Р Е Ш Е Н И Е
№724/9.4.2021г.
град Пловдив, 09.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXVIII състав,
в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря П.Ц. и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като
разгледа административно дело № 2953 описа за
2020 година докладваното от преадседателя, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава Единадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, предявена от Х.Б.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв.В.С.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 20 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периодите от 18.08.2017г.
до 12.12.2017г. за Затвора-Пазарджик, а след това до 18.10.2019г. за
Затвора-Бобов дол, ведно със законовата лихва от 18.10.2019г. до окончателното
ѝ изплащане, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), в
килиите има дървеници, хлебарки и гризачи, във килиите, в които е пребивавал до
момента не е имало обособен санитеарен възел с постоянно течаща топла и студена
вода, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира направените по делото
разноски в размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. , оспорва предявените искови
претенции по основание и размер.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение
за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва
да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се установява, че Х.Б.Г.
е търпял наказание лишаване от свобода, като е пребивавал последователно в периода от 09.08.2016г. до 12.12.2017г. в
Затвора-Пазарджик и от 12.12.2017г. до 17.10.2019г. в Затвора-Бобов дол.
По делото
е постъпила писмо изх. № 10142/29.12.2020г. на Затвора-Пазарджик, ведно с
приложени към нея справка, примерни менюта, дневен режим на лишените от свобода
и решение по адм.дело №672/2017г. на Административен съд-Пазарджик /л.44-55/ за
периода от 18.08.2017г. до 12.12.2017г. От справката е видно, че Х.Г. *** в
Затвора-Пазарджик на 09.08.2016г. Със Заповед № Л-5145 от 21.11.2017г. на ГД
„ИН“ на 12.12.2017г. е преведен в Затвора-Бобов дол за доизтърпяване на
наложеното му наказание. За времето на престоя на Г. няма информация в кои
точно спални помещения е бил настаняван, няма информация и за тяхната площ и
капацитет. След направена справка в програмата на ГД „ИН“ – „ISIN“, ищецът е бил настаняван в отделения в
Затвора-Пазарджик по периоди, както
следва:
-
От 12.08.2016г. до 06.12.2016г – 5-то отделение;
-
От 06.12.2016г. до 14.03.2017г.– 7-мо отделение;
-
От 14.03.2017г. до 24.03.2017г.– 9-то отделение;
-
От 24.03.2017г. до 12.12.2017г.– 7-мо отделение.
От 2018г. до момента, съгласно сключен договор №
10350/26.10.2017г. е извършен основен ремонт и реконструиран целия сграден фонд
в корпуса на затвора. Всички спални помещения са оборудвани с мебели, имат
прозорци за проветряване и достъп до естествена светлина, и изкуствено
осветление плрез тъмната част на деня. Отоплението в Затвора-Пазарджик се
извършва чрез парно отопление на газ. Всички килии разполагат със санитерен
възел и достъп до течаща студена вода. Топла вода има в общите санитерни възли
в отделенията.
Лишените от свобода имат право на до два комплекта спално
бельо, два броя одеала, възглавница и дюшек, които им се дават при постъпване в
затвора. Смяната на личното и постелъчно бельо и използвавнето на пералня се
извършва по утвърдени графици, най-малко веднъж седмично.
Представени са протоколи по месеци за извършване на
дезинфекция и дезинсекция и дератизация по сключен договор на територията на Затвора-Пазарджик.
В справката е посочено, че Г. не е подавал молби за лоши
битови условия пред администрацията на затвора, но е подал искова молба за
претърпени имуществени вреди до Административен съд-Пазарджик. С Решение № 191
от 26.3.2018г. по адм. дело № 672/2017г. на Административен съд-Пазарджик,
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София е осъдена да заплати на Г. обезщетение в размер на 900 лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода от 06.12.2016г. до 19.04.2017г. включително,
както и законовата лихва върху тази сума, считано от 16.12.2016г., до
окончателното ѝ изплащане. Исковата претенция за разликата от 900 лв. до
пълния заявен размер от 15 000 лв.
за периода от 11.08.2016г. до 18.08.2017г. е отхвърлена.
По делото, от Затвора-Бобов дол са постъпили справка от
н-к сектор „ФЛКР“, справка от ИСДВР на 3-та група с приложени към нея 3 броя
план/препланиране на присъда, седмични хранителни менюта, протоколи за ДДТ
обработка и график за разпределениена времето на лишените от свобода.
Според постъпилите справки за периода от 12.12.2017г. до
17.10.2019г. в Затвора-Бобов дол, след престоя в приемно отделение, Г. е бил
настанен в 7-мо спално помещение на сграда „Битов корпус“, където е престоял до
края на м. април 2018г. Помещението е размери 30 кв.м. чиста жилищна площ. При
капацитет за настаняване 7 лишени от свобода, за периода на пребиваване на
ищеца в него са били настанени средно 6 лишени от свобода. След м. април 2018г.
