрито, но при такъв тип нараняване не се
предполага да има чуждо тяло.
Според вещото лице такова развитие на събитията не е обичайно, да се счупи и никой
да не разбере и да не съобщи при снемане на анамнеза, отчитайки, че е преминал през 5
лекаря в рамките на два дни - произшествието, първи лекар в гр.Б. С., втори лекар в Спешно
отделение гр.В., трети лекар е ортопеда, четвърти лекар, той се преглежда за издаване на
медицИ.ко удостоверение и при доц. К. отива на по следващия ден.
Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено.
9
За установяване на причинените на ищеца травматични и психически увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са събрани гласни
доказателства.
По делото е разпитан като свидетел Р.Р.А., който заявява, че с Ю. са в приятелски
отношения, като през лятото на 2022г. се случил инцидент с него, бил „наръчкан“ с нож в
крака. Св. посочва, че той го е закарал до болницата, като видимо Ю. не бил добре.
Прегледали го в гр. Б. С. и го изпратили на В., където бил опериран и след няколко дни, като
не си спомня на кой ден, са го изписали. След изписването Ю. не изглеждал добре, като
доктора твърдял, че след операцията трябвало да се чувства по-добре, че трябва да стане и да
тича един вид, но не знае името на доктора. Според думите на Ю., след операцията във В.,
докторът му е казал: „Ставай и тичай.“
Св. посочва, че всеки ден бил покрай него, карал го да му сменят превръзките в гр.П. в
една болница, на която името не си спомнял, карал го на работа, купувал му лекарства, тъй
като, Ю. не можел нищо да свърши, но в гр.В. не би ходел с ищеца. На контролни прегледи
свидетеля заяви, че не е ходил с Ю. и конците не си спомня кога са ги свалили. Св. заявява,
че не е присъствал на разговор между Ю. и доктора, всичко което знае е от Ю. .
Св. А. заявява, че Ю. твърдял, че не може да си мести крака и било видимо от всички,
усещал болки в същия крак, който го оперирали, не можел да ходи, не можел да се храни.
След толкова болки отишли в гр.П. в болницата, не си спомнял името на болницата, където
установили, че има чуждо тяло в крака му и лекарите казали, че застрашавало живота му, с
опасност да изгуби крака си. След операцията в гр.П. изкарали външното тяло, което
свидетеля бил видял лично - останало парче нож в крака му. Св. в показанията си заявява, че
Ю. никога не се е чувствал така, бил сринат, имал три деца, семеен човек е, бизнесът му
пострадал, тъй като след случилото се той не можел да върши нищо.
По делото е разпитана свидетелката А.Е.М. - майка на ищеца, от показанията на която
се установява, че случилото се било много голям стрес за семейството. Ю. бил в състояние,
че неможели да го успокоят, имал страх, да не си изгуби крака. Не искал да остава сам. Св.
посочва, че ищеца се прибрал от болницата от гр.В., като тя не е била с него, но изпитвал
много големи болки, не можел да си намери място, нито могъл да седне, нито да го сгъне.
След петият ден го закарали да му сменят превръзката и останали изненадани от думите на
доктора, който му е казал, че се преструва и да става да тича, а Ю. умирал от болки.
Прибрали се и му дали успокоителни, но болката не минавала, поради това го закарали в
гр.П. за второ мнение и му изписали антибиотици, защото кракът започнал да се подува,
превръзките са сменяни в гр.П.. След като си изпил антибиотиците резултати нямало,
болката продължавала и кракът започнал да се влошава. Закарали го в Окръжна болница и
там го изпратили на снимка, където се установява, че има нож в крака му, и че от тук идват
болките. От крака му извадили част от нож около 10-15 см. Изписали са го от болницата в
П., прибрал се вкъщи, но не можел да се движи. Възстановяването му отнело около 5-6
месеца, като това навредило на психиката му, на работата, на семейството и на всичко.
