Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, … август 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на първи
юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 1314 по описа за 2019 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. чл.26, ал.3, т.4 (отм.) вр. с чл. 77 ЗМГО във връзка с
чл.124, ал.4 ГПК.
Постъпила е искова молба от „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“,
дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Република Турция, срещу
М.М.М., в която се твърди, че ищецът е започнал да произвежда във фабриката си
в гр.Адана, Турция и да разпространява свои енергийни напитки, включително и
такава, означена с марка Blak Bruin още от 2013 година. Този продукт е бил
широко дистрибутиран не само на територията на Турция, но и на пазарите на
редица държави от Близкия изток, Европа и Африка, включително и на българския
пазар. Разпространението на българския пазар е осъществявано посредством внос и
продажба на едро. Конкретно, ищцовата компания е продавала своите напитки Blak
Bruin на българските дружества „К.Т.“ ЕООД-гр.Свиленград и „Г.****“ ЕООД-
гр.Плевен. Вносът и продажбите на произвежданите от ищеца енергийни напитки са
се осъществявали от свързаното с ищеца дружество „О.И.-О.Г.С.В.Т.А.Ш.“. Това
дружество и ищецът са собственост на едни и същи съдружници и се представляват
от едни и същи физически лица. Напитките Blak Bruin, които са били закупувани от
„Г.****“ ЕООД-гр.Плевен, през периода 2013-2014г. са се разпространявали на
местния пазар чрез дружество „П.**“ООД. Ищецът твърди, че е регистрирал
търговски марки, защитаващи словния елемент и отличителното лого Blak Bruin,
използвани върху произвежданите енергийни напитки. Твърди, че е собственик на
следните марки, регистрирани в Турски патентен институт и ползващи се със
закрила на територията на Република Турция, а именно: марка №********* „Blak
Bruin“, заявена на 14.11.2012г. и регистрирана на 19.11.2013 година за стоки
клас 32- безалкохолни напитки и марка №*********, заявена на 13.01.2015г. и
регистрирана на 13.01.2016 година за стоки от класове 29, 30 и 32. Ищецът
твърди, че по-късно е регистрирал своите марки Blak Bruin и в редица държави по
света, включително и като търговски марки на ЕС, както и национални регистрации
в Саудитска Арабия, Йемен, Йордания, Пакистан, Нигерия, Уругвай и др. Ищецът
твърди, че на 30.07.2014 година, без негово знание и съгласие, в Патентното
ведомство (ИВ) на Република България е подадена заявка под вх.№2014133459N за
регистрация на марка Blak Bruin- комбинирана, която е напълно идентична с
логото на компанията върху разпространяваната енергийна напитка. На
16.07.2015г. марката е регистрирана под №91489 за стоки и услуги от класове 30,
32 и 35 за посочените стоки. Заявката е подадена на името на И.И.И.от
гр.Плевен. На 17.10.2017г. в държавния регистър на марките е вписано
прехвърляне на тази марка от И.И.на ответника М.М.М.. Последният, на
30.09.2016година, подава в ПВ още една заявка за регистрация на марка без
знанието и съгласието на ищеца, а именно заявка с вх.№********** N за
регистрация на фигуративна марка, която по своя дизайн и цветово съчетание е
изключително сходна с по-ранната марка, регистрирана от ищеца в Република
Турция. На 24.11.2017г. заявената от М.М.М. марка е регистрирана под № 99912 за
стоки и услуги от класове 30, 32 и 35. На 03.07.2017г. ищецът е подал в ПВ на
РБ заявка под №********** N за регистрация на марката си Blak Bruin за стоки
клас 32 и на 16.03.2018 година тази марка е регистрирана от ПВ под №101020.
Ищецът твърди, че на 07.12.2018г. ответникът М. е подал в ПВ искане за
заличаване на горепосочената марка №101020, на основание чл.26, ал.3,т.1 във
връзка с чл.12, ал.1,т.2 ЗМГО. Това искане се основава на по- ранната марка
рег.№ 91489 Blak Bruin-комбинирана на ответника, по съображения за идентичност
във визуално, фонетично и смислово отношение с по-ранната марка на М. и към
датата на подаване на исковата молба е налице висящо административно
производство за заличаване на марката на ищеца. Ищецът твърди, че описаните
марки на ответника, идентични със знаците, използвани от ищеца, регистрирани в
Турция и др. страни, са били заявени и регистрирани недобросъвестно от
ответника. Ето защо предявява положителен установителен иск по чл.26, ал.3,т.4
ЗМГО при заявяване на марка рег. №91489 „Blak Bruin“-комбинирана и марка рег. №
99912-фигуративна. Обосновава интерес от това производство с твърдението, че
той е действителен собственик на процесиите марки по смисъла на чл.26, ал.5,т.2
ЗМГО и поради обстоятелството, че търговската марка на ищеца рег.№101020 Blak
Bruin - комбинирана, регистрирана в ПВ ще бъде заличена от ответника, поради
нейното атакуване от последния, позовавайки се на своята по- ранна регистрация,
недобросъвестно заявена. Ищецът твърди, че регистрацията на процесиите марки,
регистрирани от ответника е била поискана и придобита недобросъвестно. Налице е
идентичност на марките и на стоките, за които се отнасят, по съображения
изложени подробно в исковата молба. Налице е знание за принадлежността на
марките „Blak Bruin“ на трети лица и това е така, тъй като праводателят на
ответника е бил наясно, че те принадлежат на ищеца, защото дружествата „Г.****“
ЕООД-гр. Плевен и „П.**“ООД са свързани лица, собственост и управлявани от
сирийски граждани, както следва: дружеството „Г.****“ ЕООД, ЕИК *******е с
едноличен собственик М.И., гражданин на Сирия. Същото лице М.И.е бил съдружник
в „П.**“ ООД (с предишно наименование „М.“ ООД), ЕИК *******до 18.12,2013г.
Освен това, видно от същите документи, мажоритарният съдружник в „П.**“ ООД г-н
Ш.И.е с постоянен адрес, идентичен с адреса на управление на „Г.****“ ЕООД (гр.
Плевен, ул. „Г.****); Видно от дружествен договор от 22.02.2007г. на „М.“ ООД,
ЕИК *******(понастоящем „П.**“ ООД), М.И.като съдружник в това дружество е бил
представляван от пълномощника си И.А.И.от Република Сирия, с постоянен адрес:***.
Именно това лице, със същия адрес, е недобросъвестният заявител на атакуваната
марка peг. № 91489 „Black Bruin“- комбинирана. Следователно, твърди ищецът, от
горното по неоспорим начин се установява, че заявителят на марка peг. № 91489 И.А.И.е
бил лице, свързано с едноличния собственик на „Г.****“ ООД и със съдружниците в
„П.**“ ООД, т.е. с дружествата, които са дистрибутирали напитката с процесната
марка „Black Bruin“ на българския пазар преди датата на недобросъвестната
заявка (30.07.2014г.). Що се отнася до М.М.М. (заявителят на марка peг. №
99912), то това лице също е сирийски гражданин с адрес в гр. Плевен, който е
свързан с горепосочените дружества. За това свидетелства фактът, че постоянният
адрес на г-н М.М.М.,*** е напълно идентичен с адреса на един от съдружниците в
„П.**“ ООД, а именно този на г-н Я.И.. Следователно, като се има предвид
обстоятелството, че заявителите на процесиите марки И.А.И.и М.М.М. са лица,
свързани с дружествата, които са били дистрибутори на напитката „Black Bruin“ в
България през период, предхождащ датите на недобросъвестните заявки за
регистрация (30.07.2014 г. и 30.09.2016 г.), категорично се налага изводът, че
тези лица няма как да не са знаели, че към същите дати идентичната марка „Black
Bruin“ е била използвана от и е принадлежала на ищеца. Другият сигурен
индикатор за недобросъвестността на ответника и неговия праводател е, че при
подаване на заявките за регистрация на марките, че процесиите марки няма данни
да са били използвани от тези лица в търговска им дейност за означаване на
стоки от клас 32, за които са регистрирани. Тази недобросъвестност е намерила
изява и при подаване на искането от ответника за заличаване на по-късната
българска марка на ищеца. Ищецът моли съда, след като се убеди в
основателността на изложеното, да постанови решение, с което приеме за
установено по отношение на ответника, на основание чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО, че И.И.,
като заявител е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация
в ПВ на марка № 91489 „Black Bruin“-комбинирана марка и че М.М.М. като заявител
е действал недобросъвестно при подаване на заявка в ПВ за регистрация на марка
№99912-фигуративна.
