Решение по дело №3133/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 441
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040703133
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    441               / 13.03.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар К. Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 3133/2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пещера, ул.“Нешо Чипев“ № 1, представлявано от управителя д-р С.Г.А., със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Ш., е оспорил решение № 1204/07.10.2019г. по АНД № 2731/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 27-222/29.01.2019г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. С наказателното постановление за нарушение на чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения и на основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че от събраните доказателства ясно и точно се установяват причините, поради които пациента не е бил приет за лечение. Твърди, че не е бил взет предвид факта, който е абсолютно релевантен в случая, че пациента към момента на прегледа в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД е хоспитализиран в МБАЛ Средец, няма дехоспитализация от МБАЛ Средец и той е техен пациент, а не на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и иска отмяна на решението на районен съд като неправилно и незаконосъобразно.  

Ответникът по касация Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - София, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Х.К., счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено, както да бъде отменено и обжалваното наказателно постановление.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД е наказано затова, че на 17.02.2018г. чрез бездействието си, изразяващо се в неосъществяване на предварителен контакт и получаване на съгласие от приемащото лечебно заведение за превеждане на пациентката Т.Я.е нарушило изискванията на чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път, както и че нарушението е установено в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД на 14.06.2018г., предпоследен ден от извършената проверка от длъжностни лица на ИАМО. Административнонаказващият орган е приел, че нарушена нормата на чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения.

Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Съдът е приел, че не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е неправилно.

В оспореното пред районен съд наказателно постановление наказващият орган е посочил, че санкционираният субект е нарушил чл.23, ал.2 от Наредба № 49/2010г. Според чл.23, ал.1 от същата наредба пациент, настанен на лечение в стационарния блок на лечебното заведение за болнична помощ, при който в хода на диагностиката и лечението се установи необходимост от определен обем спешна медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в лечебното заведение, се превежда своевременно в друго лечебно заведение, което може да осъществи тази дейност. Съгласно ал.2 на същия член превеждането се извършва след осъществяване на контакт и получаване на съгласие за това от приемащото лечебно заведение.

Именно поради това, че наказаното лице не е осъществило контакт и не е получило съгласие с приемащото лечебно заведение, административнонаказващият орган е приел, че следва да му наложи санкцията, визирана в оспореното наказателно постановление. За да се приеме, че е налице нарушението, следва да са доказани всички елементи от неговата обективна страна. В случая е необходимо наказващият орган да е установил, че пациентът е бил настанен в стационарен блок на лечебно заведение за болнична помощ и че с оглед диагностиката и лечението му е необходимо осъществяването на някакъв обем спешна медицинска помощ, която лечебното заведение, в което пациентът е настанен, не може да осигури. Освен това, това лечебно заведение е нужно да подбере друго такова, в което съответната помощ може да бъде предоставена, да осъществи контакт с другото лечебно заведение и да получи съгласието му.

От представените по делото доказателства се установява, че пациентката Т.Я.е била транспортирана от МБАЛ Средец в „МБАЛ Бургасмед” ЕООД, без придружаваща медицинска документация и е била приета в спешното отделение на „МБАЛ Бургасмед” ЕООД, а не в стационарния блок, където са били назначени и проведени изследвания. Там е било преценено, че пациентката следва да получи консултация с пулмолог. В наказателното постановление е посочено, че същата пациентка към този момент все още не е била дехоспитализирана от МБАЛ Средец. Тези факти сочат, че пациентката не е била настанена в стационарния блок на лечебното заведение, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките, визирани в чл.23, ал.1 и ал.2 от наредбата. Същата наредба в чл.6, ал.2, т.5 регламентира, че спешното отделение е с легла за диагностично изясняване до 24 часа. Същевременно в чл.6, ал.3 от наредбата е регламентирано, че стационарният блок включва клиники и/или отделения с легла, а при необходимост и клиники/отделения без легла по смисъла на чл.9, ал.2. В Приложение 1 към чл.13 от тази Наредба в т.7.2. е изяснено понятието „стационарен блок” и изискванията за него. В случая доказателствата сочат, че пациентът е приет в спешното отделение, а не в стационарния блок и спрямо него следва да се осъществяват дейност в съответствие с разпоредбите на медицински стандарт „Спешна медицина”.

Всичко казано до тук несъмнено води до извода, че не е налице един от елементите на нарушението, регламентирано в чл.23, ал.2 във вр. с ал.1, а именно пациентът да е бил настанен в стационарния блок на наказаното лечебно заведение. След като не е налице този елемент, не може да се направи извод, че санкционираното лица е осъществило състава на административното нарушение, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Само на това основание наказателното постановление е следвало да бъде отменено.

По изложените мотиви обжалваното решение на РС-Бургас следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1204 от 07.10.2019г. постановено по АНД № 2731/2018г. на Районен съд – Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 27-222/29.01.2019г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което за нарушение на чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения, на основание чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: