№ 7335
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110132730 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. Ч. срещу Б. И. У., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения от съда особен представител. В същия срок е направено възражение за
прихващане с насрещно вземане на ответника, което съдът намира, че следва да приеме за
съвместно разглеждане в наС.щото производство.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал
договора за наем, приемо-предавателния протокол към него и извлечение от сметка,
заверено от съответната банка за годините, за които се твърди, че е бил валиден договорът за
наем. Съдът намира, че искането за задължаване на ищеца да представи в оригинал първите
два посочени документа следва да се остави без уважение, доколкото представените копия са
четливи и заверени от процесуалния представител на ищеца и липсва релевирано оспорване
на тяхната автентичност с отговора на исковата молба, а ответникът иска същите да бъдат
представени в оригинал, за да прецени дали да ги оспори. Подобно продължаване на срока
по чл. 193, ал. 1 ГПК е недопустимо. Следва да се уважи искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи в оригинал извлечение от сметка, заверено от
съответната банка за годините, за които се твърди, че е бил валиден договорът за наем,
доколкото приложените извлечения към исковата молба не са представени в цялост.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от 11,45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от наС.щото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА за разглеждане в наС.щото производство релевираното отответника
1
възражение за прихващане с вземане на ответника спрямо ищеца за сумата от 700,00 лева,
представляваща депозит по договор за наем 25.03.2021 г.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до първото по делото съдебно заседание да представи в
оригинал извлечение от сметка, заверено от съответната банка за годините, за които се
твърди, че е бил валиден договорът за наем. При неизпълнение съдът ще изключи
представените преписи от доказателтсвения материал по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от П. Н. Ч. срещу Б. И. У. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 709,00 лв., представляваща
дължими наемни вноски по Договор за наем от 25.03.2021 г. (сбор от: 50,00 лв. дължима
частична наемна вноска за м. май 2021 г.; 359,00 лв. дължим наем за м. септември 2021 г.;
700,00 лв. дължим наем за м. декември 2021 г.; 700,00 лв., дължим наем за м. август 2022 г.;
700,00 лв. дължим наем за м. септември 2022 г.; 200,00 лв. дължим наем за м. ноември 2022
г.), ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба
05.06.2024 г. до окончателно изплащане; сумата от 687,26 лв. представляваща лихва за
забава, начислена върху наемните вноски за периода от 06.05.2021 г. до 04.06.2024 г. (сбор
от следните суми: 17,64 лв. лихва за периода от 06.05.2021 г. до 04.06.2024 г. начислена
върху частичната наемна вноска в размер на 50,00 лв. дължима за м. май 2021 г.; 114,34 лв.
лихва за периода 06.09.2021 г. до 04.06.2024 г. начислена върху дължим наем в размер на
359,00 лв. за м. септември 2021 г.; 205,26 лв., лихва за периода от 06.12.2021 г. до
04.06.2024 г. начислена върху сумата от 700,00 лв., представляваща дължим наем за м.
декември 2021; 158,01 лв. лихва за периода от 06.08.2022 г. до 04.06.2024 г. начислена върху
сумата от 700,00 лв., дължим наем за м. август 2022 г.; 151,98 лв. лихва за периода от
06.09.2022 г. до 04.06.2024 г. начислена върху сумата от 700,00 лв. дължим наем за м.
септември 2022 г.; 40,03 лв. лихва за периода от 06.11.2022 г. до 04.06.2024 г. начислена
върху сумата от 200,00 лв., дължим наем за м. ноември 2022 г.) и сумата от 2 055,49 лв.,
представляваща дължими консумативни разходи за ползването на имота, подробно описани
в исковата молба, ведно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба
05.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем на
25.03.2021 г. по силата на който ищцата отдала за временно и възмездно ползване на
ответника свой недвижим имот: апартамент № 6, находящ се в гр. София, СО, р-н
„Илинден“, ул. „М.В.“, бл. 380, вх. „А“, на втори надпартерен или втори жилищен етаж.
Договорът бил сключен за срок от една година, но на датата, на която е следвало имотът да
бъде върнат, наемателят не се е явил и имотът останал в неговата фактическа власт със
знанието и без противопоставянето от страна на наемодателя, което довело до
трансформирането на договора в безсрочен по реда на чл. 236 от ЗЗД. Сочи, че договорът е
действал до 11.11.2022 г., когато страните го прекратили по взаимно съгласие. Наемната цена
по договора била в размер на 700 лв., платима от 1-во до 5-то число на всеки месец за
текущия месец по банков път, като същата не включвала консумативните разходи.
