Р Е Ш Е Н И
Е № 503
гр. Пловдив, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9391 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу С.А.М. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 931,41 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 117,64 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.01.2017 г. – 14.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 481/ 17.01.2019 г. по ч.гр.д. № 611 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия с № ******* по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. *******.
Поддържа, че за процесния период от 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. била
доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия на обща стойност 1049,05 лв., включваща
главница за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. в размер на 931,41 лв., както
и обезщетение за забава в размер на 117,64 лв. за периода 04.01.2017 г. –
14.01.2019 г. Посочва, че за процесните
суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 611
по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав, която била връчена
на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и били предявени
настоящите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна С.А.М., чрез назначения особен
представил адв. П., с който оспорва предявения иск. Отрича ответната страна да
има качеството на клиент на топлинна енергия и между страните да е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 611 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 481/
17.01.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 17.05.2019 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител
(собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ се
в гр. *******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което
в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за
публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник
преди процесния период. Изложеното води
до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването
на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *******, съгласно който ответницата е придобила правото на собственост
по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******,
представляващ апартамент № *******, с административен адрес: гр. *******. От
това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни
по-горе същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на
топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че
не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното
облигационно правоотношение.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В.Ш.,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния период 01.11.2016
г. – 30.04.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *******, ******* е работила
като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 130,451877 MWh
ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 10,339249
MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в ап. 2/8
всички 4 броя отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет. Отопляемият обем на имота бил
174 м3. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника
всички 4 броя отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа в
блока и се е начислява потребена топлинна енергия по ежемесечен визуален отчет
на ИРУ, монтирани на същите. Пред периода има начисления за консумация само на
едното отоплително тяло. През процесния период в имота има монтирани 4 броя ИРУ
за визуален отчет, като те са технически изправни. За имота на ответника не са
прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост” приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на топлоснабдяването. Количеството
ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало на общо 8,93151 MWh, в това
число 3,31168 MWh за отдадената от сградната инсталация, 5,61983 MWh за отопление
и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и
Закона за енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат
от съда като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е
разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща
процесния недвижим имот в гр. *******, *******, за процесния период е формирана
както следва: топлоенергия сградна инсталация в размер на 296,60 лв. с ДДС, топлинна
енергия за отопление – 519,61 лв. с ДДС, услуга дялово разпределение – 115,20
лв. с ДДС, общ размер – 931,41 лв. с ДДС. Лихвата за забава, изчислена върху
всяка неплатена месечна сума, за периода от 04.01.2017 г. до 14.01.2019 г.,
възлиза на общо 117,64 лв.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 15.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 117,64
лв. - обезщетение за забава за периода от 04.01.2017 г. до 14.01.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 725
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител,
250 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер
на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за
разноски възлиза на 800 лв. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 931,41 лв. (деветстотин тридесет и един лева и четиридесет и една
стотинки), представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 117,64 лв. (сто и седемнадесет лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 04.01.2017 г. – 14.01.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 481/
17.01.2019 г. по ч.гр.д. № 611 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV
гр.с.
ОСЪЖДА
С.А.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 800 лева (осемстотин лева), представляващи
съдебно деловодни разноски, от които – 725
лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 611 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, IV гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.