Моли съда да уважи претенциите и да му присъди
разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът М.М.М., прави възражения по допустимостта на исковете и
тяхната основателност. Намира, че ищецът вече е реализирал една от
предоставените му в закона възможности като е подал искане № 70073766 за
заличаване на марка „Black Bruin“, рег. № 91489 на основание чл.26, ал.3, т.1
ЗМГО във вр. с чл.124, ал.6, тоест ищецът вече веднъж е поискал от Патентно
ведомство да го признае за действителен притежател на марка BLACK BRUIN, рег.№
91489 към датата на нейното заявяване 30.07.2014 год., като е твърдял, че я е
използвал като нерегистрирана марка преди тази дата за стоката енергийни
напитки. Патентно ведомство, в рамките на своята компетентност, с Решение №
98/02.05.2018 год., влязло в сила съгласно писмо от 28.11.2019 г. на ПВ (доказателство
№ 1 и доказателство № 2) вече е постановило, че ищецът не е действителен
притежател на марка „Black Bruin“, рег.№ 91489 към датата на нейното заявяване.
Предявяването на настоящия иск на друго успоредно съществуващо основание,
предвидено в ЗМГО, представлява злоупотреба с право, което препятства
спокойното ползване на регистрираната от ответника марка. Последователното
използване на всички предвидени в ЗМГО възможности за заличаване на
регистрирана марка води до правна несигурност и подкопава съществуването на
изключителното право на притежателя върху неговата регистрирана марка. С оглед
избягване на подобна злоупотреба с право, в чл. 60, параграф 4 от действащия
Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017
година относно марката на Европейския съюз, изрично е предвидил забрана трето
лице да подава няколко искания на различни основания за заличаване на една и
съща регистрирана марка. Разпоредбата гласи, както следва: „Когато притежателят
на едно от правата, посочени в параграф 1 или 2, предварително е подал искане
за обявяване на марка на ЕС за недействителна или предяви насрещен иск в
производство за нарушение, той не може да подаде ново искане за обявяване на
недействителността или да предяви насрещен иск на основата на друго от
посочените права, на които той би могъл да се позове в първото си искане“.
Цитираната императивна разпоредба на Регламента, която цели защита на правата
на собственика на марката от последователни процедури по заличаване, е пряко
приложима при оспорването на европейска марка, като дава ясна защита с оглед
избягване на злоупотребата с право и гарантиране на изключителното право на
притежателя на марката да я ползва необезпокоявано след като е преминал процедура
по нейното оспорване. Подобно тълкуване е изцяло приложимо и в настоящето
производство. Разпоредбата на чл. 26, ал.3, т.4 ЗМГО предвижда възможност за
заличаване на регистрацията на марка от заинтересовано лице - действителен
притежател на нерегистрирана марка, имащо за последица погасяване на правата на
маркопритежателя след като с влязло в сила решение бъде установен факта, че
заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката. Във връзка с
установяване на фактическия състав чл. 26, ал.З, т.4 от ЗМГО и по изложените в
исковата молба твърдения и факти, оспорва, както следва: Оспорва, че ищецът е ползвал нерегистрана
марка на територията на България преди подаването на процесната регистрирана
марка „Black Bruin“ peг. № 00091489, комбинирана, регистрирана на 16.07.2015 г.
и с настоящ притежател –ответника; Оспорва, че ищецът е ползвал нерегистрана
марка на територията на България преди подаването на процесната фигуративна
марка peг. № 99912, регистрирана с притежател ответника; Оспорва, че
нерегистрираната марка, за която ищецът представя доказателства за ползване от
друго лице, е идентична или сходна с регистрираните марки - комбинирана „Black
Bruin“ peг. № 91489 и фигуративна рег. № 99912; Оспорва твърдението на ищеца,
че ответникът е знаел или е могъл да узнае за съществуването и ползването от
ищеца на нерегистрирана марка; Твърди, че недобросъвестността е правна
категория, предпоставяща знание у заявителя за регистрация на даден знак като
марка, че този знак се полза от друг търговски субект в търговската му дейност
и че чрез използването на знака това лице е наложило на пазара свои стоки или
услуги. За да е налице недобросъвестност е необходимо от обективна страна да
има ползване на нерегистрираната марка на дадената територия и тази нерегистрирана
марка да е идентична или сходна на регистрираната. От субективна страна е
необходимо заявителят на марката да е знаел, че друго лице използва идентична
или сходна марка за означаване на предлаганите от него стоки, чрез които е
наложил марката на пазара, но съзнателно да е заявил за регистрация идентична
или сходна марка. В случая не са налице и двата елемента от фактическия състав
на чл. 26, ал.3, т.4 ЗМГО. Съображенията са, че не са представени доказателства
за ползване от ищеца на идентична или сходна марка на територията на България
за обозначаване на енергийни напитки. Първо, не са представени въобще
доказателства за твърдяното ползване на марката от ищеца. Представени са
доказателства- фактури и митнически декларации- за износ от Турция на енергийна
напитка с износител дружество, различно от ищеца, а именно „О.И. Г.С.ве Т.Л.Ш.“.
Ищецът и износителят от Турция са две различни дружества. От представените
доказателства - копие от регистрация в палатата на „О.Г.С.ве Т.А.Ш.“ и
представеното пълномощно по делото (доказателство 1 към исковата молба) и
Циркулярно писмо за образец от подпис за „О.И. Г.С.ве Т.Л.Ш.“ е видно, че
дружествата са с различни наименования и с различни адреси, съответно „О.Г.С.ве
Т.А.Ш.“ с адрес А.М.Т.О.Б.№31/адрес № ********** С.С./А.и „О.И. Г.С.ве Т.Л.Ш.“
с адрес Х.С.О.С.Б., Т.О.Б.. № 29, С./А.и различни данъчни номера, съответно „О.Г.С.ве
Т.А.Ш.“ с дан. № ********** и „О.И. Г.С.ве
Т.Л.Ш.“ с дан. № 635 030 5351. С оглед на представените доказателства не може
да се приеме, че ищецът е ползвал нерегистрираната марка в България. Същото
важи и по отношение на представените доказателства за износ в други държави.