Никой не е знаел за ножа в крака му, а това се установило след като му направили снимката
в гр. П.. Св. посочва, че Ю. е ходил два пъти на преглед в гр.П., като не е сигурна кога е
открит, преди това не е знаела дали е имал други диагнози. Св. заявява, че не била в гр.П., на
контролни прегледи във В. е ходил веднъж. След като болките не стихвали, не е ходил
повече във В. и не знае къде са му свалени конците, предполага, че при операцията.
На основание чл.176 от ГПК по делото е допуснато обяснение от ищецът, който
заявява, че три дни след като бил изписан, трябвало да отиде да му махнат конците, когато
отишъл доктора не го е взел на сериозно, а му казал: „Слизай да тичаш, нищо ти няма.“
Свалил му конците, пиел и някакви хапчета.
След около една седмица, нямал подобрение, кракът му започнал да става синьо-зелен,
не се подобрявал. След което отишъл в ортопедията в гр.П. за второ мнение, където
10
учудващо и те му изписали антибиотик. След като си изпил антибиотика след 20 дни д-р
Иван К. го изпратил на рентген от който се установило, че има външно тяло в крака му с
размери около 15 см. Ищецът посочва, че цялата Окръжна болница дошли да го гледат и
казали, че за 50-годишен стаж такова нещо не са виждали. Забранили му да се движи по
какъвто и да било начин. Назначили му операция за следващия ден, която продължила около
3-4 часа, защото след операцията докторът му казал, че е било на косъм да си изгуби крака,
че ножът е бил на косъм от главна артерия. Ищецът, не е знаел, че е имал външно тяло, все
се надявал, че ще мине като знаел, че д-р К. е много добър ортопед, бил е при него, свалил
му конците и му е изписал антибиотици. При второто посещение при сваляне на конците
обяснил на доктора, че болките не спират, но той не го е взел на сериозно, че не може да
мръдне, бил му казал, че нищо му няма и че може да тича.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 45 ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, вр с чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер
на 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за претърпени неимуществени
вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на действията /
бездействията на ответника и немарливо изпълнение на лекарските му задължения, при
които на 15.06.2022 г. при преглед в лявото му бедро е оставено острие на нож и е извършена
операция по зашиване на прободната рана без да го открие и извади.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за
причинени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1/ деяние
/действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения или накърняване на неговия телесен интегритет/; 4/ причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица
от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
В доказателствената тежест на ищеца по предявения иск е възложено да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: виновно и противоправно поведение на ответникът /действие
или бездействие/, в неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния
съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента, от който ищеца е претърпял твърдените неимуществени вреди в
посочения размер и вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди.
В практиката на ВКС, обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, е
прието, че когато съдът се произнася по въпроса: осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност и налице ли е лекарска небрежност или грешка, като основание за
отговорността по чл. 45 ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на
извършителя (лекаря) - на първо място, да установи какви действия са били предприети или
не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на
дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на
11
необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура.
/вж. Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК. /.
Предоставянето на медицинска помощ се основава на правнорегламентирани
принципи, на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии- чл. 79 от
Закона за здравето. Лекарят има задължение в своята практика да дава медицинска помощ в
определено в медицински стандарти качество, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.
Правилата за добра медицинска практика определят дължимото поведение на лекаря, а
именно да предоставя възможно най- добрите медицински услуги, адекватна преценка на
състоянието на пациента въз основа на съобщените симптоми от пациента и извършен при
необходимост медицински преглед. На лекаря е вменено задължението да даде на пациента
навременни, достъпни и безопасни грижи, да му назначи съответните изследвания, лечение,
да извърши клинична преценка съобразно медицинските стандарти и лечебно-
диагностичната практика.
Противоправността, като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно
естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. За ищеца е доказателствената
тежест да установи чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното поведение на служител при ответника.
Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на вътрешното
убеждение на съда (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК), трябва да се установи по
несъмнен, безспорен, категоричен начин, че са нарушени установените стандарти на добрата
медицинска практика, че в случая поведението на ответника представлява немарливо
изпълнение на лекарските задължения, който не е бил извършил необходимите изследвания
и пренебрегнал ситуацията, като не е установил намиращото се в крака на ищеца острие от
нож, вследствие на което 22 дни в крака му стоял 10 сантиметрово острие, поради което
съществувала опасност да изгуби крака си.
По отношение на противоправното поведение на ответника, за което се твърди, че е
довело до настъпване на вредата, следва да се разгледа дали същото отговаря на посочените
изисквания, чрез прилагане на утвърдените от медицинската наука методи и технологии,
общоустановените методи за диагностика и лечение, критерии за качество /чл. 80 3акона за
здравето/, медицински стандарти /чл. 6, ал. 1 ЗР3/, добрата медицинска практика.
При разглеждане на дела за непозволено увреждане от лекарска грешка ВКС е
достигнал до обобщението в кои случаи действията на лекарите са противоправни. Приема
се, че това са действия или бездействия, които се намират в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската
помощ- чл. 79, ал. 1 от Закон за здравето / ЗЗдр. /; с утвърдените медицински стандарти в
съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ –
качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗдр. и включва в себе си своевременност и
достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението - чл. 86, ал. 1 ЗЗдр.,
както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската
професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - арг. от чл.
190, ал. 1 ЗЗдр. Приема се, че деянията, които противоречат на посочените изисквания, могат
12
да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение,
неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или
липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза,
несвоевременно предприемане на лечение и др. - в този смисъл решение № 255 от
18.03.2021 г. на ВКС по гр. дело № 985/2020 г., IV г. о. Налице са решения, в които съдът
приема, че поставената грешна диагноза, преценявана с всички останали обстоятелства по
конкретния случай, може да доведе до непозволено увреждане и оттам до ангажиране на
имуществената отговорност на лечебното заведение - решение № 245 от 26.01.2021 г. по гр.
дело № 4597/2019 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. дело №
123/2020 г. на ВКС, III-то г. о., определение № 413 от 14.05.2020 г. по гр. дело № 4243/2019 г.
на ВКС, III-то г. о. и др. Във всички случаи обаче грешната диагноза, сама по себе си, не
може да доведе до този резултат, а съдът преценява какво конкретно е било дължимото
поведение на лекарите - дали са били налице обективни данни при пациента, които да
налагат някакво изследване, което не е извършено и в резултат на това не е предприета
животоспасяваща операция - така решение № 245 от 26.01.2021 г. по гр. дело № 4597/2019 г.
на ВКС, IV-то г. о., определение № 413 от 14.05.2020 г. по гр. дело № 4243/2019 г. на ВКС,
III-то г. о.
