№ 187
гр. Дупница, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200619 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) с № 22-5310-000703 от 07.06.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д. М. СК., с
адрес: гр. С., ул. „**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3 ,
пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 200,00 лева,
както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания субект, като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения,
недоказаност и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на
обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощен от него
процесуален представител – адв. С. поддържа жалбата по направените в нея искания и
възражения. Пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното
писмо. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски
хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 16.05.2022 г., около 08:47 часа, по АМ „Струма“, при км. 66+700 м., с посока на
движение към Кулата, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.
1
№ СВ1321СТ, собственост на Р. М. С.а, с ЕГН **********. Същият бил спрян за проверка
от автопатрул на КАТ, съставен от свидетелите К. и П.. След проверка на автомобила чрез
РСОД било установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е със служебно
прекратена регистрация от 01.02.2022 г., по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като не била
сключена в срок валидна полица за задължителна застраховка „ГО“. Водачът представил на
полицейските служители при проверката полица за такава застраховка „ГО“ с валидност
към датата на проверката, както и всички други документи изискани от тях.
Във връзка с установеното след справка с РСОД обстоятелство св. К. съставил в
присъствието на св. П. и на жалбоподателя АУАН. Актът бил подписан от свидетелите,
както и подписан без възражения и връчен на водача.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП с № 22-5310-000703 от
07.06.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д.
М. СК., с адрес: гр. С., ул. „**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
175, ал. 3 , пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 200,00
лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и П.. Относими факти и обстоятелства
съдът установява и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства,
вкл. служебно исканите от съда и представени от ГФ и от АНО справки за прекратяване и
статуса на регистрация на процесния лек автомобил, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, полицейски служители, тъй
като изложеното от тях в много голяма степен се подкрепя и от приложените по делото
писмени документи. Показанията им не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. Не са налице данни за някакви предходни влошени междуличностни
отношения между свидетеля и жалбоподателя или каквато и да е друга причина за
евентуална негова предубеденост или заинтересованост спрямо него. Двамата
добросъвестно отбелязват в показанията си, че водачът не е бил собственик на автомобила и
е бил изненадан от съобщената му информация, че процесното МПС е с прекратена
регистрация.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН и е насочена срещу обжалваем административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
2
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, които са надлежно упълномощени -
АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12
ЗДвП с т. 3 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те
съдържат почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити. В АУАН и НП не се съдържа в цялост необходимото описание на нарушението,
доколкото единствено е споменато, че процесният лек автомобил е със служебно прекратена
регистрация поради липса на ЗГО, по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, на 01.02.2022 г., без да е
конкретизирано от кого /кой административен орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е
постановено прекратяването на регистрацията. Липсата на тази конкретна и задължителна
информация ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице да оспори
тези обстоятелства и съставлява допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила във фазата на административнонаказателното производство,
което няма как да бъде санирано.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено
уведомление от АНО или евентуално от ГФ на собственика на автомобила, а още по-малко
на водача-жалбоподател, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е
управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано
регистрация. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП " служебно се прекратява регистрацията на
3
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство." Тази процедура не е била изпълнена от АНО спрямо жалбоподателят,
който е само трето лице ползвател и не е собственик на процесното МПС. Налице са
предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е налична
само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но до АНО, като изцяло липсва
втората – уведомяване на собственика на ППС. АНО е следвало да съобрази това и да не
издава изобщо процесното НП, доколкото по АНП няма доказателства за уведомяване на
собственика и евентуално конкретно на водача, който не е собственик.
Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е посочил такива и
дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това кога и по какъв начин е уведомил,
на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на това МПС посочен в АУАН и НП – Р.
М. С.а, с ЕГН **********, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му,
поради получено от АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от
КЗ. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства,
жалбоподателят да е управлявал превозното средство със съзнанието, че управлява МПС,
което е спряно от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на
нарушението. Изцяло в тази насока относно задължителността на уведомяването от
държавния орган на собственика на МПС е и отразеното в практиката на касационния съд -
Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд –
Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил, която се споделя и от настоящия съдебен състав.
Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач или дори собственик, който
някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска
отговорност или да поднови полицата си сам предварително да проверява всеки път преди
да управлява определен автомобил, дали същият не е служебно дерегистриран от някого,
„тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си и не съответства на
смисъла и целта на закона.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си
извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от
субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е
така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е
деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо.
4
Санкционираното с обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради
което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл,
но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-
малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът,
който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация.
Изцяло в този смисъл са достоверните показанията на полицейските служители. Още по-
малко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен
орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят или поне собственикът на
автомобила, който му го е предоставил за ползване е следвало да бъде надлежно и
предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай
съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя,
т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как той да е знаел,
без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил сезиран и е предприел
действия служебно да отбележи в автоматизираната си информационна система
прекратяване на регистрацията на този автомобил. Напротив, както сочат свидетелите,
водачът им е представил валидна и в срок полица за застраховка „ГО“, като явно си е
мислил, че осъществява друго по вид нарушение, такова по КЗ, каквото не е констатирано от
полицейските служители.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по
безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.
Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като от
събраните гласни доказателства не може да се приеме, че е извършил умишлено описаното в
наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Поради изложеното обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно
и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) с № 22-5310-000703 от 07.06.2022 г.,
5
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР-Кюстендил, с което на Д. М. СК., с
адрес: гр. С., ул. „**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3 ,
пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания - “глоба”, в размер на 200,00 лева,
както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 6 /шест/ месеца, за
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6