№ 251
гр. Шумен, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д. Въззивно гражданско дело №
20223600500369 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР – Шумен, представлявана от
директора старши комисар Г.Г., чрез юрисконсулт И.И. срещу решение №
260048/23.06.2022 г. по гр.д. № 3740/2019 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявените искови претенции и му
присъди извършените деловодни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият П. С. П., действащ чрез пълномощника
адв. З. Б. от БАК е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и
моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. №
3740/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу
жалбоподателя, имаща за предмет искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1
сумите от 1 440.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 240 часа за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане и 120.00 лева - мораторна лихва за забава върху главницата от 1
440.00 лева, начиная от 01.01.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, изчислена
сумарно за всеки отчетен период.
В хода на делото е допуснато изменение на предявените искове, като главният иск е
увеличен на 1 783.14 лева – допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 255 часа за целия процесен период, а акцесорният – на 249.27 лева.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.2, т.5 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.2, т.5 от ЗМВР, като с решението си е осъдил ОД на МВР –
Шумен да заплати на П. С. П. сумата от 1 783.14 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 255 часа за периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2019 г., получен при преизчисление на положен нощен труд в дневен с коефициент
1.143, сумата от 249.27 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода от 25.01.2017 г. до 11.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 11.12.2019 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 400.00 – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. Със същото решение ОД на МВР – Шумен е осъдена да заплати по сметка
на ШРС сумата от 371.33 лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
При извършена проверка по реда на чл.269 от 1 ПК, съдът намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установява по категоричен начин и не се спори между страните, че през
периода 01.11.2016 г. - 30.11.2019 г. ищецът е заемал длъжността „ младши автоконтрольор І
ст. „ в РУ на МВР – Нови пазар, което е структурно звено на ОД на МВР - Шумен.
От приложените писма, графици и протоколи, както и от заключението на вещото
лице по допусната ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено се доказва, че през
същия период ищецът е положил нощен труд в размер на 1 839 часа, от които 134 часа – за.
м.11 и м.12.2016 г., 159 часа - за I тримесечие на 2017 г., 152 часа - за II тримесечие на 2017
г., 136 часа - за III тримесечие на 2017 г., 154 часа - за IV тримесечие на 2017 г., 152 часа - за
I тримесечие на 2018 г., 142 часа - за II тримесечие на 2018 г., 112 часа - за III тримесечие на
2018 г., 185 часа - за IV тримесечие на 2018 г., 128 часа - за I тримесечие на 2019 г., 152 часа
- за II тримесечие на 2019 г., 160 часа - за III тримесечие на 2019 г. и 73 часа за м.10 и
2
м.11.2019 г..
Според направените от вещото лице изчисления, положените от ищеца 1 839 часа
нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 2 102 часа, като, в резултат на
преизчисляването, разликата между положения нощен труд и преизчисления е в размер на
255 часа, а размерът на дължимото му се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд възлиза на 1 783.14 лева. Размерът на законната лихва върху сумата от
1 783.14 лева, считано от момента, когато са станали изискуеми вземанията до датата на
образуване на делото, т.е. за периода 25.01.2017 г. – 11.12.2019 г. се равнява на 249.27 лева
общо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл.140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „ Нощен „ е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ „ извънреден „ е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е
забранен, като е допустимо полагането на такъв само в изрично предвидените в 144 от КТ
изключения.
Законът установява принципна допустимост за работа през нощта, като я съчетава с
мерки за ограничаване на неблагоприятното й влияние върху работника, предвиждайки
специална закрила по чл.140, чл.140а, чл.149 и чл.261 от КТ. Положеният нощен труд се
отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния, като увеличението се изразява в
запазване на ставката за дневното работно време и изравняване със съответни коефициенти
в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време – чл.9, ал.2 от
НСРОЗ, и в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чиито минимален размер е установен в НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои в основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,
допълнително възнаграждение е месечното трудово възнаграждение за извънреден труд. В
чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се заплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.178,
ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители е
определена на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно
чл.178, ал.3, изр. І от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен
период. Съгласно чл.187, ал.3, изр. ІІІ от МВР, при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да
3
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.178, ал.5 от ЗМВР / обн.
ДВ, бр. 81/2016 г. /, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени – с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като според ал.6 извънредният
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Чл.187, ал.9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители са определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През исковия период са издадени
няколко такива наредби – Наредба № 8121з-776 от 29.06.2016 г., обн. ДВ, бр.60/02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., ДВ, бр.
3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., както и
Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г., като нито една от тях не съдържа правила за
трансформиране на нощния труд в дневен, каквито са били регламентирани с чл.31, ал.1 от
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., съгласно който, при сумарно отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 часа и 6.00 часа за отчетения период се умножава по
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Вместо това, в чл.9 на всяка от наредбите е посочено, че за всеки отработен нощен
час /час през нощта/ се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд
/полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа/, т.е. - че за нощния труд се следва
допълнително възнаграждение, но без да бъде конкретизиран механизмът за определянето
му.
В конкретната хипотеза страните спорят приложими ли са нормите на КТ и на
НСОРЗ при отчитане и заплащане на положения от държавните служители на МВР нощен
труд или следва да се прилагат единствено разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, съответно дали е налице извънреден труд
при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По поставения въпрос, практиката на съдилищата е противоречива, като настоящата
инстанция споделя тази, според която, доколкото в ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна
регламентация за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, то следва да се
прилагат разпоредбите на НСОРЗ, а именно, че при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
4
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно ЗДСл.. Аргумент за субсидиарно
приложение на ЗДСл. за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична
разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар
и ЗМВР да не предвижда законова делегация, препращаща към общия ЗДСл., както това е
било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл., който от своя страна пък препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл. постановява,
че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, се ползват
със специална закрила по КТ, съдът достига до извод, че размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители в МВР не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, както и, че при безспорната липса на изрична
уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР и до изменението на чл.187,
ал.4 от ЗМВР / обн. ДВ, бр.60/2020 г. /, в случая субсидиарно приложение намират
правилата на КТ и НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл. и чл.20 и чл.21 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него (след 22.00 ч. до 06.00 ч.) е до 0.25 лева, а за
положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се
заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата. В
НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция) също е предвидено правило, че за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0.25 лева. В този смисъл и държавните служители в МВР имат право да
получават възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да
бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и
полагащите труд по трудово правоотношение ( Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. №
1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Относно правилата при сумарно отчитане на работното време на служителите
5
(каквото е процесното), следва да се прилага и правилото за трансформиране на нощните
часове в дневни, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като това следва да се извърши
независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева на всеки отработен час
през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено заплащане на
нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време (подневно или сумирано) - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в ЗМВР, чл.67 от ЗДСл. и приложимите актове и чл.8 НСОРЗ
(В този смисъл Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Съгласно правилото, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В
исковия период липсва норма, която да определя нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време, поради което съответно
приложение намира разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Отношението между определената в чл.187, ал.1 от ЗМВР нормална продължителност на
работното време – 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на
нощното работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР е 1.143.
В разпоредбата на чл.18, ал.3 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца, след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. В приложимата към процесния период Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в
дневни при отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл.26, ал.1 от тази наредба е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените
часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове
над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
С оглед изложеното по-горе относно приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ съдът, счита, че следва отработените от ищеца нощни часове да бъдат преизчислени
с коефициент 1.143.
В тази връзка, не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че при
6
специалната уредба на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и
пожарникарите, часовете нощен труд, положени от тях, следвало да бъдат умножени по 1, а
не по 1.143. На първо място това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на
закона в исковия период не предвижда 8-часова продължителност на нощния труд, а само
ограничава нощния труд до 8 часа, като предписва, че "работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". От тук следва извод и за погрешността
на изчисленията, водещи до съотношение 1: 1, каквото законът не предвижда. От друга
страна, подобно тълкуване би поставило служителите на МВР в неравностойно положение
спрямо останалите лица, полагащи нощен труд по трудово правоотношение. Нощният труд
се отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния и този подход на законодателя е
напълно оправдан от гледна точка на физическите и умствени способности на човешкия
организъм от една страна и тежестта на престирането на работна сила през нощта – от друга.
Възприемането на обратната теза би поставило държавните служители в МВР в по-
неблагоприятно положение от останалите работници или служители, работещи по трудови
правоотношения при други работодатели.
В конкретната хипотеза се установи, че през исковия период - от 01.11.2016 г. до
30.11.2019 г. въззиваемият е положил нощен труд в размер на 1 839 часа, който преизчислен
с коефициент 1.143 се равнява на 2 102 часа, като, в резултат на преизчисляването,
разликата между положения нощен труд и преизчисления е в размер на 255 часа, а
дължимото му се допълнително възнаграждение за положения извънреден труд възлиза на
1 783.14 лева, които не са му изплатени.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи и като съобрази, че в
решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262 също е прокламиран като основополагащ и
приложим принципът за гарантиране от законодателството на страните членки на ЕС
защитата на безопасността и здравето на работещите и предвиждане на мерки за
компенсиране на особената тежест на положения нощен труд, съдът достига до извод, че
предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 1 783.14
лева.
Поради основателността на главния иск за сумата от 1 783.14 лева, следва да бъде
уважен и акцесорния иск за лихва забава върху посочената главница, считано от датата на
изискуемост на всяко от вземанията – 25-то число на месеца, следващ съответното
тримесечие до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 249.27 лева общо.
Досежно възражението на ответника за погасяване по давност вземането на ищеца за
полагащото му се допълнително възнаграждение, съдът счита, че е изцяло неоснователно и
следва да се отхвърли, тъй като падежът на първото от вземанията е на 25.01.2017 г. и от
тази дата до датата на завеждане на исковата молба 11.12.2019 г. не е могъл да изтече
визираният в чл.111, б. „а“ от ЗЗД тригодишен давностен срок.
Въз основа на изложеното, заключава, че обжалваното решение е правилно и следва
да се потвърди изцяло.
7
С оглед изхода от правния спор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в размер
на 400.00 лева – за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 260048/23.06.2022 г. по гр.д. № 3740/2019 г.
по описа на районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Ш... да заплати на П. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Н.П..... деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на
400.00 лева – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8