№ 238
гр. Шумен, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20253630201422 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001186 от 13.05.2025
год. на Началник сектор в ОД на МВР гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с
което на Х. В. П. с ЕГН**********, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1,т.1, от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.
Посочва, че не е извършил нарушението, визирано в АУАН и НП, тъй като по
време на проверката не е установено движение на превозното средство. В
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 12.04.2025 год., около 16,10 часа, жалбоподателят се намирал до
собствения си мотоциклет марка „Сузуки ГСХ –Р600“, с рег. №Н 1957 К,
бил спрян пред гараж, който ползва в гр. Шумен, на ул. „Средна гора “.
На процесното МПС мотоциклет марка „Сузуки ГСХ–Р600“, с рег. №Н
1957 К, табелата на регистрационния номер не била поставена на
определеното за това място . Номерът бил поставен на планка хоризонтално
на оста на пътя , а не както трябва да бъде - вертикално на оста на пътя.
Докато бил до МПС, пристигнали полицейски служители и му
извършили проверка, в която констатирали, че „водачът управлява МПС,
което е регистрирано с регистрационен номер, който не е поставен на
определеното за това място. Номерът бил поставен на планка хоризонтално
на оста на пътя, а не както трябва да бъде - вертикално на оста на пътя „.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA №3918418 от
12.04.2025г.
Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП , а именно „ …..в посока „Стара
планина“ управлява собствения си мотоциклет „Сузуки ГСХ –Р600“, с рег.
№Н 1957 К като водачът управлява МПС, което е регистрирано с
регистрационен номер, който не е поставен на определеното за това място.
Номерът бил поставен на планка хоризонтално на оста на пътя, а не както
трябва да бъде - вертикално на оста на пътя“ .
Актът е бил подписан от нарушителя, като същият не е посочил
възражения.
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44 от ЗАНН не е представил допълнителни писмени възражения.
Въз основа на материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-001186 от
13.05.2025 год. на Началник сектор в ОД на МВР гр.Шумен, сектор Пътна
полиция, с което на Х. В. П. с ЕГН**********, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1,т.1, от ЗДвП за
нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП .
Фактическата обстановка се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, приложения снимков материал, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, включително и от
показанията на свидетеля Х.в, доведен от жалбоподателя - очевидец на
извършената проверка, както и от присъединените на основание чл.283 от
НПК писмени доказателства .
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът констатира, че е налице съществено противоречие в
изявленията на актосъставителя и свидетеля по акта относно обстоятелството
било ли е в движение МПС непосредствено преди извършване на
проверката или е било в покой.
Актосъставителят, в своите изявления посочва, че при самото спиране
на мотоциклета, е бил в движение, което е в пълно противоречие с
изявленията на свидетеля по акта Д., в които свидетелят заявява, че при
извършен обход, открили мотора - паркиран пред един гараж, водачът на
мотора също бил там на ул. „Средна гора“ № 5.
Свидетелят посочва също, че в същия ден, в по-ранен час, са видели
процесното МПС в движение, но не предприели действия да тръгнат след
2
него, когато го засекли първите пъти в града.
В подкрепа на извода, че МПС не е било в движение и не е било
спирано преди извършване на проверката, а е било паркирано пред гараж на
ул.“ Средна гора“ и там на место, полицаите са дошли и извършили проверка,
са изявленията на св. Х.в.
Съдът приема, че свидетелят Х.в е напълно независим, без да са
констатирани каквито и да е отношения със страните по делото или
основания за заинтересованост от изхода на делото и показанията му почиват
единствено на негови преки впечатления за фактите, за които свидетелства.
Поради горното, съдът кредитира показанията на актосъставителя
частично, в частта относно обстоятелствата къде и в чие присъствие е
съставен АУАН, но не и относно твърдението, че МПС е било в движение и е
спряно за извършване на проверка.
В тази насока по отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля по акта Д. Д. и на свидетеля Хр. Х.в
– съсед, очевидец на извършената проверка доколкото се подкрепят взаимно и
са последователни и логични, а и в тази насока е изложеното в жалбата на
самия жалбоподател.
За изчерпателност следва да се посочи, че дори да се приеме , че
действително е било установявано движение на процесното МПС
мотоциклет марка „Сузуки ГСХ–Р600“, с рег. №Н 1957 К, по-рано през деня
на 12.04.2025г. от актосъставителя и свидетеля по акта , то поради факта, че
не са били предприети действия по непосредственото спиране и извършване
на проверка, това обстоятелство не санира неправилно отразените в АУАН
и НП обстоятелства, относно конкретно извършената проверка около 16,10
часа на 12.04.2025г.
Съдът приема, че процесната проверка на 12.04.2025г. около 16,10 часа
е извършена в момент в който мотоциклет марка „Сузуки ГСХ–Р600“, с рег.
