Мотиви към Присъда от
06.02.2019г., постановена по НОХД №26/2019г. по описа на РС - Л..
Производството по делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – гр. Л. обвинителен акт с който на Ю.А.М., е повдигнато обвинение за това, че на
15.01.2019г., около 12:50 часа в с.А., обл.П., по ул.”***”, управлявал МПС –
т.а. „***” с рег.№***, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за това с НП №18-0906-000556/10.05.2018г. на
Началник Сектор Пътна полиция – Л., влязло в законна сила на 29.05.2018г. –
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, както и за това, че на 15.01.2019г. в с.А.,
общ.Л., обл.П., около 12:50 часа, по ул.”***” управлявал МПС товарен автомобил
„***” с номер на рама *** с поставени експортни регистрационни табели – с рег.№
***, валидни до 28.09.2013г., което не е регистрирано по надлежния ред –
съгласно Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на МПС и ремаркетата теглени от тях и чл.140, ал.1 от ЗДвП –
престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива
по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК.
Районна прокуратура – гр.Л. – поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение. Излага съображения, че от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, същото е безспорно доказано от
обективна и субективна страна. Моли съдът да наложи на подсъдимия по всяко едно
от двете престъпления наказание лишаване от свобода към средата или към минимума, предвиден в
съответните разпоредби, като счита, че следва да бъдат взети предвид представените
в хода на съдебната фаза писмени доказателства относно семейното му положение и
полаганите от М. грижи за неговите близки. Счита, че не следва да бъде налагано
предвиденото за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказание глоба. Моли на основание чл.23, ал.1 от НК съдът да
определи едно общо най-тежко наказание.
Назначеният за служебен защитник на обвиняемия – адв.М.С. –
ПлАК, поддържа становището, че делото е доказано по безспорен начин. Пледира за
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК. Сочи наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства - доброто му процесуално поведение и съдействие за
разкриване на обективната истина в двете фази на наказателния процес; ниската
натовареност на движението в района, където е осъществено деянието, предвид на
което поведението на подсъдимия само по себе си не е било предпоставка за
предизвикване на произшествие; обстоятелството, че подсъдимият се явява
единствен глава на семейството си и се грижи сам за двете си деца, майката на
които е починала преди близо 10 години, както и полага грижи за болната си
майка. Предлага на съда да наложи наказание Лишаване от свобода за срок от три
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, като на основание чл.55, ал.3 от НК
да не бъде налагано по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода. По отношение на престъплението по чл.345, ал.2
от НК предлага на съда да наложи наказание също при условията на чл.55 от НК, а
в случай, че бъде наложено такова при условията на чл.54 от НК, предлага на
съда същото да бъде лишаване от свобода в минимален размер – 3 месеца. Моли
определените от съда наказания да бъдат групирани. Пледира за определяне на
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на
основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият признава вината си в извършване на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение и съжалява за извършеното.
Моли за налагане на най-ниското възможно наказание, тъй като полага сам грижи
за децата си и за болната си майка. При упражняване на предоставеното му от
съда право на последна дума заявява, че моли да му бъде наложено по-леко
наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както
и доводите на страните, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Ю.А.М. е роден на ***г***, българин, с
българско гражданство, с адрес: с.К., общ.Л., обл.Л., ул.”***” №5, със завършен пети клас, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН:**********. Подсъдимият не притежава свидетелство за
управление на МПС. Същият има две деца, за които полага сам грижи, тъй като
майката е починала.
С Наказателно постановление №18-0906-000556/10.05.2018г. на
Началник Сектор „Пътна полиция” – Л., подсъдимият М. бил наказан по административен
ред за това, че на 24.03.2018г., в 02,30 часа, в гр.Летница, управлявал лек
автомобил „***“ с рег.№***, без съответно свидетелство за управление на МПС.
Наказателното постановление му било връчено лично и влязло в законна сила на 29.05.2018г.
На 15.01.2019г., подсъдимият и свидетелят И.С.А. ***, където
подсъдимият разменил лек автомобил за товарен автомобил „***“ с № на рама ***, с поставени на него експортни
регистрационни табели с рег.№***, със срок на валидност от 30.08.2013г. до 28.09.2013г., като
размяната не била оформена документално. Датата на издаване и датата на
валидността на табелите била изписана върху талон на временните табели, както и
върху самите регистрационни табели.
След осъществяване на размяната, подсъдимият, заедно със
свидетеля И.А. предприели пътуване с товарния автомобил „***“. Около 12,50ч., на
територията на село А., по ул.“***“,
въпреки че бил неправоспособен водач, подсъдимият управлявал процесният
товарен автомобил „***“.
