№ 69979
гр. София, 30.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20251110122981 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление на „Сити Кеш” ООД срещу
С. Х. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми, както следва: 1/ сумата от 1600 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем, сключен между „Сити Кеш” ООД и Г.,
ведно със законна лихва от 17.04.2025 г. до изплащане на вземането; 2/
договорна възнаградителна лихва в размер на 163.24 лева; 3/ лихва за забава в
размер на 253.12 лева; 4/ сумата от 239.76 лева, представляваща
„компенсаторна неустойка“ за непредставяне на обезпечение; 5/ сумата от 400
лева, представляваща неустойка за забава по договора;
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за
забава, съдът приема, че искането е основателно и следва да се издаде заповед
за изпълнение.
Съдът намира, че заявлението подлежи на отхвърляне в частта
относно претенциите за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение и за неустойка за забава, поради обстоятелството, че така
претендираните вземания произтичат от нищожни клаузи в потребителски
договор, за наличието на които съдът следи служебно.
По отношение на неустойка за непредоставено в срок обезпечение:
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на
тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално
не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на
кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да
очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
1
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция не е определено като предварително
условие за сключване на договора, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка за неосигуряване на
обезпечение в договора за заем е недействителна като противоречаща на
добрите нрави, поради което, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, следва
да откаже издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл и т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС/.
По отношение на претенцията за неустойка за забава по договора за
паричен заем, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В случая заявителя сочи, че клаузата за неустойка
предвижда право за заемодателя /заявител в настоящото производство/ при
забава на плащане на погасителна вноска, да начисли неустойка за забава на
кредитополучателя по договора в процент от остатък от дължимата сума по
договора. Така посочената клауза противоречи на законовата разпоредба на
чл. 33, ал. 1 от ЗПК и като нищожна не може да породи права за кредитора.
Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на отделни клаузи в
договора за кредит в заповедното производство, тъй като в разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не се издава, ако
искането на заявителя противоречи на закона.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските, като се приеме, че справедливият общ размер на юрисконсултско
възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, е в размер на 100.00
лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК
********* срещу С. Х. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, в частта за сумите от 239.76 лева -
2
„компенсаторна неустойка“ за непредставяне на обезпечение и 400 лева -
неустойка за забава по договора за потребителски кредит, както и за разликата
над дължимите 18.98 лева до претендираните 25 лева –държавна такса и за
разликата над дължимите 75.91 лева до определените 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3