РЕПУБЛИКА Б.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……/ 16.03.2015 год., гр.С.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, т.о., VІ- 13- ти състав, в откритото си заседание на четвърти февруари през 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЕТЪР ПЕТРОВ
Секретар: В.С.
като разгледа докладваното от
председателят т.д. № 9197 по описа на съда за
1. Предявен е иск с основание чл.356, ал.2 от ТЗ и
акцесорен към него по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
2. ИЩЕЦЪТ- „А.Т.-Д.”
твърди, че като дружество е регистрирано
в Д., О.А.Е.. Провел преговори през
3. ОТВЕТНИКЪТ
- „Ш.” ЕООД в писмен отговор оспорва
иска. Твърди, че неизпълнението се дължи на не плащане от страна на негов
контрахент по договор за агент. Така всъщност ответникът действал от свое име , но за сметка на доверителя,
така нямало надлежна материална пасивна легитимация. Налице било съществено
разминаване между фактурираните като извършени услуги и предложението на ищеца
в размер общо на USD 24.084,00. Някои разходи изобщо не били осъществени, имало
повтарящи се доказателства. Моли за отхвърляне на иска. В допълнителен писмен
отговор и с.з. чрез представител поддържа тази своя позиция.
Съдът
намира:
Факти по делото.
4. Представена е кореспонденция, твърдяна като проведена
между представители на страните чрез e-mail на
адреси- *****@*********.*** (идентифициран с ответника, съответно и служебни адреси , към които е било налице
препращане на писма) и www.alphatoursdubai.com (идентифициран
с ищеца). По авторство, съдържание и дати на тази кореспонденция не се спори по
делото. Първото писмо е от ответника до ищеца от 09.06.10 г. С него е
посочено, че дружеството е спечелило на търг организация на стимулираща
екскурзия за 410 души през 2011 год., заявено е било желание да се посети Д. в
периода 18.06- 20.06.10 год. за проверка на място и е било поискано съдействие
за осигуряване на виза. Посочено е още, че ответника поемало цялата отговорност
и риск за екскурзията.
5. Отговорът на ищеца е позитивен. С писмо (e-mail) ищецът на 28.06.10 год. изпраща и първа оферта за
три хотела в Д.- Gold S.B. Dubai- единична/ двойна стая+ закуска- USD113,00/
128,00; обяд/ вечеря – USD23,00/23,00;
Towers Rotana Hotel - единична/ двойна стая+ закуска- USD125,00/ 139,00;
обяд/ вечеря – USD 36,00/47,00 ; Holiday
Inn Al В. - единична/ двойна стая+ закуска- USD121,00/ 136,00; обяд/ вечеря –
USD25,00/25,00.
6. Следва втора оферта, изпратена с писмо от ответника до
ищеца на 16.11.10 г., с която се предлагат най- добрите такси, които успял да
сключи с хотел Holiday Inn Al В.- за І-ва група(08.02.11- 11.02.11) 80 двойни и
14 единични стаи и за ІІ-ра група( 15.02.11- 18.02.11) 80 двойни и 18 единични
стаи- цени от USD 115,00 за единична стая, легло и закуска и USD 122,00 за
стандартна стая, легло и закуска.
7. Следваща оферта идва от ищеца с писмо от 29.11.10 г.
след разменена кореспонденция. За І-ва група(08.02.11- 11.02.11)- 177 души в
хотел Holiday Inn Al В.; настаняване 45 стаи с две легла+ 40 двойни стаи и 7
единични стандартни стаи при цена USD 121,00 за единична стая и USD136,00 за
двойна стая. Трансфер и други дейности- регистриране- USD 10,00; обяд в хотел-
USD 50,00; частна обиколка- руски екскурзовод по USD 16,00 на човек; вечеря на
плаж Atlantis The Palm- USD 125,00 на
човек(договорено USD 5.000,00 за цялата група) ; обиколка на А.Д. с обяд- USD
65,00; вечеря в ресторант К.В.- USD 85,00; вечеря в конферентна зала Al Falak - USD 135,00 на човек; трансфер за
заминаване руски екскурзовод- USD 10,00 на човек. За ІІ- ра група ( 15.02.11-
18.02.11), цените в х-л Holiday Inn Al В. са същите и за 45 стаи с две легла и
7 единични стандартни стаи.; за х-л Gold
S.B. Dubai- 37 двойни стаи с две легла +
6 единични стаи(делукс за всички стаи)- цени с нощувка и закуска- USD113,00 за
единична и USD 128,00 за двойна, обяд – USD 28,00 и вечеря- USD 32,00.
Ориентировъчните цени на безалкохолна напитка били USD 5,00.
8. С писмо от 29.11.10 г. ответникът е потвърдил дати за
първа група, която да бъде настанена в х-л Holiday Inn Al В., втората група е
щяло да бъде в два хотела. Изказано е неудомение за посочени преходни цени от
ищеца, които според ответникът не били редуцирани, а увеличени и се моли за
уточнение.
9. С писмо от 30.11.10 год. до ответника се уточнява , че
ставало въпрос за техническа грешка. Целодневния тур в А.Д. с обяд за човек
щяло да струва USD 56,00, вечеря в Al Sammach или в K. B.- USD**,00 за
човек и обяд в хотела- USD23,00 за човек.
10. С писмо (e-mail )
от 01.12.2010 г., ответникът потвърждава следната резервация: За І-ва
група(08.02.11- 11.02.11)- 177 души в хотел Holiday Inn Al В.; настаняване 45
стаи с две легла+ 40 двойни стаи и 7 единични стандартни стаи. Трансфер и други
дейности- регистриране; обяд в хотел; частна обиколка- кола за 4 човека, които
са двама туристи, англоговорящ екскурзовод и водач на група; вечеря на
плаж Atlantis The Palm ; втори
ден(09.02)- обиколка на А.Д. с англоговорящи екскурзоводи, вечеря в
ресторант К.В.. За трети ден- две презентации в конферентна зала на хотел, обиколка с
англоговорящи екскурзоводи, вечеря в
Burj Al Arab, конферентна зала Al Falak
за цялата група; последен ден- трансфер до летище. За ІІ- ра група ( 15.02.11-
18.02.11) разделена на две части. Първа група(97 души) от нея в х-л Holiday Inn
Al В.- 45 стаи с две легла и 7 единични стандартни стаи. Програмата на тази
групи е идентична с тази на първата група. Втората група от тази партида(80
души)- настаняване в х-л Gold S.B. Dubai.Допълнително ответника е поискал
регистрация на екипаж- трансфер летище – хотел – летище за 4 единични и 2
стаи с две легла в хотел 4 звезди, на
полупансион и молба за изпращане на
предложения. Поискал и информация за цени на пакети за напитки за вечеря и
обяд, цени на визи и по избор на ищеца- стаи и разходки за водачи на групи.
11. Ответникът е поискал с писмо от 15.12.2010
потвърждение за презентациите, които били указани по програма и потвърждение,
че залата в Holiday Inn Al В. е безплатна. Допълва, че е потвърдил
заседателната зала за 10-ти и 17-ти февруари за два различни часа и таксата
щяла да бъде USD1.200,00 за цял ден или по USD600,00 на презентация.
12. С писмо от 20.12.10 г. ищецът е уведомил ответника, че
можел да предложи 3 безплатни стаи в Holiday Inn Al В. и 1 безплатна стая в
Gold S.B. D., в последния не можел да даде
две безплатни стаи, защото ответникът е поръчал малка група там. Освен това
ищецът можел да предостави безплатно за 7 пътника всички обиколки, трансфери,
екскурзии и всички напитки и храни, освен в Burj Al Arab и Atlantis The Palm.
Не можел да даде и безплатен пакет напитки за Atlantis The Palm и Burj Al Arab.
13. Ответникът с писмо от 03.02.11 г. е посочил имена на екипаж(7 души) и е помолил
за потвърждение за настаняване в х-л Novotel City Centre Dubai в 5 единични и 1
двойна стая на полупансион.
14. Със следващо писмо от 07.02.11 г. ответникът е поискал
потвърждение за трансфер а екипажа до хотела(отиване и връщане) на 08.02. и
11.02.11 г.
15. С писмо от 12.02.2011 г. ответникът е потвърдил
действията ищеца и е констатирал
разлики, като е приел, че общата сума за
окончателно плащане е USD 83.578,00. Твърди че на 11.02.11 год. били извършени
два трансфера, покриващи сумата.