Навсякъде като износител фигурира дружеството „О.И. Г.С.ве Т.Л.Ш.“, различно от
ищеца. Второ, не се представени доказателства, от които да се установява
идентичност или сходство на знака, който ищецът твърди, че е ползван преди
заявяването на процесната марка. От разпечатката на претендираната официална
страница на ищеца, а именно www.daren.com.tr в действителност не става ясно, че
именно ищеца предлага конкретната енергийна напитка. Той никъде не е споменат
като производител или маркопритежател. Разпечатката е с дата 23.06.2017 г.,
което не доказва ползване на идентична или сходна марка в периода преди
заявяването на процесиите марки, а именно преди 30.07.2014 г. и преди
30.09.2016 г. Приложеният етикет няма дата и също не доказва ползване преди
заявяването на процесиите марка. Няма нито едно доказателство, от което е
видно, че ищецът или друго дружество използва комбинирана марка, съдържаща
словен елемент „BLACK BRUIN“ и изображение на мечка преди посочените дати на
заявките. Регистрираната от ищеца марка в Турция на 19.11.2013 г., както последващата
заявка за европейска марка N9 *********, заявена на 17.10.2014 г. съдържат
единствено словен елемент „BLACK BRUIN“. Едва на 13.01.2015 г., след
заявяването марката на ответника, ищецът заявява в Турция и България сходна
комбинирана марка, съдържаща словен елемент BLACK BRUiN и изображение на мечка.
От изложеното се установява, че заявителят на процесната марка И.И.И.пръв е
включил в марката си образния елемент на мечка, който допринася в голяма степен
за отличителния характер на марката и може да се счете за доминиращ неин
елемент. Няма доказателства, от които да е видно или поне да може да се направи
предположение, че заявителят на марката е знаел, че друго лице използва
идентична или сходна марка за означаване на предлаганите от него стоки. За да
обоснове твърдението си, че заявителят на марка И.И.И.е знаел, че тя принадлежи
на друго лице, ищецът излага доводи за негова свързаност с дружествата „Г.****“
ООД и „П.**“ ООД, като твърди, че тези дружества са дистрибутирали напитка с
процесната марка. Доказателства за дистрибуция на напитка означена с тази марка
от двете дружества в България няма. От друга страна, няма и никакви
доказателства за връзка на заявителя с тези дружества. Представен е единствено
дружествен договор с дата 22.02.2007 г. за учредяване на дружество „М."
ООД, преименувано впоследствие на „П.**“ ООД, в който съдружника М.М.И.е бил
представляван от заявителят И.И.И.. Същевременно от всички представени последващи
документи на дружеството, а именно протоколите от 01.06.2009 г., 17.05.2011 г.
и 18.12.2013 г. е видно, че съдружникът М.М.И.действа лично без представител.
Обстоятелството, че заявителят на марката И.И.И.еднократно е представлявал
съдружник в някакво дружество, по никакъв начин не може да обоснове извод, че
той е бил запознат с последващата дейност дружеството, още повече когато тази
дейност се развива повече от седем години след това. Това еднократно
представителство на съдружника М.М.И.от заявителя на процесната марка при
учредяването на дружеството с настоящо наименование „П.**“ ООД, още по-малко
може да обоснове връзка на заявителя с другото дружество на съдружника М.М.И., а
именно „Г.****“ ООД. От друга страна, М.М.И.е продал дружествените си дялове на
18.12.201 Зг. и е престанал да бъде съдружник в „П.**“ ООД, видно от вписването
в Търговския регистър от 27.12.2013 г. тоест почти година преди заявяването на
процесната марка. При тази фактическа обстановка, да се твърди, че чрез
напусналия преди заявяването на първата процесна марка съдружник М.М.И., който
е бил представляван еднократно седем години преди това при учредяването на дружеството
„П.**“ ООД, заявителят на марката е знаел за дейността на „П.**“ ООД и
евентуално разпространяваните от него стоки, е лишено от всякаква логика. С
оглед на изложеното, категорично оспорва твърдението на ищеца, че заявителят е
бил свързан и запознат с дейността на посочените дружества, както и
твърдението, че е разполагал с информация или е могъл да знае за претендираното
използване на търговската марка. Твърденията, че настоящият притежател на
процесната марка М.М.М. също е свързан с посочените дружества, тъй като
постоянният му адрес съвпада с адреса на един от съдружниците в „П.**“ ООД,
намира също за изцяло неоснователни. Настоящият притежател на първата процесна
марка няма никакво отношение към знанието или незнанието на първоначалния
заявител относно ползването на нерегистрирана марка. При твърдения за
недобросъвестно заявяване се изследва доколко заявителят на марката е действал
недобросъвестно при подаването на заявката, в случая 30.07.2014 г. за марка peг. № 91489 „ Black
Bruin" и 30.09.2016 г. за фигуративна марка с peг. № 99912, което по
никакъв начин не може да се установи чрез съвпадащия към датата на подаване на
исковата молба адрес на притежателя на марката със съдружник в някакво
дружество, за което се твърди, че е имало ползване на марката преди подаване на
заявката. С оглед на изложеното, твърдението, че заявителят на марка peг. №
91489 „Black Bruin“ И.И.И.и заявителят
на фигуративна марка с peг. № 99912 М.М.М. са знаели или са могли да знаят, че
съответната марка принадлежи на друго лице е изцяло неоснователно и недоказано.
Оспорва твърдението в исковата молба, че неизползваното на процесиите марки
може да служи като „сигурен индикатор за недобросъвестност при заявяването на
марката“. Процесната марка peг. № 91489 „ Black Bruin“ е регистрирана на
16.07.2015 г., а на 17.10.2017 г. е вписано прехвърляне на правата върху
марката от И.И.И.на М.М.М.. Новият приобретател е започнал подготовка за използване
на марката чрез предоставянето на лицензия на производител за производство на
енергийни напитки. Същевременно, в хода на преговорите с производителя,
притежателят на марката е узнал за подаденото на 05.07.2017 г. искане за
частично заличаване на марката. На 10.01.2018 година М.М.М. сключва лицензионен
договор с регистрираното в Македония дружеството NENIKO DOOEL, като с оглед на
висящото производство в Патентното ведомство за заличаване на марката, е
предвидено лицензионният договор да влезе в сила при постановяване на Решение
на Патентното ведомство, с което се отказва заличаването на марка. На
26.11.2019 е подадено искане за вписване в Патентното ведомство на сключения
договор. С оглед на изложеното, счита, че притежателят на марката е предприел
необходимите действия за използване на марка peг. № 291489 „Black Bruin“.
Предвид обстоятелството, че е притежател - физическо лице, е потърсил, намерил
и сключил договор за лицензия с дружество, което може да произвежда енергийна
напитка и да я означава с притежаваната от него марка. Следва да се вземе
предвид и факта, че марката е в предвидения от ЗМГО пет годишен срок, в който
следва да започне ползването й, за да не търпи последиците от евентуално искане
за отмяна й поради неизползване. Втората фигуративна марка с peг. № 99912,
притежание на М.М.М. е регистрирана 2017 г. и също все още е в посочения
по-горе петгодишен срок. Фактът, че използването на дадена марка не е започнало
веднага след регистрацията й, не може да бъде доказателство за
недобросъвестност доколкото самият закон е предвидил възможността ползването на
марката да започне в петгодишен период от регистрацията й, което дава
възможност това дори да е последната година от този срок. Петгодишният срок за
започване на ползването на процесната марка peг. № 91489 изтича на 16.07.2020
година. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото са приложени удостоверение за
родствени връзки(ГР94-1501/19.08.2020г.), удостоверения за промени на постоянен
адрес и удостоверения за промени на настоящ адрес на лицата И.А.Л.И., М.М.М., Ш.И.А.Л.,
М.И.(лист907-911 от делото). От данните
в същите се установява, че И.А.Л.е брат на Ш.И.А.Л., мажоритарният
съдружник в „П.**“ ООД и чичо (брат на бащата) на М.И., едноличният собственик
на „Г.****“ ЕООД. От тези документи се установява, че И.А.Л.
И.е брат на Ш.И.А.Л. и чичо на М.И..
Установява се още, че М.М.М., е племенник (син на сестрата) на Ш.И.А.Л.,
мажоритарният съдружник в „П.**“ ООД. Видно от дружествения договор на „П.**“
ООД съдружници в дружеството са Ш.И., М.И.и Я.И.. Видно от устава на „Г.****“
ЕООД едноличен собственик на капитала е М.И..
По делото са представени и извлечения от журнал на турския търговски регистър от 28.02.2013 г. и
14.06.2013 г. относно взети решения на общото събрание на съдружниците на
дружествата „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“ и „О.И. Г.С.Be Т.А.Ш.,
от които се установява, че двете чуждестранни дружества са част от една и съща
корпоративна група, която е собственост и се управлява от едни и същи физически
лица, а именно – Х.О., Х.О.и О.Н.О..
Ищецът е представил декларация от
21.05.2020 г. за произведени на 03.06.2013 г. от Р.Б.Ю.(Rexam Beverage Europe)
по заявка на „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“ кенове с художествено оформление на
дизайн от 16.04.2013 г. с код Т23439, изображение и спецификации на
художествено оформление на дизайн от 16.04.2013 г. с код Т23439 на същите,
произведени по заявка на ищеца, фактура №: ********* от 15.07.2013 г., издадена
от Р.П.С.В.Тиджарет А.Ш. (Rexam Paketleme Sanayi ve Ticaret A.S.) на ищеца за
продажба на стоки (алуминиеви кенове), обозначени с марката BLACK BRUIN, както
и Оферта, отправена от Р.Б.до ОГУЗ ГЪДА на 26.12.2013г. за производство на
алуминиеви кенове, заедно със съответната Декларация за ангажимент от Р.П.С.В.Т.А.Ш.
(Rexam Paketleme Sanayi ve Ticaret A.§) за производство на стоките. От
изброените доказателства е видно, че през 2013 г. дружеството-ищец е възлагало
поръчки на опаковъчната компания „Р.Б.Юръп“ и тази компания е изработвала по
негова поръчка празни кенове за безалкохолни напитки, които имат художествено
оформление, включващо комбинирана марка – логото със стилизирано изображение на
мечка със словен елемент „Black Bruin“.
По делото ищецът е представил 25 броя,
заверени от заклет преводач, фактури за продажба на напитката „BLACK BRUIN” на
негови контрахенти в Република Турция през периода 2013 - 2014 г., както
следва:
Фактура
№ 869850 от 25.07.2013 г., до (ETINLER GIDA-HAKAN CRETIN, Айдън, Турция, за
продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 870412 от 12.08.2013 г.,
до турското дружество OZDAYALAR GIDA MD.TA§.SAN.TIC.LTD.§TI, Измир, Турция, за продажба на
енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 870415 от 22.08.2013 г., до турското
дружество UHUD GIDA LTD. §Ti„ Кайсери, Турция, за продажба на енергийна напитка
Black Bruin; Фактура № 870496 от 26.08.2013 г., до турското дружество §AHIN
GIDA ОТО SAN. TIC. LTD. §TL, Истанбул, Турция, за продажба на енергийна напитка
Black Bruin; Фактура № 134721 от 22.11.2013 г., до турското дружество KIRI§ PETROL GIDA UR. SAN. TIC. LTD.
§TI. Ушак, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура №
134820 от 29.11.2013 г„ до US TUN GIDA - GALIP USTUN, Анкара, Турция, за
продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 135070 от 14.12.2013 г.,
до турското дружество HAKMAR MAGAZACILIK LTD. §TI. EKSPRES, Истанбул, Турция,
за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 135235 от 23.12.2013 г., до турското дружество §ОК
MARKETLER Т.А.§., Истанбул, Турция, за продажба на енергийна напитка Black
Bruin; Фактура № 135319 от 27.12.2013 г., до турското дружество TESPO TUK ML.
TIC. SAN. А.§., Измир, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin;
Фактура № 135872 от 25.01.2014 г., до турското дружество TATLISUMAKLAR ТА§.
IN§T. SAN. TIC. А.§., Коня, Турция, за продажба на енергийна напитка Black
Bruin; Фактура № 135948 от
29.01.2014 г., до турското дружество §ОКMARKETLER Т.А.§., Истанбул, Турция, за
продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 136112 от 07.02.2014 г.,
до турското дружество §UBATGIDA ICECEKTOP. DAG. PAZ. - BULENT KOCA§AHINLER.,
Бурса, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 136459
от 21.02.2014 г., до турското дружество ALMEDA lN§. GID. SAN. TIC. LTD. §TI.,
Газиантеп, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура №
537054 от 29.03.2014 г., до турското дружество TESPO TUM. MAL. ТЮ. SAN. А.§.,
Измир, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 537055
от 29.03.2014 г., до турското дружество GU£ BiR TI. TU. IN. PET. KUY.
TAR. HAYV. NAK. GIDA. LTD. §TL, Анталия, Турция, за продажба на енергийна
напитка Black Bruin; Фактура № 537093 от 31.03.2014 г., до GOZPA ME§RUBAT -
MUSTAFA GOZLU, Анталия, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin;
Фактура № 267406 от 24.05.2014 г., до EGE GIDA PAZARLAMA - SINAN KIR, Измир,
Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 267447 от
31.05.2014г., до турското дружество BARULAY GIDA NAK. IN§. HAY. GR. PET. SAN VE
TIC. LTD. §Ti„ Ъгдър, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin;
Фактура № 267581 от 28.06.2014 г., до турското дружество BELER ТЕМ. NAK. GID.
iN§. TUR. SAN. TiC. LTD. §TL, Диарбекир, Турция, за продажба на енергийна
напитка Black Bruin; Фактура № 267593 от 28.06.2014 г., до MUTTALIP OGUT - OGUT
BAKLiYAT, Аксарай, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin;
Фактура № 267682 от 14.07.2014 г., до турското дружество IKSAT GIDA iN§. DI§
TIC. LTD. §Ti., Анкара, Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin;
Фактура № 267714 от 19.07.2014 г., до TUGRA TiC. - ERCAN AKPINAR, Измир,
Турция, за продажба на енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 267725 от
22.07.2014 г., до турското дружество ARTI GIDA IHT. MD. PAZ. - MERAL AgiKALIN
& MURAT SAYIOUULLARI, Текирдаг, Турция, за продажба на енергийна напитка
Black Bruin.
