№ 309
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.ЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20254400500420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №190/14.02.2025г., постановено по гр.д.
№4600/2024г. по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е осъдил
на основание чл. 367 от ТЗ, "СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,община Плевен, ж.к Х.Л., П., ЕИК ***,
представлявано от В.Й.Й. - управител, да заплати на "ХОРСЕТРАНС" ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул. Р."***, ЕИК***,
представлявано от Г. М. М. - управител, сумата от 2040 лв, с ДДС,
представляваща цената на извършенения превоз, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.08.2024 г, до
окончателното й заплащане, както и деловодните разноски.
Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските, като на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,община Плевен, ж.к Х.Л.,
П., ЕИК ***, представлявано от В.Й.Й. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на
ХОРСЕТРАНС ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул. Р.
***, ЕИК***, представлявано от Г. М. М. - управител, сумата от 86 лв.
представляваща направените разноски по делото за държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба,
депозирана от „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК: *** чрез процесуалния им
представител адв. М. от АК-Плевен. Процесуалният представител на
въззивника излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно и
необосновано е уважил така предявения иск. Излага се становище, че
първоинстанционното съдебно решение е немотивирано, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
1
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, тъй като е
допуснал събиране на доказателства в разрез с разпоредбата на чл.147 от ГПК.
Излагат се твърдения, че представената по делото фактура е частен документ,
а съдът не е обвързан от материалната му доказателствена сила, предвид, че в
настоящия случай е направено оспорване на същата от ответната страна. Сочи
се, че съдът неправилно е приел, че са налице валидни търговски отношения
между страните, тъй като в настоящия случай ответната страна е оспорила
извършването на транспортни услуги от страна на ищеца. Излагат се
твърдения, че в настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства, че е
извършил твърдения от него превоз, поради което искът му за заплащане на
сумата от 2040лв. се явява неоснователен. В заключение се прави искане
съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да
отхвърли така предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемата страна
„Хорсетранс“ ЕООД, ЕИК: *** не е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната
страна се представлява от адв. М., която поддържа въззивната жалба. Прави
искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който
да отхвърли иска. Моли за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата
страна се представлява от управителя Г. М. М., който оспорва основателността
на въззивната жалба. Твърди, че лично той е извършил транспорта, чието
заплащане претендира, както и че разполага с всички необходими документи,
даващи му право да извършва превоз на пилета. Прави искане съдът да
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск по чл.79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл.372 от ТЗ, депозиран от „Хорсетранс“ ЕООД, ЕИК *** срещу
ответника „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК *** с искане ответникът да заплати
сумата от 2040 лева по издадена фактура №921/18.04.2024 г. за извършен
превоз на живи пилета, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установено по делото, че на 10.04.2024г. и на 11.04,2024г.
ХОРСЕТРАНС ЕООД, в качеството си на превозвач, е извършило превоз на
живи пилета, собственост на СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ ЕООД, в качеството му на
товародател, от гр.С. до Птицекланица в с.Душево ,община Севлиево. Поради
това съдът е осъдил на основание чл. 367 от ТЗ, „СЕВЕРНЯШКО ПИЛЕ“
ЕООД, ЕИК *** да заплати на „ХОРСЕТРАНС“, ЕИК*** сумата от 2040 лв, с
ДДС, представляваща цената на извършенения превоз, ведно със законната
2
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 12.08.2024 г,
до окончателното й заплащане.
Решението е правилно, но по изложените мотиви от настоящата
въззивна инстанция, с оглед липсата на мотиви в обжалваното
първоинстанционно решение по предмета на спора.
По силата на договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.
Договорът е неформален и консенсуален и превозвачът трябва да докаже
съществуването му при спор.
По делото е спорно дали страните се намират във валидно облигационно
отношение, дали ищецът реално е извършил превоза в срока и по начина,
уговорен между страните. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно отношение, по което е изпълнил поетото задължение за
превоз и доставка на живи пилета. В тежест на ответника, с оглед заявените от
него възражения, е да докаже, че се е противопоставил на издадената
процесна фактура веднага след узнаването й.
По делото е представена и приета фактура №921/18.04.2024г., която е
двустранно подписана както от представител на ответника, в качеството му на
товародател, така и от законния представител на ищеца, в качеството му на
превозвач. Процесната фактура е издадена от ищцовото дружество на дата
18.04.2024г. за сумата от 2040лв. с ДДС. Датата на подписването не е
посочена, поради което предвид обичая в оборота трябва да се приеме, че това
е датата, на която е издадена - 18.04.2024г.
В първото по делото заседание на първоинстанционния съд е било
извършено изслушване по реда на чл.176, ал.1 от ГПК на управителя на
ответното дружество „Северняшко пиле“ ЕООД, ЕИК: *** - В.Й.Й., по време
на което същата е заявила, че подписът на процесната фактура
№921/18.04.2024г. е положен от нея.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя възражението,
релевирано от страна на въззивната страна, че доколкото процесната фактура
не е била осчетоводена от страна на ответната страна и за нея не е ползван
данъчен кредит, то същата не доказва наличие на валидно облигационно
отношение, тъй като не е била приета по надлежния ред от задълженото по
нея лице.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
̀
ответника-купувач, включването в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване (вж. решение №42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II то.; решение №166/26.10.2010 г.
по т.д. №991/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д.
№380/2008 на ВКС, I т.о.; и решение №23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на
ВКС, II т.о.) .
В последователната практика на ВКС, обективирана в Решение
№1110/30.11.2005 г. по т. д. № 411/2005 г. на ВКС, II т. о., Решение
№503/7.07.2008 г. по т. д. № 250/2008 г. на ВКС, I т. о., Решение
№96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, I т. о., е прието становището,
че двустранно подписаната фактура може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение между страните, предвид
неформалния характер на договора и липсата на законовоустановена писмена
форма за неговата действителност, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
3
страните и време и място на издаване, каквото в настоящия случай е налице,
видно от представеното заверено копие от Фактура №921/18.04.2024г.
В този смисъл двустранно подписаната процесна фактура, съдържа
съществените елементи на конкретната сделка, поради което същата има
доказателствено значение за сключен договор и е основание за плащане на
уговореното възнаграждение, като тя може да бъде ценена и като
доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените
работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол (в
този смисъл и решение 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ІІ ТО на
ВКС и Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д. ЗЗЗ/2011 г. на ІІ ТО на ВКС,
решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., т. к., ІІ ТО на ВКС).
С оглед представената фактура №921 от 18.04.2024г., по която не е
спорно, че е подписана от представител на ответника, предвид изричното
волеизявление на законния му представител, то съдът приема за доказано, че
задължението за превоз е извършено от страна на ищеца. Направеното
изявление от законния представител на ответника, че не е обърнала внимание,
когато е подписала фактурите, не променят доказателствената й стойност.
Фактурата е подписана от лице, което представлява ответното дружество и е
посочено за неин автор, поради което е в негова тежест да установи, че същите
са неистински, т.е. че подписът във фактурите не е положен от лицето, сочено
за техен автор. До приключване на делото не се представени доказателства в
подкрепа на твърденията на представляващия дружеството - ответник, с оглед
на което съдът приема, че задълженията на ответната страна се установяват
безспорно по делото.
Доколкото договорът е търговски, като такъв по чл. 367, вр. чл. 286 ТЗ,
тъй като и двете страни по договора са търговци, то нормата на чл. 301 ТЗ е
приложима в отношенията между страните.
От събрания доказателствен материал не се установява да е направена
рекламация пред превозвача. Не са ангажирани и събрани доказателства по
делото ответникът да се е противопоставил на извършеното от подписалия
фактура за получател действие без представителна власт "веднага след
узнаването", като установяването на противопоставяне е в негова
доказателствена тежест (в този смисъл е и Решение № 202/06.02.2012 г. по т.
д. № 87/2011 г. на II ТО на ВКС). По делото са налице безспорни данни, че
ответникът е узнал за процесните фактури непосредствено след издаването
им, доколкото са приети от представител на ответника, което предхожда с
няколко месеца подаването на настоящата искова молба. В този смисъл не се
установява да се е противопоставил веднага след узнаването на извършеното
от негово име действие от лицето, подписало фактурата, поради което и това
действие се счита потвърдено съобразно чл. 301 от ТЗ. Не представлява
противопоставяне съдържащото се в писмения отговор на исковата молба
възражение по чл. 301 ТЗ, неотговарящо на критерия "веднага след
узнаването".
Неоснователни са възраженията на ответното дружество и че превозът
не е извършен от страна на ищеца, поради факта, че превозът е извършен от
друго лице – Станимир Стоянов, а не от представител на ищеца, както е
посочено в процесната фактура.
От събрания по делото доказателствен материал, в това число от
разпитите на свидетелите Елица Казакова, Г. Бенков и Станимир Стоянов,
чиито показания съдът кредитира с доверието си, се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си да извърши превоз на предоставената от ответника
4
стока. От показанията на свид. Станимир Стоянов се установява, че същият не
е извършвал превоз през 2024г., както твърди ответникът, тъй като е продал
камионът, с който извършва превоз на живи пилета и по отношение на който е
издадено разрешително за специализиран превоз.
Освен това, ответникът е разполагал с възможност веднага след
узнаване на извършения превоз, което е станало при подписване на
процесната фактура, да се противопостави срещу начина, по който е извършен
същия, което не е сторил.
Следователно за ответната страна е възникнало задължение за плащане
на цената по процесната фактура, доколкото е налице нейното приемане и
липса на оспорване досежно изпълнението на поетите по нея задължения за
превоз. От приетия за доказан договор и изпълнение по силата на чл. 327 ал. 1
ТЗ следва, че ответникът е трябвало да заплати цената в момента на
доставката, доколкото липсват данни страните да са се възползвали от
диспозитивността на нормата и да са уговорили друго. Ответникът по
договорите, чиято е тежестта на доказване на извършено плащане, не е
доказал, че е изпълнил точно задължението си да плати изцяло цената за
превозваната стока при предаването й. Поради това на основание чл. 79 ал. 1
пр. 1 осъдителният иск е основателен в предявения размер от 2040лв.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора във въззивната инстанция на осн. чл. 273 вр. чл.
78, ал.3 от ГПК право на разноски възниква за въззиваемата страна в спора.
Същата не претендира присъждането на разноски за въззивното производство,
поради което присъждане на такива не следва да се извършва.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, с оглед
ограничението на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното и на осн.чл. 271, ал.1, пр.1 от ГПК, Окръжен
съд – Плевен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно решение
№190/14.02.2025г., постановено по гр.д.№4600/2024г. по описа на Районен съд
– Плевен.
Решението на основание чл. 280, ал.3, т.1 , пр.1 ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5