Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./……………2020 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Цветелина Цветанова
като разгледа докладваното от съдия Светла Пенева
въззивно гражданско дело № 897 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е
образувано по жалба на В.Й.С. чрез процесуалния му представител адвокат И.Н.
срещу решение № 177 от 24.06.2019 г., поправено с определение № 1141 от 27.11.2019
г., постановени по гр.д.№ 879 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия, в следните части: с която е постановено, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи; предоставено е
упражняването на родителските права по отношение на децата И.М.С. и Р.М.С. на
бащата М.Ю.С.; определено
е местоживеенето на децата И.М.С. и Р.М.С. при бащата М.Ю.С.; определен
е режим на лични отношения на майката В.Й.С. с децата И.М.С. и Р.М.С.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от събота от 09 часа с
преспиване до неделя 19 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск; осъдена е майката В.Й.С. да заплаща месечна
издръжка в полза на детето И.М.С. чрез неговия баща и законен представител
М.Ю.С. в размер на 160 лева,
считано от датата на предявяване на иска /05.09.2018 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване; осъдена е
майката В.Й.С. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Р.М.С. чрез нейния
баща и законен представител М.Ю.С. в размер на 140 лева, считано от датата на предявяване на иска /05.09.2018 г./, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на законна причина за
нейното изменяване или прекратяване; осъдена е В.Й.С. да заплати по
сметка на ПРС държавна такса по исковете по член143 от СК и член 149
от СК в размер на 432 лева,
както и държавна такса по иска за развод в размер на 25 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност и необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се,
че са неправилни изводите на съда, че вина за разтрогването на брака имат и
двете страни, тъй като по делото са събрани безспорни доказателства, че вината
е изключително на съпруга, защото последният многократно е извършвал домашно
насилие над жалбоподателката. Излага се, че направеният извод досежно
по-доброто положение на децата при бащата не е подкрепен с никакви
доказателства и се базира само въз основа на обстоятелството, че децата живеят
при бащата. Набляга се на факта, че първоинстанционният съд не е разпределил
доказателствената тежест в процеса, както и не е проследил служебно, каквото
задължение има, за интересите на децата, като тези процесуални нарушения са
довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение. Също
така се твърди, че районният съд не е обсъдил изцяло критериите по член 59,
алинея 4 от СК, които следва да се преценяват поотделно и в тяхната съвкупност
и преди всичко в интерес на децата, като е направил едностранчиви изводи, без
да бъдат изследвани всички релевантни обстоятелства, включително и наличието на
синдром на родителско отчуждение спрямо майката.
Поради това се иска решението в обжалваните му
части да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде
предоставено упражняването на родителските права на майката, като се налага
ревизия и на решение в частта му относно местоживеенето на децата, режима на
лични отношения, както и на издръжката, като се твърди, че за всяко от децата
бащата следва да заплаща такава в размер на 250 лева.
Въззиваемата страна М.Ю.С. чрез пълномощника си
адвокат Х.Г. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваните части от решението са
правилни и законосъобразни, тъй като съдът подробно е изложил съображенията си,
мотивирани от установеното от събраните доказателства и непосредствените
отношения на родителите с децата. Твърди се, че всички релевантни
обстоятелства, подкрепени със събраните доказателства, са обсъдени изчерпателно
от районния съд. Иска се потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235
от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата молба се излага, че страните сключили граждански брак на 02.09.1999 г. От съвместното си съжителство, което продължило от 1999 г. до декември 2017 г., се родили две деца - И.М.С., роден на *** г. и Р.М.С., родена на *** г. Твърди се, че съвместния им живот в началото протичал хармонично и спокойно и полагали съвместно грижи за децата и дома. С времето започнали да възникват спорове и скандали, което довело до отдалечаването на съпрузите един към друг. През месец декември 2017 г. ответникът напуснал дома. От тогава до настоящия момент двамата не поддържали контакт, като единствената връзка между тях били децата. Сочи се, че ищцата изцяло полага грижи и издържа децата и, че между тях съществува взаимна връзка на обич и доверие. Ищцата моли бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата Р.и И.при режим на лични отношения с ответника, да бъде осъден ответникът да заплаща на децата Р.и И.месечна издръжка, да бъде предоставено за ползване семейното жилище на ищцата, след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име Ш..