На следващо място ищецът е представил 19
броя, заверени от заклет преводач, фактури за продажба на напитката „BLACK
BRUIN” на негови контрахенти в Англия, Южна Африка, Палестина, Сирия,
Афганистан, Кипър, Грузия, Судан и др. държави през периода 2013- 2014 г., а
именно: Фактура № 41943 от 10.10.2013 г., до дружеството SWEET MART
CASH&CARRY, Йоханесбург, Южна Африка, Black Bruin; Фактура № 41945 от
11.10.2013 г., до дружеството FARCO TRADE INVESTMENT, Бейтуния, Палестина;
Фактура № 602144 от 04.11.2013 г., до VELID MAKSUD, Сирия; Фактура № 41949 от
22.11.2013 г., до дружеството HASIB ZUBAIR СО. LTD., Кабул, Афганистан, Black
Bruin; Фактура № 602146 от 26.11.2013 г., до MUHAMMET ESVED EL АНМЕТ, Сирия; Фактура
№ 41950 от 28.11.2013 г., до дружеството SWEET MART CASH&CARRY,
Йоханесбург, Южна Африка; Фактура № 41951 от 28.11.2013 г., до дружеството
SOCIETE SALAMU, Йоханесбург, Южна Африка; Фактура № 41952 от 04.12.2013 г., до
дружеството FARCO TRADE INVESTMENT, Бейтуния, Палестина; Фактура № 41953 от
12.12.2013 г., до дружеството SOCIETE NIGERO - TURQUE POUR L’NDUSTRIE ЕТ LE
COMMERCE COMMERCE (S.N.T.I.C.SA), Ниамей; Фактура № 41957 от 04.01.2014 г., до
дружеството A&G SANAYI VE TCARET LTD., Кипър, Турция; Фактура № 41963 от
04.02.2014 г., до дружеството GEORGIA KABU 2010 LIMITED, Батуми, Грузия;
Фактура № 41964 от 14.02.2014 г., до дружеството ETS ABDULAYE DOUNBOUVA ЕТ,
Конакри, Гвинея; Фактура № 41969 от 03.04.2014 г., до дружеството FARCO TRADE
INVESTMENT, Бейтуния, Палестина; Фактура № 41974 от 04.04.2014 г., до
дружеството MALIPACK А.§., Лондон, Обединено Кралство Англия; Фактура № 41979
от 24.04.2014 г., до дружеството ETS ABDULAYE DOUNBOUVA ЕТ, Конакри, Гвинея;
Фактура № 41980 от 28.04.2014 г., до дружеството A&G SANAYI VE TCARET LTD.,
Кипър, Турция; Фактура № 41986 от 03.06.2014 г., до дружеството TCHALMA IMPORT &EPORT CO. LTD.,
Хартум, Судан; Фактура № 602207 от
26.06.2014 г., до MUHAMMED ABDULSELAM
CERAT, Сирия; Фактура № 41992 от 21.07.2014 г., до дружеството TCHALMA IMPORT
&EPORT CO. LTD., Хартум, Судан.
Дружеството-ищец е представило и 15
броя, заверени от преводач, фактури за продажба на напитката „BLACK BRUIN” на
негови контрахенти в България през периода 2013-2016 г. заедно със съответните
митнически декларации за внос, транспортен сертификат и опаковъчен лист, както
следва: Фактура № 41939 от 23.09.2013 г., до българското дружество „К.Т.“ ЕООД,
гр. Свиленград за продажба на 3300 броя енергийна напитка Black Bruin; Фактура
№ 41946 от 01.11.2013 г. до българското дружество „К.Т.“ ЕООД, гр. Свиленград
за продажба на 2100 броя енергийна напитка Black Bruin; Фактура № 41971 от
03.04.2014 г. до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на
3300 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно с митническа декларация за
износ с код 14410700ЕХ001587 от 04.04.2014 г. и прилежащия към нея сертификат
за движение AT.R с код 06855383.4; Фактура № 41981 от 14.05.2014 г. до
българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3000 броя
енергийна напитка Black Bruin, заедно с митническа декларация за износ с код
14410700ЕХ002328 от 14.05.2014 г. и прилежащия към нея сертификат за движение
AT.R с код 0395600; Фактура № 41982 от 24.05.2014 г. до българското дружество „Г.****“
ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно
с митническа декларация за износ с код 14410700ЕХ002517 от 26.05.2014 г., и
прилежащата към нея сертификат за движение AT.R с код 0395545; Фактура № 41988
от 18.06.2014 г. до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба
на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно с митническа декларация за
износ с код 14410700ЕХ002958 от 18.06.2014 г. и прилежащата към нея сертификат
за движение AT.R с код 0395739; Фактура № 41989 от 04.07.2014 г. до българското
дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка
Black Bruin, заедно с митническа декларация за износ с код 14410700ЕХ003258 от
07.07.2014 г., заедно с прилежащия сертификат за движение AT.R с код 0396211;
Фактура № 41990 от 05.07.2014 г. до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр.
Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно с
митническа декларация за износ с код 14410700ЕХ003259 от 07.07.2014г., заедно с
прилежащия сертификат за движение AT.R с код 0396212; Фактура № 41993 от
23.07.2014 г. до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на
3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно с митническа декларация за
износ е код 14410700ЕХ003594 от 23.07.2014 г.; Фактура № 41998 от 11.08.2014
г., до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя
енергийна напитка Black Bruin, заедно с митническа декларация за износ с код
14410700ЕХ003826 от 11.08.2014 г., заедно е прилежащия сертификат за движение
AT.R с код 0396309; Фактура № 42004 от 18.09.2014 г., до българското дружество
„Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3000 броя енергийна напитка Black
Bruin, заедно с митническа декларация за износ е код 14410700ЕХ004659 от
18.09.2014 г.; Фактура № 42024 от 16.02.2015 г., до българското дружество „Г.****“
ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно
със съответните митническа декларация за внос, транспортен сертификат и
опаковъчен лист; Фактура № 42111 от 01.12.2015 г., до българското дружество „Г.****“
ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно
със съответните митническа декларация за внос, транспортен сертификат и
опаковъчен лист; Фактура № 42167 от 02.08.2016 г., до българското дружество „Г.****“
ЕООД, гр. Плевен за продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно
със съответните митническа декларация за внос и транспортен сертификат; Фактура
№ 42186 от 02.09.2016 г., до българското дружество „Г.****“ ЕООД, гр. Плевен за
продажба на 3400 броя енергийна напитка Black Bruin, заедно със съответните
митническа декларация за внос и транспортен сертификат.
Видно от сертификат от Турски Патентен
Институт считано от 19.11.2013 г. е регистрирана словна търговска марка № 2012
94616 „Black Bruin” на името на „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“.
От извлечения от банковата система на „О.И.
Г.С.Be Т.А.Ш.” е видно, че това дружество е получавало плащания от българското
дружество „Г.****“ ЕООД през периода 31.03.2014 г. – 21.06.2016 г. с основание
заплащане на стойност на износ.
Съгласно справка от Патентното ведомство
на РБ се установява правният статут на марка peг. № 91489 Black Bruin -
комбинирана, като същата е заявена на 30.07.2014 г. от И.И.И.и прехвърлена на
ответника М.М.М. на 17.10.2017 г.
Приложена е по делото и справка от
Патентното ведомство на РБ за правния статут на марка peг. № 99912 -
фигуративна, заявена на 30.09.2016 г. от ответника М.М.М. със срок на действие
30.09.2026 г.
Съгласно справка от онлайн регистъра на
Службата за интелектуална собственост на ЕС марка на ЕС № *********- Black
Bruin- комбинирана, е заявена на 17.10.2014г. и регистрирана на 05.03.2015г.,
като титуляр по правата е дружеството-ищец „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“.
Със сертификат от Турски Патентен
Институт се удостоверява регистрация на
13.01.2016 г. на търговска комбинирана марка № 2015 02262 „Black Bruin” на
името на ищеца.
По делото е представено извлечение от
онлайн регистъра на Службата на ЕС по интелектуална собственост отнасящо се до
заявка за марка - фигуративна на ЕС № ********* Black Beari. Същата е заявена
на 21.03.2016 г. от И.И.И., гр. Плевен, ул. „Русе“ № 2, но на 22.09.2017 г. е
отказано вписването на заявката поради уважаване на възражение на жалбоподател.
