Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 12896/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 176264/19.07.2017
г., постановено по гр. д. № 4888/2015 г. на СРС, II ГО, 54
състав е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни
искове с правна квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът А.Н.М.А. дължи сумата от 2380,25 лв.,
представляваща доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, представляващ апартамент № 75 с абонатен
номер № 061890, за периода от м.10.2012 г. до м.04.2014 г., сумата от 6,12 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за посочения период, ведно със
законната лихва върху главниците от 14.10.2014 г. до окончателното им
изплащане, както и обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия
в размер от 287,04 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 16.09.2014 г., за които
суми по гр.д. № 55295/2014 г. на СРС,
II ГО,
54 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С решението предявените
искове за главница за топлинна енергия и за обезщетение за забава са отхвърлени
за разликата до пълния предявен размер като неоснователни, а ответникът е
осъден за разноски по заповедното и по исковото производство съразмерно на
уважената част на претенциите. Решението е постановено при участие на „Т.С.“
ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца. С определение от 17.07.2018 г.
съдът на основание чл. 248 ГПК е изменил решението, в частта за разноските,
като е намалил присъдените в полза на ищеца разноски до сумата от 110,64 лв. за
заповедното производство, съответно до 490,18 лв. за исковото производство.
Недоволен от
постановеното решение в установителната му част ответникът е подал въззивна
жалба срещу него от 11.08.2017 г., в която твърди, по делото ищецът не бил
провел главно и пълно доказване на обстоятелството, че е доставил на ответника
топлинна енергия в претендирания размер. Не били представени протоколи за
въвеждане в експлоатация на главния топломер, както и за годността на същия за
процесния период, като замяната на топломера била извършена 2 месеца след
законовия срок за метрологична проверка. Съдът основал решението си оспорената
СТЕ, която била изготвена единствено въз основа на представени от ищеца частни
писмени документи без доказателствена стойност, които не са били представени по
делото. Твърди, че дяловото разпределение в топлоснабдения имот било извършено в
нарушение на общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
на ДКЕВР на основание чл. 139В, ал. 2 ЗЕ. „Т.С.“ ЕООД уведомило потребителите в
етажната собственост за отчет на индивидуалните уреди по-малко от седем
календарни дни преди извършване на отчета, без да уведоми за това представителя
на етажната собственост и без да посочи час за извършване на отчета. Представените
протоколи за отчет от 14.05.2013 г. и от 18.05.2013 г. не били подписани нито
от представител на фирмата за дялово разпределение нито от представител на ЕС. В
протокола от 18.05.2013 г. бил положен подпис на лице, което не живее в ЕС. Не
била представена изравнителна сметка за разпределение на потребената топлинна
енергия. По този начин цялото разпределение за отоплителния сезон 2013 г./2014
г. било извършено незаконосъобразно. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, както и да присъди разноски за
въззивната инстанция.
От страна на въззиваемия и третото
лице-помагач не са постъпили отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263
ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 32539 от 08.10.2018
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото с жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният съд е приел за безспорно, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********,
представляващ апартамент № 75, като за исковия период са били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-001/7.01.2008г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г., както и Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети от
топлофикационното дружество на 28.03.2013г. и одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР. Поради което страните били обвързани от неформален
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при посочените общи условия,
независимо от това на чие име е открита партидата на имота, тъй като качеството
потребител на топлинна енергия произтичало от правото на собственост върху топлоснабдения
имот. Тъй като за процесния период ищецът доставял топлинна енергия до имота на
ответника, която енергия била отчитана и разпределена от „Т.С.“ ЕООД, въз
основа на договор 20.06.2002 г., сключен с представители на етажната
собственост, както и договор от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач, за ответника възникнало насрещното задължение да заплаща цената
за доставената енергия. Заплащането на топлинна енергия се е извършвало на
равни месечни вноски, определени по прогнозна консумация и годишно изравняване,
което било извършено в съответствие с нормативната уредба. За периода от м.
10.2012 г. до м. 04.2013 г. абонатът не е осигурил достъп до имота си, поради
което му е начислена служебно топлинна енергия за три броя радиатори, а за
периода от м.05.2013 г. до м. 04.2014 г. е осигурен достъп до имота и
топлинната енергия е начислена въз основа на показанията на един брой радиатор
и един брой топломер за топла вода. Районният съд е приел за недоказано
оспорването от ответника на положения подпис върху документа за главен отчет за
2014 г. Посочил е, че оспорването се явява и ирелевантно, тъй като разпределението
на топлинната енергия на базата на реален отчет е по-благоприятно за
физическото лице – потребител, тъй като води до начисляване на по-малки суми за
топлинна енергия от случаите, когато не е осигурен достъп до имота и
разпределението е извършено на база пълен отопляем обем на имота. Съдът е
възприел заключението на приетата по делото ССчЕ относно стойността на
претендираните суми за топлинна енергия, обезщетение за забава върху нея и
дялово разпределение. Според заключението стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период възлиза на 2420,25 лв., като на
21.11.2014 г. ответникът е заплатил част от нея в размер на 40 лв., поради
което ответникът е останал задължен за сумата от 2380,25 лв., до който размер
предявеният иск за топлинна енергия е бил уважен.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изложените във въззивната жалба
доводи на ответника относно нарушенията в извършеното дялово разпределение за
2013 г. и 2014 г. разкриват сходство с твърденията в писмената защита на
ответника от 15.07.2016 г. в производството пред СРС. Тези твърдения са
намерили адекватен отговор в обжалваното решение и не биха могли да обосноват
извод за недължимост на претендираните суми, доколкото от относимите
доказателства по делото безспорно е доказано наличието на валидно
правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по него – в
процесния период в имота с посочения абонатен номер е доставена топлинна
енергия, както и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които не са
платени. Претендираните вземания не са установени единствено въз основа на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно
съставени частни документи, а са отчетени и събраните заключения на приетите по
делото ССчЕ и СТЕ, при отчитане показанията на измервателните уреди относно
количеството потребена ТЕ, което е остойностено от регулирани от държавен орган
цени.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не
следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди в
обжалваните части.
При този изход на спора на
въззиваемата страна разноски не се дължат, такива не се дължат и на въззивника
ищец, по аргумент от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, доколкото процесуалния му представител не е подал отговор на
въззивната жалба, не го е представлявал в откритото съдебно заседание във
въззивната инстанция, а единствено е подал молба делото да се гледа в негово
отсъствие.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./ ограничение.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176264/19.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 4888/2015 г. на СРС, II ГО, 54 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.