РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110133631 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ................ АД
срещу ЗД ......... АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата 310,20 лева представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по Щета №..........55, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от 09.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 01.08.2021 г. при движение по
............. ......., лек автомобил „..........“, рег. № ............, се удря в движещия се пред него лек
автомобил „.........“, рег. № ............., в резултат на което последното МПС се блъска в
предностощия лек автомобил „, с рег. № . В резултат на процесното ПТП за лек автомобил
„.........“, рег. № ............., са възникнали материални вреди, за които към датата на ПТП е
имало валидна имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица
№..........773/07.07.2021 г. Във връзка процесното ПТП са изготвени и подписани 2 бр.
Двустранен констативен протокол. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по
щета №..........55, е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на предната част
на увредения автомобила, обезщетение в размер 295,20 лв. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на МПС „..........“, рег. № ............, е имал сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обуславя
регресната му претенция. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да
възстанови заплатеното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски за определянето му
в размер на 15 лв., но последвал отказ. Моли за уважаване на исковата претенция.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Не оспорва наличието на застрахователно покритие
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение лек автомобил „..........“,
рег. № , към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината и
противоправното деяние на водача на МПС „..........“, рег. № ............. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между щетите, получени на застрахованото при ищеца МПС, и
поведението на водача на МПС „..........“, рег. № ............. Твърди, че водачът на увреденото
1
МПС е спрял рязко, поради което за движещия се зад него лек автомобил „..........“, рег. №
............, не е имало възможност да спре и предотврати удара. В условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване в значителен размер. Също така счита, че
претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Твърди да са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими,
както и части, които не са били увредени в резултат на процесното събитие. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка със събитието. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, а с оглед
твърденията за съпричиняване – в тежест на ответника е да докаже твърдените от него
действия/бездействия, с които застрахования при ищеца водач е допринесъл за настъпване
на вредите, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
С доклада по делото за безспорни между страните са отделени обстоятелствата за
наличието на сключена имуществена застраховка между ищеца и собственика на лек
автомобил „.........“, рег. № ............. с валидност от 10.07.2021 г. до 09.07.2022 г. , което се
установява и от приобщената застрахователна полица №..........773/07.07.2021 г., както и
наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „..........“ с
рег. №........ Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача на лек автомобил „..........“ с рег. №....... е
покрита.
От представените по делото 2 броя двустранни констативни протоколи за ПТП от
01.08.2021 г. , анкетна карта, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.
В. С., С. С. и М. Х. Х., както и неоспореното от страните и преието от съда заключение на
САТЕ се установява, че на 01.08.2021 г. при движение по ......... в района на 32 кв. водачът на
лек автомобил „..........“ с рег. №....... реализира ПТП със спрелия пред него в колона лек
автомобил „......... ...........“ с рег. №...., който вследствие на удара се измества напред и
реализира ПТП с намиращият се пред него спрял лек автомобил „...........“ с рег. №............
Разпитана пред съда свидетелят Т. С. заявява, че вследствие на удар в задната част на
автомобила същият се е изместил напред и се ударил в този пред него като не е имала
възможност да предотврати удара поради колоната от автомобили и в двете ленти за
движение. Водачът на лек автомобил „..........“ с рег. №....... свидетелства, че автомобилите са
се движили много бавно в колона, спирали, тръгвали и при едно от потеглянията се е
ударила много леко в автомобила пред нея, който не е дал индикация че спира.
Според заключението на САТЕ след сравняване на щетите, описани от застрахователя и
тези, отразени в представените 2 броя двустранни констативни протоколи от 01.08.2021 г.,
като видими увреждания по автомобилите автомобила и при съобразяване на приобщените
2
доказателства относно причинени на лек автомобил „......... .......“ с рег. №.... увреждания в
задната част, констатираните увреждания в предната част на застрахования при ищеца
автомобил се намират в причинно - следствена връзка с настъпилия удар между лек
автомобил „..........“ с рег. №........ и „......... .......“ с рег. №...., тъй като от удара последният се е
изместил напред и се ударил в лек автомобил „...........“ с рег. №............ За настъпването им
свидетелства и водачът Т. С., която заявява, че нейният автомобил се ударил този отпред.
Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат
на което е причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество и в
неговата предна част, е настъпило в резултат от действията на водача на лек автомобил
„..........“ с рег. № ......., който е управлявал автомобила със скорост и дистанция , които не са
му позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение със
спрелия пред него лек автомобил „......... .......“ с рег. №..... С поведението си водачът на лек
„..........“ с рег. № ....... е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП като не е съобразил
движението си на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че
да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко, което освен
противоправно, е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди
другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на 295,20
лева не е спорно между страните и се установява от представените по делото документи за
плащане. Със заплащането на извършения ремонт застрахователят е изпълнил задължението
си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, постановявайки
отказ, за което е приобщено уведомително писмо РГ-00869/31.10.2024 г.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
3
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „......... .......“ с рег. №....
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 411,28 лева като вещото лице е
съобразило всички увредени детайли и степента им на увреждане, за които е констатирал, че
са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, без да е необходима подмяна на
увредени части. Претендираната от ищеца сума е в по – малък от установения от експерта
размер, поради което възражението на ответника за надписни ремонтни дейност съдът
намира за неоснователно.
Съобразявайки установения по делото механизъм на настъпване на процесните вреди и
заключението на САТЕ, според което причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „..........“ с рег. № ....... съдът намира, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на лек автомобил
„...... .......“ с рег. №.... да е нарушил правилата за движение по пътищата. Действително, за да
настъпи удар между него и движещият се пред него лек автомобил не е имало достатъчно
отстояние по време на удара в задната му част, но според чл. 23, ал. 1 ЗдвП водачът на
пътното превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство така че да може да спре зад него , когато то намали скоростта
или намали рязко, като в случая не се установява водачът на лек автомобил „......... с рег. №
........... да намалил или спрял рязко тъй като според свидетелските показания автомобилите
са се движили бавно в колона. Изместването напред на лек автомобил „...... .......“ с рег. №....
вследствие удар отзад не се намира в причинно – следствена връзка с поведенитео на самия
увреден. Не се установява с поведението си да е създал предпоставки за настъпване на удара
между лек автомобил „...... .......“ с рег. №.... и лек автомобил „......... с рег. № ..........., поради
което наведеното от ответника възражение съдът намира за неоснователно.
При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер. Съдът счита, че сумата 15.00 лева,
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Ето защо регресната
претенция на ищеца за заплащане на сумата от 310,20 лева, представляващи изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание
и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 09.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
760,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за вещо лице,
180,00 лева депозит за призоване на свидетели и 200,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение което определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр.
чл. 25 НЗПрП
Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от
01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което
присъдените с решението суми, следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и
закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... АД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ...... да
заплати на ................ АД ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: гр. ............ на
основание чл. 411 КЗ сумата 158,62 евро (310,20 лева) представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по щета №..........55, с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 09.06.2025 г. до окончателното изплащане на
4
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 388,58 евро (760,00 лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5