16. Ищецът е осчетоводил разходите, които били
направени с фактура ATINV- / 69449 от 08.02.2011 год. с
получател- ответникът. В нея били осчетоводени като извършени следните услуги:
хотел Holiday Inn Al В., 85 двойни стаи/ закуска от 08.02.11 до 11.02.11 , за
три нощувки цена на всяко лице от USD 68,00- общо USD34.680,00; за нощувка в
единична стая- 7 бр. за същия период от време- общо USD 2.541,00; обиколка в А.Д.
и обяд за 170 души(7 били безплатни)- на 10.02.11- USD11.050,00 ; трансфер на 08.02.11- USD1.700,00;
конферентна зала + настаняване на екипаж
+ трансфер на 10.02.11- USD11.050,00; трансфер при заминаване на 170 души,
извършен на 11.02.11- USD1.700,00; вечеря в Атлантис за 175 души на 08.02.11-
USD28.275,00 ; вечеря на 09.02.11 в Бурж Ал Араб за 174 души- USD22.272,00;
вечеря в К.Б. на 10.02.11 за 170 души- USD11.050,00; визи от 28.12.10-
USD12.027,00; половин ден обиколка на Д. за 170 души- 09.02.11- USD 2.720,00;
половин ден обиколка на Д. за 4 души на 08.02.1- USD250,00; три обяда в Holiday
Inn Al В.- по USD4.250,00 всеки; трансфер от К.Б.- на 10.02.11 год.- общо USD
1.360,00. Общо задължението на ответника възлизало на сумата от USD147.038,00 .
17. Ищецът представи и втора фактура ATINV- / 69450 от
15.02.2011 год., за направени разходи по повод втората група туристи в Д.(15.02-18.02.11
г.). За 3-те нощувки в х-л Holiday Inn Al В.- 42 двойни стай било платено USD
17.136,00; за 6 единични стаи- USD2.178,00. Същият брой нощувки в х-л Gold S.B. Dubai били- 40 двойни
стаи- USD15.360,00 и 7 единични стаи- USD 2.373,00 . За визи(общо 179)- USD
5.100,00 и USD6.936,00. Настаняване на екипажа в Cocrniche Al Buhairan заедно с
трансфер и вечеря за 5 души(16.02.11)- USD 4.063,00. Трансфер след пристигане и
екскурзовод за 170 души- USD 1.700,00;
при заминаване- USD1.700,00. Вечеря в Атлантис и трансфер – 177 души на 15.02-
USD 28.485,00; вечеря на 17.02 в Бурж Ал Араб(177 души)- USD 22.600,00; вечеря
за 177 души в ресторант
Sammach(08.02.2011)- USD 11.505,00; цял ден в А.Д. и обяд за 170 души на
16.02.11- USD11.050,00. Половин ден в Д. 17.02.11- USD 2.720,00. За обяди: на
17.02.11 в Gold S.B. Dubai- USD1.550,00 за 62 души; в същия хотел за 89 души на
15.02- USD 2.225,00; за 89 души на 18.02.11- USD 2.225,00. В хотел Holiday Inn
Al В.- обяд за 93 души на 15.02- USD 2.325,00; на 18.02- за 93 души- USD
2.325,00 и на 17.02- обяд за 116 души- USD2.900,00. Зала за срещи в Holiday Inn
Al В. на 17.02.11- USD 1.200,00. Общата стойност – USD147.656,00.
18. Ищецът представи по делото отправена до ответника
покана с нотариална заверка на подпис и дата под рег.№ 177/09.01.2012, акт №24,
т.І по описа на Нотариус рег.№ 053. С нея ищецът е посочил задължението на
ответника по описаните по- горе фактури. Във връзка с проблеми по предоставяне
на услугите , ищецът се е съгласил да направи отбивка от уговорената цена в
размер общо на USD23.512,00. По тези фактури ответникът е направил само
частични плащания, дължал неплатен размер по тях от USD208.460,00; лихви за
забава за периода 24.02.2011 до 04.01.2012- USD20.182,25; разходи - 2.350,00
евро. Ответникът било поканен да заплати сумите в срок от 7 дни по банков път.
Нотариалната покана била връчена на ответника на 17.01.2012 г.
19. Ответникът представи по делото договор за организирано
пътуване от 14.06.2010 г. В него от една страна „А.”ЕАД като възложител, а от
друга- ответникът, като изпълнител, се
съгласили първият да възложи , а втория- да организира и предостави
групово туристическо пътуване до Д.(ОАЕ) за група от 177 човека с обща пакетна
цена от 75.302,00 евро. Параметрите били от 08.02.11 до 11.02.11 г., 4 дни и 3
нощувки.
20. С анекс №1(неподписан от страните по основния
договор), изпълнителят се е задължил за организираното пътуване по договора да
организира и изпълни допълнителни туристически услуги- вечеря за 177 души в
Atlantis The Palm на 08.02.11 г.; вечеря на 09.02.11 г. в Burj Al Arab за 177
души; вечеря на 10.02.11 в Al Sammach restаurant ; три обяда в Holiday Inn Al В.;
ползване на конферентна зала за 160 човека в Holiday Inn Al В.. Общата цена на
тези услуги възлизала на 127.784,00 евро , която щяла да бъде платено в
посочени в анекса срокове.
21. По делото се назначи ССчЕ в състав г-жа Д., която да
отговори на поставените от ищеца въпроси. В заключението си вещото лице
посочва, че след преговори, с ел. писмо от 01.12.10 год. ответникът е потвърдил
цени и програма за посещение на 410 души
в Д., като организацията на тези дейности е била поета от ищеца. Общата
стойност на издадените от ищеца фактури за извършените от него услуги възлизала
на USD 294.694,00. Според нотариална покана, ищецът е направил отбив от цената
в размер на USD23.512,00. Общ размер на счетоводно отразените от ответника
плащания по аналитична партида на ищеца възлизал на сумата от USD62.722,00,
така неплатеният остатък бил USD208.460,00. В счетоводството на ответника
нямало отражение на задължение по плащането му
по двете процесни фактури, а само задължението по вече направеното
плащане. Размерът на мораторната лихва върху сумата от USD 223.460,00 за
периода 24.02.2011 до 27.09.2011 възлизал на USD13.788,62; размерът на
мораторната лихва върху USD208.460,00 за периода 28.09.11 до 14.12.2012 год.
възлизал на USD26.063,77.
22. В с.з. поддържа това заключение. Устно докладва, че
извън поставената задача било описание на конкретно платеното, а дали има реално плащане, отразено по
аналитични партиди на всяка една от страните. Други фактури нямало издавани,
работела е по извлечения, предоставени `и от страните. При ответника имало
описание – платено 37.734,17 лв., което е равно на USD25.722,00- пътуване в Д., след това – наредено плащане от USD10.000,00
равни на 14.250,00 лв., срещу които било записано при ответника „банково
извлечение №12”. В извлеченията било записано „инвойс”, което е било за
резервация и това били документите, удостоверяващи самото плащане.
Представените от ищеца фактури не били осчетоводени при ответникът, не били
предоставени на счетоводната къща, която водела счетоводството. Тези фактури е
нямало как да бъдат подписани от ответника предвид характера им, а и Законът за
счетоводството нямал такова изискване.
23. Съдът назначи служебно допълнителна експертиза в
състав г- жа Д.. В отговор на поставените `и от съда задачи , тя депозира
заключение , прието от съда без възражения на страните в с.з. В първата си
задача, експерта приема, че офертите от ищеца към ответника съответстват на
електронната кореспонденция между страните, обсъдена по- горе в мотивите към
настоящото решение[1].
Във втората си задача експерта изнася фактите според електронно писмо на
ответника от 01.12.2010 г.[2], счетено от вещото лице
като потвърждение на офертата. В трета задача експерта заключава, че страните по
делото в разменената си електронна кореспонденция не са уговорили (посочили) крайна цена на пакета услуги за
двете групи , пътуващи до Д.. Експерта констатирала следните плащания: по
ATINV- / 69449 от 08.02.2011 год., на стойност от 147.038,00 USD за брой
пътници- 177 души, 3 души екипаж,
настаняване в хотел Holiday Inn Al В., с брой резервирани и платени стаи- за
пасажери 85+ 7 и за екипажа 1+ 2. Хотелът издал една фактура № 59747/22.02.2011
г. за тази група и втората група(отразено по- долу в заключението и тук в
мотивите) на обща стойност от 267.965,00 AED(дирхама). Платени били общо
268.561,99 AED на три транша , последно
на 11.03.11 г. Този хотел бил основен доставчик на следните услуги: настаняване
в стаи за три нощи; наем на конферентна зала и настаняване на екипаж за 1 нощ;
три обяда в хотела за 170 души. Втори доставчик бил Abu Dhabi City Tour при
обиколка на Abu Dhabi с обяд в местен
ресторант, за първа група – сума от 9.738,20 AED. Ищецът е платил за тази
услуга, както и за идентична за втората група , отразена във втората
фактура(фактура ATINV- / 69450 от 15.02.2011 год.) сумата от 32.051,40 AED .