През 2017 г. „О.Г.С.В.Т.А. Ш.“ е
регистрирало комбинирана търговска марка „Black Bruin” в Уругвай, Саудитска
Арабия, Република Йемен, Нигерия, Йордания и Пакистан.
Видно от справка от онлайн регистъра на
Службата за интелектуална собственост на ЕС марка на ЕС № *********- Black
Bruin- комбинирана, е заявена на 06.09.2017г. и регистрирана на 19.03.2018г.
Видно от свидетелство, издадено от
Патентно ведомство на РБ, е регистрирана от дружеството-ищец търговска марка с
peг. № 101020 „Black Bruin”- комбинирана, заявена на 03.07.2017 г. и с дата на
регистрация – 16.03.2018 г.
Съгласно заключението на вещото лице В.П.
по допуснатата съдебно-м. експертиза, което съдът приема, процесните марки на
ответника са идентични или сходни с тези на ищеца, но вероятността за объркване
у потребителите при ползване на съответните стоки и услуги от съответните
класове, не е налице, тъй като марките имат закрила за различни територии -
съответно България и Турция.
Вещото лице е представило и визуализация
на регистрираните марки на страните по спора:
Марка на ищеца TR №*********:
Марка
на ищеца TR №201502262:
Марка на ответника BG №2014133459N:
Марка
на ищеца BG №2014133459: Марка
на ответника BG №2014133459N:
Вещото лице е заключило, че сравнението
между процесните заявени и регистрирани от ищеца марки установява висока степен
на сходство с марката на ответника въз основа на общата оценка на цялостното
впечатление.
Съгласно заключението на вещото лице Р.Б.
по допуснатите допълнителни съдебно-маркови експертизи, които съдът приема, че
марките на ищеца и процесните марки на ответника съществува идентичност в клас
32 за стоките „безалкохолни напитки“ (вкл. безалкохолни енергийни напитки;
енергийни напитки, които представляват частни термини на безалкохолни напитки и
се включват в тях).
Според заключението не съществува
вероятност за объркване между по-късната марка на ищеца и двете по-ранни марки
на ответника. За да съществува вероятност за объркване, марката на ищеца трябва
да е по-ранна от марките на ответника. Налице е висока степен на сходство за
комбинираните марки на ищеца TR № ********* и марка BG ********** с марката на
ответника BG2014133459 / peг. № 91489. Налице е средна степен на сходство за
комбинираните марки на ищеца TR N ********* - комбинирана, с марката на
ответника BG **********. Налице е средна степен на сходство за комбинираните
марки на ищеца TR № ********* и марка BG ********** с марката на ответника BG
********** / peг. № 99912 - фигуративна. Налице е ниска степен на сходство за
марките TR № ********* и марката на ответника BG ********** / peг. № 99912 -
фигуративна. Между знака, представен на етикета в Приложение №1 към молбата от
28.02.2020 г. (лист 428 от том II на делото), от една страна и процесните
заявени марки на ответника марки от друга, се установява идентичност с марка BG
рег.№ 91489 на ответника и висока степен на сходство с марка BG рег.№ 99912 на
ответника. Сравнителният
анализ на етикета на посочените комбинирана и фигуративна марки, притежание на
ответника, води до изводи за: общ изобразителен елемент - с малки нюанси в
цветовете; общи словни елементи BLACK BRUIN за етикет и комбинирана марка;
различни други словни елементи- много и различни, присъстващи в етикета; общ фон - черен/или тъмен/;
общи цветови решения и визуално въздействие.
Вещото лице е дало становище, че поради
семантично сходство на словен елемент, който се приема за отличителен елемент в
марките е налице средна степен на сходство за анализираните знаци TR №
********* BLACK BRUIN - комбинирана, и марка BG2014133459 / № 91489. Национална
турска регистрация № ********* Black Bruin с приоритет от 14.11.2012 г. е
по-ранна спрямо процесната комбинирана марка на ответника peг. № 91489 с
приоритет от 30.7.2014 г. Процесната комбинирана марка на ответника peг. №
91489 е с висока степен на сходство с по-ранната национална турска регистрация
№ ********* Black Bruin. Процесната и предходната марка са за идентични стоки.
Според вещото лице не съществува вероятност за объркване поради различни
релевантни потребители.
Според заключението налице е средна
степен на сходство за комбинираната марка на ищеца TR N ********* и марката на
ответника BG2014133459/ peг. № 91489. Налице е ниска степен на сходство за
комбинираните марки на ищеца TR N201294616 с марката на ответника BG peг. №
99912, поради смисловата стойност на словен елемент BLACK BRUIN и изображението
на мечка в марката на ответника. Национална турска регистрация № *********
Black Bruin с приоритет от 14.11.2012 г. и национална турска регистрация №
********* с приоритет от 13.1.2015 са по-ранни спрямо процесната комбинирана
марка на ответника peг. № 99912 с приоритет от 30.9.2016 г. Фигуративна марка
на ответника peг. № 99912 е съответно: със средна степен на сходство с
национална турска регистрация № *********/19.11.2013 Black Bruin и с висока
степен на сходство с национална турска регистрация №*********/13.01.2016 г.
Black Bruin. Процесната и предходните марки са за идентични стоки. В края
вещото лице е заключило, че не съществува вероятност за объркване поради
различни релевантни потребители.
По делото е допусната повторна
експертиза, изготвена от вещото лице проф. М.М., съобразно коeто заключение e налице е висока степен на сходство
за комбинираните марки на ищеца TR N201502262 и марка BG ********** с марката на ответника BG **********/рег.№ 91489; налице е средна степен на
сходство за комбинираните марки на ищеца TR N*********-комбиринара, с марката на
ответника BG
91486; налице е средна степен на сходство за комбинираните марки на ищеца TR N********* и марка BG ********** с марката на ответника BG **********/рег.№
99912-фигуративна; налице е ниска степен на сходство на марките TR N ********* и на марката на
ответника BG **********/99912-фигуративна.вещото
лице сочи, че сравнителнията анализ на етикета с посочените комбинирана и
фигуративна марка, притежание на ответника води до следните изводи: общ
изобразителен елемент с мялки нюанси в цветовете; общи словни елементи Black
Bruin за етикет и комбинирана марка; различни други словни елементи-много и
различни, присъстващи в етикета; общо фон-черен или тъмен. Поради семантичното
сходство на словен елемент, който се приема за отличителен елемент в марките,
вещото лице е приело, че е налице средна степен на сходство за анализираните
знаци и др.
Вещото лице прави извод за наличие на
сходство в различна степен между марките на ищеца и марките на ответника.
Съгласно заключението на вещото лице Д.В.
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено
от страните, че фактурите за извършени продажби на енергийната напитка Black Bruin на територията на
Турция с № 869495, 869652, 869850, 870412, 870415, 87049, 134721, 134820, 135070,
135235, 135319, 135872, 135948, 136112, 136459, 267406, 267447, 267581, 267593,
267682, 267714, 267725 са индигирани
копия. При фактура № 41979 от тези за извършени продажби в Гвинея има като
приложение дадено също индигирано копие. Всички останали представени фактури за
продажби на процесната напитка в Търция, България, Англия, Южна Африка,
Палестина, Сирия, Афганистан, Кипър, Грузия, Судан и др. държави през периода
2013-2016 г. са ксероксни копия, при които съществува един или два оригинално
положени подписа с транскрипция наподобяваща разтегнато ръкописен вариант на ДА
и оригинален ръкописен текст „ ASLI G.b .idir”. И при индигираните и при
ксероксните копия подписът върху вторият положен в горният десен ъгъл печат, е
също в ксероксен вариант.
Според вещото лице изображението на
оттиските на правоъгълните печати е ксероксно.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Искът по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО е предвиден в закона
установителен иск за факт с правно значение (недобросъвестността на заявителя
при подаване на заявката за регистрацията на марка), който ако бъде уважен ще бъде
основание за подаване на последващо искане до Патентното ведомство за
заличаване на регистрацията на марката. Правото да предяви такъв иск има лицето, което твърди,
че би имало право да подаде и искането за заличаване на регистрацията, а това
лице според чл. 26, ал. 5, т. 2 ЗМГО е описано като "действителния притежател на
марката", което е лицето, което фактически ползва в търговската си дейност
за означаване на негови стоки или услуги на същата територия нерегистрирана
марка /знак, когато това ползване предхожда датата на заявяване за регистрация
на същата или сходна марка от друго лице (чл. 12, ал. 6 ЗМГО). Настоящият ищец има качество на действителен притежател на марката,
съобразно който смисъл представлява правен субект, който реално (фактически) ползва в търговската си дейност
за обозначаване на негови стоки или услуги знак, идентичен или сходен на
заявения такъв за регистрация като търговска марка от лицето по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.Това е така, тъй като ищецът е този, който е ползвал марката в
осъществяванета от него търговска дейност, чрез разпространение на продуктиу
обозначени с тази марка, от лице, което е част от същата корпоративна група. В този
смисъл възраженията на ответника, че не ищецът,а трето за делото лице е
осъществявало внос на тези продукти, поради което ищецът не е притежател на
марката и нейн действителен собственик, се явява несъстоятелно.
Правото на иск
принадлежи на действителния притежател на марката съгласно чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО(отм.),
който може да предприеме действия по заличаване на процесната марка.
В Решение № 195/31.01.2018 г. по т.д. № 370/2017 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О. е даден отговор на правния въпрос, кой е действителен притежател и съобразно тълкуването на касационната
инстанция „действителен притежател " по смисъла на чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО(отм.) следва
да се счита този, който реално ползва в търговската си дейност незащитен от
него за територията на страната знак, извършвайки действия (със стоки и
услуги), с които се афишира като притежател на търговска марка, без юридически
да е признат за такъв. Прието е също, че дали ищецът е "действителен
притежател " по смисъла на чл.26, ал.5, т.2 ЗМГО(отм.) е въпрос, който се изследва по същество в
производството пред съда по предявения установителен иск по и не представлява предпоставка за неговата
допустимост.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че в случая ищецът се явява заинтересовано лице да
предяви иска и да упражни правните последици от същия. Правният интерес от
предявяването на иска се обосновава от изложените в исковата молба твърдения,
че ищцовото дружество е ползвало към момента на заявяването и ползва в
търговската си дейност знак, определящ го като действителен притежател на
марките, които ответникът е регистрирал като търговска марка в противоречие с
добрите нрави и добросъвестната търговска практика, както и че възнамерява да
подаде искане пред Патентното ведомство за заличаване на регистрираните марки. При така изложеното претенцията се явява процесуално допустима.
По
нейната основателност.
За уважаване на предявения иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО(отм.)
следва да се установи от ищеца визираната в тази разпоредба предпоставка
-недобросъвестност на заявителя при подаване на заявката за регистрация на процесната
марка. Няма
легална дефиниция на категорията „недобросъвестност", а в задължителната практика
на ВКС се приема, че "недобросъвестността" е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, като във всеки всеки
отделен случай, въз основа на твърденията на страните и събраните доказателства по конкретното
дело, съдът прави преценка на поведението на конкретния правен субект.
В Решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г.
по описа на ВКС, Т. К., I Т. О. е прието, че е налице недобросъвестност, когато
има съзнателно противоправно поведение на ответника, насочено към увреждане на
правнозащитими интереси от сферата на ищцовото дружество, което се обективира в
действието по заявяването за регистрация пред надлежния орган на марката, при
знание у заявителя, че с това накърнява интересите и патримониума на ищеца. Т.е. съобразно стандарта на
добрия търговец заявителят е бил длъжен да знае, че всеки един знак (търговска
марка) подлежи
на правна закрила и той не може да бъде употребяван произволно, когато вече се
използва в търговската дейност на друго лице. Следователно, в тежест
на ищеца е да установи, че ответникът е знаел или е бил длъжен да знае, че друг правен субект е носител на правото
върху сходна или идентична на заявената за регистрация търговска марка. Следва да се установи, за да се приеме недобросъвестност, от обективна страна да има сходство или
идентичност на марките, а от субективна страна заявителят да е знаел, че друго
лице използва идентична или сходна марка /знак за означаване на предлагани от
него стоки и услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно да е
заявил за регистрация сходна или идентична марка, нарушавайки по този начин
честната търговска практика с цел извличане на лична изгода.
По делото са събрани доказателства (писмени)- фактури, митнически
декларации и др., чието изключване на основание изречение второ на чл.183 ГПК
съдът не е допуснал, тъй като заключението на вещото лице В. сочи, че макар
документите да са представени в индигирани копия (от1.1 до 1.5 и от 1.19 .о
1.25, включително) това предполага, че намерилото под индиго отражение е
резултат от съставен в оригинал документ (това означава, че документът в
оригинал съществува), а останалите ксероксни копия носят оригинално положени
подписи, което ги прави оригинални документи, тъй като полагане на подписа,
сочи, че волеизявлението принадлежи на лицето, положило този подпис.
Автентичността на тези документи не е оспорена. От тези писмени доказателства
може да се направи извод, че ищецът е осъществявал търговска дейност, като
предмет на продажбите са били напитки със словна марка
Black Bruin, включително на територията на Република България за период, който
предшества заявката и регистрацията на марките на ответника. Словното обозначение се намира върху
обаковката на напитките, образец от която е приет като веществено доказателства
по делото, съдържащо изображение на мечка в бяло и черно, както и в
документите, съпровождащи вноса на напитката.
Подобно
изображение и лого се съдържа и в двете процесни марки на ответника, като
наличие на сходство/ идентичност между марките е констатирано от вещите лица в
изготвените от тях заключения.Вещите лица П. и Б. заявяват, че независимо от
високото сходство между по-ранната словна марка на ищеца Black Bruin и
комбиниратана марка на ответника рег.№91489 Black Bruin, вероятността на
объркване на потребителите не е възможна, той като марката на ищеца е
регистрирана в Турция, а марката на ответника- в България, поради което е
налице разлика в релевантните потребители на стоките, обозначени с тези марки.
Този
извод се явява неотносим към спора, тъй като представените от ищеца писмени
доказателства (обозначени под №6 в исковата молба) установяват по категоричен
начин, че с тази напикта ищецът, чрез свързано с него лице, оперира на
територията на Република България, макар марката да не е регистрирана от него в
ПВ. Ето защо съдът споделя довода на ищеца, че поради присъствието на
българския пазар на напитката, произвеждана от ищеца съществува вероятност
потребителите, възприемайки двете марки, да направят извод, че сещите са
произведени от един и същ производител, а това несъмнена би повлияло негавитно
върху интересите на ищеца.
По
отношение на фигуративната марка на ответника рег.№99912, същата сопставена с
по-ранната марка на ищеца рег.№*********, води до извод, че разликата между
двете марки и в словния елемент от марката на ищеца, докато изображението на
мечка и фона на това изображение водят да извод, че е налице висока степен (средна
степен) на сходство.
Ето
защо съдът приема, че поради високата степен на сходство е налице възможност за
объркване на марките на ищеца и на тези на ответника.
По отношение на знанието на ответника, че процесните марки принадлежат
на ищеца.
Според Определение № 689/02.12.2014 г. по т.д. № 616/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, за да е налице недобросъвестност по смисъла
на чл.26, ал.3,т.4 ЗМГО(отм.) е необходимо заявителят да е знаел, че друго лице
използва идентична или сходна марка за означаване на предлагани от него
стоки/услуги, чрез които се е наложило на пазара, но съзнателно да е заявил за
регистрация сходна или идентична марка, нарушавайки по този начин честната
търговска практика с цел извличане на лична изгода. Преценката винаги е
конкретна и почива на комплекс от факти, най-често косвени (доколкото знанието и намерението
рядко биват пряко обективирани).
Въпросът
е дали събраните по делото писмени доказателства, макар и косвени установяват
това знание у ответника.
Представените
от ищеца писмени доказателства установяват, че комбинираната марка на ответника
рег.№91489 Black Bruin е заявена за регистрация пред ПВ от И.И.И.на
30.07.2014 година, който впоследствиея прехвърля на настоящия ответник М.М.М..
Към този момент ищецът вече е осъществли внос и продажби на енергийни напитки,
с тази марка още от 2013 година (доказателство №6 към исковата молба).
Заявителят
на марката и праводател на настоящия ответник е лице, което е свързано с
дистрибутири на стоките на ищеца на територията на България – дружествата „Г.****“
ЕООД и „П.**“ ООД. По делото са представени доказателства от ищеца, че през
2014 година ищецът, чрез свързаното с него дружество „О.И. Гъда“, е
осъществявал внос ва територията на българия чрез дружеството „Г.****“ ЕООД(
представените фактури и др. съпътстващи документи), а „Г.****“ ЕООД, е осъществявал
разпространение на напитките чрез „П.**“ ООД( прието от съда веществено
доказателства).
Както
е посочено по- горе между заявителя на марката рег.№91489 Black Bruin И.А.Л.И.и
едноличния собственик на капитала на „Г.****“ ЕООД, М.И., са налице връзки на
произход по съребрена линия; както е такива с мажоритарния съдружник в „П.**“
ООД – Ш.И.А.Л., които са имали един и същ адрес в гр.Плевен.
Тази
родствени връзки предполагат близост, която пък от своя страна е предпоставка
за знание у И.А.Л.И.затова, че двете дружества търгуват с продукти, обозначени
с марката Black Bruin.
По
отношение на фигуративната марка рег.№99912, заявена от ответника М.М.М.,
съдържаща черно –бяло изображение на мечка, то следва да бъде отбелязано
наличие на родствени връзки между него и мажоритарния съдружник в „П.**“ ООД – Ш.И.А.Л.,
които се явяват чичо е племенник. Разликата между тази марка и предходната на
ответника се изразява в липсата на словен елемент Black Bruin, а съотнесена към
марките на ищеца води до извод, че е налице висока степен на сходство/
идентичност, в изображението на мечката и фона на същата. Забележителната
прилика изключва спонтанността при създаване на фигуративната марка на
ответника. Тази висока степен на сходство/ идентичност в изображението не може
да се приеме за случайна, поради което съдът приема, че към датата на заявката
за регистрация – 30.09.2016г. племенникът на Ш.И.А.Л. не може да не е знаел за
осъществяваната от чичо му, като съдружник в „П.**“ ООД търговия с продуктите
на ищеца.
Съзнателното заявяване за регистрация на търговска
марка със същата идентификация и за идентичен клас стоки/услуги е в
противоречие с добрата търговска практика и се явява недобросъвестно. Съобразно
отговора на отправеното преюдициално запитване по дело С-529/2007 на Съда на
Европейския съюз, следва да се установи и особено намерение за увреждане или
извличане за облага, каквото в случая се установява от следните обективни факти: заявителят е знаел, че трето
лице ползва наименованието като същевременно
не се установява самият той да е използвал същото наименование в
търговската си дейност преди подаване на заявката или след регистриране на
марките. Съобразно
решение Т-321/2010 на Общия съд /шести състав/ от 11.07.2013 г., предмет на
изследване е търговската логика, при която е регистрирана марката - ако не се
установява собствена логика, изведена от самостоятелното използване на знака от
заявителя върху "негови" по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО стоки/услуги, то следва да се
приеме, че регистрацията на марката, използвана от другиго, е направена с цел
увреждане или с цел несъответно на честната търговия извличане на изгода. В
настоящия случай ответникът нито твърди, нито доказва самостоятелно
ползване на марката върху свои стоки(услуги) и
това - наред със знанието - изключва извода, че заявяването на марката е било
добросъвестно мотивирано единствено от желание за получаване на закрила. За достигане на противоположен извод не може да послужи представеното лицензионното
споразумение на ответника с трето лице, тъй като това споразумение води до
извод, че марката се използва не лично от ответника, а от трето лице.
Ето защо съдът приема, че ищецът е установил елементите от състава на
претенцията: знание(недобросъвестност), че марката се използва от ищеца, липса
на конкуриращо ползване на двете марки, чийто собственик е ответникът, поради
което съдът приема, че заявяването за тяхната регистрация е извършено с цел да се попречи на ищеца, а
това противоречи на добросъвестната и честна търговска практика.
При
изложеното съдът приема, че исковете се явяват доказани и следователно
основателно предявени.
По разноските.
И
двете страни претендират разноски и представят списък на същите, съгласно
нормата на чл.80 ГПК.
Разноските
следва да бъдат разпредели съобразно разпореидбата на чл.78, ал.3 ГПК, като
ответникът заплати на ищеца разноски, които са направени във връзка с делото.
Претендираните
от ищеца разноски включват адвокатски хонорар в размер на 10 756,,97лева,
за които ответникът своевременно е въвел възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Касае
се за два неоценяеми иска.
Съобразно
Наредба №1/2004г. на ВАС, чл.7, ал.1, т.4 е предвидено възнаграждение в размер
на 600лева за неоценяем иск.
Преценявайки
сложността на делото, извършените процесуални действия от страните, броя на
проведените откритои съдебни заседание, съдът намира, че възражението на
ответника се явява основателно и размерът на заплатената адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 3 000лева.
Следователно
ответникът следва да заплати на ищеза
разноски по делото в размер на 5 815,11лева.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, по исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО(отм.) във
връзка с чл.77 от същия закони чл.124, ал.4 ГПК, предявени от „О.Г.С.ВЕ Т.А.Ш.,
дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Турция, със съдебен
адрес ***, чрез адво.С.С., срещу М.М.М. с постоянен адрес ***, със съдебен
адрес ***, адвокатско дружество „Т., т. и съдружници“, чрез адв.М.Л. Георгиев- Т.,
че И.И.И., като заявител, е действал
недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно ведомство на
Република България на марка рег.№ 91489 Black Bruin и че М.М.М., като заявител,
е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация в Патентно
ведомство на Република България на марка рег.99912.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.М.М. с постоянен адрес ***, да заплати на „О.Г.С.ВЕ
Т.А.Ш., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Турция, със
съдебен адрес ***, чрез адв.С.С., разноски по делото в размер на
5 815,11лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: