Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.01.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 191 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от М.С.И. ***, депозирана срещу Решение №
343/09.11.2023г., постановено по АНД № 1452 по описа за 2023г. на Районен съд –
гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия К № 2896802
от 23.07.2019г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на М.С.И. ***, на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се
релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон. В тази връзка се сочи,
че от извършването на нарушението са изтекли три години, без в този период да
са предприети действия, прекъсващи срока за реализиране на
административнонаказателно преследване, поради което и на основание чл.80,
ал.1, т.5 от НК давността за ангажиране отговорността на нарушителя е изтекла
на 24.07.2022г. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
съдебното решение и на потвърдения с него Електронен фиш за налагане на глоба,
серия К №
2896802 от 23.07.2019г.
В съдебно заседание М.С.И., редовно и своевременно призован, не
се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 23.07.2019г. в 10.57
часа на главен път І–2, км 108+500 /Пътен възел Белокопитово/ с АТСС „ARH
CAM S1“ била засечена
скоростта на движение на МПС - л. а. „О.В.“ с рег. № Е1810КС, като била
отчетена скорост на движение от 91 км/ч., при максимално допустима – 60км/ч.,
въведена с пътен знак В26.
При направена справка
било установено, че собственик на автомобила е М.С.И. ***. За заснетото със
стационарна радарна система нарушение бил издаден Електронен фиш серия „К“ № 2896802
на ОДМВР – гр.Шумен, в който при текстовото описание на нарушението била
посочена установена скорост на движение от 91 км/ч, след отчитане на
допустимата грешка при измерването в размер на „ -3 км/ч“. С посочения
правораздавателен акт на касационния жалбоподател, в качеството му на
собственик, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът на МПС
не представил в ОДМВР – гр. Шумен писмена декларация с данните на друго лице,
което е извършило нарушението.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е достигнал до извод, че обжалваният електронен фиш е издаден
в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съдържа
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, като нарушението е
описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно
нарушение е санкционирано. Въззивният съд е приел, че съставомерността на
санкционираната деятелност е установена по безсъмнен начин, като е изложил и
мотиви, с които е приел, че правилно деянието на водача е квалифицирано като
нарушение, несъобразено с изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота от районния съд, като при тяхната
преценка е изведен обоснованият и съответен на доказателствената съвкупност и
на приложимия закон правен извод за съставомерност и доказаност на нарушението,
вменено на касатора. Изводите на предходната инстанция напълно се споделят от касационния
съдебен състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща
към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
В касационната си жалба М.И. излага
единствено аргументи за липса на възможност за ангажиране на отговорността му
за процесното нарушение, поради това, че същото е осъществено на 23.07.2019г.,
респективно на 24.07.2022г. е изтекъл тригодишният давностен срок по чл.80,
ал.1, т.5 от НК, в рамките на който не са предприети действия, прекъсващи или
спиращи изтичането на погасителната давност. Този довод обосновано не е
споделен от предходната съдебна инстанция, която в своите мотиви е дала обоснован
и изчерпателен отговор на възраженията на касатора. Както правилно е отбелязал
районният съд, по отношение приложението на института на погасителната давност
в административно наказателното производство, по силата на чл.11 от ЗАНН приложение
намират разпоредбите на чл.80 от НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години. Тази разпоредба намира приложение и досежно
административнонаказателните производства, в рамките на които се налагат
административни наказания „глоба“ и/или „лишаване от права“. В чл.81, ал.2 от НК са посочени случаите, при които давността се прекъсва, респективно започва
да тече нов давностен срок, а именно - давността се прекъсва с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В ал.3 от същия законов текст
е въведена и т.нар. „абсолютна давност“, а именно - независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В настоящия казус за нарушението,
осъществено на 23.07.2019г., тригодишният давностен срок е следвало да изтече
на 24.07.2022г. В рамките на този срок обаче, а именно на 26.02.2022г.,
наказващият орган е предприел действия за съобщаване на ЕФ на неговия адресат по
пощата – видно от приложеното съобщение на пощенски куриер Star post. Поради
тази причина с предприетото действие по връчване на ЕФ давността е прекъсната и
е започнал да тече нов тригодишен давностен срок. С писмо рег.№
ДА-01-1370/18.02.2023г. на началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен, с което процесният ЕФ е изпратен на началника
на Второ РУ – гр.Благоевград, давността отново е прекъсната, респективно,
считано от 19.02.2023г., е започнал да тече нов тригодишен давностен срок,
който понастоящем не е изтекъл. Към датата на постановяване на касационното
решение все още не е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, в
размер на 4 години и 6 месеца, доколкото същата изтича на 23.01.2024г. вкл. При
това положение доводите на касатора за погасяване на възможността за
реализиране на отговорността му за нарушението, осъществено на 23.07.2019г., се
явяват неоснователни.
Напълно се споделят и мотивите на
районния съд за съставомерност на санкционираното нарушение по приложения
административнонаказателен състав. Наличните доказателства сочат, че при
ограничение на скоростта за движение до 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 и в
зоната на действие на този знак, притежаваният от М.С. автомобил се е движил
със скорост от 91 км/ч (след отчитане на толеранс от -3 км/ч), т.е. максимално
разрешената скорост е превишена с 31 км/ч и това е сторено извън рамките на
населено място. Съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, при превишаване на
скоростта за движение извън населено място от 31 до 40 км./ч, се налага
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Именно по този
административнонаказателен състав е санкциониран касаторът и му е наложено
наказанието, предвидено в санкционната норма.
До аналогичен краен извод е достигнал и районният съд, което налага
процесното съдебно решение, като правилен и законосъобразен акт, в това число и
в частта му досежно присъденото в полза на ОДМВР-гр.Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Шумен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 343/09.11.2023г. на
Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 1452/2023г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
М.С.И. с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................