РЕШЕНИЕ
№ 1278
гр. Плевен, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100752 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 608,96 лв. и чл.422, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД с цена на иска 120,03 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу И. Д.
И., ЕГН**********, *** и Н. И., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** /20*** по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите
по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците- апартамент № ***, находящ се на адрес
***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
1
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1)
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като
съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите
условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-
14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/1***г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел
VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение
от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***.
Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с
ИРУ- 0 лева, сума за отопление без ИРУ-266,37 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация- 321,24 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00
лв, услуга дялово разпределение- 21,35лв., корекция-0 лв. Твърди, че в имота
2
на ответника има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер, един брой щранг-лира в баня,
а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 139,24 куб.м.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца солидарно срещу двамата ответници за сумата
608,9630 лева за главница за периода 01.11.2021г. – 30.04.2024 г., 120,03 лева
мораторна лихва за периода от 05.01.2022г. до 05.09.2024г. и законната лихва
върху главницата от 24.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми
била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ ********** /20***г. по описа на ***. Претендират се и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения *** на
ответниците, в който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че от
събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че ответниците не пребивават в имота и не са потребявали
топлоенергия, тъй като количеството топлоенергия е малко и няма как да
отопли имота. Твърди, че не става ясно как е формирано задължението. Счита,
че сумите са начислени произволно. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на основание чл.111, б.В ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от Нотариален акт № ***, том ***, дело ***/***, че И. Д.
И. е придобил правото на собственост върху Апартамент № ***, находящ се в
***.
Установява се от Справка от НБД Население, че И. Д. И. е сключил
граждански брак с Н. И. на ***г.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в ***, приети с
протокол от ***г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№***/***г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба
на топлинна енергия между “***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите
за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите
условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен
в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на
3
правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на
имота.
Съдът възприема заключението на първоначалната и допълнителна
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца
неплатено задължение на ответниците за топлинна енергия за периода от
01.11.2021г. до 30.04.2024г. е в общ размер от 608,96 лв./ 0 лв.- топлоенергия
за отопление с ИРУ, 266,37 лв. топлоенергия за отопление без ИРУ, 321,24
лв.-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ- 0 лв. и 21,35 лв.- такса услуга
дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена
главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 24.09.2024г. е в размер на
121,57 лв.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза и допълнителната такава на *** Й. В. Й. като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия
писмен вид, както и направените уточнения и допълнения в съдебно
заседание се установява, че процесния апартамент се намира в топлофицирана
сграда. Общия отопляем обем на сградата е 7731,94 куб.м., а отопляемия обем
на жилището на ответниците е 139,24 куб.м. В имота на ответниците няма
монтирани отоплителни тела. В имота не се ползва БГВ. Банята се отоплява
със щранг-лира. Сградата, в която се намира процесния имот е присъединена
към топлопреносната мрежа. Абонатната станция е доставяла топлинна
енергия до имота в рамките на процесния период. При изготвянето на
индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията
на Методика за разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №
16-334/06.04.2007г. и Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г. Топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със
съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия
4
водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в
изчисленията на ФДР не са констатирани. В абонатната станция е монтиран
търговски уред за измерване на топлинната енергия — топломер. Съгласно
действащата нормативна база топломерът трябва да е преминал съответната
държавна проверка. За процесния период същият е преминал изискващите се
проверки. Разпределението на ТЕ в имота на ответника е извършено съгласно
Методика за дялово разпределение, приложение към чл. 61 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 608,96 лв.:
Установява се от Нотариален акт № ***, том ***, дело ***/***, че И. Д.
И. е придобил правото на собственост върху Апартамент № ***, находящ се в
***.
Установява се от Справка от НБД Население, че И. Д. И. е сключил
граждански брак с Н. И. на ***г.
На основание чл.32, ал.2 СК ответниците като съпрузи са солидарно
отговорни за претендираното задължение.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от
17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В
съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите
правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на
тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на
5
облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.
150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава
възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването
на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните
не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се от съдебно-техническата експертиза, че процесния
топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до
сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиенти на топлинна енергия
ответниците дължат на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр. инсталация и за услуга дялово разпределение.
Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите
и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в
Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на
РБ,заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
6
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна
собственост прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават
потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищеца не
е доказал, че е извършил съобразно нормативната уредба разпределение на
доставената топлоенергия до абонатната станция, към която е присъединен
процесния топлоснабден имот. Наведени са твърдения, че начислената
топлоенергия не отговаря на реално потребената. От съдебно-техническата
експертиза се установи, че при изготвянето на индивидуалните сметки от
топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методика за
разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост,
Приложение към чл.61 ,ал.1 от Наредба Е-РД-04-1/12.03.2020г. топломерът в
абонатната станция е преминал изискващите се проверки, удостоверено със
съответните свидетелства от проверки и констативни протоколи. Общия
водомер е преминал съответна метрологична проверка. Разлики в
изчисленията на ФДР не са констатирани.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е
длъжен да разгледа направеното възражение за частично погасяване на
вземането по давност. Съдът приема, че вземането на "***" ЕАД спрямо
ответника е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), по отношение на което се прилага
специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния
касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от
ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с
посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е
уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.
дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието "периодични плащания"
7
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите, което се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В случая
правопораждащия факт е възникналото облигационно правоотношение,
породено от договора за продажба на ТЕ от "***" ЕАД на потребителите за
битови нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни
интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено и в
приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за
заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, а
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При липсата
на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност биха били всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***г.
Претендирания период е от 01.11.2021г. до 30.04.2024г., поради което няма
погасени по давност суми и възражение се явява неоснователно.
Предвид гореизложеното и въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза, съдът приема, че ищеца е доставил на ответниците
твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила. Съобразно посоченото в
заключението на съдебно-икономическата експертиза, че искът е основателен
8
и доказан в предявения си размер от 608,96 лв., за която сума искът следва да
бъде уважен.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 120,03 лв.:
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се
явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на
претендираните задължения на ответника по делото за заплащане на главница
за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно
до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл.
84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК
в размер на 120,03 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,00 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
9
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за държавна такса 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда 100 лв. и депозит за *** в общ размер на 400,00 лв.
и за особен предтавител 400 съразмерно с уважената част на исковата
претенция в общ размер от 975,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на И. Д. И., ЕГН**********, ***
и Н. И., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “***”
ЕАД ***, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: *** сумата 608,96
лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия
за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2024г., в едно със законната лихва от
24.09.2024г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/***г. по
ч.гр.д.№********** /20***г. по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на И. Д. И., ЕГН**********, *** и Н. И.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора “***” ЕАД
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 120,03 лева,
представляваща лихва за забава върху 608,96 лв. за периода 05.01.2022г. –
05.09.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № ***/***г. по
ч.гр.д.№********** /20***г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Д. И., ЕГН**********, *** и
Н. И., ЕГН**********, *** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “***” ЕАД ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 75,00 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.********** /20*** по описа
на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Д. И., ЕГН**********, *** и
Н. И., ЕГН**********, *** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “***” ЕАД ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 975,00 лв.
направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозит
10
за *** и за ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11