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва изложеното в исковата молба. Твърди,
че описаните обстоятелства, на които се базират претенциите на ищцата, не
отговарят на действителното положение. През съвместното им съжителство той
полагал максимални усилия да съхрани и укрепи семейните им отношения, съвестно
изпълнявял задълженията си, като всички придобити от него средства от трудова
заетост влагал за издръжката на семейството им. След като започнала работа
обаче, поведението на ищцата коренно се променило, тя занемарила изпълнението
на домакинските си задължения, започнала безпричинно да закъснява от работа и
открито да демонстрира твърде фриволно поведение с колегите си. Отношенията
между тях се влошили, възниквали чести конфликти, като последният им скандал
станал на 07.12.2017 г., когато при поредното вечерно закъснение й направил
забележка, но тя започнала цинично да го обижда и да го сравнява с колегите си.
Афектиран и повлиян от емоциите си, я ударил. Възползвайки се от неволната му
грешка, ищцата инициирала производство по реда на ЗЗДН и в нейна полза била
издадена ограничителна заповед, като бил отстранен от семейното жилище. От този
момент живеели във фактическа раздяла. Ответникът също счита, че бракът помежду
им е дълбоко и непоправимо разстроен, и съществува само формално. Ответникът е предявил
и насрещни искове – за прекратяване на брака по вина на съпругата, да му бъдат
предоставени за упражняване родителските права по отношение на децата Р.и И.при
режим на лични отношения с майката, за осъждането й да заплаща на децата Р.и И.месечна
издръжка, да му бъде предоставено за ползване семейното жилище, след
прекратяването на брака да ищцата да носи предбрачното си фамилно име Ш..
Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия дава становище, че тъй като майката отсъства от страната, да бъдат предоставени родителските права на бащата.
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на децата И., роден на *** г., и Р., родена на *** г.; че към настоящия момент двете деца живеят и се отглеждат от бащата в град Провадия; майката В.С. живее и работи във Франция.
При настоящото
разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са вината за
разстройството на брака, предоставянето на родителските права, местоживеенето
на децата, режима на лични отношения и определената издръжка за децата.
Въззивният съд намира, че не
следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка,
доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно
фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени приетите пред
въззивната инстанция писмени доказателства, заключението на
съдебно-психологическата експертиза, както и изслушването на децата и бащата.
В съдебно заседание, проведено
на 12.109.2020 г., са изслушани децата И.и Р.на основание член 59, алинея 6 от
СК във връзка с член 15, алинея 1 и аления 2 от ЗЗДт.
Р.обяснява, че е на 14 години,
учи в ПГСС „Земя“, в осми клас. С майка си редовно говори по телефона – два-три
в седмицата, не по задължение, но все те с брат й се обаждат, а не тя на тях. Знае,
че е във Франция, но не знае в кой град. Заминала преди шест-седем месеца, след
извънредното положение. За последен път се чули през вчерашния ден и тя казала,
че няма да присъства на делото, но адвокатите щели да оправят нещата. Малко била
изнервена, защото от две години не си е получавала детските, а за две години майка
й била дала общо само двеста лева, откакто отишла във Франция веднъж им пратила
по сто лева. Казвала, че на баща й няма да даде и една стотинка. Баща им се
грижи за тях от две-три години. Сам се грижи за нас. Той отивал на работа през
деня, оставял им пари, тя и брат й чистят къщата, оправят си леглата. Баща й сега
си имал приятелка, която идвала и помагала за готвенето, с женски съвети, но не
живеела постоянно при тях. Заявява, че ако има проблем, ще сподели с баща си и
с приятелката му, но нямало да сподели с майка си, дори и да е тук. Майка й им казвала,
че ги обвинява за това, че избрали баща им. Разказва, че един път решили да
направят нещо като номер, че ще отидат при нея, и без това били готови да идат
за няколко дни до Франция. Тя първоначално се съгласила, а след това казала, че
няма автобуси, самолети, че не ги пускат заради извънредното положение, нямала
пари. Обяснява, че майка й имала любовник – А.. Станал инцидент, за който не
желае да разкаже, но тя не й вярвала, повярвала на него. Казала на полицията за
инцидента, пуснали жалба. Виждала е клипчета на телефона на майка си как са я
държали със синджир и ѝ давали хляб като кученце. А. взел телефона
ѝ, вързал я със синджир и й сложил катинар, държал е филийка хляб и така
като кученце. Споделя, че отишли на почивка цялото семейство, но станал
конфликт, тъй като любовникът ѝ се обадил да се прибира. Твърдо заявява,
че иска да живее при баща си.
И.обяснява, че учи в Провадия
в професионална гимназия по селско стопанство в девети клас. Споделя, че е много
разочарован от майка си. Тя не звъняла като нормалните майки – редовно, по
три-четири пъти на ден, а само, ако има нещо; откакто заминала в чужбина, той
ѝ се обажда. Най-много двеста лева да е пратила, след като е заминала, а
когато била в България, изобщо не давала пари. Не би се доверил на нея да отиде
в чужбина – нито на гости, нито да живее при нея. Казва, че на сто процента
иска да живее при баща си. Ако има проблем в училище, ще каже на баща си,
защото му помага. Имало случаи да им се кара. Имал е много хубави спомени с
майка си преди тя да започне работа, но след това почнала да се отдалечава от
цялото семейство, буквално ги зарязала.
На основание член 59, алинея 6 от СК в
съдебно заседание, проведено на 23.11.2020 г., е изслушан бащата на децата.
Майката, въпреки дадената й неколкократно възможност, не се яви за изслушване
от съда.
М.С. обяснява, че той се грижи за децата, има тази възможност и желае да го прави. Живеят в къща, всеки си има стая; условията са нормални; къщата е платена почти изцяло вече, когато доизплати, ще бъде оформен и договора. Споделя, че иска да ги изучи, това е едно от нещата, които държи да направи като родител, защото и той искал да учи. Постоянно карал децата да общуват с майката, но тя не иска, оправдавала се със заетост, което знае от тях. В. сега била във Франция от около три-четири месеца, преди това - в Германия, после се преместила в Белгия. Когато си дошла от Белгия, ѝ оставил децата, за да са с нея, колкото иска, седяла една или две седмици и тръгнала за Франция. След предходното заседание по делото децата й се обадили и я питали защо не е дошла, а тя им отговорила, че вече трябвало да се приключи с това нещо. В. искала И.да отиде при нея, пък Р.да останела при него, но той бил твърдо против да се разделят децата. Разказва, че се занимава с ремонт на покриви, със строителство. Партньорката му кара тролей заради него дошла да работи от София във Варна.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключението на вещото лице по приетата съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/, от което се установява, че бащата М.С. е личност с устойчива идентичност, с много добри социални умения, който приема ролята на родител и се чувства удовлетворен от възможността за пълноценно родителстване. Възпитанието на децата възприема като въвеждане на правила за спазване на режима, за развитие на общуването, за предпазване от агресивност; отговаря на всякакви въпроси на децата, отделя време за съвместни дейности, насърчава стремежа им съм знания, резонира преживявянията им. Има реалистична самооценка, проявява отговорности, дистанцира се от конфликти и е склонен да търси решения. Вещото лице дава заключение, че бащата е с добър родителски капацитет, придържа се към авторитетния тип родителско поведение – окуражава децата, без това да означава, че се снемат ограниченията и контрола върху поведението им, като ограниченията са придружени с подробни обяснения, отнася се толерантно към мненията и желанията им, проявява емоционална топлота и отзивчивост. И двете деца са емоционално привързани към двете родителски фигури, но показват предпочитание към бащата като основен значим родителски обект. Децата са приели раздялата на родителите си като реален факт. Липсват данни за наличие на синдром на родителско отчуждение.
По отношение на вината за разстройството на
брака
В първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е.Д., Н.С.и А. К., чиито показания съдът възприема в частта, в
която съдържат данни за релевирани от страните факти и брачни провинения,
базират се на непосредствени впечатления и не противоречат на приетите за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
От
показанията на свидетелите съдът приема за установено, че след 2015 г. е
настъпила промяна в отношенията между съпрузите; двамата се дезинтересирали
един от друг, всеки водел свой самостоятелен живот. С оглед събраните гласни
доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, поради което и настоящият състав на съда намира, че бракът
на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята
социална функция, между съпрузите не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали чувствата на обич, привързаност, уважение и доверие. Безспорно се
установява, че и двамата съпрузи са допуснали провинения и не са изпълнявали
брачните си задължения по смисъла на член 15 от СК, което е довело до
отчуждаването помежду им. Законовата уредба не дефинира понятието "вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака", поради което и съдът
приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения - съвместно
съжителство на съпрузите, взаимно уважение, общи грижи за семейството,
разбирателство. Пред вид фактическата обстановка, настоящият състав на съда на
основание член 99, алинея 2 от СК намира, че вина за разстройството на брака
имат и двамата съпрузи и счита, че бракът следва да бъде прекратен по вина на
двамата.
Пред вид съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение в частта му
относно вината за разстройството на брака следва да бъде потвърдено.
По упражняване на родителските права и
местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на дете
съдът трябва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея
4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да
бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени
родителските права. В конкретния случай следва да се има предвид, че децата са
две, от женски пол и с малка разлика в годините.
Под "интереси на децата", както е
разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при
действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина,
подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Психологичната експертиза на бащата и
децата, приета пред настоящата инстанция, сочи, че поведението на бащата към децата
е последователно и подкрепящо, децата са изградили сигурна привързаност към
бащата, доверие и радост от общуването с него; децата са привързани и към своята
майка, но значимият и сигурен човек в техния свят е бащата, на когото могат да
разчитат, докато на майка си нямат доверие; бащата е загрижен и отдаден на децата
си родител, поради което и Р.и И.са приоритетно привързани към своя баща и
изразяват категорично желание да живеят при него; децата поддържат отношения с майка
си, което е много важно в контекста на етапа от развитието им, но те са
непълноценни с оглед поведението на майката и местонахождението й в друга
държава; децата определено изпитват неудовлетвореност от нивото на задоволяване
на емоционалните и материалните им потребности от нейна страна, но в същото
време обичат майка си.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед
събраните пред двете инстанции доказателства, включително и заключението на вещото
лице по СПЕ, че родителският капацитет на бащата е по-голям, защото преценява
по-добре нуждите на децата съобразно възрастта им, извежда на първо място
значимите приоритети /внимание към детето, отглеждане и възпитание/, уважава
индивидуалността на децата и ги приема такива, каквото са, като същевременно
коригира поведението им. Майката неглижира грижите по отглеждане и възпитание на
децата, както и емоционалните взаимоотношения с Р.и И., от които те видимо
изпитват необходимост. С. изявява загриженост за децата, но на практика
връзката й с тях е декларативна и формална. Определено съществува конфликт
между нея и децата, който от една страна се корени в нейната незаинтересованост
към И.и Р., а от друга страна – от емоционалната хладност и показване на
децата, че тя има други приоритети. Майката не показва самокритичност към
действията си, игнорира мнението на децата.
Като противовес на нейното поведение, това на бащата е предвидимо, което
поражда чувство за стабилност у децата, както и твърдо убеждение, че винаги могат
да разчитат на подкрепата и разбирането му. Също така бащата се интересува от това
какво искат децата и то не само, за да им угоди и да ги предразположи към себе
си, но искрено, което се чувства от тях. Това е много важно за изграждането на И.и
Р.като личности, особено в пубертета, където основните проблеми са
психологически, а не физиологически. Мнението на майката, че ще е по-добрият за
децата родител, почива на определените в обществото стереотипи, че децата
основно се отглеждат от майката, което определено отдавна е остаряло, а и не е
съобразено на конкретиката на настоящия казус. Децата са категорични, че искат
да живеят и да бъдат отглеждани от баща си, като това тяхно желание не е
моментно, а е изразявано многократно и без промяна след раздялата на родителите
им. Съгласно член 12, алинея 1 от Конвенцията за правата на детето на детето,
което може да формира свои собствени възгледи, следва да бъде осигурено правото
да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до него, като
на тях следва да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на
детето. Детето е активен субект на права, със собствено мнение и чувства, които
следва да бъдат съобразени, като се отхвърли манталитетът на снизходителност и
патерналистичният подход. То има право да участва в процеса на вземане на
решения, които засягат неговия живот, така и да влияе върху решенията, които се
вземат по отношение на него в семейния, училищния и социалния живот. Децата
трябва да бъдат изслушвани, те не са собственост на родителите си. Няма спор по
въпроса, а и това се установява от заключението на вещото лице, както и от
личното изслушване на децата от съда, че И.и Р.са достатъчно зрели и разумни,
за да могат да изразяват мнението си и то достатъчно аргументирано. Съвкупното
обсъждане на събраните по делото доказателства налага извод, че интересът на И.и
Р.ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на бащата с регламентиране на режим на лични отношения с майката,
за да не бъде изгубена емоционалната връзка между нея и децата.
Като последица от предоставянето на родителските
права на бащата, местоживеенето на децата следва да бъде определено при него на
адреса, на който живее.
Пред вид съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение в частта му
относно предоставяне на родителските права и место живеенето на децата следва
да бъде потвърдено.
По отношение на
режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката.
Поддържането на лични отношения между майката и децата е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване те да развиват чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Това право принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е определил адекватен режим на лични отношения, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към мотивите в тази им част.
Пред вид съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение в
частта му относно режима на лични отношения следва да бъде потвърдено.
По отношение на дължимата издръжка
Според
постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените
условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги
конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за
даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и
конкретни. Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото
лице. За да бъдат приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид
условията, при които са живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв
размер, че да способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и
за подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера на
издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето, която да се
разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и
при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията,
които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той
дължи.
И.е на 15 години, а Р.на 14 години. И двете деца учат в средно училище,
няма данни да страдат от хронични или тежки здравословни проблеми, няма и данни
за други извънредни нужди. И двамата родители работят, като няма конкретни
данни какви са доходите на майката. Като
отчита посоченото и безусловният характер на даването на издръжка за
непълнолетни деца, съдебният състав приема, че следва да бъде определена
месечна издръжка на И.в размер на 260 лева, а на Р.– 250 лева. При това положение и отчитайки
обстоятелството, че бащата е родителят, поел непосредствените ежедневни грижи
за отглеждането и възпитанието на детето, то майката следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 160
лева за И.и 152,50 лева за Р..
Доколкото първоинстанционният
съд е присъдил издръжка за Р.под минималния размер, определен в разпоредбата на
член 142, алинея 2 от СК, то решението в тази му част следва да бъде отменено и
вместо него постановено ново в посочения по-горе смисъл, а по отношение
дължимата издръжка на И.– да бъде потвърдено.
По разноските
Въззивницата
е
претендирала разноски пред настоящата инстанция, но с оглед изхода на спора и на основание член 78,
алинея 1 от ГПК такива не й се дължат от насрещната страна.
На
основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 и
член 78, алинея 6 от ГПК, В.С. следва да бъде
осъдена да дозаплати по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер
на 18 лева, както и дължимата за въззивното разглеждане на делото държавна
такса в размер на 225 лева по сметка на Окръжен съд – Варна.
По изложените съображения и на основание член 271,
алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 24.06.2019 г., поправено с определение № 1141 от 27.11.2019
г., постановени по гр.д.№ 879 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия, в следните части: с която е постановено, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи; предоставено е
упражняването на родителските права по отношение на децата И.М.С. и Р.М.С. на
бащата М.Ю.С.; определено е местоживеенето на децата И.М.С. и Р.М.С. при
бащата М.Ю.С.; определен е режим на лични отношения на майката В.Й.С. с
децата И.М.С. и Р.М.С., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
събота от 09 часа с преспиване до неделя 19 часа, както и един месец през
лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; осъдена е майката В.Й.С.
да заплаща месечна издръжка в полза на детето И.М.С. чрез неговия баща и
законен представител М.Ю.С. в размер на 160 лева, считано от датата на предявяване на иска /05.09.2018 г./, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, до настъпване на законна причина за
нейното изменяване или прекратяване; осъдена е В.Й.С. да заплати по
сметка на ПРС държавна такса по исковете по член143 от СК и член 149
от СК в размер на 432 лева,
както и държавна такса по иска за развод в размер на 25 лева.
ОТМЕНЯ решение № 177 от 24.06.2019 г., поправено с определение № 1141 от 27.11.2019 г., постановени по гр.д.№ 879 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Провадия, в частта, с която е осъдена майката В.Й.С. да
заплаща месечна издръжка в полза на детето Р.М.С. чрез нейния баща и законен
представител М.Ю.С. за разликата над 140 /сто и четиридесет/ лева до 152,50 /сто
петдесет и два 0,50/ лева, считано от датата
на предявяване на иска /05.09.2018 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Й.С. ЕГН
********** *** да заплаща в полза на Р.М.С. ЕГН ********** чрез нейния баща и
законен представител М.Ю.С. ЕГН ********** *** още 12,50 /дванадесет 0,50/
лева месечна издръжка /общо месечно 152,50 лева/, считано от 05.09.2018 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, до настъпването на законово основание за
прекратяване или изменяването на издръжката, на основание член 150 от СК.
ОСЪЖДА В.Й.С.
ЕГН ********** *** да заплати
в полза на държавата по сметка на Районен съд – Провадия още сумата от 18 /осемнадесет/
лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред първата
инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.С.
ЕГН ********** *** да
заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 225 /двеста
двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за производството
пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс, а в останалата част може да бъде обжалвано в едномесечен
срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.