№ 21503
гр. ............, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110168559 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
27.11.2024 г., гр.............
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №68559 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл. 139 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
1
В съда е постъпила в срок искова молба от ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от ..... – Изп. директори, срещу А. Г. И., като собственик
на топлоснабден имот в гр......, абонатен № ......., във връзка с указания по реда на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта
по отношение на ответника на сума от 4 294,97 лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сума от
686,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2019г. до 02.11.2022г.,
сума от 19,87 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г.
до 30.04.2021г. и сума от 4,48 лв., представляваща обезщетение за забава за задължение за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 02.11.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №64173/2022г. на СРС, 165 състав.
Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особения
представител адв. Л. Г. от САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Сочи, че претендираните суми са за прогнозно потребление, а не за реално изразходвана ТЕ.
Оспорва да са издадени изравнителни фактури, които да са връчени на ответника. Не било
доказано в процесния имот да има монтирани радиатори и техния брой, респ.- оспорва да
има прави или ъглови винтове и разпределители. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност и моли за отхвърляне на исковете.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/ „...“ АД, който представя 2 бр. изравнителни сметки, подписани главен
отчет и 2 бр. протоколи неосигурен достъп от абонати за отчет.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на Договор за продажба на недвижим имот-
частна общинска собственост от 30.12.2005г., сключен между СО, р-н „......“ и купувачът А.
И., за процесния ... в ж.к. ..., на НА за учредяване на дог. ипотека №.....г., том I , н.д.. №.....г.
на Нотариус ......., рег. №...., район на действие: СРС, с който е учредена дог. ипотека в полза
на „..... от собственика А. И., на НА за продажба на недвижим имот №......г., том VI, н.д.
№......г. на Нотариус ...., рег. №......, район на действие: СРС, с който А. И. продава проц.
жилище на ...... на НА за покупко- продажба на недвижим имот №......г., том II, н.д. №....г. на
Нотариус ......., рег. №...., район на действие: СРС, с който .... и съпругата му ..... продават на
А. И. процесното жилище.
Представена е молба- декларация от А. И. от 07.05.2002г. до ищеца за откриване на
партида на негово име за процесния имот, за един човек.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в имота е начислена служебно ТЕ за три тела по проект- 2 отопл. тела с
мощности от по 1 360 Вт и шранг- лира с мощност от 699 Вт, поради неосигуряване на
достъп от абоната. ТЕ за БГВ е начислена служебно, поради неосигурен достъп и липса на
данни за поставен водомер, като за първия отопл. сезон е начислена за 3 лица, а за втория- за
4 лица, заради голяма разлика в стойностите по общия водомер.
Съгласно прието заключение по ССч.Е, липсват данни за извършени плащания от
ответниците, при задължение от общо 4 294,97 лв., за периода: м.05.2019г.- м.04.2021г. и
сума от 19,87 лв.- дялово разпределение, при мораторна лихва от 668,66 лв., като са
погасени по давност задължение за 588,92 лв.- главница и мораторна лихва от 120,95 лв.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г.
по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се
приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая, с оглед на
представените писмени доказателства- документи за разпореждане с правото на
собственост, молба- декларация от отв. до ищеца и фактури, следва да се приеме, че
ответникът е титуляр на партидата за доставената ТЕ до горния имот и съотв. „потребител
на ТЕ“. С подаването на заявление за откриване на партида се индивидуализира насрещната
страна по правоотношението и е налице сключване на договорно правоотношение между
страните за доставка на ТЕ до определен имот. Видно от ангажираните доказателства по
делото ищецът е приел за свой клиент отв. страна, която надлежно е изпълнила
предвидената за това процедура, като е подала молба- декларация. Доказателства за
отдаване на договорно основание на имота на трето за делото лице не са представени по
делото.
От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е
процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на
ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда
на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни
актове. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда
на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. При неосигуряване на достъп за
отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по реда на т.7.3.1 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, като се определя инсталираната
мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на имотите в сградата -
етажна собственост; при липса на данни се приемат данните на подобен имот, напр. на друг
етаж; 2)за всеки имот с топломер в сградата се определя отношението между отчетената му
и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота; най-голямото отношение за имот с
топломер се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС);
3)екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като инсталираната мощност
на имота и/или обемът му се умножи с максималния специфичен разход. Потребителите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка по реда на чл.70, ал.5 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн. ДВ.
бр.34/24.04.2007г. Начисляването на сметки за ТЕ по екстраполиран отчет следва да се
извършва при стриктно спазване на нормативната уредба, тъй като подобен ред за
формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява наказателен механизъм
за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в топлоснабден имот. Видно е, че
през процесните отоплителни сезони не е осигурен достъп на ФДР и служебно е начислена
ТЕ за БГВ, по подписани справки, представени от третото лице.
В законоустановения срок ответната страна е направила възражение за изтекла
погасителна давност. Претенцията на ищеца следва да се счита за частично погасена по
давност, считано от м.05.2019г. до м.09.2019г. вкл., с оглед датата на съдебно сезиране
25.07.2023г. и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
3
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно ТР №3/18.05.2012г. по т.д. №3/2011г. на ОСГТК на
ВКС и трайно установената съдебна практика, вземанията на топлинните дружества-
доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на
ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и
се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната
давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното
упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била
потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
следва да се приеме, че вземанията на продавача за цена на ТЕ за всеки месец, включен в
съответния отчетен период, възникват след извършване на доставката на ТЕ за съответния
месец, като възникват от първо число на месеца, следващ периода на извършване на
доставката. Последващото издаване на обща фактура не представлява обстоятелство, което
спира или прекъсва теченето на давността. С оглед на горното задълженията за главница в
размер на 406,98 лв. следва да се признаят за погасени по давност. На това основание следва
да се приемат предявените искови претенции за главница срещу ответника за частично
основателни до сумата от 3 706,05 лв. и този за мораторна лихва до сумата от 565,84 лв.,
съобразно заключението по ССч.Е.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към ФДР, поради което не може
да се приеме за обоснован изводът за настъпила суброгация в правата на третото лице-
помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 1 648,47 лв., от които
запалтена държ. такса за исковото производство от 221,68 лв., депозити за експертизи от
общо 600 лв., депозити за особен представител от 860 лв. и за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Г. И., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ..... - Изп. директори, съществува вземане за сумата от 3 706,05 /три
хиляди седемстотин и шест лева и пет стотинки/ лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, за обект, в гр............., ж.к. ..., бл........, ..., аб. №......., за отчетен
период: 01.05.2019г.- 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда– 24.11.2022г. до окончателното изплащане на
вземането и сума от 565,84 /петстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2019г.- 02.11.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълно предявения размер от общо
4 294,97 /четири хиляди двеста деветдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия и сума от 686,79 /шестстотин
4
осемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№64173/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр............., ул. „..........“ №.... представлявано от ..... - Изп. директори, срещу А. Г. И.,
ЕГН:**********, установителни искове за следните суми: сума от 19,87 /деветнадесет лева и
осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода:
01.10.2019г.- 30.04.2021г. и сума от 4,48 /четири лева и четиридесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава за задължение за „дялово разпределение“, за периода:
01.12.2019г.- 02.11.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №64173/2022г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. И., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ....,
ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..... – Изп.
директори, сума в размер общо на 1 648,47 /хиляда шестстотин четиридесет и осем лева и
четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща сторени разноски по исковото и
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчи препис на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5