№ 13537
гр. С... 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110118417 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А. А... и И...,против А. П. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С...ж.к.“Л...“ бл.428,вх.В,ет.7,ап.67,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 1828,42 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,347,68 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г.,29,20
лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г.,6,50
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.01.2020 г. до 21.12.2022 г.
Ищецът твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в ж.к.“Л...“ бл.428,вх.В,ет.7,ап.67,при което
ответникът М. като клиент на топлинна енергия е задължен да заплаща
стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи
се,че за процесния период ответникът М. е допуснал неизпълнение на своите
договорни задължения и незаплатената главница възлиза на 1828,42
лева,която парична сума съответства на реално доставено количество
топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че главницата не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер на 347,68 лева. С исковата
молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от 29,20 лева и
6,50 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение е налице интерес от
1
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът А. П. М. в подадения писмен отговор не отрича,че е
собственик на топлоснабдения имот и не възразява срещу начина,по който е
реализирано дяловото разпределение като заявява,че стойността от 1828,42
лева съответства на действително доставено количество топлинна енергия в
имота,но формулира възражение за настъпила погасителна давност,с оглед
което е недължима не само главницата,но и мораторната лихва върху
погасената по давност главница,оспорена е дължимостта на мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т...“ЕАД претендира от А. П.
М. сумите от 1828,42 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г.,347,68 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г.,29,20 лева сума за дялово разпределение за периода м.12.2019 г.
до м.04.2021 г.,6,50 лева лихва за забава за периода 31.01.2020 г. до 21.12.2022
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 1642/2023 г. по описа на
СРС,42 състав.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т...“ЕАД с получател
А. П. М. на 31.07.2020 г. и на 31.07.2021 г.
Представени са общи условия на „Т...“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С определение на съда е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че А. М. е клиент на топлинна
енергия и доставеното количество топлинна енергия за периода м.12.2019 г.
до м.04.2021 г. възлиза на 1828,42 лева.
Прието е експертно решение на ТЕЛК от 19.12.2012 г.,с което на А. П.
М. пожизнено е признато намаляване на работоспособността и степен на
увреждане 74 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,с който се цели да
бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като положителен установителен иск
означава,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а именно
да бъде установено,че съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано какви права и
задължения са уговорени между страните,да бъде доказано доставеното
2
количество топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с
указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен на 11.01.2023 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя
и продава топлинна енергия,а ответникът М. е клиент на топлинна
енергия,което обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните. Законът не поставя изискване за
наличието на сключен писмен договор за имотите,които са топлоснабдени
към влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и впоследствие на ЗЕ,а договорното
правоотношение възниква с оглед притежавано право на собственост или
вещно право на ползване. Предвид това,че в писмения отговор ответникът М.
признава,че е клиент на топлинна енергия,съдът счита,че е доказано,че
страните са обвързани от договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и
задълженията на страните по договорното правоотношение относно доставка
и продажба на топлинна енергия се регламентират според общите условия на
дружеството доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че
цената за доставена топлинна енергия е заплатена в срока,предвиден в
общите условия. В конкретния случай между страните е отделено като
безспорно,че стойността на доставена топлинна енергия възлиза на 1828,42
лева,а доказателства,че цената или част от същата се явява заплатена не са
ангажирани от ответника,поради което съдът приема,че искът е доказан по
основание и по размер за сумата от 1828,42 лева топлинна енергия.
Софийският районен съд счита,че е доказана по основание и по размер и
исковата претенция за сумата от 29,20 лева за дялово разпределение,която
парична сума при съобразяване клаузите на чл.22 и на чл.36,ал.2 от общите
условия подлежи на изпълнение в полза на продавача на топлинна енергия,а и
в тази насока следва да бъде отчетено,че в писмения отговор ответникът не
релевира доводи относно недължимост на сумата за дялово разпределение.
