№ 670
гр. Русе, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520201578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Д., чрез адв. Р. Т., депозирана против
наказателно постановление № 38-0005423/27.06.2023г., издадено от Директор
на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда
на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗдВП, вр. чл. 6 от Наредба
№ 11/03.07.2001г. на МРРБ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване
на обжалваното наказателно постановление и АУАН. Във връзка с тези
твърдения се релевират доводи, че нарушението не е доказано от страна на
наказващия орган от обективна и субективна страна и наказващия орган не е
посочил доказателства, които потвърждават нарушението. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява. Депозиране е становище, в което се излагат
1
съображения, че санкцията е определена в максимален размер, без да бъдат
посочени ясно критериите за това, а са изложени бланкетни и голословни
мотиви, относно липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН. На следващо
място се релевират доводи, че не е посочено какви точно въглища е превозвал
жалбоподателят, а именно дали същите са насипни или в чували и
проверяващият единствено е посочил същите на база описаните документи,
без да бъде проверен товарът. Оспорва се, че композицията е 55 480 кг, тъй
като същият е определен само по документи без проверяващия орган сам да е
инициирал проверка на товара на камиона. На последно място се излагат
съображения, че е допуснато нарушение при индивидуализацията на
наказанието, както и че деянието е несъставомерно, тъй като не е посочено
дали движението се извършва с или без надлежно разрешително. В условията
на евентуаност се моли да бъда намалено наложеното наказание до
предвидения в закона минимум.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 00710 от 14.05.2023г., за това, че на
14.05.2023г., в град Русе, КПП хижа „Приста“, в посока град Русе, управлява
МПС Мерцедес Арокс, с рег. № ****, кат. N 3, с две оси, с прикачено към
2
него полуремарке, с рег. № ****, от категория О4, с три оси, като извършва
обществен превоз товари – въглища, с маршрут на движение от Медникарово
- Русе, с маса от 55 480 кг., установена от кантарна бележка № 28471-2 от
14.05.2023г., като надвишава с 15 480 кг. допустимата максимална маса за
вида ППС, която е 40 000 кг, които факти актосъставителят е субсумирал като
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ.
Акта за установяване на административно нарушение бил подписан
от нарушителя без същият да изложи възражения. Такива не били изложени в
срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така установеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6 от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Всички гласни и писмените
доказателства – заверени копия на товарителница № 0143322/14.05.2023г.,
пътен лист № 0113661/14.05.2023г. и кантарна бележка № 28471-2 от
14.05.2023г. се намират в корелативно единство и напълно подкрепят
приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган
факти от обективната действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на
ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
3
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Видно, както от АУАН, така и от НП, в същите изрично са посочени
датата на нарушението – 14.05.2023г., мястото на нарушението – град Русе,
КПП хижа „Приста“, посока на движение град Русе, подробно е
индивидуализирано управляваното от жалбоподателя ППС, от какво се
състои, с колко оси е влекачът – две оси и полуремаркето – три оси, каква е
неговата маса – 55 480 кг., колко е допустимата максимална маса – 40 тона и
колко точно е превишението – 15 480 кг., вида на осъществявания превоз,
както и въз основа на какви писмени доказателства са установени тези факти
- товарителница № 0143322/14.05.2023г., пътен лист № 0113661/14.05.2023г.
и кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г.. Изрично са посочени
конкретните разпоредби, които актосъставителят и впоследствие
административнонаказващият орган са приели, че са нарушени и е налице,
както беше посочено по-горе в настоящите мотиви, идентитет между
приетите за осъществили се факти и субсумирането на същите под
конкретния състав на административно нарушение, за което е санкциониран
нарушителят.
Всичко изложено според настоящия съдебен състав обосновава
извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и да реализира в правото си на защита, както по
фактите, така и по правото.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията
4
на жалбоподателя, че не са посочени доказателствата, които потвърждават
нарушението. Изрично в НП, в изпълнение на задълженията си по чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН са посочени доказателствата, които според наказващия орган
потвърждават нарушението - товарителница № 0143322/14.05.2023г., пътен
лист № 0113661/14.05.2023г. и кантарна бележка № 28471-2 от 14.05.2023г.
Обстоятелството, че не е посочено какви точно въглища е превозвал
жалбоподателят, а именно дали същите са насипни или в чували, не
съставлява процесуално нарушение, а още повече съществено такова, тъй
като това по никакъв начин не се е отразило негативно на правото на защита
на наказаното лице.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2
ЗДвП, вр. чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална
маса на ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона, а в случая
общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е 55 480 кг, което
надхвърляла допустимата маса с 15 480 кг.
Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177,
ал. 3, т. 1 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“,
именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния
случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал
превозното средство на дата 14.05.2023г., и този факт безспорно се
установява и доказва от приобщените в хода на производството писмени
доказателства – кантарна бележка, пътен лист и товарителница и
едновременно с това не се й оспорва от жалбоподателя.
Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН, за
5
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали да бъдат извършени.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както
интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са
отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението –
конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му
маса, което се установява от приложената по делото кантарна бележка, която
носи подпис на жалбоподателя, като във волево отношение деецът пряко е
целял настъпване на последиците от извършеното от него деяние.
Неоснователни са твърденията за недоказаност на деянието, предвид
начина на установяване на конкретното претоварване. В ЗДвП липсва
задължение теглото на ППС да се установи единствено и само с измервателно
средство на пътя и е допустимо, същото да бъде установено с частни
изходящи от страна на трети лица документи, какъвто документ се явява и
представената по делото кантарна бележка и при извършената му проверка на
място жалбоподателят не е оспорил верността на същата и не е поискал
претеглянето на пътното превозно средство. Както беше посочено същата
носи подпис на жалбоподателя, в качеството му на водач на пътното превозно
средство и същият е бил запознат с конкретното тегло на управляваното от
него ППС и по никакъв начин е оспорил същото в хода на извършената му на
място проверка, което пък от своя страна не е налагало инициирането на
измерване от страна на контролните органи към момента на проверката.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията,
че деянието е несъставомерно, тъй като не е посочено дали движението се
извършва с или без надлежно разрешително. Видно от наказателното
постановление, в същото изрично е посочено, че не са спазени нормативните
изисквания на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), в
която именно в чл. 8, ал. 2 е посочено, че Извънгабаритните и/или тежки ППС
6
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в
доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП и доколкото се касае за
забрана, възведена в закон, не е необходимо да се излагат мотиви във връзка с
наличието или липсата на конкретните обстоятелства, обуславящи нейното
приложение.
С оглед конкретните стойности на превишението, не се касае и за
явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност.
Според настоящия съдебен състав, правилно
административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 2
ЗАНН, като е наложил максималният размер на наказанието „Глоба“,
предвидено за това нарушение.
В настоящия случай, нарушението, с оглед конкретната стойност на
превишението на допустимата максимална маса на ППС, с две оси с
полуремарке с три и повече оси, която е 40 тона, с 15 480 кг., следва да се
квалифицира като „най - тежко нарушение“, съгласно т. 4 „Групи нарушения
на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)“ от
Приложение І на Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016
година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките
нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на
добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
приложим на основание § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11
от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), тъй като се касае за превишение
7
на максимално допустимата маса с повече от 20 процента, а именно 38,5 %.
Подобно претоварване много сериозно уврежда пътната
инфраструктура и едновременно с това крие изключително висок риск за
безопасността на движението по пътищата.
В същия смисъл са Решение № 200 от 11.09.2023 г. на
Административен съд - Русе постановено по КАНД № 219/2023 г. и Решение
№ 186 от 7.08.2023 г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД
№ 220/2023 г.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0005423/27.06.2023г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с
което на С. А. Д., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗдВП, вр.
чл. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8