По същото време свидетелите В.С. и Л.Л. ***, по
предварително утвърден график изпълнявали служебните си задължения по контрол
съгласно ЗДвП. Същите забелязали управлявания от подсъдимия товарен автомобил „***“
и решили да спрат същия за проверка.
Непосредствено преди да бъдат спрени за проверка,
подсъдимият и свидетелят А. *** и разменили местата си. Това обстоятелство било
забелязано от полицейските служители, поради което паркирали патрулния автомобил
пред тях и поискали документи за извършване на проверка. В хода на извършената
проверка била установена самоличността на водача – подсъдимият Ю.А.М., както и
че същият е неправоспособен водач на МПС. От представения от подсъдимия талон
на временните табели с немска регистрация, както и след проверка било
установено, че табелите с рег.№***, поставени върху управлявания от подсъдимия автомобил били
валидни до 28.09.2013г.
За констатираните
нарушения на подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №0664758/15.01.2019г., с който били иззети СРМПС №*** и 2бр. рег. табели с №***. Актът бил подписан от
подсъдимия без възражения.
По
доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на наказателното производство: гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите В.Н.С., Л.Н.Л. и И.С.А., дадени в хода на
досъдебното производство и ценени на основание чл.373, ал.1 от НПК, обясненията
на подсъдимия; писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, Наказателно
постановление №18-0906-000556/10.05.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция” –
Л., Акт за установяване на административно нарушение №0664758/15.01.2019г., справка
от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВнР, копие на талон, справка
за нарушител / водач, справка за съдимост, удостоверение за раждане от ***г., удостоверение за раждане
от ***г., препис извлечение от акт за смърт.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и
безпротиворечиви по отношение на приетата за установена от съда фактическа
обстановка.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по делото
свидетелски показания, като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си. Показанията на разпитаните по делото
свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелството, че именно подсъдимият
е лицето, управлявало процесния товарен автомобил, в момента, в който същият е
бил възприет в движение от полицейските служители. В този смисъл са показанията
на свидетелите В.С. и Л.Л., които заявяват, че непосредствено преди
извършването на проверката са възприели лицето, шофирало преди това автомобила,
да разменя мястото си с дясноседящия до него пътник. Посочените гласни
доказателствени средства изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото,
даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения. В подкрепа на показанията на свидетелите С. и Л. са и
тези на свидетеля И.С.А., който също заявява, че на територията на село А.
автомобилът бил управляван от подсъдимия Ю.М., а след като възприели движеща се
срещу тях полицейска кола, направили опит да разменят местата си.
Кредитирани бяха изцяло и дадените от подсъдимия
обяснения, тъй като по делото не са
налице доказателства, които да ги опровергават. Напротив, същите се подкрепят
от останалия доказателствен материал, предвид на което съдът ги цени като годни
гласни доказателствени средства по делото, освен като израз на правото му на
защита. В обясненията си, обвиняемият също признава, че e извършил вменените му
деяния.
В подкрепа на гласните доказателствени средства са и
приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които се
възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред. От приложената
по делото справка за нарушител/водач се установява по категоричен начин, че
обвиняемият няма издадено свидетелство за управление на МПС. В същия смисъл са
и показанията на свидетелите С. и Л. относно установяване на същото обстоятелство
по време на извършената полицейска проверка след справка с ОДЧ. От
кредитираните от съда писмени доказателства - Наказателно постановление
№18-0906-000556/10.05.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция” – Л., справка
от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВнР, се установява
безпротиворечиво още обстоятелството, че подсъдимият е бил наказан по
административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач, както и
обстоятелството, че поставените върху процесния товарен автомобил
регистрационни табели са временни, експортни такива, с изтекъл срок на
валидност на 28.09.2013г. От кредитираните от съда писмени доказателства се
установяват още приетите от съда за установени факти относно семейното
положение на подсъдимия.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият Ю.А.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК и чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
От обективна страна, на 15.01.2019г., около 12:50 часа в с.А.,
обл.П., по ул.”***”, подсъдимият управлявал МПС – т.а. „***” с рег.№***, без
съответно свидетелство за управление на МПС. Налице е и другият елемент от
обективната страна на състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, тъй
като деянието е осъществено в едногодишен срок от наказването на подсъдимия по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за това с
НП №18-0906-000556/10.05.2018г. на Началник Сектор Пътна полиция – Л., влязло в
законна сила на 29.05.2018г.
От обективна страна, на 15.01.2019г. в с.А., общ.Л., обл.П.,
около 12:50 часа, по ул.”***” подсъдимият управлявал МПС товарен автомобил „***”
с номер на рама *** с поставени експортни регистрационни табели – с рег.№ ***,
валидни до 28.09.2013г.
Посоченото МПС не е регистрирано по надлежния ред –
съгласно Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на МПС и ремаркетата теглени от тях и чл.140, ал.1 от ЗДвП.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо от ДМОС се
установява, че процесният автомобил е бил регистриран с експортни
регистрационни табели ***, със срок на валидност от
30.08.2013г. до 28.09.2013г., на името на ***. Срокът на валидност на регистрационните табели е изтекъл на 28.09.2013г. Съгласно
чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Авторството на деянието е категорично установено от
обсъдените по-горе гласни доказателствени средства.
От субективна страна и двете престъпления са извършени при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да е
правоспособен водач, както и че управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред – с поставени експортни регистрационни табели с изтекъл срок на
валидност. Подсъдимият е съзнавал и обстоятелството, че управлява МПС без да е
правоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му за такова деяние по
административен ред, тъй като видно от приложените писмени доказателства същият
е получил лично издаденото срещу него наказателно постановление от Началник СПП
– Л.. Ю.М. е имал представа за общественоопасния характер на осъществените от
него деяния, както и техните общественоопасни последици, нарушаващи
обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това
е целял престъпния резултат.
По
наказанието:
За престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
За престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание до една година лишаване от свобода или глоба от петстотин
до хиляда лева.
Съдът намери, че в процесния случай са налице
предпоставките за определяне на наказание за всяко едно от осъществените от
подсъдимия престъпления при условията на чл.55 от НК. От данните по делото се
установява наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно: доброто процесуално поведение на подсъдимия, който признава вината си,
дава обяснения, съдейства за разкриване на обективната истина, включително чрез
изразеното от него съгласие за развитие на производството по реда на чл.371,
т.1 от НПК; изразява критично отношение към извършеното; утежненото му семейно
положение - подсъдимият полага сам грижи за
двете си деца, майката на които е починала, полага грижи и за своята
болна майка; финансовото му състояние – същият е безработен; посоченото от
защитата обстоятелство относно мястото на осъществяване на деянието – на
ненатоварен път, където опасността за предизвикване на транспортно произшествие
е по-малка.
Предвид на изложеното, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
съдът определи наказание под минимума от една година лишаване от свобода,
предвиден в закона за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като утежняващо отговорността
обстоятелство многобройните осъждания на М., включително за престъпления против
транспорта, което сочи на изградени у него трайни престъпни навици и склонност
към осъществяване на престъпления, нарушаващи обществените отношения, свързани
с безопасността на транспорта, каквото се явява и процесното. Установява се, че
подсъдимият е търпял и ефективни наказания лишаване от свобода, които обаче не
са изиграли необходимия поправителен и възпиращ ефект от извършването на нови
престъпни прояви. Предвид на изложеното, съдът намери, че за постигане целите
на наказанието, следва да бъде наложено наказание малко под минимума, предвиден
в закона, а именно десет месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи
ефективно при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
На основание чл.55, ал.3 от НК и предвид данните за тежкото
семейно и финансово положение на подсъдимия, съдът намери, че не следа да
налага кумулативно предвиденото в чл.343в, ал.2 от НК, наред с наказанието
Лишаване от свобода, наказание глоба.
По отношение на престъплението по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК съдът намери следното: с оглед посочените данни за финансовото състояние на
подсъдимия, в процесния случай алтернативно предвиденото в чл.345, ал.1 от НК
наказание глоба се явява неефективно. Подходящо в процесния случай се явява алтернативно
предвиденото наказание лишаване от свобода до една година.
Предвид изложените по-горе съображение за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказание
при условията на чл.55 от НК. С оглед липсата на предвиден в закона минимум на
наказанието лишаване от свобода за това престъпление, съдът на основание чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК замени наказанието лишаване от свобода, с наказание
пробация, със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК
– задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца и на
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от десет месеца при периодичност на явяване и подписване два
пъти седмично. При определяне срокът на наложените пробационни мерки, съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждания на М.,
включително за престъпления против транспорта, които сочат на висока степен на
обществена опасност и склонност към осъществяване на престъпни прояви. Предвид
на изложеното, съдът определи продължителност на пробационните мерки, над
минималния срок предвиден в закона, а именно десет месеца, която счете, че е
съответна за постигане целите на наказанието за това престъпление.
Престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК и чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за които подсъдимият бе признат за виновен, са осъществени при
условията на реална съвкупност, по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което
на основание посочената разпоредба, след като определи наказание за всяко
престъпление отделно, съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко измежду
тях, а именно десет месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че са налице
предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода да се търпи при първоначален строг режим,
доколкото не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено
на М. ефективно наказание лишаване от свобода и същият не е лице с ниска степен
на обществена опасност.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства – 2 бр. регистрационни табели с рег.№***,
които след влизане в сила на присъдата да бъдат изпратени на ОДМВР – Л..
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: