№ 23840
гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110166152 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК от А. Г. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С
В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от
В Т,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищецът не дължи сумите от 1552,77 лева за вода и ВиК услуги
за периода 21.01.2019 г. до 21.09.2021 г. поради изтекла погасителна давност и
332,90 лева за доставена вода и ВиК услуги за периода 22.09.2021 г. до
18.04.2024 г. поради липса на договорно правоотношение.
В исковата молба се твърди,че според справка за клиентски номер *****
ответното дружество претендира парични суми от ищеца М.. Ищецът
поддържа,че между страните не съществува договорно правоотношение,при
което ищецът не отговаря за заплащане стойност на вода и предоставени ВиК
услуги. Отделно от това,ищецът се позовава на настъпила погасителна
давност – сочи се,че приложимата погасителна давност е тригодишната и
всички задължения до 21.09.2021 г. се явяват погасени по давност. Ищецът
моли съда да уважи исковете.
Ответникът „С В“АД в подадения писмен отговор релевира довод за
частична недопустимост на иска – ответникът твърди,че е претендирал по
реда на заповедното производство парични суми спрямо ищеца,за което е
образувано ч.гражд.дело № 54900/2024 г. по описа на СРС,29 състав,поради
което настоящото производство като по-късно образувано се явява
недопустимо за периода,за който е налице идентичност по двете производства.
В частта,в която искът се явява допустим,ответникът намира,че същият е
неоснователен – твърди се,че е доказано съществуване на договорно
правоотношение,за което представя кореспонденция между страните,сочи
се,че предвид съществуване на договорно правоотношение е реализирана
подмяна на водомери. Моли съда да отхвърли исковете.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Установява се,че с писмо от 15.05.2024 г. „С В“АД уведомява А. М. за
задълженията по партида с клиентски номер ***** за имот в *****.
Представена е молба,с която А. М. претендира от „С В“АД да бъде
представена справка за всички задължения за клиентски номер ***** за имот
в *****.
Приет е приемо-предавателен протокол,подписан за получател от А.
М.,относно доставка,монтаж и пломбиране на водомери.
Установява се,че по ч.гражд.дело № 54900/2024 г. по описа на СРС,29
състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за парични
суми,претендирани от „С В“АД спрямо А. Г. М.. С влязло в сила определение
заповедта за изпълнение е обезсилена.
Според фактура,издадена от „С В“АД на 20.08.2025 г. с получател А. Г.
М. просрочените задължения възлизат на 2580,06 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е
наличието на правен интерес за предявяването на иска. С оглед твърденията на
ищеца М.,че не дължи парични суми,които не е заплатил,съдът счита,че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск съществува.
Изводът на съда за допустимост на иска не се променя предвид довода в
писмения отговор,че е налице по-рано образувано производство,тъй като с
оглед представеното определение,с което е обезсилена заповедта за
изпълнение,съдържащо отбелязване за влизането му в сила,процесуална
пречка за допустимост на настоящото производство липсва. С обезсилване на
заповедта за изпълнение се достига до приключване на заповедното
производство,без да е налице краен съдебен акт относно дължимост на
паричната сума,поради което развитие на последващо производство,в което се
оспорва паричната сума се явява допустимо.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,ответникът носи
тежестта да докаже,че вземането съществува – по основание и по размер. Това
означава,че при съобразяване възложената в тежест на ответника
доказателствена тежест ответникът следва при условията на пълно доказване
да установи,че съществува договорно правоотношение,доставени са вода и
ВиК услуги,както и да установи вземането си по размер. Софийският районен
съд приема,че предявеният отрицателен установителен иск за сумата от
332,90 лева за доставена вода и ВиК услуги за периода 22.09.2021 г. до
18.04.2024 г.,чиято дължимост ищецът М. оспорва поради липса на договорно
правоотношение като неоснователен подлежи на отхвърляне. Легалната
дефиниция на понятието потребител на ВиК услуги е уредена съгласно § 1,т.2
от Допълнителните разпоредби към Закона за регулиране на
2
водоснабдителните и канализационите услуги и според легалната дефиниция
като потребител се възприема собственикът или носителят на вещно право на
ползване върху имота. В същия смисъл е и клаузата на чл.2,ал.1,т.1 от общите
условия на дружеството ищец,според която потребител на ВиК услуги е
собственикът,ползвателят или притежателят на вещно право на строеж на
имот,за който се предоставят ВиК услуги. За да приеме,че е доказано
съществуването на договорно правоотношение между страните за
водоснабдения имот,съдът взе предвид,че в подадената декларация по
чл.83,ал.2 от ГПК ищецът М. декларира притежавано право на собственост
върху водоснабдения имот,на който е регистриран и постоянният му адрес,а и
при съобразяване писмената кореспонденция,водена между страните може да
бъде възприето,че страните се намират в договорно правоотношение – такова
се установява предвид представения протокол за подмяна на водомери,а и от
съдържанието на писмата,изпратени от ищеца М. ( чието авторство ищецът не
е оспорил ) се установява,че ищецът се интересува относно размера на
начислените задължения за процесния имот. С оглед това,че ищецът е
собственик на водоснабдения имот,следва да бъде възприето,че страните се
намират в договорно правоотношение,съответно ищецът М. е задължен да
заплаща стойността на вода и предоставени ВиК услуги. Съдът приема,че
проведеното доказване,че договорно правоотношение съществува,както и с
оглед липсата на доказателства,че ищецът М. е заплатил претендираните
парични суми към процесния период,обосновават извода,че искът,основан на
твърдения,че договорното правоотношение не е доказано,подлежи на
отхвърляне.
Софийският районен съд счита,че искът,предявен от ищеца М. за
недължимост на сумата от 1552,77 лева за вода и ВиК услуги за периода
21.01.2019 г. до 21.09.2021 г. поради изтекла погасителна давност подлежи на
уважаване. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако кредиторът бездейства в
определен период,считано от изискуемостта на вземането. Приложимата
погасителна давност за вземания за вода и предоставени ВиК услуги е
тригодишна съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 г. Съдът намира,че се явяват погасени по давност
начислените парични суми по фактури до 21.09.2021 г.,които са в общ размер
от 1552,77 лева съгласно справка,изходяща от ответното дружество,тъй като
според общите условия на дружеството ответник здълженията подлежат на
плащане в срок от тридесет дни от издаване на фактурата,както и предвид
обстоятелството,че считано от изтичането на този срок за изпълнение до
предявяване на иска по настоящото дело е изминал период от време,по-дълъг
от три години. Същевременно следва да се приеме,че липсват действия на
ответника,които да водят до прекъсване на давността,защото с оглед
наличието на обезсилена заповед за изпълнение последиците относно
прекъсване на давността при подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение се явяват заличени,т.е. давността не следва да се счита
прекъсвана. Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че искът
подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
присъждането на разноски съдът намира,че на основание чл.78,ал.6 от ГПК
3
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер от 62,11
лева по сметка на СРС в полза на бюджета на съдебната власт. Съдът
намира,че при съобразяване предоставената безплатно правна помощ и с
оглед уважената част на исковата претенция в полза на адв.К. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 400,63 лева,а в полза на „С
В“АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
27 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от А.
Г. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „С В“АД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,за признаване за
установено,че ищецът не дължи сумата от 332,90 лева ( триста тридесет и два
лева и деветдесет стотинки ) за доставена вода и ВиК услуги за периода
22.09.2021 г. до 18.04.2024 г. поради липса на договорно правоотношение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т,че А. Г. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи
сумата от 1552,77 лева ( хиляда петстотин петдесет и два лева седемдесет и
седем стотинки ) за вода и ВиК услуги за периода 21.01.2019 г. до 21.09.2021 г.
поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
62,11 лева ( шестдесет и два лева и единадесет стотинки ) държавна такса.
ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от В Т да заплати на адв.Н. К.,с личен номер *****,с
адрес гр.София,ул.“Три уши“ № 1,ет.1,офис 2,сумата от 400,63 лева (
четиристотин лева шестдесет и три стотинки ) адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ.
ОСЪЖДА А. Г. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.78,ал.3 от ГПК на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т сумата от 27 ( двадесет и седем ) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4