По спорният въпрос, че ответника д-р К. не е извършил необходимите изследвания и
е проявил небрежност спрямо ищеца, с което е застрашил здравето и живота му, съдът не
споделя изложените твърдения от ищеца по следните съображения:
От събраните в хода на процеса писмени доказателства не се установява по
безспорен, несъмнен и категоричен начин, че е налице деяние /действие или бездействие/;
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на неговия
телесен интегритет, резултат от причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и настъпилите неимуществени вреди, както и вината на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
От представената епикриза, издадена от д-р Г. К., е видно, че ищеца Ю. С. Д. е
постъпил за лечение в отделението на 15.06.2022 г. и е изписан на 15.06.2022 г., с
окончателна диагноза „Други уточнени травми в областта на тазобедрената става и
бедрото”. Според епикризата, след снета анамнеза от пациента, същия е докаран с транспорт
от ЦСМП от Б. С., намушкан с нож от познати лица, като имал рана на лява предмишница и
ляво бедро. Обективното състояние на ищеца е било в добро общо състояние, адекватен,
афебрилен, крайници – симетрични пулсации без отоци, прободна рана около 3 см в средна
горна трета на ляво бедро и идентична на лява предмишница с кос ход и гладки ръбове
около 12 см. В епикризата е отразено още, че на 15.06.2022 г. е извършена оперативна
интервенция на пациента, при която на лява предмишница и ляво бедро след щателно
почистване е направена ревизия и дебридмент на раните с последващи фасциорафия и
миорафия /в последователност изложена и в СМЕ/. Пациентът е изписан в добро общо и
локално състояние и с подобрение. В епикризата е дадена препоръка смяна на конци на 12-я
постоперативен ден, отбременяване на ЛГК и ЛДК за срок от 30 дни, както и право на два
безплатни прегледа, първия на 20.06.2022 г. и втори на 27.06.2022 г. От приетите
доказателства: лист за преглед на пациент в КДБ/СО, насочен от ЦСМП от 15.06.2022 г.,
издаден от МБАЛ „Х. Б.“ на ищеца е поставена основна диагноза открита рана на бедрото, в
графа изследвания е посочено ПКК, както и че не е необходимо RO графия, като пациента
бил в задоволително обективно общо състояние, както и че се предлага хоспитализация в
13
Отделение по ортопедия и травматология.
От направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури на лицето Ю.
Д., с приемащ лекар д-р Г. К., същият е с приемна диагноза „други уточнени травми в
областта на тазобедрената става и бедрото“. От История на заболяването с открита рана на
бедрото след нападение с прилагане на остър предмет след спешен прием, с посочен изход
от хоспитализацията „с подобрение“; Оперативен протокол от 15.06.2022 г.; Резултати от
лабораторни изследвания; Фиш за спешна медицинска помощ от гр.Б. С., както и Извадка от
наблюдение на болния към Епикриза от ОТО към МБАЛ „Х. Б.“АД, на която е отразено, че
на 17.06.2022 г. е направена контролна превръзка, без данни за влошаване, без съществени
оплаквания, походката на пациента е била самостоятелна с накуцване с дадени указания за
сваляне на конци на 12 – я ден в ОТО гр. В.. Представени са АПр №23 – „Малки оперативни
процедури на таз и долния крайник“ и КП №219 – „Оперативни процедури на тази и долния
крайник на среден обем сложност“ с кодове на основни видове процедури и алгоритъм за
изпълнение на лечение и клинична пътека. Установява се от амбулаторен лист, ведно с касов
бон, че ищеца е отишъл на втори преглед на 16.06.2022 г. в гр.П. в АГПИСМПОТ – д-р
Х.Гигов - Д-р М.К., с основна диагноза „изкълчване на коляно“, като анамнезата е снета по
данни на пациента, описано е обективното му състояние от което се установява, че лява
колянна става е леко оточна и силно болезнена, с не пълни екстензионни и флексорни
движения в същата, съпроведени със силна болка. Изписана е терапия не натоварване и
покой на крайника за срок от 15 дни.
Същевременно от съдебномедицИ.ко удостоверение №242/22 от 16.06.2022 г.,
издадено от д-р Н. Симеонов – лекар – специализант в отделение съдебна медицина при
УМБАЛ „Г. С.“ гр.П., където ищеца е отишъл на трети преглед е установено, че при
премахване на превръзката на лявото бедро в средна външна трета се установило
хирургично обработена и зашита с 2 конеца рана с добре съпоставени ръбове, хоризонтален
ход и дължина 3 см. Посочено е още, че по външната повърхност на лявата предмишница се
установила, сходна по описание рана, хирургическа обработена и зашита с 4 конеца, с
дължина около 12 см и къс ход. По предна коремна стена на ниво на пъпа са установени
драскотина около 6 см, хоризонтален ход и тъмночервена коричка над нивото на кожата, под
нея драскотина с размер около 3 см. В заключение е посочено, че след извършения преглед и
представена от ищеца документация е установено, че същия е с прободна рана на ляво бедро
и лява предмишница, драскотина на предна коремна стена, като причинените увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед травмата на
лявата коленна става на прегледания е обяснена необходимостта от повторен преглед 30 дни
след прегледа.