Последните наемателят бил задължен да заплаща отделно и в същия срок, след
предоставяне на документи от страна на наемодателя, удостоверяващи извършеното
плащане за съответния период и услуга. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по
договора, но ответникът не заплатил дължимия наем за м. септември 2021 г., м. декември
2021 г., м. август 2022 г., м. септември 2022 г., м. ноември 2022 г., както и една част от наема
(50 лв.) за м. май 2021 г. или общо 5 месеца и половина, за които общият размер на
2
дължимите и неплатени наемни вноски възлизал на сумата от 2709 лв. За посочените месеци
дължимият наем бил в размер на 700 лв., с изключение на м. септември 2021 г., за който
страните се уговорили наемът да е 359 лв. и м. ноември 2022 г., за който страните се
уговорили дължимият наем да е 200 лв. Твърди, че има месеци през които ответникът е
заплащал сума, в по-голям размер от месечния наем, т.к. погасявал и дължимите
консумативни разходи за ползването на имота. Това били м. август 2021 г., м. ноември 2021
г., м. януари 2022 г., м. февруари 2022 г., м. март 2022 г., м. април 2022 г., м. май 2022 г., м.
юни 2022 г., м. юли 2022 г. и м. октомври 2022 г. Излага, че ответникът е платил за
консумативни разходи суми в общ размер на 5171 лв., а дължимите такива за срока на
договора били в размер на 7 226,49 лв. Ищецът сочи, че е заплатил следните разходи за
консумативи:
за периода м. април, май и юни 2021 г. – 325,92 лв., от които: за отчетен период
22.04.2021-22.05.2021 - 38,88 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
23.03.2021-21.04.2021 -13,03 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
23.05.2021 -21.06.2021 - 58,55 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
18.03.2021-16.04.2021 - 29,35 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 20.05.2021-
16.06.2021 - 5,87 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 17.06.2021-16.07.2021 -
8,81 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.04.2021-30.04.2021 - 113,15 лв. към
„Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.05.2021-30.05.2021 - 29,14 лв. към
„Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.06.2021-30.06.2021 - 29,14 лв. към
„Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. юли, август, септември 2021 г. – 565,24 лв., от които: за отчетен период
22.06.2021-20.07.2021 – 46,64 към „ЧЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период 17-
07.2021-20.08.2021 - 118,74 лв. към „Софийска вода“ АД (от които наемодателят
претендирал само 40 лв.. видно от имейл кореспонденция от 09.01.2022 г.); за отчетен
период 20.08.2021-18.09.2021 - 53,21 лв. към ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
21.07.2021-19.08.2021 - 60,07 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
21.08.2021-20.09.2021 - 46,97 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.07.2021-
31.07.2021 - 93,72 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.08.2021-
31.08.2021 - 79,14 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.09.2021-
30.09.2021 -101,46 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 21.09.2021-
18.10.2021 - 44,03 лв. към „Софийска вода“ АД;
за периода м. октомври, ноември, декември 2021 г. – 656,84 лв., от които: за отчетен
период 19.11.2021-19.12.2021 - 74,89 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
20.10.2021-18.11.2021 - 79,96 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
18.09.2021-19.10.2021 - 58,07 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
17.11.2021-16.12.2021 - 44,03 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 19.10.2021-
16.11.2021 - 56,23 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.10.2021-31.10.2021 -
151,26 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.11.2021-30.11.2021 -
192,40 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. декември 2021 г. и януари 2022 г. – 336,76 лв., от които: за отчетен
период 17.12.2021-19.01.2022 - 49,90 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период
20.12.2021-19.01.2022 - 81,86 лв. към ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период
01.12.2021-31.12.2021 - 205,00 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. януари и февруари 2022 г. – 392,91 лв., от които: за отчетен период
20.01.2022-16.02.2022 - 98,65 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 20.01.2022-
18.02.2022 - 96,46 лв. към ,ДЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период 01.01.2022-
31.01.2022 -197,80 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД.
за периода м. февруари 2022 г. - 356,38 лв. от които: за отчетен период 17.02.2022-
17.03.2022 - 61,64 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.02.2022-28.02.2022 -
3
186,78 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 19.02.2022-21.03.2022 -
107,96 лв. към ДЕЗ Електро България“ АД;
за периода м. март 2022 г. – 352,75 лв., от които: за отчетен период 22.03.2022-
20.04.2022 – 85,70 лв. към „ЧЕЗ Електро България“ АД; за отчетен период 18.03.2022-
20.04.2022 -70,44 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.03.2022-31.03.2022 -
196,61 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. април 2022 г. – 333,43 лв., от които: за отчетен период 21.04.2022-
20.05.2022 - 99,17 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 21.04.2022-
18.05.2022 - 59,23 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.04.2022-30.04.2022 -
175,03 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. май и юни 2022 г. – 327,40 лв., от които: за отчетен период 19.05.2022-
16.06.2022 - 64,57 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.05.2022-31.05.2022 -
101,46 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 01.06.2022-30.06.2022 -
101,78 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 21.05.2022-20.06.2022 -
59,59 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД;
за периода м. юли и август 2022 г. - 2 920,22 лв., от които: за отчетен период
19.07.2022-18.08.2022 - 41,94 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 17.06.2022-
18.07.2022 - 70,44 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 21.07.2022-19.08.2022 -
55,10 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 21.06.2022-20.07.2022 -
60,26 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 01.05.2021-30.04.2022 - 2
424,78 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД (изравнителна фактура, издадена на 31.07.2022
г.); за отчетен период 01.07.2021-31.07.2022 - 132,63 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за отчетен период 01.08.2022-31.08.2022 -135,07 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД;
за периода м. септември 2022 г. – 257,68 лв., от които: за отчетен период 01.09.2022-
30.09.2022 -135,07 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 21.07.2022-
19.08.2022 - 55,10 лв. към Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 20.08.2022-
20.09.2022 - 67,51 лв. към „Софийска вода“ АД;
за периода м. октомври 2022 г. – 198,13 лв., от които: за отчетен период 20.08.2022-
19.09.2022 - 51,96 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 20.09.2022-
19.10.2022 – 87,47 лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД; за отчетен период 21.09.2022-
18.10.2022 - 58,70 лв. към „Софийска вода“ АД;
за периода м. ноември 2022 г. - 202,83 лв., от които: за отчетен период 19.10.2022-
16.11.2022 - 75,71 лв. към „Софийска вода“ АД; за отчетен период 01.10.2022-31.10.2022 -
68,32 лв. към „Топлофикация София“ ЕАД; за отчетен период 20.10.2022-18.11.2022 - 58,80
лв. към „Електрохолд Продажби“ ЕАД.
В заключение сочи, че неплатените и дължими от наемателя консумативни разходи
възлизат на сумата от 2 055,49 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения от съда особен представител. Ответникът твърди, че срокът на договора е
изтекъл на 25.03.2022 г., като съгласно чл. 3.3 от договора за продължаването на срока се
изисквало сключването на писмено споразумение. С оглед изложеното счита, че не е ясно по
безспорен начин на какво основание е ползван имотът, респ. и на какво се основава исковата
претенция – договорно или извъндоговорно основание. В случая нямало яснота и относно
договорената наемна цена, т.к. с оглед твърденията в исковата молба наемната вноска била
намалявана през различните месеци. Твърди, че наемателят е изпълнявал задълженията си,
като е превеждал суми надхвърлящи размера на месечния наем и консумативните разходи.
Излага, че при наличие на неплатени в срок задължения, ищецът е имал възможност да
прекрати договора на основание чл. 7.4., но не го е сторил. Счита, че между страните са
4
постигани допълнителни уговорки, както и че приетите плащания от страна на ищеца са
погасили претендираните с исковата молба суми. Излага, че страна по договора за наем е
Павлива Ч., а кореспонденцията с наемателя била водена от трето по договора лице, поради
което счита, че не е ясно чия е собствеността на отдаваната вещ. Сочи, че съгласно чл. 2.4.
наемодателят е получил депозит в размер на 700,00 лв., който подлежал на връщане при
прекратяване на договора или следвало да послужи за прихващане срещу съществуващи
задължения на наемателя. В тази връзка прави възражение за прихващане с предварително
платения депозит по договора за наем. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 232, ал.2, предл. първо и второ ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно възникването на
облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, по силата на
който е предал на ответника държането на процесния имот и за ответника е възникнало
задължението за плащане на наемна цена, както и размера на уговорения наем; размера на
консумативните разноски за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба
възражения, както и погасяване на претендираните вземания
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на обС.телства при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
По релевираното възражение за прихващане в доказателствена тежест на
ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че част от съдържанието
на договора за наем е клауза, която предвижда предоставяне на депозит в размер на 700,00
лв.; че е предал депозита на ищеца; че ищецът е поел задължение да върне депозита след
прекратяване на договора; че договорът е прекратен и датата на прекратяването му.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже връщане на депозита или
наличието на основание за задържането му.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обС.телства: че
между страните е сключен Договор за наем на 25.03.2021 г. за срок от една година, както и
че срокът на договора е изтекъл на 25.03.2022 г.; че имотът е ползван от ответника до
11.11.2022 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
5
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6