№ 36232
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110121228 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. З. С., с която срещу "******“ ООД е предявен
иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 и чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит SO № 3514/24.04.2024 г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата
на които ответникът му е предоставил суми от 2000 лева, като по договорa му е била
начислена такса за експресно разглеждане, която е била включена като част от
погасителната вноска по всеки договор. Излага доводи за нищожност на процесния
договор поради противоречието му със закона – неправилно посочване на ГПР в
договора и нарушаване забраната да се събират такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Отделно излага съображения за
нищожност на клаузата в договора, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане, като противоречаща на закона и като неравноправна. Представя
документи, които иска да се приемат като доказателства по делото и заявява искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск бил недопустим поради
липса на правен интерес и идентичност на предмета на същия. Отделно поддържа, че
във връзка с процесния договор за кредити е подавал заявления и са били образувано
ч.гр.д. № 68909/2024, впоследствие и гр.д № 12429/2025 г., ч.гр.д. № 69157/2024 г. и
ч.гр.д. № 73892/2024 г., по които са били издадени заповеди за изпълнение, влезли в
сила. Прави искане съдът да изиска и приложи ч.гр.д. № 69157/2024 г. и ч.гр.д. №
73892/2024 г., както и да извърши служебно справка относно предмета на гр.д. №
12429/2025 г., което кредиторът бил образувал срещу този длъжник, евентуално да
присъедини настоящото производство към последното. По същество искът се оспорва
като неоснователен. Сключеният между страните договор бил валиден, а оспорената
клауза – действителна. Ищецът бил запознат с нея при сключването на договора, тя
нямала обуславящ и задължителен характер и той доброволно и информирано се
съгласил с нея и с получаването на кореспондиращата услуга. Уговорките били в
съответствие с принципа на свободата на договаряне. Аргументира се липса на
нарушаване на нормативната регламентация в защита на потребителите. Нямало
1
основание таксите да бъдат включени при изчисляването на ГПР. Позовава се на
съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната, че настоящото
производство е недопустимо, след като по искане на заявителя се били развили
заповедни производства. Оспорва исковете по основание и по размер. Моли за
отхвърлянето им и претендира разноски.
Възраженията за недопустимост на предявения иск, заявени с отговора, не могат
да бъдат споделени – не е налице идентичност на установителния иск, предмет на гр.д.
№ 12429/2025 г., нито може да бъде отречено правото на страна по договора да иска
прогласяване на неговата недействителност. В този смисъл е изрично Определение №
60243/20.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 631/2021 г. по описа на ВК, IV ГО, ГК, което е
постановено по казус, аналогичен на настоящия. Практиката на районни и окръжни
съдилища в страната не е задължителна за настоящата инстанция, с оглед което и
позоваването на същата не би могло да обуслови дори частично прекратяване на
производството, още повече същата противоречи, както на практиката на СЕС, така и
на тази на ВКС.
С Решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е възприето разрешението,
че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която
поради действието на силата на пресъдено нещо и на преклузивния срок не
позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху
ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни
клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на
възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това
производство или в последващо производство по установителен иск, когато
посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално
неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска изпълнение,
не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на
тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената
проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в
посочения срок.
Съдът се позовава и на разрешението, дадено с Решение № 491/23.07.2024 г. по
гр.д. № 1767/2023 г. на ВКС, в което върховните съдии реферират и към други
решения на СЕС в обратния на цитирания с отговора смисъл.
Ето защо и предявеният иск е допустим и производството по същия не подлежи
на прекратяване. По изложените съображения, неоснователни са и доводите на
ответника, че искът следва да бъде разгледан само относно клаузата, предвиждаща
„такса експресно разглеждане“.
След извършена служебно справка по гр. д. № 12429/2025 г. по описа на СРС, 90
състав, съдът, констатира, че макар да участват едни и същи лица на страната на
ищеца и на ответника, производството по това дело е образувано по искове по чл. 422
ГПК, касаещи реално изпълнение на задължения по процесния договор, следователно
настоящото се явява обуславящо за изхода от спора по гр.д. № 12429/2025 г. На 90-ти
състав да се изпрати препис от настоящото определение и от исковата молба за
извършване на преценка по чл. 229 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че договорът,
сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно
поради нарушение на императивни норми на закона.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и
2
че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
2000 лева. Не е спорно също така съдържанието на договорa.
Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени
доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза
със задачи, формулирани с исковата молба, следва да се остави без уважение, тъй като
същото не е необходимо за разрешаването на спора.
Искането по чл. 190 от ГПК също следва да се остави без уважение, тъй като
предявеният иск е установителен, т.е. плащанията по договора не интересуват
предмета на същия.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК, както и това за допускане
на съдебно счетоводна експертиза.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч.гр.д. № 69157/2024 г. и ч.гр.д. № 73892/2024
г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните.
3
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ за сведение служебно изготвени преписи от настоящото
определение и от исковата молба по гр. д. № 12429/2025 г. по описа на СРС, 90 състав.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4