№Н 1957 К е бил паркиран и в покой, а не в движение и след спиране от
служителите на РУ Шумен.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Съобразно чл. 10,ал.5 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства табелите с регистрационен
номер се поставят на превозното средство на определените от
производителя за това места, в съответствие с изискванията на
приложение III, част 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/535 на
Комисията от 31 март 2021 г. за определяне на правила за прилагането на
Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на единните процедури и техническите спецификации за
одобрение на типа на превозни средства и на системи, компоненти и отделни
технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение
на общите им конструктивни характеристики и безопасност (OB, L 117,
6.04.2021 г.) – за превозни средства от категории М, N и О или на
приложение XIV от Делегиран регламент (ЕС) № 44/2014 на Комисията от
3
21 ноември 2013 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с конструкцията на
превозните средства и общите изисквания към одобряването на дву-, три- и
четириколесните превозни средства (OB, L 25, 28.01.2014 г.) – за превозни
средства от категория L. При закрепването не трябва да се нарушава
формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
Нормата на чл. 10 , ал. 7 от НАРЕДБА № I-45 регламентира конкретното
място на поставяне на табелата с регистрационния номер, като на
мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се
поставя само отзад.
Безспорно в случая се установява, че регистрационният номер на
мотоциклет марка „Сузуки ГСХ –Р600“ с рег. №Н 1957 К, собственост на
жалбоподателя, на посочената в АУАН дата 12.04.2025г около 16,10 е
поставен на планка хоризонтално на оста на пътя, а не както трябва да бъде -
вертикално на оста на пътя, като при това не е възможно при движение на
МПС да се види номерът му.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства не следва извод, че жалбоподателят е
„управлявал МПС“, на което табелите с регистрационен номер не са поставени
на определените за това места“, в гр. Шумен на ул. „Средна гора“ в посока
ул.“Стара планина“ и в посочения времеви интервал, отразен както в АУАН,
така и в НП - около 16,10 часа на 12.04.2025г., каквото е описаното
административно - наказателно обвинение .
От събраните по делото доказателства не се установява проверката да
е била извършена след спиране на МПС, което е било в движение, т.е. не се
установява фактът на управление на МПС от страна на жалбоподателя на
12.04.2025 г. около 16,10 часа в обл. Шумен.
Липсват доказателства, че непосредствено преди извършване на
проверката на 12.04.2025 г. около 16,10 часа в обл. Шумен , МПС мотоциклет
марка „Сузуки ГСХ –Р600“ с рег. №Н 1957 К собственост на жалбоподателя,
е бил в движение, респективно, че жалбоподателя го е управлявал.
В случая доказателствената тежест е на административно-наказващият
орган, който следваше да докаже извършеното от жалбоподателя нарушение,
но по делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, от
които да се направи единствено възможен извод, че следва да бъде
ангажираната административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
за вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява необосновано и недоказано и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
По отношение заявеното досежно приложението на маловажен
случай,независимо от горното, съдът съобрази и следното:
Съобразно константната съдебна практика и съгласно ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен
случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК,
съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното
4
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят
е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени
всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай, като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания
за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Действително обществените отношения, регулирани от ЗДВП са от
съществена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий
на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не.
Съдът приема, че санкционираната деятелност в случая-неправилно
поставени регистрационни табели, съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и
доколкото наказващият орган не е извършил преценка в този смисъл, не го е
приложил, това е самостоятелно / различно от горепосочените мотиви/
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. В тази връзка съдът съобрази и Решение № 4 от
30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г.с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по
пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; посл. изм., бр. 41 от 2024 г.) в частта "28
и".
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното
производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение, намира, че искането за присъждане на разноски се
явява основателно и доказано.
В съпроводителното писмо е заявено възражение за прекомерност от
страна на процесуалният представител на АНО относно заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В процесния случай, в съответствие с чл. 18,ал.2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на
5
възнаграждението възлиза на 400 лв.Видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство, е било заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 550 лева без ДДС. По делото е проведено едно съдебно
заседание.
Действително, след постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от
ГПК, настоящият национален съд не следва да прилага посочената Наредба №
1 от 09.07.2014 г., респективно предвидените в нея размери на
възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на
адекватния размер на възнагражденията, но не са обвързващи за съда.
Тези размери подлежат на преценка на съда, като следва да бъдат взети
предвид обективни критерии като: естеството на спора, материалния интерес,
вида и количеството на свършената работа, и преди всичко - фактическата и
правна сложност на делото, разглеждането на делото в едно съдебно
заседание. С оглед гореизложеното, съдът приема, че платеният размер на
адвокатското възнаграждение не съответства съобразно законовите
изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36,
ал. 2 от ЗА на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Поради горното съдът приема, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено,
като размерът на адвокатското възнаграждението бъде намален до 400лв.
С оглед на изложеното, административно наказващия орган следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-0869-001186 от 13.05.2025
год. на Началник сектор в ОД на МВР гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с
което на Х. В. П. с ЕГН**********, е наложени административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1,т.1, от ЗДвП, за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП , като недоказано и необосновано.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Шумен да заплати на Х. В. П. с
ЕГН********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща
направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6