Трансферите били с доставчик Alpha tours За тази група услуги било платено 39.941,53 AED, а по всички позиции било платено
общо 525.040,94AED. Atlantis hotel бил доставчик на вечеря и за двете групи . по
първата фактура сумата възлизала на 77.950,00 AED, общо за двете вечери-
155.900,00 AED. Плащането било извършено на 06.02.11 г. Burj Al Arab бил доставчик на вечеря, с фактура
№77502/ 09.02.11 г. за 174 души на стойност от 75.225,00 AED. Сметката била
платена в брой. Последен доставчик на услуга по първа група бил К.В. restaurant за
сумата от 26.400 AED, платена от ищеца на
03.05.11 г. По втората фактура ATINV- / 69450 от 15.02.2011 год., доставчици и плащания
били както следва: Holiday Inn Al В. (описано и по- горе) на стойност за
втората група от 92.510,00 AED. Стойността на услугите за двете групи възлизала
на 261.465,00 AED, докато хотела е издал фактура в размер на 267.965,00 AED,
което според експерта означавало , че хотела е направил отстъпка от 6.500,00 AED.
Gold S.B. Dubai е доставчик за втора група на няколко услуги на обща стойност
от 138.974,56 AED, от които за втора група- 77.399,50 AED. За визи били платени
31.170,00 AED. За настаняване на екипажа в Corniche Al Buharain, etc. били
платени от ищеца сумата от 40.328,57 AED, включително за настаняване в хотела и
вечеря в Бурж за 5 души на стойност от 7.869,98 AED. Трансферите били платени
от ищеца общо за двете групи на 15.06.11 г. на обща стойност от 165.622,79 AED.
Като доставчик на услуга- обяд на 15.02.11 г. бил Atlantis hotel , както
експерта е посочил- обща стойност за двете групи от 155.900,00 AED, а за втората група- 77.950,00 AED. Фактурирана
във фактура ATINV- / 69450 от 15.02.2011 год. била услуга – вечеря в Burj Al
Arab и трансфер, съгласно фактура №80210/17.02.11 г. на стойност от 77.347,15 AED,
платени от ищеца на 21.03.11 г. За вечеря в Sammach restaurant на 16.02.11 г.
за 177 души били платени от ищеца на 15.02.11 г. сумата от 35.405,00 AED.
Целодневна обиколка+ обяд в Abu Dhabi била платена от ищеца заедно с други
услуги и струвала 9.378,20 AED. Тази сума била платена на 23.03.11 г.
Полудневна обиколка на Dubai била платена от ищеца на 17.02.2011 г., в размер
на 9.000,90 AED. За екипажите и на двете групи , разходи по настаняване ,
трансфер и вечери били изцяло платени от ищеца, фигурирали в представените и
обсъдени фактури. Двете групи включвали по 177 души. Фактурирането с фактура
ATINV- / 69450 от 15.02.2011 год. и ATINV- / 69449 от 08.02.2011 год. било
коректно извършено за 170 души. Ищецът е направил отбив в цената в размер на
23.512,00 USD от вечери на 09.02.11 и 15.02.11 г. Така по първа фактура
ответникът дължал 147.038,00 USD, по втора- 147.656,00 USD или общо- 271.182,00
USD.
24. По делото се събраха и други писмени доказателства
,които съдът не обсъжда или като обсъдени от експерта, с оглед необходимост от
специални познания за това, или като неотносими.
Процесуална допустимост и правна квалификация на предявените искове.
25. СГС е сезиран с искова молба,
касаеща спор, имащ за предмет частноправно отношение с международен елемент по смисъла на
чл.1, ал.2 от Кодекс за международното частно право(КМЧП). Това е така, защото
се претендира наличие на търговска сделка с контрахенти двама търговци,
регистрирани в различни държави, като ищеца не е търговец, регистриран в
Европейско икономическо пространство(ЕИП). Допълнително, твърдяното изпълнение
на договора е осъществено извън пределите на Р Б.- в Д., ОАЕ.
26. Този съд е компетентен да разгледа
спора по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от КМЧП.
27. Съдът е родово компетентен да
разгледа делото и по смисъла на чл. 104, т.4 от ГПК.
28. Налице е главен иск за осъждане на
ответника да му се заплати сума ,която се твърди че е равна на платена стойност на предоставен от
ищеца пакет от туристически услуги. Правилата за определяне на правна
квалификация на този иск са свързани с изискването на чл.94, ал.2 от КМЧП. Това
е така, защото няма твърдение за сключен писмен договор, нито пък уговорка за
избор на приложимо право. Така според
доктрината „правото
на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка”, това е държавата, в която страната, която трябва да изпълни
характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно
управление към момента на сключване на договора. Това е емирство Д., част от
държавата О.А.Е.(ОАЕ).
29. СГС се е снабдил с
официален превод от законодателството на Д.. Видно от него, става въпрос за
претенция, основана на комисионен договор, според който комисионерът се
задължава да извърши от свое име правно действие за сметка на доверителя срещу
възнаграждение, което получава от доверителя- чл. 229 от Федерален закон №18/
30. Правната квалификация
на главния иск, през правилото на чл.39, ал.1 от КМЧП. Става въпрос за
търговска сделка- комисионен договор, с твърдяно неизпълнение на плащане
на платени от комисионера услуги- иск с
правна квалификация по чл. 356, ал.2 от ТЗ.
31. Допълнително се
претендира и обезщетение за забавено изпълнение по плащане. Макар и разделено
на две части като период и цена , става въпрос за един иск, тъй като
отмерването на размера е на база неплатена главница. Искането обаче е
обезщетение за забавено изпълнение, то е едно. На база горните мотиви, правната
квалификация на този акцесорен иск е чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
32. Съдът обсъди исковете
по същество, тъй като са допустими.
По същество.
33. На
първо място трябва да се посочи, че възражението на ответника ,че действа от
името и за сметка на трето лице- „А.” при отношенията си с ищеца е ирелевантно
за спора. Това е така, защото от събраните по делото доказателства несъмнено се
установи, че ищецът не влиза в никакви отношения с това лице, не е уведомяван
от страна на ответника за такива отношения, не е взел никакво становище по тях.
В крайна сметка, ищецът контрахира единствено и само с ответника по повод
правните връзки между тях.
34. В подкрепа на горният извод е и чл. 244 от Федерален закон №18/
35. Така в отношенията между страните следва да се приеме
за безспорно установено, че е налице
комисионен договор по смисъла на чл. 229, ал.1 от Федерален закон №18/
36. Отношенията съвпадат с комисионния договор по смисъла
на чл.348 от ТЗ.
37. Следва да се отбележи, че и по приложимото право, а и
по българското законодателство, не се изисква определена форма за да бъде
сключен договор за комисия. Той е неформален, консенсуален и възмезден.
38. Съдът установи по един несъмнен начин от съвкупния
доказателствен материал, в частност- от допълнителното заключение на вещото
лице и електронна неоспорена кореспонденция, релевантните за развилото се
правоотношение факти. На първо место, безспорно се установи, че ответникът
влиза в преговори с ищеца именно с предмет екскурзия в Д. на група туристи,
излитащи от Б.. В преддоговорните отношения са разменени множество писма, тези
на ответника имат характер на първоначални и последващи оферти. В хода на тези
преговори, в резултат на различни отстъпки на страните са отмерени и
параметрите на предоставените услуги. В частност са отмерени дати, на които
туристите ще посетят Д., каква програма следва да получат по организация на
ищеца, къде да нощуват, къде да се хранят. Допълнително са налице достатъчно
данни за поемане на ангажимент от страна на ищеца за снабдяване с визи, за
търсене на най изгодна цена.
39. На второ место, в хода на преговорите ищецът
предоставя по искане на ответника възможност за безплатен тур на 7 души от
всяка една от двете групи туристи, т.е. те пътуват за сметка на ищеца. В хода
на тези преговори са уточнени и задължения по трансфер, туризъм, преспиване на
екипаж, наемане на конферентни зали.
40. По делото се установи още един съществен факт. Макар и
да е постигнато съгласие по всички параметри на туристическите услуги, които
комисионерът се задължава да предостави, не е отмерена цена за тях. Тази липса
на крайно уговорена цена може да бъде дерогирана в контекста на
обстоятелството, дали е сключена сделка. Логичният извод от хронологията на кореспонденцията
между страните е, че в крайна сметка постигат съгласие по всички основни
параметри на услугите, които ищеца ще предостави на ответника. Нещо повече-
цената , която е визирана в офертите на ищеца не е оспорена , а потвърждавайки
комплекта услуги, ответника конклудентно се е съгласил и с нея. Договор има
надлежно сключен.
41. Договорът е изпълнен изцяло от страна на ищецът. В
качеството си на комисионер, той е изпълнил всяка една от услугите, възложени
му от ответника. В тази връзка съдът довери допълнителното заключение на вещото
лице. Доказателства за реално изпълнение са издадените насрещни фактури от
трети лица- доставчици на съответните услуги(хотели, транспортни фирми и др.), които доказателства не са оспорени от
ответника. Безспорно се установи в този смисъл, че са налице две групи туристи
в Д. , в уговорени периоди на м. февруари
42. Ответникът не е изправна страна. Довереното от съда
първо заключение на вещото лице посочва, че общото задължение на ответника
възлиза на USD 294.694,00. В допълнителното заключение се констатира, че тази
сума е изцяло платена от ищеца на контрахентите в Д.. От това задължение ищецът
реално се отказва частично в размер на USD 23.512,00. Безспорно се установи, че
ответникът изплаща сумата от USD62.722,00
43. Сумата е дължима от ответника, той не е изправна
страна по договора и следва да заплати на ищеца USD208.460,00. Искът е доказан
и по размер.
44. Искът за обезщетение поради забавено изпълнение ,
предвид и основателността на главния иск също е основателен. Въпросът със
забавата на ответника се установи по несъмнен начин- това е датата , в която
ответника осъществява контакт с ищеца и декларира плащане- 24.02.2011 г.
Очевидно е, че ответника е уведомен за задълженията си по издадените две
фактури и е направил опит да изпълни.
45. Искът е доказан по размер. Експерта в първото
заключение равнява дължимото обезщетение за периода от 24.02.2011 до 14.12.2012
год. общо на USD 39.852,39(USD13.788,62 + USD26.063,77). Съдът го уважи изцяло
46. С оглед пълното уважаване на предявените искове ,
ответникът следва да заплати поисканите от ищеца разноски в пълен размер – по
списък , депозиран по делото по реда на чл. 80 от ГПК и своевременно(01.10.2014
г.) те са равни на 36.360,89 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ш.”
ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление гр.С., 1618, ж.к. О.К., ул. К., №**А, ет*, ап.**, представлявано от управителя си Ж. Ф. ,
съдебен адрес гр.С., 1680, бул. Б., №**, вх.*, ет.*, ап.*** да заплати на „А.Т.-Д.”, регистрирано
дружество под № 244384 в Регистър по департамента по туризъм и търговия на Д., О.А.Е.,
п.к. 25718, Д., ОАЕ, представлявано от Г.А., съдебен адрес гр.С., ул. С. №*, вх.*, ет* , ап.* сумата в размер на USD208.460,00/ двеста и осем хиляди четиристотин и шестдесет
американски долара/, представляваща неплатени туристически услуги , фактурирани
с фактура ATINV- / 69450 от 15.02.2011 год. и фактура ATINV- / 69449 от 08.02.2011 год., ведно
със законната лихва върху нея , считано от 14.12.2012 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ш.”
ЕООД да заплати на „А.Т.-Д.” сумата в
размер на USD 39.852,39/ тридесет и
девет хиляди осемстотин петдесет и два долара и тридесет и девет цента,
американски долари/, както и направените по делото разноски в размер на 36.360,89 лева
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
САС от връчване на препис от него на страните.
Съдия :