От всичко представено се установява, че ответника е спазил приложимите към
конкретния случай и обстоятелства медицинските стандарти, дал е на пациента навременни,
достъпни и безопасни грижи, назначил е съответните изследвания, лечение, извършил е
клинична преценка съобразно медицинските стандарти и лечебно- диагностичната практика.
От описаното по – горе се установява и това, че спрямо ищеца са извършени няколко
прегледа от различни медицински лица в болнични заведения в различни населени места.
Изводите си, съдът формира и с оглед заключението на назначената в хода на
настоящото производство съдебно-медицинска експертиза, което кредитира като пълно,
обосновано, логически последователно и изготвено от компетентно лице. Същата е
изготвена след подробен анализ на събраните в производството доказателства, медицинска
14
документация и в съотвествие с медицинските нормативни разпоредби, като обективно,
логически последователно и почиващо на специални медицински знания. Експертизата дава
ясен отговор на въпросите относно спазени ли са добрите медицински практики,
нормативни стандарти и алгоритъм на работа, характера на травмата, степента на опасност
за здравето и живота, проведеното лечение. Липсват основания за съмнение в нейната
достоверност. Съгласно заключението на която ищеца е получил на 15.06.2022 г. прободна
рана на ляво бедро, порезна рана на лява предмишница, линейно охлузване по предна
коремна стена, изкълчване на лява колянна стенна. Посочено е, че травматичните
увреждания са наложили медицинска намеса в спешен порядък, поради срязване на части на
мускул вастус латералис на лявото бедро и мускул флексори карпи улнарис на лявата
предмишница. В ОТО гр.В. е извършена ревизия, фасциорафия и миорафия, като
обичайният срок за възстановяване след получени подобни рани в областта на крайниците е
10-14 дни, след което се сваляли конците, пълно възстановяване на мускулната сила и
издръжливост след 1-2 месеца. От приетото и неоспорено от страните заключение се
установява, че в ОТО МБАЛ гр.В. са извършени оперативни процедури по АП /Амбулаторна
процедура/ № 23, като в диагностично – лечебния и алгоритъм е посочено, че
„Рентенологично изследване не е задължително при лезии на меките тъкани и други
състояния, които не се визуализират с такова изследване“. Посочено е, че в случая са
извършени задължителните процедури, като пострадалият не е съобщил за възможно
оставане на част от острието на ножа, с който е бил нападнат при снемане на анамнезата му.
Съгласно медицинския стандарт на специалност „Ортопедия и травматология“ /обн. ДВ,
бр.84 от 20.10.2017 г./ предоперативния период подготовка включва клиничния преглед,
който „изяснява характера на заболяването или травматичното увреждане, неговата
локализация, необходимостта от оперативна намеса, нейния очакван обем, избор на
оперативен достъп и оперативна техника“, прогноза за очакван изход и резултат.
Включвайки задължително снемане на анамнеза и физикален преглед, а образните,
лабораторните и И.тР.талните изследвания и консултациите със специалисти от други
клинични специалности се назначават в зависимост от конкретната ситуация, по преценка на
лекуващия лекар, като не се посочва задължителен минимум от медико – диагностични
процедури.
В заключението е посочено, че към момента на втория преглед на 16.06.2022 г. Д. не е
имал симпоматика насочваща за наличие на чуждо тяло в бедрото му. Вещото лице
заключва, че не е обичайно чужди тела от метал да останат неоткрити при първоначален
преглед, както и пострадалия да не разбере за попадането на такова в тялото му. При наличие
на чужди тяло в меките тъкани типичните симптоми са остра болка, която се усилва при
движение или натиск, кървене /ако е засегнат съд/, подуване и зачервяване около мястото на
проникване, изтръпване, паратезии, слабост, ако е увреден нерв. При прегледите извършени
в КДБ/СО и ОТО на 15.06.2022 г. е описана морфологичната характеристика на раните, с
отчетен нормален костно – мускулен статус, липса на неврологичен дефицит на ляв горе
крайник и на ляв долен крайник, симетрични пулсации без отоци на крайниците. При
прегледа на 16.06.2022 г. не е описана симпоматика в областта на хирургично обработените
15
рани, отчетени са оток, болка и намалена подвижност на лява колянна става. Анатомична
особеност на засегнатия мускул е такава, че през него не преминават магистрални, важни
кръвоносни съдове и нерви, което е предпоставка да бъде обработена и зашита раната, без да
се предприеме образно изследване.
В с.з. вещото лице поясни, че самия мускул, който е засегнат не преминават
кръвоносни съдове и нерви, той е отстрани на крака, като обичайно при почистване на
такава рана се почиства до чисто, но доктора не можел да продължи да снижава, стигнал е
до здрава тъкан, след което е започнал да шие и няма как да продължи до костта, за да
провери дали всичко е здраво. Опасност от ампутация на крайника не е имало, тъй като не са
засегнати жизненоважни кръвоносни съдове. Вещото лице заявява още, че пострадалия е
имал затруднено придвижване, заради прободните рани, които са травмирали тъканта,
защото е имал оток и болка, изпитвал е затруднения до отстраняването на чуждото тяло, но
е могъл да се движи. Движел се е, но е бил затруднен, дори да няма това открито чуждо тяло
при тези открити прободни рани, той ще има затруднения поне две седмици, което е
обичайния срок за възстановяване при такъв тип наранявания.
От обсъденото заключение по съдебно-медицИ.ката експертизи се установява, че
ответника е спазил медицинските стандарти за извършване на лечението, че е извършил
всичко, съобразно възможностите си и добрата медицинска практика, като медицинските
манипулации и операции са извършени правилно и не са били противопоказни. Ответникът
д-р К. е спазил принципите и правилата на добрата медицинска практика в съответствие с
утвърдените медицински стандарти. Образното изследване се предвижда или се използва
при необходимост, когато клиничната оценка и физикалният преглед показват: съмнение за
чуждо тяло, костна увреда, проникване в кухина, стави, увреждане на съдове или ако има
други усложняващи признаци, като в конкретния случай такива данни са липсвали. От
анамнезата на ищеца Д., снета от него самия, не е имало анамнестични и клинични данни,
които да насочат за наличие на чуждо тяло в бедрото на пострадалия, като оказаната в ОТО
МБАЛ гр. В. помощ е била навременна и адекватна и в пълен обем. От заключението се
установява, че не са налице трайни увреждания, опасност за живота на пострадалия не е
настъпила, тъй като не са засегнати магистрални кръвоносни съдове. Интензитетът на
болките и страданията, които обикновено се търпят след такива травми и медицински
интервенции е значителен, като всеки човек има праг на болка. Вещото лице посочва, че Д. е
изпитвал силни болки за период от около месец. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че в хода на СМЕ е проучил всички налични и представени по делото медицински
документи и нормативни стандарти, като особено внимание е обърнал на медицинския
стандарт по специалността Травматология, който е цитирал в експертизата. Като в
рутинната практика не се прилага образно изследване при прободна рана. В медицинския
стандарт по ортопедия и травматология изрично е записано, че изследванията, които се
извършват преди оперативна интервенция са по преценка на лекуващия лекар. Дори когато
пациент влезе за няколко дни в болница и трябва да се отчете престоя му по клинична пътека
и се проведе такава оперативна или по широка оперативна процедура здравната каса, за да
признае пътеката залага един минимум от три медико-биологични дейности, които трябва да
бъдат отчетени, за да се зачете пътеката. Тези медико-биологични дейности могат да бъдат
ЕКГ, ПКК, без изрично задължение, че в тези медико-биологични дейности трябва да е
образно изследване. Пострадалият не е пролежал няколко дни, а е било в условията на
амбулаторна манипулация, така че не са имали дори това изискване от три медико-
биологични дейности, които да отчетат, за да бъде зачетена клинична пътека. Всичко, което
е би трябвало да се направи, е направено от лекуващия лекар, след което е прегледан от
16
няколко лекари /произшествието, първи лекар в гр.Б. С., втори лекар в Спешно отделение
гр.В., третият лекар е ортопеда - ответник, четвърти лекар, той се преглежда за издаване на
медицИ.ко удостоверение и при доц.К., които не са констатирали причина за съмнение или
за необходимост от образно изследване.
Не са представени доказателства, които да опровергават направените изводи, нито са
налице основания да се поставя под съмнение компетентността или безпристрастността на
вещото лице. Поради това съдът възприема заключението на експертизата и го съобразява
при изграждането на фактическата обстановка по делото и при формиране на правните си
изводи.
Съдът кредитира и цени по реда на чл.172 от ГПК показанията на свидетелите Р. А. и
А. М. с необходимата степен на повишена внимателност, предвид обстоятелството, че св. Р.
А. е близък приятел на ищеца, а св. М. е негова майка, като следва да се има предвид, че те
са обективно заинтересовани от изхода на делото. Показанията са им последователни и
детайлни на пръв поглед логични, относно това какви и болки, страдания и неудобства е
изпитвал ищеца, както и как се е отразило на живота му преживяното. В останалата част
съдът не кредитира дадените показания от свидетелите с оглед обстоятелството, че в по –
голямата си част са противоречиви, не кореспондиращи с другия доказателствен материал и
двамата свидетели не са присъствали при прегледите на ищеца, при свалянето на конците
му, не са преки свидетели. Липсата на свои лични възприятия не допринасят за изчистване
на спорните моменти, тъй като при разпита и двамата свидетели възпроизвеждат това, което
ищеца им е съобщил за срещите/ прегледите при ответника.
Както вече бе изложено, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че в процесния случай не се доказа наличие на виновни
противоправни действия/бездействия от ответника, от които да са произтекли вреди за
ищеца, т. е. не е доказано противоправно поведение на същия и причинна връзка. В
конкретния случай по делото липсват каквито и да е било доказателства, че ответника със
своите действия /бездействия по повод изпълнение на дейността му като лекар е причинил
твърдените от ищеца неимуществени вреди, т. е. не са налице основанията в закона за
ангажиране на отговорност на ответника по делото. При липса на данни за категорични
изводи, че са допуснати нарушения при извършването на дейността на ответника, не може
да се приеме, че е налице противоправно поведение. Поради недоказаност на
противоправното поведение и причинна връзка между него и настъпилите вреди за ищеца,
то исковите претенции по чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.52 от ЗЗД вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в
общ размер на 1400,00 лв. – депозит за вещо лице в размер на 400,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000,00 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б. С., ул.
„Рила“№10, срещу Г. И. К., ЕГН **********, със адрес: гр. В., ул. „Петропаловска“ № 32,
вх.Б, ет.1, ап.166, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, вр с чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сума в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за
17
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на действията / бездействията на ответника и немарливо изпълнение на
лекарските му задължения, при които на 15.06.2022 г. при преглед в лявото му бедро е
оставено острие на нож и е извършена операция по зашиване на прободната рана без да го
открие и извади, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Б. С., ул. „Рила“№10, да заплати на
Г. И. К., ЕГН **********, със адрес: гр. В., ул. „Петропаловска“ № 32, вх.Б, ет.1, ап.166, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1400,00 Л.а – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач ЗК „Л. И.“АД, с ЕИК
*********, на страната на ответника Г. И. К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
18