Р Е Ш
Е Н И Е № 284
гр.Кюстендил, 25.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в
публичното съдебно заседание на пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при
секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
адм. дело № 310 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на И.В.
А. ***, чрез пълномощника и адв. Й.Т.,
с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу
Областна дирекция на МВР – Кюстендил, за заплащане на обезщетение в размер на
300,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 2294/2017г. по
описа на Районен съд - Кюстендил по съдебно оспорване на електронен фиш серия К
№ 1741020, отменен с влязло в сила
решение на КРС от 26.03.2018г. Ищцата иска присъждане на деловодните разноски,
сторени в настоящото производство.
Ответникът
Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Г. Б.,
изразява писмено становище за оспорване
на иска като неоснователен. Твърденията са, че липсва причинна връзка между
незаконосъобразния електронен фиш и настъпилите вреди. С допълнително заявено становище в съдебното
заседание на 17.09.2019г. и на 05.11.2019г., процесуалният представител на
ответника оспорва предявеният иск по размер за сумата над 50,00лв. Счита се, че
действително направените разходи за адвокатско възнаграждение, които подлежат
на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са в размер на 50,00лв., каквато
сума е заплатена в брой при подписване на договора за правна защита по делото
на КРС. Предявеният иск за разликата до претендирания размер от 300,00лв. се приема, че е неоснователен, тъй като плащането е станало след приключване на
производството по делото пред районния съд и разходите не представляват пряка
имуществена вреда от незаконосъобразния
електронен фиш. Оспорва
доказателствената сила на приложената по делото квитанция, с която се
установява плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Отделно, ответникът прави възражение за това,
че вредите са следствие на изключителната вина на ищцата, респ. че последната е допринесла за настъпването им в хипотезата
на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че
предявеният иск е основателен и доказан.
Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на
обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз
основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:
С
Електронен фиш серия К, № 1741020, издаден от ОД на МВР – Кюстендил, на
ищцата И.В.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100,00лв. на осн. чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 14.08.2017год.
Издаденият електронен фиш е обжалван от ищцата пред
Районен съд – Кюстендил, като по депозираната на 12.12.2017г. жалба е
образувано НАХД № 2294/2017г. по описа
на съда. В съдебното производство,
жалбоподателката е представлявана от
адв. Й.Т. ***, въз основа на надлежно упълномощаване на същия и въз основа на
Договор за правна защита и съдействие серия К, № **********, сключен на 12.02.2018год. Съобразно
договорните клаузи, адвокатското
възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., което следва да се
заплати в брой и по банков път, като платената сума в брой при подписване на
договора е 50,00лв. Видно от протокола
за съдебното заседание, съдебното производството пред КРС е проведено с
участието на адв. Т.. С решение № 200 от 26.03.2018год. по НАХД № 2294/2017г.,
съдът е отменил оспорения електронен фиш по съображения за
незаконосъобразност. Съдебният акт не е
обжалван по касационен ред и е влязъл в сила на 12.04.2018г.
За доказване размера на имуществените вреди, ищцата е представила: Допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие серия К, №
**********, сключено на 13.02.2018г. , съобразно което И.А. като клиент по
договора, се задължава да доплати на адв. Т. уговорения хонорар в размер на
250,00лв. в срок не по-късно от 30.07.2018г., като плащането се извърши на ръка
срещу издаване на разписка или по банков път; Квитанция № 4/26.07.2018г.,
издадена от адв. Т. за това, че е получил /взел/ сумата 250,00лв. от И.А.,
която сума е доплащане на хонорар по НАХД № 2294/2017г. на КРС.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр.
с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество -
за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш. Същият, по аргумент от
чл.189, ал.11 от ЗДвП, има характера и
правните последици на наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на
Първа и Втора колегия на ВАС, делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на
административните съдилища. Предвид
горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд
- Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с
разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на електронния фиш в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищцата е
дееспособно физическо лице, което е
активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на
причинените вследствие на незаконосъобразния електронен фиш, имуществени
вреди. Ответникът - Областна дирекция на
МВР – Кюстендил, която е издала ЕФ, има качеството на юридическо лице съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР, и е пасивно
легитимирана да отговаря по предявения
иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът
счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на
претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска
като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като
причинени от незаконосъобразен
електронен фиш. Безспорно същият не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от
който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за
приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е
издал акта. В този аспект, електронният фиш
е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е.
неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните
констатации относно характера на дейността на издателя на електронния фиш,
последният е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни
последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно,
претенцията за обезщетение за вреди от отменения електронен фиш следва да се
реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от
19.05.2015г. по т. дело №2/2014г. на ВАС
и ВКС, което макар и касаещо обезщетенията за вреди от наказателно
постановление, е приложимо и в случаите,
когато се претендира обезщетение за вреди от електронен фиш.
В контекста
на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са
приема, че електронния фиш е акт на административен орган, следва да се
преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на
електронния фиш е установена с влязлото
в сила на 12.04.2018г., решение на КРС
от 26.03.2018год. по НАХД № 2294/2017., с което
е отменен процесния ЕФ, серия К, № 1741020. Осъществен е първият елемент
от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
вреди.
Анализът на
доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите
елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената
претенция е за имуществени вреди в
размер на 300,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
направени в производството по НАХД № 2294/2017г. на Кюстендилския районен съд,
т.е. в производство по съдебно оспорване на издадения електронен фиш. Обратно на поддържаното от ответника, съдът
счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отменения
електронен фиш. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената
сфера на ищцата, която е жалбоподател в производството пред КРС, е засегната в
негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както
се посочи, възнаграждението на адвоката
е за осъщественото
представителство и защита на ищцата - нарушител в съдебното административнонаказателно
производство по обжалване на електронния фиш. Следователно имуществените вреди
не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било
заплатено, ако не е бил издаден незаконосъобразния електронен фиш от
административния орган. Обжалването на същия е законово регламентирано и е
единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но
адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход от спора. Това, че
адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост
и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител,
нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения
електронен фиш. Действително,
основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора
е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу
незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищцата и
издадения електронен фиш. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017г. на ОСС
на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се
задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ. Допълнително в подкрепа на горното
следва да се посочи, че липсва друг процесуален ред, по който могат да се претендират
за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски
възнаграждения за обжалване на НП, респ. на електронен фиш. Видно от ЗАНН и
НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в
рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да
бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на
настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за
обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от
представените от ищцата писмени доказателствени средства, които са частни
документи с доказателствена сила по делото.
Видно от Договор за правна защита и съдействие серия К, № **********,
сключен на 12.02.2018год. между ищцата и адв. Й.Т. за процесуално
представителство по НАХД № 2294/2017г. по описа на КРС, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на
300,00лв., което следва да се заплати в брой и по банков път, като платената
сума в брой при подписване на договора е 50,00лв. Видно от Допълнително
споразумение към договор за правна
защита и съдействие серия К, № **********, сключено на 13.02.2018г. , И.А. като
клиент по договора, се задължава да доплати на адв. Т. уговорения хонорар в
размер на 250,00лв. в срок не по-късно
от 30.07.2018г., като плащането е
извършено на ръка, видно от Квитанция № 4/26.07.2018г., издадена от адв. Т.. Последната удостоверява, че издателят е получил сумата 250,00лв. от И.А., която сума е
доплащане на хонорар по НАХД № 2294/2017г. на КРС.
От преценката на посочените доказателства и
съобразявайки приложимото право, съдът счита за доказано плащането на
адвокатско възнаграждение в размер от 300,00лв., респ. причиняването на
претендираната имуществена вреда в пълен размер. Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено като съдебни разноски. В случая уговореното възнаграждение е в
размер на 300,00лв., видно от сключения
договор, като плащането му е уговорено да се извърши разсрочено на вноски с
подписаното допълнително споразумение. Такава възможност е нормативно
предвидена с разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като нормата не въвежда
ограничения във времето за разсроченото плащане на адвокатското възнаграждение,
поради което обстоятелството, че ищцата
се е издължила след приключване на съдебното производство е без значение за
настоящия спор. Обратно на поддържаното от ответника, независимо, че плащането
на част от възнаграждението на адвоката
е станало след приключване на производството по делото пред районния
съд, разходите за същото са действително извършени и представляват пряка
имуществена вреда от незаконосъобразния
електронен фиш.
Ищцата е доказала заплащането на сумата 50,00лв. с договора за правна защита и съдействие,
който в тази част има характер на разписка, а плащането на остатъка от 250,00лв.
до пълния договорен размер - се доказва
с издадената от адвоката квитанция.
Същата е първичен счетоводен документ, чиято доказателствена сила не е опровергана с допустимите доказателствени средства,
поради което съдът я зачита като годно доказателствено средство за установяване
на правнорелевантния факт на извършеното плащане. Налице са доказателства за
извършени действителни плащания на суми в размера и в срока, уговорен с договора за правна
защита и съдействие, а от там и за основателност на исковата претенция в пълния
и размер.
На последно
място, с оглед възраженията на ответника по чл.5 от ЗОДОВ, съдът приема, че
липсват основания за приложение на хипотезите, предвидени в посочената норма.
При условията на чл.5 от ЗОДОВ, претендираното обезщетение за вреди би
отпаднало или неговия размер би бил намален, когато настъпилия вредоносен
резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на увредения или когато
последния недобросъвестно е създал
предпоставки за издаване на незаконосъобразния електронен фиш. Такова поведение
не се доказва да е осъществено от ищцата по делото.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната
и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения
иск, който уважава в пълния му размер.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски в размер на
310,00 лв. Разноските включват 10,00лв. държавна такса и 300,00лв. адвокатско
възнаграждение, което е в минималния
нормативно установен размер и не подлежи на намаляване при усл. на
чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 ГПК.
С оглед изхода от спора, ответникът
няма право на юк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. “Цар
Освободител” №12 да заплати на И.В. А.
***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 300,00лв. за
имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
направени в производството по НАХД № 2294/2017г. по описа на Районен съд -
Кюстендил по съдебно оспорване на електронен фиш серия К № 1741020, отменен с влязло в сила решение на КРС от 26.03.2018г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, ул. “Цар
Освободител” №12 да заплати на И.В. А. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер
на 310,00лв., от които държавна такса -
10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 300,00лв. Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: