№ 19328
гр. ., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110150479 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът В. С. С. твърди, че между него, в качеството му на
кредитополучател и ответника „.“ ЕАД, като кредитор, е сключен договор за
паричен заем № . от 14.11.2023 г. за предоставяне на паричен кредит в размер
на сумата от 300 лева, която да бъде погасена с месечна вноска със срок от 25
дни, с посочени в договора ГПР от 49,13 % и ГЛП от 40 %, без уточнен размер
на месечния лихвен процент. Поддържа се, че съгласно клаузата на чл. 4 от
договора при посочване от кредитополучателя предоставяне на обезпечение
по кредита, последният следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно приложимите ОУ или да сключи договор за поръчителство с одобрен
от „.“ ЕАД юридическо лице - поръчител и в срок от 48 часа от подаване на
заявлението за отпускане на кредита. Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 3
от договора за паричен заем когато кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане и одобрение е 14 дни, а предложените за
кредит е валидно 10 дни. Излага се също, че датата на сключване на договора
за заем, между В. С. и ответника „.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на който дружеството отговаря пред кредитора
„.“ ЕАД солидарно с потребителя за всички негови задължения по договора за
1
кредит, като С. се е задължил да заплати на дружеството - поръчител сумата
от 75,80 лв., като възнаграждение за поръчителство, което да се изплаща на „.“
ЕАД, упълномощено да събира сумите за „.“ ЕООД, разсрочено, заедно с
месечната вноска по договора за кредит, съгласно обединен погасителен план,
при което общото задължение възлиза на сумата от 384,13 лева. Твърди се, че
спрямо правоотношенията, произтичащи от договора за паричен заем и
договора за предоставяне на поръчителство приложение следва да намерят
разпоредбите на ЗПК, предвид характера им на потребителски договори по чл.
9 ЗПК. По отношение на договора за поръчителство се посочва, че същият има
акцесорен характер, до действието му е обусловено от валидно възникнало
главно правоотношение, поради което двете равни връзки следва да се
разгледат съвместно, предвид и свързания характер на дружествата кредитор
и гарант, обусловен от качеството на „.“ ЕАД на едноличен собственик на
капитала на „.“ ЕООД. Посочва се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за
заем възлага в тежест на кредитополучателя да осигури едно измежду
посочени обезпечения, като по същество представлява неотменимо изискване
за получаване на финансиране под формата на кредит. Предвид това и
доколкото въведените изисквания откъм другите обезпечения са практически
неосъществими от потребителя, то целта на кредитора е да го насочи към
единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би имал
възможност да предостави – обезпечение от дружество, одобрено от „.“ ЕАД.
Ето защо ищецът счита, че разходът по договора за поръчителство е сигурен
такъв, но въпреки това не е включен от кредитора към ГПР по договора, като
по този начин заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изяснява се, че в
конкретния случай в договора е посочено, че ГПР възлиза на 49,13 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод относно конкретните
разходи, които се заплащат и които го формират. Поддържат се, че ако към
ГПР се включи и възнаграждението за предоставяне на поръчителство, имащо
характера на сигурен разход по кредита, о ГПР и бил в размер от 3593,28 %.
По този начин на потребителя не е предоставена коректна информация
относно общия размер по кредита, за да разбере същият икономическите
последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи
договора при съответните условия. Излага се, че ГПР е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено законодателно
именно с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора. Ето защо, след като в процесния договор не е
посочен ГПР при вземане предвид на всички формиращи го компоненти, то не
може да се направи извод за съблюдаване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Ищецът оспорва действителността и на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора с довод за неравноправния й характер, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
2
необосновано високо възнаграждение за поръчителство – арг. чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП и не е индивидуално уговорена съгласно чл. . ГПК. В. С. излага
твърдения за нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство
поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение
по този договор е в размер, доближаващ размера на главницата. С тези доводи
ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита, отправяйки
искане да бъде призната в отношенията му със съответния ответник и
насрещна договаряща страна, недействителността на договора за паричен
заем, евентуално на клаузата на чл. 4, ал. 1, предвиждаща задължение за
сключване на договор за поръчителство, както и на договора за поръчителство
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и за връщане на платените в полза
на „.“ ЕООД суми по договора като пратени при изначална липса на основание
за това.
Ответникът „.“ ЕАД оспорва предявения иск за нищожност на договора
за потребителски кредит като недопустим с довод за липсата на правен
интерес за ищеца от тази претенция, обосновава с твърдение, че договорът не
е действащ такъв между страните. Счита, че в случая ищецът има
възможността да предяви осъдителен иск за връщане на платеното без
основание и в рамките на производството по така предявения иск съдът да се
произнесе и по евентуалната му нищожност. Намира, че поведението на ищеца
и на процесуалния му представител граничи със злоупотреба с процесуални
права. По същество оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ./14.11.2023 г.,
както и сключването на договор за поръчителство между ищеца В. С. и „.“
ЕООД. Посочва, че по силата на договора за кредит на ищеца е предоставена и
същият е усвоил сумата от 300 лева с 25-дневен период на револвиране и с
падеж 08.12.2023 г., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 49,13 %, като общият
размер на дължимите суми възлиза на 308,33 лева. Не оспорва, че дължимите
суми от С. по двата договора са платени от него предсрочно по банковата
сметка на „.“ ЕАД на 17.11.2023 г. с постъпило плащане в общ размер от 385
лева, от които 75,80 лева разпределени за погасяване вземането на „.“ ЕООД
по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът оспорва
изложените твърдения от ищеца за недействителност на договора за заем
поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че
действително при изчисляване на ГПР по договора не е включено като разход
по см. на чл. 19 ЗПК, доколкото се касае за сума, дължима и платима на другия
ответник. Единственият разход, включен в ГПР е възнаградителната лихва по
договора. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представлява общ
разход по кредита по см. на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, тъй като сключването на
договора за поръчителство не е задължително условие за получаване на
3
кредита, а размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен
разход за „.“ ЕАД към момента на сключване на договора, доколкото
последният се сключва след сключване на договора за кредит. Предоставянето
на обезпечение е право, а не задължение за кредитополучателя. Счита, че
договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по см. на
чл. 280 ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на
общия разход по кредита, а вземанията по този договор възникват в полза на
друго лице – „.“ ЕООД, различно от кредитора. Дори и да се приеме, че
възнаграждението за поръчителство представлява скрито обогатяване на
ответника, то този извод не обуславя недействителност на договорите в
тяхната цялост, а единствено на клаузата от договора за поръчителство,
предвиждаща задължение за заплащането му от ищеца и до отпадане
единствено на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение да предоставената услуга. С тези доводи „.“ ЕАД отправя
искане за оставяне без разглеждане на исковите претенции като процесуално
недопустими, а по същество - за отхвърлянето им като неоснователни.
Ответникът „.“ ЕООД оспорва исковете с изложени доводи, че за ищеца
липсва правен интерес от предявените искове за нищожност, доколкото към
настоящия момент двата договора за погасени и недействащи между страните.
Достатъчна за защита на правата на ищеца била претенцията по чл. 55 ЗЗД, по
която съдът в мотивите на съдебния акт ще се произнесе и относно
твърденията за нищожност на договорите. По същество оспорва предявения
срещу него иск като неоснователен. Не оспорва, че между ищеца и „.“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № ./14.11.2023 г., а във връзка с
обезпечаването му и договор за предоставяне на поръчителство от 14.11.2023
г., сключен между „.“ ЕООД и потребителя В. С.. Твърди, че сключения между
ответника и ищеца договор за поръчителство е договор за услуга по чл. 280
ЗЗД, като за поетото задължение за гарантиране изпълнението на
задълженията по договора за кредит, ищецът дължи на гарантиращото
дружество възнаграждение в размер от 75,80 лева. В случая, задължението по
договора за кредит е погасено предсрочно, поради което на „.“ ЕООД е
заплатено възнаграждение само за първия 25-дневен период на револвиране
на кредита. Сочи, че съгласно клаузите на договора за кредит, обезпечението, в
частност предоставянето на поръчителство от „.“ ЕООД е единствено
възможност да кредитополучателя, но не и задължение. При кандидатстване
за отпускане на кредита същият има възможността да избере дали този кредит
ще бъде обезпечен или не, като и в двата случай искането му преминава през
процес на проверка и одобрение. Излага се, че сключването на договора за
поръчителство следва по време сключването на договора за кредит и се
осъществява в рамките на независима електронна среда. Ето защо, „.“ ЕООД
4
счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР,
доколкото не представлява разход по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото
сключването на договора за услуга не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Оспорва се сключването на договор за поръчителство да
представлява заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68е ЗЗП, като
паричните задължения на кредитополучателя и потребите по двата договора
са ясно разписани. С отговора ответното дружество намира, че наличието на
свързаност между „.“ ЕАД и „.“ ЕООД, обусловено от обстоятелството, че
първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория, не обуславя
наличието на скрито оскъпяване на кредита. Посочва се, че съгласно договора
за предоставяне на поръчителство потребителят има възможността за избор
относно начина на заплащане на възнаграждението на поръчителя, като при
получаване на сумите от „.“ ЕАД заедно с месечните вноски по договора за
кредит, то последното не става техен титуляр – арг. чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство. Излага се, че доколкото последният е
действителен, то платените във връзка с този договор суми са дължими и не
подлежат на връщане. С тези доводи „.“ ЕООД отправя искане за оставяне без
разглеждане на исковата претенция за прогласяване нищожността на договора
за поръчителство, а по същество за отхвърляне на предявените срещу него
искове като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи сключването между него и съответното
ответно дружество на процесните договор за потребителски кредит № . от
14.11.2023 г. с „.“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство с „.“
ЕООД, тяхното конкретно съдържание – права и задължения на страните, в
частност уговарянето на възнаграждение за поръчителство в твърдения
размер; че договорът е нищожен на посочените основания, както и наличието
на свързаност на породените от договорите правоотношения, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен във връзка и по повод – за
обезпечаване изпълнението на задълженията му по договор за потребителски
кредит от 14.11.2023 г. с „.“ ЕАД. В тежест на ответниците е да установят
действителността на съответния договор, в частност чрез установяване
сключването на договора за кредит с изискуемост съдържание по чл. 11 ЗПК,
предоставянето на насрещната услуга по договорите, съответствието на
договора за поръчителство с добрите нрави. По иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, че ответното дружество е получило процесната сума,
5
както и, че това е осъществено при липса на правно основание. При
установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на
основание чл. ., ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) Между ищеца В. С.,
като кредитополучател, и ответника „.“ ЕАД, като кредитор, е сключен
договор № . от 14.11.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит в размер
на сумата от 300 лева, които са били реално предоставени на
кредитополучателя; 2) Изпълнението на задълженията на ищеца по горния
договор са били обезпечени от ответника „.“ ЕООД по силата на договор за
предоставяне на поръчителство № . от 14.11.2023 г., сключен между ищеца и
ответника „.“ ЕООД; 3) Ищецът е заплатил в полза на ответното дружество –
кредитор общо дължимата сума по договорите, от която и сумата от 75,80
лева, като възнаграждение за поръчителство, получена от ответното
дружество-поръчител.
По делото е приет договор за потребителски кредит № ., сключен между
ищеца и ответното дружество „.“ ЕАД на 14.11.2023 г., по силата на който на
ищеца е бил отпуснат заем в размер на 300 лв. с падеж 08.12.2023 г., като в
договора е посочен общ размер на всички плащания по договора от 308,33 лв.,
лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 49,13 %. В чл. 4,
ал. 1 от договора е уговорено, че в случай че в заявлението за отпускане на
кредита кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „.“ юридическо лице
(поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е
предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от „.“ и договорът за кредит не поражда действие. В Общите
условия за предоставяне на кредити, част II „Дефиниции“, параграф 17, е
предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в
полза на „.“ от лицензирана банка със седалище в Република . или от банка от
трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на
Република . чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която
извършва дейност на територията на Република . директно или чрез клон при
условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо
изявление на банката да заплати на „.“ всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано
6
от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „.“ за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е
най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора
за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii)
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на
поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от
„.“ юридическо лице (поръчител), което впоследствие е сключило с „.“ договор
за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит. По делото е приет и договор за
предоставяне на поръчителство, сключен в деня на сключване на договора за
кредит – 14.11.2023 г., между ответника „.“ ЕООД в качеството му на
„поръчител“, и ищеца в качеството на „потребител“. В него е посочено, че
потребителят е подал заявление за потребителски кредит до ответника „.“
ЕАД, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на
300 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под
формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е
получил от „.“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по
отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с „.“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу
което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към
договора (лист 159, гръб) се установява ,че размерът на възнаграждението по
договора за поръчителство е в размер на 75,80 лв. и се дължи на датата на
падежа на кредита съгласно погасителния план по договора за кредит. По
делото е обявено за безспорно между страните обстоятелство, че ищецът е
заплатил на ответника общо дължимата сума по договорите, включително и
сумата от 75,80 лева, като възнаграждение за поръчителство.
С оглед датата на сключване на процесния договор за кредит,
приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за
да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи
предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за
последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и
размер. По делото е безспорно обстоятелство, че уговорената сума в размер на
300 лв. е била предоставена на ищеца. По изложените в исковата молба, в
условията на евентуалност, доводи за нищожност на договора за кредит съдът
следва да разгледа последните, по реда на релевиране от ищеца. Последният
сочи като главно основание за нищожност на договора наличие на
основанията, визирани в чл. 22 ЗПК, предпоставящи недействителност на
7
договора за потребителски кредит, поради неспазване на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен
характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема
поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение,
чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го
урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в
рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е
поискал осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит да бъде обезпечено чрез
предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо
лице. Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се
включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на
параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПК, поради което
неговият размер не се отчита при формиране на годишния процент на
разходите. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за
поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в
действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи
поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното. Видно от съдържанието на
разпоредбата в чл. 4 от процесния договор за кредит, ответното дружество е
предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита – чрез
банкова гаранция или чрез поръчителство от одобрено от него юридическо
лице. При извършена служебна справка в Търговски регистър съдът установи,
че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител ответника „.“
ЕООД е кредиторът-ответник „.“ ЕАД. Следователно кредиторът по договора
за кредит и поръчителят са свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в
разглежданата хипотеза договорът за поръчителство няма самостоятелен
характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното
правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат
кредитът. При това положение съдът приема, че предоставянето на
обезпечение от „.“ ЕООД представлява задължително условие за получаване
на кредита по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. След като
предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на
8
кредита, то възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
представлява общ разход по кредита, който следва да бъде включен като
компонент при формиране на годишния процент на разходите. Включването на
възнаграждението на поръчителя в ГПР води до завишаване размера на ГПР,
посочен от първия ответник като възлизащ в размер от 49,13 %, към момента
на сключване на договора, като ГПР ще надхвърли предвидения в чл. 19, ал. 4
ЗПК таван. С оглед изложеното и доколкото възнаграждението на свързаното
лице – поръчител не е включено в ГПР, то съдът намира, че договорът не
съдържа посочване на реалния ГПР. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че това вземане бъде включено,
то процентът на разходите надхвърля максимално допустимия, съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, размер. Следователно, по
отношение процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит не е посочен реалният
размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на
разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от
13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да осигури по-голяма защита
на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ /чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (Д-2008/48/ЕО)/. Разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б.
„и“ от Д-2008/48/ЕО), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит (решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, т. 46). Когато в
9
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от Д-2008/48/ЕО разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни. Ето
защо и предявеният срещу „.“ ЕАД главен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск, не следва да
бъде разглеждан предявеният под условие евентуален иск. Според чл. 26, ал. 4
ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато
те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може
да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части, които хипотези в случая не са налице. Следователно и договорът за
поръчителство, който е сключен от ищеца на основание клауза от договор за
потребителски кредит, която противоречи на горепосочената императивна
законова норма, също се явява нищожен – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Затова и
заплатената от ищеца сума от 75,80 лв., като възнаграждение на поръчителя
(безспорно между страните обстоятелство), е била за погасяване на вноска по
нищожния договор за поръчителство, поради което и предявеният срещу „.“
ЕООД иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски съразмерно с уважените искове, в
размер на общо 1110 лв., от които в тежест на ответника „.“ ЕАД – 530 лв.,
включващи 50 лв., платена държавна такса и 480 лв., възнаграждение за един
адвокат, а в тежест на ответника „.“ ЕООД следва да се присъдят сторените от
ищеца разноски в размер на 580 лв., включващи 100 лв., платена държавна
такса по двата разгледани иска и 480 лв., възнаграждение на един адвокат
(съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и приложените договор за
правна защита и съдействие по конкретното дело и фактура с фискален бон –
лист 73-75 от делото). Наведеното от ответната страна възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото заплатеното
възнаграждение за правната защита и съдействие срещу всеки от двамата
ответници е в минималния размер от 400 лв., като разликата до 480 лв. се
дължи на начисляване на ДДС.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. ., ул. „.“, № 4, вх. Г, партерен етаж, ап. 24, срещу „.“
ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град ., район „.“, бул. „.“ № .
(сграда А), ет. 4, Бизнес център „.“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че договор за потребителски кредит № . от
14.11.2023 г. е нищожен.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град .,
район „.“, бул. „.“ № . (сграда А), ет. 4, Бизнес център „.“, да заплати В. С. С.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ., ул. „.“, № 4, вх. Г, партерен етаж, ап. 24, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530 лв., разноски в производството.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. С. С., ЕГН
**********, с адрес в гр. ., ул. „.“, № 4, вх. Г, партерен етаж, ап. 24, срещу „.“
ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град ., район „.“, бул. „.“ № .
(сграда А), Бизнес център „.“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че договор за предоставяне на поръчителство
от 14.11.2023 г., е нищожен.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД с ЕИК ., седалище и адрес на управление град .,
район „.“, бул. „.“ № . (сграда А), Бизнес център „.“, да заплати на В. С. С.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ., ул. „.“, № 4, вх. Г, партерен етаж, ап. 24, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 75,80 лв., представляваща
недължимо заплатена сума по нищожен договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № . от 14.11.2023 г., ведно
със законната лихва от 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11