Г. е бил преместен във 2-ро спално
помещение на сграда „Битов корпус“. Помещението е размери 31
кв.м. чиста жилищна площ. При капацитет за настаняване 7 лишени от свобода, за
периода на пребиваване на ищеца в него са били настанени средно 6 лишени от
свобода.
В помещенията са монтирани мивки, осигуряващи денонощен
достъп до чиста вода за хигиенни и питейни нужди. Всяко помещение разполага със
самостоятелен санитарен възел, в който е осигурено усамотение, отделен е от
спалното помещение, с размери 3 кв.м. и е достъпен по всяко време на
денонощието за лишените от свообода. В спалните помещения е осигурена
възможност за естествена вентилация и пряк достъп до естетствена светлина,
посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината на помещението.
През 2018г. в Затвора-Бобов дол са започнали
строително-монтажни работи, с цел подобряване битовите условия в затвора, включващи
подмяна на водопроводната, канализационната и електрическата инсталация, ремонт
на покрива, санитерните възли, спалните помещения, медицинския център и кухненския
блок. В тази връзка на лишените от свобода, настанени в тази сграда е
разяснено, че поради започналия ремонт и до приключването му ще бъдат
преместени временно в други сгради. Било разяснено, че в този период ще имат
притеснение и дискомфорт по отношение пренаселеността в помещенията.
Преместването е извършено на 03 и 04 юли 2018г., когато Г. е настанен в сграда
„блок 203“, в сално помещение №2. От 03.01.2019г. до приключването на ремонта Г.
е бил настанен в спално помещение №3. И в двете посочени помещения, за времето
на престоя на Г. в тях, при капацитет за настаняване от 12 лишени от свобода са
били настанени по 18 лишени от свобода.
Всяко помещение разполага със самостоятелен санитарен
възел с размери 10 кв.м., отделен от спалното помещение и е достъпен по всяко
време на денонощието за лишените от свообода. В спалните помещения е осигурена
възможност за проветримост и пряк достъп до естетствена светлина. В помещенията
са монтирани мивки, осигуряващи денонощен достъп до чиста вода за хигиенни и
питейни нужди.
След приключване на ремонтните работи, на 17.09.2019г.
лишените от свобода са върнати в сграда „Битов корпус“, където Г. е настанен в
спално помещение №4, където престоява до освобождаването му на 17.10.2019г.
Помещението отговаря на всички съвременни битови стандарти. При капацитет за
настаняване 7 лишени от свобода, за периода на пребиваване на ищеца в него са
били настанени средно 5 лишени от свобода.
Представени са протоколи по месеци за извършване на
дезинфекция и дезинсекция и дератизация по сключен договор на територията на
Затвора-Бобов дол.
По делото, в съдебно заседание, проведено на 03.02.2021г.,
е разпитан свидетелят З.Д.Н.. Свидетелят сочи, че е бил в затвора Пазарджик заедно с ищеца през
2017 година, в килия № 15. В килията били общо 16 човека през цялото време. Нямало
топла вода, пълно с гризачи, дървеници от които не можели да спят. Нямало обособен
санитарен възел в килията. Имало течаща вода, но само студена и една малка
мивка. При пръскането за хлебарки два пъти в годината излизали още повече. В
килията имало една метла и лопата, а препарати за почистване-не, лишените от
свобода получавали по два сапуна на месец, които за всички в килията.
Свидетелят помни, че Г. е работил в столовата и участвал в някакви курсове, но
не знае в какви.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в следните периоди: от 18.08.2017г. до
12.12.2017г. за Затвора-Пазарджик, а след това до 18.10.2019г. за Затвора-Бобов
дол, ведно със законовата лихва от 18.10.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата
на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има
както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че
установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за
успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или
бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен
или съдебен акт.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно
основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284
ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.25 от
2009г., в сила от 1.06.2009г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В ал.2 на същата разпоредба е
указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1./всяко
умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или
страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила,
помощни средства или оръжие; 2./умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3./унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Като съгласно ал.3, за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат действията или бездействията по ал.2, извършени от
длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от
длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./ осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на
установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите
на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции
за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за
преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това
основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43
ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална
дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна
площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да
извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се
определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Относима към спора е и материалноправната разпоредба на
чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C
(XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна
сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват
лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на
българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от
22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС
по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна
площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева
светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има
предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по
дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.
срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други
срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов
механизъм, уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot
Judgment приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава
член на Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за
условията в българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10,
Съдът прие, че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници
за обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
На първо място и с оглед събраните писмени доказателства
по делото и възведеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да
се отбележи, че искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 18.08.2017г.
до 12.12.2017г. за Затвора-Пазарджик и от 12.12.2017г. до 17.10.2019г. вкл. за
Затвора-Бобов дол.
В частта, касаеща престоя в Затвора – гр.Пазарджик, който
се установи, че е от 18.08.2017г. до 12.12.2017г., когато е преведен в
Затвора-Бобов дол за доизтърпяване на наложеното му наказание, от събраните и
описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в
помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените
стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които
са в размер на 4 кв.м.
По отношение на престоя на Г. в Затвора-Бобов дол за
периода от 12.12.2017г. до 17.10.2019г. вкл. от събраните доказателства се
установява, че ищецът не е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение
прави периода от 03.07.2018г. до 17.09.2019г., когато в Затвора-Бобов дол са започнали
строително-ремонтни работи, с цел подобряване битовите условия в затвора. В
този период при капацитет за настаняване от 12 лишени от свобода са били
настанени по 18 лишени от свобода. Тук е мястото да се посочи, че на лишените
от свобода, настанени в сградата, в която е извършен ремонтът е разяснено, че
до приключването му ще бъдат преместени временно в други сгради и ще имат
притеснение и дискомфорт по отношение пренаселеността в помещенията. В този
смисъл независимо от извършеното нарушение на разпоребтата на чл.3 от ЗИНЗС, с
оглед необходимостта от подобряване жизнените и битови условия на лишените
отсвобода, претърпеният от тях дискомфорд не е в степен на особено засягена на
техните права и интереси. Касае се за по- ниска степен на засягане на човешкото
достойнство в сравнение с други подобни случай, поради което и по справедливост
и съответно на претърпяното увреждане следва да се определи по- нисък размер на
търсеното обезщетение.
През исковия период не се установява нарушение на чл.20
ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение в Затвора-Пазарджик и в
Затвора-Бобов дол е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване.
Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във
всички помещения в Затвора-Пазарджик е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща вода. Видно от приложените по делото
докладни записки, всички килии са разполагали със санитерен възел и достъп до
течаща студена вода. Топла вода е имало в общите санитерни възли в отделенията.
В помещенията в Затвора-Бобов дол са монтирани мивки, осигуряващи денонощен
достъп до чиста вода за хигиенни и питейни нужди. Всяко помещение е разполагало
със самостоятелен санитарен възел, в който е осигурено усамотение, отделен е от
спалното помещение, с размери 3 кв.м. и е достъпен по всяко време на
денонощието за лишените от свообода. В спалните помещения е осигурена
възможност за естествена вентилация и пряк достъп до естетствена светлина,
посредством прозорци, чиито брой е съобразен с големината на помещението.
Неоснователни са и оплакванията за наличие на дървеници и
хлебарки през разглеждания тук исков период. Това е така, защото от страна на
ответника са изложени твърдения за извършени ДДД обработки, като за това са
представени доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно
изпълнени.
От всичко, изложено до тук, се установява, че за исковия
период от 18.08.2017г. до 12.12.2017г. за Затвора – гр.Пазарджик и 03.07.2018г.
до 17.09.2019г. за Затвора-Бобов дол, ищецът е пребивавал в килии, в които
жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, които
водят до извода, че битовите условия създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото
им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
С оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се
приеме, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи
условия на ищеца за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ през
посочените по-горе периоди, в които ищецът е пребивавал в това заведение.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни
лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили
задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на
живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална
жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен,
необходима за спокойното му биологично съществуване, в т.ч. без наличието на
инсекти в тях, адекватно медицинско обслужване и подходяща за здравословното му
състояние хранителна диета, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЕКПЧ. Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в
спалните помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво
на страдание за Г., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода.
Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да
излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.
В пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу
България се сочи, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3
ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и
унизителни условия на задържане. Ако затворниците имат на разположение по-малко
от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Н. и др.
срещу България, делото Т., делото Ч. срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка
с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Г. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер
зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода,
през който са били претърпени.
С оглед характера на деянието, естеството и степента на
претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял
неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвора – гр.Пазарджик и в Затвора-Пловдив, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 2 808 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела. Според
този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част за разликата над 2 808 лева до пълния
предявен размер от 20 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пазарджик
и Затвор-Бобов дол, искът следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо този размер на главния иск /в размер на
2 808 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2019г. – датата на прекратяване
на незаконосъобразните действия на ответника, до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286
ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на
10 лева за заплатената държавна такса.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати на Х.Б.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
обезщетение в размер на 2 808 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от
18.08.2017г. до 12.12.2017г. за Затвора – гр.Пазарджик и от 03.07.2018г. до
17.09.2019г. за Затвора-Бобов дол.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул.
”Н. Столетов” № 21, да заплати Х.Б.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
сумата от 10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: