Мотиви към присъда по НОХД №147 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 31.05.2019 г. от Р.п.- г.В.П. *** обвинителен акт по ПД №16/2019г.
по описа на ВПРП ведно с
БП№148/19 г. по описа на РУ-В.Преслав, по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу:
М.А.М. с
ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с
основно образование, неженен, неосъждан, за
това, че на 22.05.2019 г. на път ІІІ-7301, км.9+700 между с****и с.****,
общ.Смядово, обл.Шумен, управлявал МПС-л.а.“****“ с рег.№****, без да притежава
свидетелство за управление на МПС и в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП№18-1729-00423/02.10.2018 г. изд. от Началника на
РУ-Шумен, влязло в сила на 25.10.2018 г., за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият в съдебно заседание заявява, че
ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти,
като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да
отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията,
предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
с определение от 06.06.2019 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на ВПРП
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за
виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК и предвид настъпилата
реабилитация по право на осн.чл.88а от НК и предвиденото наказание за
извършеното, да го освободи от наказателна отговорност на осн.78а от НК и да му
наложи административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер.
Защитникът се солидаризира с изложеното от прокурора,
като счита че са налице предпоставките за освобождаване на подзащитния му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на осн.чл.78а
от НК, което предвид тежкото здравословно и имуществено състояние на подсъдимия
следва да бъде в минималния предвиден в закона размер.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени
от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: На 22.05.2019 г. независимо, че бил неправоспособен водач на МПС,
подсъдимия привел в движение и управлявал л.а. „****" с рег. №****,
собственост на ****от гр.В.Преслав. На
същата дата св. Ж. Ж., М.М. и Т. И. – полицейски служители в РУ-В.Преслав
осъществявали трудовите си функции по осигуряване безопасност на движението,
като били позиционирани на път ІІІ-7301 км. 9+700, между с****и с.****,
общ.Смядово. В 14,10 часа св.М. спрял за проверка водача на л.а. „****" с
рег. №****. Автомобилът се движел в посока от с.**** към с.Кълново. При спирането
на автомобила полицейските служители установили, че водачът на автомобила е подс.
М.А. ***. Заедно с него пътували непълнолетния му син и съжителката на подсъдимия,
която седяла на задната седалка. При проверката подсъдимият бил поканен да
представи документ за самоличност и СУМПС. Първоначално М. заявил, че е забравил
документите си, но след извършена служебна справка в информационните системи на
МВР било установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС и че
вече бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство с Наказателно постановление № 18-1729-000423/02.10.2018г. издадено
от Началника на РУП-Шумен за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказателното
постановление му било връчено лично на 17.10.2018г. и е влязло в сила на 25.10.2018г.
За установеното на подс.М. бил съставен АУАН сер. АА, АКТ № 173727 от
22.05.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното
съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Събраните и
обсъдени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото
решение.
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното
деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, защото:
- обект на
престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението
по пътищата;
- от обективна страна подсъдимият е извършил
фактически действия по "управление на автомобила", което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
- от събраните по
делото доказателства, безспорно се установи, че подсъдимия на 22.05.2019 г. е
управлявал МПС - л.а.“****“ с рег.№**** без съответното свидетелство за управление и то в
едногодишен срок след като е бил наказан по административен ред за управление
на МПС без СУМПС с в едногодишен срок от наказването му по административен ред
с НП№18-1729-00423/02.10.2018 г. изд. от Началника на РУ-Шумен, влязло в сила
на 25.10.2018 г. Според настоящият състав, престъплението по чл.343в, ал.2
от НК е на просто извършване с осъществяване на деянието, управляване на МПС
без съответното свидетелство за управление, в едногодишен срок след като дееца
е бил наказан по административен ред за управление на МПС без СУМПС,
престъплението е довършено. В настоящият случай подсъдимият е осъществил
престъплението, за което е обвинен след като е управлявал МПС без СУМПС в
едногодишен срок от наказването му с НП№18-1729-00423/02.10.2018 г. изд. от
Началника на РУ-Шумен, влязло в сила на 25.10.2018 г.
- субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице;
- от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи, както несъобразяването, така и незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът, счита че по отношение на подс.М. е настъпила
реабилитация по закон на осн.чл.88а, ал.4 вр. с ал.1 от НК по следните
съображения:
На подсъдимият М. с присъда по НОХД №192/1983г на Районен съд - Шумен, влязла
в сила от 10.05.1983г., за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр.с чл. 63, ал.1
и чл. 54 от НК е наложено наказание 11 месеца „Лишаване от свобода". На основание
чл. 64, ал.1 от НК, М. е бил освободен от изтърпяване на наказанието и настанен
в ТВУ.
С присъда по НОХД № 573/1983г. на Районен съд Шумен, влязла в сила от
06.12.1983г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 във р. с чл. 63, ал.1, т.З
във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК на подс. М. е наложено наказание
10 месеца „Лишаване от свобода", което да изтърпи в ТВУ Славовица. На осн.
чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, със същата присъда е определено общо
наказание по присъда по НОХД №
573/1983г. на Районен съд Шумен и по присъда по НОХД №192/1983 г. на
ШРС. Същият е реабилитиран на осн. чл. 88а от НК вр. чл. 82, ал.1, т. 4
от НК на 28.06.1990г. по осъждането.
С присъда по НОХД №92/1994г. на РС Шумен, влязла в сила на 09.06.1994г. за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 във вр. с ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл. 54 и
чл. 55 от НК на подс. М. е наложено наказание две години „Лишаване от
свобода", като на осн. чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено
за срок от 3 години.
С присъда по НОХД №31/1997г. на РС В.Преслав, влязла в сила от 20.11.1997г.
на РС В.Преслав за престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл, 54 от НК на
подсъдимия е наложено наказание 4 години „Лишаване от свобода" и за
престъпление по чл. 195, ал.1, т.2,т.З, т.4 и т.5 във вр. с чл. 20, ал.2 , чл.
26, чл. 28 и чл. 54 от НК - наказание 2 години „Лишаване от свобода". На осн.
чл. 23 от НК е определено общо наказание от 4 години „Лишаване от свобода"
при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл. 68, ал.1
от НК, със същата присъда е преведено в изпълнение и отложеното наказание 2 години „Лишаване от свобода" по присъда
по НОХД № 92/1994г. на ШРС, което да изтърпи при първоначален общ режим. С
влязло в сила на 03.11.2001 г. по ЧНД№532/2001 г. на Окръжен съд гр.Враца,
осъденият М. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ по присъда по НОХД №31/1997г. на РС В.Преслав с остатък 1
година, 3 месеца и 5 дни. Наказанието е изтърпяно на 08.01.2003 г. На
осн.чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.3 от НК реабилитацията по това осъждане е
настъпила на 08.01.2013 г.
С присъда по НОХД №279/2003г на РС Провадия, влязла в сила от 12,10.2003г.
за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на подсъдимия е наложено наказание
„Глоба" в размер на 500 лева. Наказанието изтърпяно на 13.10.2003г. -
Вносна бележка на РС Провадия. Реабилитацията по това осъждане е настъпила на 13.10.2005
г. на осн. осн.чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.
С присъда по НОХД №320/2007г. за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на М.
е наложено наказание 6 месеца „Пробация", което е изтърпяно на 12.06.2008г.
Реабилитацията по това осъждане е настъпила на 12.06.2010 г. на осн.
осн.чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.
С определение за одобряване на споразумение по НОХД №96/2013 г на РС Шумен,
в сила от 01.04.2013г. за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК на подсъдимия е
наложено наказание 1 година „Пробация", което е изтърпяно на 15.04.2014 г.
Реабилитацията по това осъждане е настъпила на 15.04.2016 г. на осн.
осн.чл.88а, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК.
На осн.чл.88а, ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече
престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се
заличават след изтичане на предвидените срокове за всички осъждания. На 15.04.2016 г. са изтекли посочените в чл.82, ал.1 от НК срокове за всички
осъждания на подс.М.. Към датата на извършване на престъплението по чл.343в,
ал.2 вр. с ал.1 от НК – 22.05.2019 г., същият е бил реабилитиран по право, т.е
не е бил осъждан.
Независимо от обстоятелството, че производството по делото е проведено по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, с присъдата на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК, съдът е
длъжен да се произнесе по въпроса налице ли са основанията за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание:
1. За
престъплението по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което е умишлено, се
предвижда наказание “Лишаване от свобода” от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева;
2. Видно
от приложената справка за
съдимост и изложеното по-горе, подсъдимия
към момента на извършване на престъплението е неосъждан и не се е ползвал
от разпоредбата на чл. 78а от НК.;
3.Няма причинени с престъплението имуществени вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл.305, ал.5 от НПК вр. с чл.78а,
ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия М.А.М. с ЕГН **********,***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен,
неосъждан за виновен за престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК и го
освободи от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК и му наложи
административно наказание „Глоба“.
При
определяне размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства тежкото здравословно състояние –
инвалидност 95%, поради онкологично
заболяване и тежкото материално положение, като не намери отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
в минималния размер, предвиден в закона, а именно “Глоба” в
размер на 1 000.00 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: