№ 190
гр. Исперих, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.108 от ЗС при евентуален иск по чл.124
от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1588/ 27.08.2021г. от З. Р. М., ЕГН –
**********, В. М. М., ЕГН – ********** и С. М. М., ЕГН – **********,
всички с адрес – село Лъвино, община Исперих, област Разградска, ул.“***“
№ 22, чрез пълномощник адвокат В.К. от АК – Разград против АХМ. Б.
АХМ., ЕГН – ********** от село Лъвино, община Исперих, област
Разградска, ул.“*** № 26, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство и
давностно владение на реална част с площ 1593 кв.м. от ПИ № ***, находящ
се в землището на село Лъвино, община Исперих, област Разградска, в
местност „Инжелик“, с площ от 7450 кв.м.с начин на трайно предназначение
на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване : „Друг вид
земеделска земя“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, като
ответникът бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението над
описаната реална част от имота. Претендират и разноските по делото. В
условията на евентуалност ищците молят да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че те са собственици по наследство и давностно
владение над 1593/ 7450 ид.части над описаният имот. И пак претендират
разноските по делото. В исковата молба се разказва, че ищците са наследници
на М. М. М., починал на 29.09.2020г. – съпруга и две деца. Бащата на М. М. –
М.М.А. закупил на 10.02.1965г. процесният имот, който тогава бил в чертите
на село Лъвино и в него имало построени сгради. З.М. и съпруга и се грижили
за родителите на М. М. до смъртта им, като по общо съгласие на
наследниците имотът останал за тях след смъртта на наследодателите. След
смъртта на майката на М. М., ищците съборили съществуващите в имота
сгради, взели строителните материали, после обработвали известно време
1
местото, а накрая го дали за ползване на свои съседи, но винаги заплащали
данъците за него и не са абдикирали от собствеността над имота. След
смъртта на М. М. ищците решили да продадат имота. Снабдявайки се с
документи установили първо, че имотът е изключен от регулация и вече е със
статут на земеделска земя като част от по-голям имот, както и че през 2019
година лице на име Г.З.М. си е извадило нотариален акт за собственост по
давностно владение за целият имот № ***, част от който се явявал процесния.
Лицето Меджид продало през 2019г. имота на ответника. Ищците считат, че
не е настъпил транслативният ефект по сделката, тъй като ответникът е
придобил имота от несобственик. Молят ревандикационният иск да бъде
уважен. Представят писмени доказателства, които молят да се приемат.
Молят да се назначи съдебно-техническа експертиза и да бъдат допуснати до
разпит свидетели в режим на довеждане относно установяване на твърдените
в молбата обстоятелства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника АХМ.
Б. АХМ. чрез адвокат Т. М. от АК – Шумен, който счита исковете за
допустими, но ги оспорва като по същество ги счита за неоснователни и
недоказани, моли да бъдат отхвърлени. Заявява възражение за изтекла в полза
на праводателката му придобивна давност. Твърди, че Г.М. била оригинерен
собственик. От години се занимавала със земеделие. Завладяла имота през
2000 година, като имота е представлявал Нива. Меджит била собственик на
съседен на процесния имот. Тя отглеждала животни и тъй като установила, че
процесният имот е пустеещ, за нуждите на животните си го почистила,
обработила и засадила с царевица. Съседи на процесният имот били близки на
Меджид хора, единият от които – баща на ответника. Не отговаряло на
истината твърдението на ищците, че имота се е обработвал от тях и после го
отдали на свои съседи. Ищците не са събаряли сгради в имота, а
съществуващите се били съборили сами и материалите от тях били
разграбени. Не били плащани и данъци за несъществуващи сгради.
Процесният имот бил със земеделско предназначение. Нямал адрес, не е в
границите на селото, там няма сметоизвозване и не се плащат данъци.
Оспорват представените доказателства от ищците за платени данъци за имота
от 2013г. и 2014г. Ищците от 30 години живеели в Република Турция и никога
не били упражнявали давностно владение над имота в статута му като
земеделска земя. По доказателствата не възразяват да се приемат
представените от ищците писмени доказателства, с изключение на двете
квитанции за платени данъци за 2013г. и 2014г. Не възразяват в полза на
ищците да се допуснат поисканите гласни доказателства, както и поисканата
експертиза да бъде назначена. Моли да му бъде дадена възможност да сочи
гласни доказателства за установяване давностното владение над имота от
страна на праводателката му.
В съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител адвокат
В.К. поддържат исковата претенция и молят същата да бъде уважена по
същество.
В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител
адвокат Т. М. поддържа депозираният писмен отговор и моли исковете
спрямо него да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съдът след като се запозна с представените гласни и писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :
2
Ищците са наследници по закон на М. М. М. – съпруга и две деца. М. М. от
своя страна е наследник на М.М.А., починал на 05.01.1979г. Приживе през
1965 година наследодателя Абтулов закупил дворно място в чертите на село
Лъвино, ведно с построените в него сгради, като местото е било от 1593кв.м.,
съставляващо парцел VIII – 167 в кв.26 по плана на селото за сумата
1600.00лв.
На 21.11.2019г. С.М. – наследник на Р.А., същата наследник на М.
Абтулов заявил пред Отдел „Местни данъци и такси“ на Община Исперих, че
притежава имот в село Лъвино на ул.“***“ № 20, който бил празен парцел
извън регулация, поради което поискал да се закрие партидата му за
заплащане на данъци. Представено е и удостоверение от Кметство Лъвино,
видно от което недвижим имот 149 в кв.10 по плана на село Лъвино е празен
парцел, тъй като сградата е съборена и вече не съществува, а имота е с адрес :
село Лъвино, ул.“***“ № 20.
Видно от декларация на Р.А.същата на 06.03.1998г. е декларирала имот в
село Лъвино, на улица „***“ № 20 по партиден № 2305215032001, в който е
имало жилище построено 1950г. с РЗП 30 и площ на земята 1590 кв.м.
Представен е в производството Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 153, том II, рег.№ 4145, нот.дело № 317/ 2019г. на
нотариус П.А., рег.№ 688 на НК, видно от който на 25.06.2019г. лицето
Г.З.М., ЕГН – ********** е била призната за собственик по давностно
владение на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в землището
на село Лъвино, община Исперих, област разградска, в местността
„Инжелик“, с площ от 7450.00 кв.м., с трайно предназначение на територията
: земеделска, с начин на трайно ползване : друг вид земеделска земя,
категория на земята при неполивни условия – трета, стар идентификатор –
няма, номер по предходен план : 002173 по кадастралната карта и
кадастралните регистри.
Впоследствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27,
том IV, рег.№ 6625, нот.дело № 555 от 2019г. на нотариус Племен А., рег. №
688 на НК на 20.09.2019г. Г.М.е продала на ответника А.А. описаният в
предходният абзац недвижим имот.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава
следното заключение : 1. Първият устройствен план на село Лъвино е
регулационния план, одобрен 1934г. През 1987г. е изработен и одобрен
действащия в момента застроителен и регулационен план /ЗРП/ на селото
заедно с кадастралния план и разписния лист – Заповед № 242/ 03.12.1987г.
Описаното в НА № 19, том I, дело № 57/ 1965г. на РС – Исперих дворно
място от 1593 кв.м., съставляващо парцел VIII-167 от кв.26 по стария план на
село Лъвино, представлявало част от ПИ № *** по КККР в северния му край.
В момента на огледа в процесният имот не съществували описаните в
нотариалният акт сгради и постройки.
2. През 1965г. парцел VIII-167 от кв.26 по стария план на село Лъвино
представляващ част от ПИ № *** по КККР става собственост на М.М.А. –
НА № 129, т.I, дело 57/ 1965г.
В одобрения със Заповед № 242/ 03.12.1987г. застроителен и
регулационен план /ЗРП/ на селото процесният имот е останал извън
регулационните граници на селото, но е заснет като кадастрална единица с
кадастрален планоснимечен номер 149, който по разписният лист
3
придружаващ плана е записан на М.М.М.в.
Реалните граници на претендираната от ищците част от ПИ № *** по
КККР, идентифициращи се с парцел VIII-167 от кв.26 по плана на селото,
описани в НА № 19, том I, дело № 57/ 1965г. на РС – Исперих, както и
основите на сградите и постройките не съществували на място.
Процесният имот бил извън границите на селото и нямал
административен адрес.
Към комбинираните скици с отразени граници на процесният имот били
приложени и копия на разписните листи придружаващи регулационният план
на селото от 1934г. и ЗРП от 1987г., които съдържали съответно
планоснимачен № 167 и планоснимачен № 149.
В допълнително заключение вещото лице отговаря и на следните два
въпроса : 1. В плана за земеразделяне землището на село Лъвино и в КВС
процесният имот представлявал част от имот № 002167, а след изменение на
плана – част от имот № 002173, целият от 7549 кв.м. вписан като имот с
неустановен собственик. Имотът не е заявяван за възстановяване и е останал
като непотърсен, без собственик. До 2019г. ОС „Земеделие и гори“ не е имоло
информация относно собствеността на имота. С изключването на имота от
регулационните граници на населеното място и с премахването на сградите
земята станала земеделска т.е. в случая от около 2013 – 2015г.
В масивите на ОС „Земеделие и гори“ и Гугъл мапс не за всички години
били налични данни за землището на село Лъвино. За 2010г. имало
информация за наличие на сграда в процесният имот и той се обработвал в
кадастрални граници. 2013г. имотът имал вид на изоставен – земята не се
обработвала, но част от сградата все още съществувала като петно; 2015г . –
земята била необработваема, сградата не можело да се прецени дали е
полусъборена или са строителни отпадъци; 2019г. – земята не се обработвала
и сградата не съществувала.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че спорният имот няма излаз на
улица „***“ в село Лъвино.
Представени са писмени доказателства, че имената М. М. М. и М.М.М.в
са имена на едно и също лице.
В съдебно заседание по делото са разпитани свидетелите : А. М., Несибе
М., Сениха М., Съдкъ А., М.А. и Т.З.
Първият свидетел А. М. сочи, че е брат на ищцата З.М.. Сочи, че
процесният имот останал в наследство от бащата на съпруга на сестра му –
ищцата З.М.. Имота бил закупен през 1965г. Бащата на зет му М. починал
около 1979 – 1980г. В имота имало две къщи - предна и задна лятна кухня
направили. Това се случило около 1985г.Имало 2 декара земя, май имота се
намирал на улица „Арда“ в селото, ТКЗС двора бил близо, там имало и
кравеферма. Имота бил оставен на М. М. от останалите наследници на
М.М.А.. В имота М. М. и З.М. живели до 1984г. , когато заминали за
Република Турция. След това се връщали и отсядали в имота. Там
продължила да живее съпругата на М. Абтулов – Р.А. Там тя останала до
смъртта си. След това М. М. и З.М. съборили старата къща, защото
започнали да и крадат циглите и пренесли материалите в друга къща, която
закупили през 90-те години. Свидетеля твърди, че е виждал Г.М. да обработва
съседен имот. Процесният имот е бил сят с царевица и боб от З.М..
Втората свидетелка е Несибе М., която е снаха на ищцата З.М.. Знае, че
4
свекъра на ищцата е починал преди 19 – 20 години. Всички наследници се
събрали и решили тази земя да остане на М.. В имота останала да живее и
неговата майка. заедно обработвали земята. Зинеб и М. М. живели в имота до
1989г., когато заминали за Република Турция. В имота останала да живее
майката на М., тя била здрава и обработвала земята. Зинеб и М. М. всяка
година се връщали и обработвали земята. Р.А.починала при сестрата на М.
М., а не в къща, която е в имота. При зълвата на З.М. баба Райме живяла пет-
шест години преди да почине. Имота бил 2 декара, имало сгради в него, като
до пътя имало пещник и после голяма къща. М. М. съборил сградите след
смъртта на майка си, дал материалите на сестра си, да гори дърва.
Свидетелката твърди, че не е виждала Г.М. да обработва имота. При
идванията си в България М. и З.М. отсядали в ново закупената къща след
1989г.
Тритият свидетел е Сениха М., която е сестра на ищцата З.М.. Сочи, че
имотът се намирал към ТКЗС-то на село Лъвино. З.М. гледала свекъра си 15
години на легло. След смъртта му неговата съпруга останала да живее в и да
обработва имота. М. и З.М. живели в имота до 1994г., когато заминали за
Република Турция. След тяхното заминаване имотът бил сят от зълвата на
З.М.. Свидетелката твърди, че баба Райме починала преди ищцата и съпруга и
да заминат за Република Турция. Знае, че в имота нищо не е останало от
постройките, но не знае кой ги е съборил. Познава Г.М.. Сочи, че Меджид има
имот в ляво от имота на З.М.. Не помни дали двата имота граничат. Не е
виждала Меджид да обработва процесният имот. При предявяване на скицата
свидетелката сочи, че сестра и е обработвала имот № 173, а Г.М.била съсед в
имот № 168. Имота бил ограден до 1994г. Баба Райме била починала в
къщата, която била в имота. Свидетелката не знаела Райме да е ходила да
живее другаде. За двора се грижила Емине – дъщеря на баба Райме.
Четвъртият свидетел е Съдкъ А.. Сочи, че е чичо на ответника. Познава
ищцата З.М., но знае че тя има друга къща в селото и отсяда в нея като дойде
в България. В процесният имот една част бил гюрлюк, а другата се
обработвала. Г.М. обработвала имота от 15 години. Около половин или един
декара не се обработвал от имота. Имот 166 бил взет от лице на име Борис,
имот 116 се обработвал от бащата на ответника Бейнур. Не се обработвала
горната част на имота, която била част от имот VII-167, тъй като там било
гюрлюк, затова Меджид обработвала долната част. Гюрлюка захващал
ивиците които били граници с имоти №№ 165, 166 и 168. Меджит засявала
имота повечето с люцерна. Свидетеля не бил виждал ищцата З.М. и сестрите
и да обработват имота. В гюрлюка имало срутище и остатъци от тухли до
границата с имот 166, като те били почистени от ответника А. скоро. Никой
не е притеснявал Меджид докато е обработвала имота. Работила е имота за
себе си, не е заплащала рента на никого.
Петия свидетел е М.А.. Същият в своите показания сочи, че ответника
работи имота отдавна. Нее виждал постройки в имота. Ходил е да помага на
Г.М.в имота да събира люцерна от около 25 години. Не е виждал сгради в
имота, там имало гюрлюк. Не познава ищците. Тридесет години не е виждал
ищцата З.М. да посещава имота. В имота е виждал да влиза само Меджид.
Имота граничел с ТКЗС. Виждал е ответника да сади царевица в имота. не
знае колко точно декара обработва ответника от имота. Не знае дали на
Меджид и А. местата са различни. Гюрлюка бил в мястото на А., около декар
5
бил като площ. Свидетеля не знае А.А. да е купувал място от Г.М.
Шестият свидетел е Т.З. който в своите показания сочи, че процесният
имот е от 6 - 7 дка. Той бил с № 173, като бил съседен на имот № 168, който
се работел от Ибрям, имот № 166, който се работел от Бейнур и А., имот №
16 който бил на Бейнур – баща на ответника. Едно и също лице работело
имоти №№ 16 и 166. Имот № 166 бил на Г.М. Над 15 години имот № 173 бил
обработван от Меджид, след което ответникът го закупил от нея. Свидетеля
носил в имота царевица, люцерна, носил бил слама от него. Имало една част
в горният ъгъл на имота към имот 166, която била необработваема, в нея
имало камъни. В тази част на имота имало сграда, но с времето тя паднала.
Там имало основи на сграда, не можело да се обработва почвата и да се сади.
Необработваемата част от имота била около 500 кв.м. Постройка нямало от 15
години. Ответника изчистил остатъците от основи. Други хора в имота от 15
години свидетеля не бил виждал. Меджид е обработвала целият имот, като
свидетеля не знае някой да е имал претенции спрямо нея. Ищците знае, че са
се изселили в Република Турция. Не е виждал съпруга на ищцата и баща на
другите двама ищци да събаря в имота постройки. Т.З.не си спомня за баба
Райме. Знае, че ищците са живели в друга къща, а не в къща находяща се в
имота. През последните 15 години свидетеля не помни някой от ищците или
техните наследодатели да са живели в имота. Г.М.не е чистила гюрлюците в
имота, те са били изчистени от ответника, след като е закупил имота.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предяваните искове се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени. Действително с Нотариален акт през
1965година наследодателя М. Абтулов е закупил процесният имот и
семейството му е живяло в него. Данните от свидетелските показания, обаче,
сочат че собствеността над процесната квадратура е била изгубена от
неговите наследници напред във времето. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, че в периода между 1984г и 1989г. ищцата З.М. и нейния съпруг
са се изселили в Република Турция, където се установили трайно. В имота е
останала да живее Р.А.– съпруга на наследодателя М. Абтулов придобил
собствеността над имота. Така семейството е продължило да владее
процесният имот. Р.А.починала през 2012г., като пет-шест години преди това
се изместила да живее при другата си снаха, т.е. от около 2006 – 2007г.
членове на семейството на ищците не са обитавали имота. Някъде в този
период имота е бил завладян от Г.М. тъй като свидетелите Съдкъ А., М.А. и
Т.З.безпротиворечиво сочат, че имота се владее и стопанисва от Меджид
повече от 15 години и само нея са виждали да обработва местото. На
деривативното придобивно основание на наследодателя Абтулов и на
неговите наследници, Г.М.е противопоставила първичен способ за
придобиване на собствеността, какъвто е давностното владение.
Свидетелските показания ангажирани от ответника са безпротиворечиви, че
владението на Меджид не е било оспорвано от когото и да било. В същото
време свидетелите на ищците сочат, че назад във времето те са се връщали в
България, но очевидно повече от 15 години не са се заинтересували какво се
случва с наследственият имот и чак 2020 година, когато са решили да го
продават са разбрали, че той е с променен статут и вече е земеделска земя от
периода 2013 – 2015г. Владението на Меджид е било явно, спокойно, трайно,
повече от 10 години и предвид на това фактическо положение, закономерно
6
през 2019г. Г.М.се е снабдила и с документ за собственост над имота по
давност. Свидетелите на ищците, които са техни роднини и може да се считат
за заинтересовени при свидетелствуването сочат, че имота се обработвал от
семейството на ищците. В същото време независими свидетели, които нямат
роднинска връзка със страните М.А. и Т.З. чийто показания напълно
кореспондират помежду си безпротиворечиво сочат, че от 15 години в имота
са виждали само Г.М. Съдът дава вяра на тези показания. Така се установява,
че праводателя на ответника е владял имота на правно основание годно да го
направи собственик, станал е собственик на процесният имот и правомерно
впоследствие се е разпоредил с него в полза на А.А.. Действително в имота е
имало една квадратура, в която са били основите на старите постройки в
закупеното от наследодателя М. Абтулов място, която квадратура не е била
годна за обработване, но очевидно като част от цялото място и тази
квадратура е била владяна от Г.М.в продължение на 15 години, тъй като няма
данни някой друг да я е ползвал за някакви други цели, още по-малко ищците
или някой от останалите наследници на М. Абтулов.
Така за съда се налага извод, че ищците са изгубили своето право на
собственост по наследство, не са владели имота в последните повече от 10
години, като той е бил завлядян от друго лице и в този смисъл не се доказва и
давностно владание в тяхна полза, като предявеният ревандикационен иск
следва да бъде отхвърлен при липса на първата предпоставка – а именно
доказано право на собственост над спорния имот в полза на ищеца на
твърдените в исковата молба основания, а така също следва да бъде
отхвърлен и евентуалният иск по чл.124 от ГПК, тъй като не се доказва, че
ищците са собственици на спорният имот на твърдените в исковата молба
основания – наследство и давностно владение. Дори да се приеме, че са
собственици по наследство от наследодателя М. Абтулов и по двата иска, на
този деривативен способ се противопоставя първичния такъв на
праводателката на ответника и в конкуренцията на притезанията по-силно е
това на Г.М. а оттам и като собственик към настоящият момент се легитимира
ответника А..
С оглед изхода на делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
следват сторените по делото разноски, които възлизат на сумата 600.00 лв.
заплатен адвокатски хонорар.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на осн. чл.108 от ЗС иск от З. Р. М., ЕГН –
**********, В. М. М., ЕГН – ********** и С. М. М., ЕГН – **********,
всички с адрес – село Лъвино, община Исперих, област Разградска, ул.“***“
№ 22, чрез пълномощник адвокат В.К. от АК – Разград против АХМ. Б.
АХМ., ЕГН – ********** от село Лъвино, община Исперих, област
Разградска, ул.“*** № 26, с която молят съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство и
давностно владение на реална част с площ 1593 кв.м. от ПИ № ***, находящ
се в землището на село Лъвино, община Исперих, област Разградска, в
местност „Инжелик“, с площ от 7450 кв.м.с начин на трайно предназначение
7
на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване : „Друг вид
земеделска земя“ по кадастралната карта и кадастралните регистри, като
ответникът бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението над
описаната реална част от имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният в условията на евентуалност на осн. чл.124 от
ГПК иск от З. Р. М., ЕГН – **********, В. М. М., ЕГН – ********** и С. М.
М., ЕГН – **********, всички с адрес – село Лъвино, община Исперих,
област Разградска, ул.“***“ № 22, чрез пълномощник адвокат В.К. от АК –
Разград против АХМ. Б. АХМ., ЕГН – ********** от село Лъвино, община
Исперих, област Разградска, ул.“*** № 26, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по
наследство и давностно владение на 1593/ 7450 ид.части от ПИ № ***,
находящ се в землището на село Лъвино, община Исперих, област Разградска,
в местност „Инжелик“, с площ от 7450 кв.м.с начин на трайно
предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване :
„Друг вид земеделска земя“ по кадастралната карта и кадастралните регистри
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК З. Р. М., ЕГН – **********, В. М.
М., ЕГН – ********** и С. М. М., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
АХМ. Б. АХМ., ЕГН – ********** за разноски по делото пред настоящата
инстанция сумата 600.00 /шестстотин лева/ заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8