Изводът на съда,че исковете за главница за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение подлежат на уважаване налага да бъде разгледано
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила
погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът
бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишната давност е тригодишната давност при съобразяване
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
Това означава,че погасени по давност могат да бъдат вземания,за които към
датата на предявяване на иска е изминал срок,по-дълъг от три години,считано
от изтичане срока за изпълнение. Същевременно съдът намира,че следва да
бъде отчетено,че при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП – чл.3,ал.2 от
закона давност не е текла в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,което
означава,че за задълженията,чието изпълнение е възникнало преди този
период давността е спряла да тече на 13.03.2020 г.,а неизтеклият срок е
продължил да тече,считано от 21.05.2020 г. Предвид изложените
3
съображения съдът намира,че са погасени по давност задълженията за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.08.2019 г.,т.е. възражението за
давност е основателно за сумата от 280,87 лева,т.е. искът за главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 1547,55 лева,а за
разликата над този размер искът следва да бъде отхвърлен поради настъпила
погасителна давност.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на мораторна лихва. Когато
задължението има определен падеж или срок за изпълнение,считано от
деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,а ако задължението няма определен срок,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да отправи
покана,в която да посочи подходящ срок за изпълнение. Софийският районен
съд намира,че искът за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че общите условия на доставчика не
предвиждат срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за
дялово разпределение,а същевременно не се доказва дружеството ищец да е
отправило покана,поради което ответникът не е поставен в
забава,респективно не отговаря за заплащане на мораторна лихва. По
изложените съображения искът за сумата от 6,50 лева мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Софийският районен
съд счита,че искът за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е
доказан по основание – задължението за заплащане на главница за топлинна
енергия има срок,а именно 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката.
Следователно с изтичането на този срок,ако липсва изпълнение клиентът на
топлинна енергия изпада в забава. С оглед обстоятелството,че ответникът М.
не е доказал да е заплатил главницата или част от същата,съдът счита,че
искът за мораторна лихва е доказан по основание,но следва да бъде
отчетено,че мораторна лихва е дължима само върху главницата,която не е
погасена по давност. Когато парична сума е погасена по давност,недължими
са и акцесорните претенции върху същата парична сума. Така
мотивиран,Софийският районен съд намира,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от
277,85 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК, а за разликата до пълния
претендиран размер от 347,68 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски и предвид
уважената и отхвърлена част от исковете съдът приема,че в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени 78,97 лева за заповедното производство и 233,72
лева за исковото производство. Съдът счита,че в полза на адв.А. Д. следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
безплатно по реда на чл.38 от ЗА в размер от 84,43 лева съответно на
отхвърлената част от исковата претенция.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на А. П. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С...ж.к.“Л...“
бл.428,вх.В,ет.7,ап.67,че съществува вземане на „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А.
А... и И...,в размер от 1547,55 лева ( хиляда петстотин четиридесет и седем
лева петдесет и пет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,277,85 лева ( двеста седемдесет и седем лева
осемдесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г.,29,20 лева ( двадесет и девет лева и двадесет стотинки ) сума за
дялово разпределение за периода м.12.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
11.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 1642/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за главница за топлинна енергия за разликата над
1547,55 лева до пълния претендиран размер от 1828,42 лева,за разликата над
277,85 лева до пълния претендиран размер от 347,68 лева мораторна лихва
върху топлинна енергия,за сумата от 6,50 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С...ж.к.“Л...“
бл.428,вх.В,ет.7,ап.67 да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С...ул.“Я...“
№ 23Б,представлявано от А. А... и И... сумите от 78,97 лева ( седемдесет и
осем лева деветдесет и седем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 233,72 лева
( двеста тридесет и три лева седемдесет и две стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т...“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр.С...ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А. А... и И... да заплати на адв.А. С...
Д.,личен № **********,с адрес гр.С...пл.“П.Р.С...“ № 11,ет.1,офис 1-
11,сумата от 84,43 лева ( осемдесет и четири лева четиридесет и три стотинки
) адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5