№ 139
гр. гр. Димитровград, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101129 по описа за 2021 година
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1129 по описа за 2021г., за да
се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В искова молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу Г. ИВ. Г., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № 909/2021 г.,
по описа на РС — Димитровград, 3 с—в. В рамките на предвидения от
законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
1
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
предявявам настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу Г. ИВ. Г., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с тьрговска марка
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът—
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им прина,цлежности, включителио и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
№ **********.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29. (изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 z) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на запяащане е 15 дни от иsдаеане на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и xpaйriama му дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Информация заразмера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на
Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. ".
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
2
ЕИК: ********* и Г. ИВ. Г., ЕГН ********** е скшочен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с хлиентски номер 14731863001
от дата 23.12.2016. г. за ползване на мобилиа услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абоанемт 19.99
лева. Срокът на договорът е бил 24 месеца — до дата 24.05.2018 г.Въз основа
на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер ************ между ответника и ,,Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури
№ **********/02.01.2018 г., ************/01.02.2018 г., за периода от
02.12.2017 г. до 31.01.2018 г.Абонатьт е потребил и не е заплатил услуги,
фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месеци 01/2018 и
02/2018 г. на стойност 39.96 лева, от които ищеца има интерес само върху
часrга за която е издадека заповедта за изпълнение - 39.21 лв. (тридесет и
девет лв. и 21 ст.). Към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблеиието на абоната.Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилии услуги е
обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУвъв връзка с чл. 43, т.1. Абонатът
има следните задьлжения: 43.1. да nлаща в срок дълзlсимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия
или в случай, че е налице неизпълиение на някое от другите задължения на
потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите,или да прекрати едностранно индивидуапния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор
е издал по клиентски номер № 14731863001 на дата 02.04.2018 г. крайна
фактура № ************. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителии услуги в размер на 126.43 лв., от които за нас интерес
представлява част от сумата до размер на 49.95 лева/сума предстааляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода.Датата
на деактивация на процесния абонамент е 02.03.2018 г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
3
нерегистрирано плащане и наличието на хезаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури сроковезазаплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.Така, абонатьт е в
неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 14731863001,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите
VIVACOM i-TrafFic L- съответно до дата 24.05.2018 г.Неизпълиението на
ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споризумението се прекратяват и
всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено предц изтичането на
уговорения срок по искане или по еина на абоната, вкточително при
неплащане на дължими суми абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставашите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за vcnvzume на срочен
абонамент, за
които договорът се прекратяеа, еключително за допълнителни услуги. по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
преiсратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ".Цената на
иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е
мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и
действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане,
но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, които не е заплатил в указания срок, респ. същият
е в неизпълиение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „БТК" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите. Между ответника и„Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, валидно са действали
гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати в срок издадените му факгури за потребените от него услуги.
4
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото
на мобилния оператор „Българска гелекомуникационна компания" ЕАД,
EHK: *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
02.03.2018 г. /като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наяичието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заrигащане и съобразно уговорения краен срок
на действие на ползвания абонамент/ и да претендира неустойка в размер на
49.95 лв. (четиридесет и девет лв. и 95 ст.) уговорена в т.2 от договора: „С
прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителниуслуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по
искане или по вина на абоната, включително при неппащане на дължими
суми, абонатът дълхси на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повеце от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът
дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ", представляващо сбор
от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна
услуга от сключекия договор, както следва:3 х 16.65 лв. (Шестнадесет лв. и 65
ст.) за тарифен план VIVACOM. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за попзваните мобилии услуги е обусловило
правото на БТК/чл.50 от ОУ вьв връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
sадьлжения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалиия договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.Точното изпълиение от страна на длъжника
е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.
92, ап. 1, изр. 1 З3Д неустойката обезпечава изпълнението на зацължението и
5
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причхнените от неизпълиението вреди. Освен
обезпечителиа и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът мохсе да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са насrьпили, или не са настьпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъхсникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното
задъпжекие на потребителя да заплаща в уговорения срок месечшата
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите.Предвид гореизложеното,
абонатьт следва да понесе отговорността си за неизпълиеннето на
договорнитезадължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното
прекратяване на сключените договори. Обезщетението за неизпълнение е
начислено съобразно изрично договореното. Т нар неустойка има
обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си,
цедентьт го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях,
ако е имало такива.Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за хеуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.Съгласно чл.
25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно — цена за
пъреоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно — цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно —
стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата
листа на БТК и ползвани npes предходния месец (wzu периоди). "Съгласно чл.
35, „35. Заплащането на услугите се извьршва въз основа на месечни сметки,
6
иºготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се иsпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ияи
електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за
комуникация посочени е тези общи условия wru в индивидуалния договор.
Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождаеа абоната от
задълхсението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителхи /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия
„Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заппащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Информация за размера на сметките и срока на заппащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение npu обаждане от страна наАбоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. "
В конкретният случай ответникът Г. ИВ. Г., ЕГН ********** е
подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен
план VIVACOM i-Traffic L, не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугите, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадени са му е фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 33Д, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и
са породили правни последиди за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са
елемент от тях.Няма законово ограничение по чл.99 33Д относно предмета на
договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това
обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя
изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване
7
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да
изпълни здцължението си, да знае на кого да плати.В конкретния казус,
ищецът извежда своето материапно и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуапни
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите не са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на дтп>жниците в отделно приложение, за да се избегне
нарушаването на множество закони.В чл. 1.6 от първия договор за цесия,
схлючен между „БТК" ЕАД и ,,с.г. Груп" ООД, е дадена легална дефиниция
на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия:
„списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕН7ЪТ,
фактурирани еземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от mosu договор. "В чл. 5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера, цедентьт предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.Цедентът е
дехларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотнотения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в
нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.С оглед на по-горе посоченото, с
настоящата искова молба представям и моля, да се приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор зацесия от
:
16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е прехвърлител, а„С. Г. Груп" ООД е собственик на
вземането спрямо Г. ИВ. Г., ЕГН **********, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С. Г. Груп"
ООД и ,,ЮБЦ ЕООД.Приложение № 1 представлява списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни устryги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
8
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и
стойност.С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за
защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедектът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.С оглед гореизложеното, с настоящата искова молба
представям и моля, да приемете извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп"
ООД е прехвърлител, а„ЮБЦ" ЕООД е собственик на вземането спрямо Г.
ИВ. Г., ЕГН **********.Относно уведомяването на длъжника за сключените
цесии:
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано
от подписването му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.Няма никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой
пълномощник. Подобно становище е застьпено не само в редица решения на
въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-
Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които
приемат,че упълкомои{авакето на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжкика е капълно допустима от закона правна сделка,
която с кии{о не накърнява иктереса на длъжника. Още повече, когато
длъжнякът е неизправен.Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019
г.Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени
идокументи удостоверяващи преасвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практината на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.0б.2009г.
2
на ВКС по т.д.№1/009г., II т.о. ТК; Решение № 3/1 б.04.2014г. по т.д. N-°
2
9
I711/2013z, I7 m.o. na ВКС; Решение N-° 78 от 09.07.2014z по т.д. N-°
2352/2013z, 77т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, хо когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението
за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е
отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 33Д от негово кме. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - ,,С.Г. Груп" ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителиата сделка.В настоящия случай към исковата молба са
прилохсени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е
уговорено мехсду страните, че цесионерът е изричноупълномощен да
уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с
едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид
факта, че Г. ИВ. Г., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата на връчването на препис от
исковата молба. Законът не указва формата и момента на съобщаването.
Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре — на носителя на вземането са изпълнени. Що се
касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в
лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване. В конкретния случай, длъжникът-ответник Г. ИВ. Г., ЕГН
********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент
на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
С оглед на изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК, моли съда, след като се убеди в основателността на претенцията ,
да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
10
ответника Г.И. Г., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер 49.95 лв.
(четиридесет и девет лв. и 95 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 14731863001 от дата 23.12.2016. г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер
за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за
което е издадена фактура ************/02.04.2018 г., за периода от
02.03.2018 г. до 01.04.2018 г.
Моли, да се осъди ответника да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъдите в полза на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, 180
лева (Сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение. Моли съда, да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да
присъди в полза на ищеца - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180
лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 909/2021
г., по описа на РС - Димитровград, 3 с-в, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор ответникът депозира такъв, като оспорва предявения
иск изцяло по основание и по размер като неоснователен и недоказан и моли
да го отхвърли като такъв. Изрично заявява,че вземането за неустойка е
погасено по давност и правя изрично възражение за давност. Видно от
заповедта за изпълнение на парично задължение е,че вземането е
обективирано във факryра № ************ от
2.04.2018год.Съгл.разпоредбата на чл.111 6„ в" от ЗЗД вземанията за лихви и
неустойки се погасяват с кратката три годишна давност,а заявпението е
поддцено след 2.04.2021 госд.,когато е изтекла давностга.Отделно от това
самата фактура не означава предсрочно прекратяване на договора ,а още лo-
малко пък поради виновно неизпълнение,за да е дължима неусroйка. Тъй като
договора е писмен, би следвало лрекратяването макар и предсрочно, да бъде
писмено.Аз обаче не съм уведомен,че договора е предсрочно
прекратен,поради което ,считам,че няма лрекратяване,а още по-малко пък
поради мое виновно неизлълнение. Затова считам,че неустойка не се дължи и
на това самостоятелно основание.Отделно заявявам,че не съм бил уведомен за
11
нито една от извършените цесии,поради което и оспорвам твърдението,че съм
уведомен за тях и съответно ,че всяка една цесия е породила за мен правно
действие.Не е ясно и как е изчислен размера на неусгойката и съответно
оспорвам съдържанието на фактурата.Не се сочат и доказателства за това.
Ето зашо моля за отхвърлите иска като неоснователен и недоказан с
всички законни последици.Претендира за разноски.Счита,че не дължа
разноски по делото,както и такива по заповедното производство,тьй като не е
станал причина за sавеждане на делото и никой не ме е уведомил,че договора
е предсрочно прекратен.Изрично прави възражение за прекомерност на
адвокатските разноски по заповедното производство и по делото.
Оспорва съдържанието на фактура № ************ от 2.04.20 I 8год. и
моли да се открие производство по оспорването и, ако ищеца ще се ползва от
нея.
Моли съда да задължи ищеца на основание чл.190 от ГПК да представи
писмени доказателства относно предсрочното прекратяване на договора и за
това,че подобно уведомяване е било връчено-кога и как,както и писмени
доказателства,че е бил уведомен за всяка една от извършените цесии и че
подобни уведомления са му ми били връчени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по ч.гр.д.№909/2021г. по описа на РС-
Димитровград писмени доказателства се установява, че между кредитора
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и Г. ИВ.
Г., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14731863001 от дата
23.12.2016. г. за ползване на мобилиа услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абоанемт 19.99
лева. Срокът на договорът е бил 24 месеца — до дата 24.05.2018 г.Въз основа
на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер ************ между ответника и ,,Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури
№ **********/02.01.2018 г., ************/01.02.2018 г., за периода от
02.12.2017 г. до 31.01.2018 г.
12
Съгласно приетата като доказателство по делото Месечна сметка
№************/1.2.18г., за предоставени му мобилни услуги, ответника
дължи на „БТК“ЕАД общо сумата от 59.92 лева, като плащането следвало да
се извърши до 18.2.18г.
На 02.04.2018г. от „БТК“ЕАД на името на ответника била издадена и
Месечна сметка, съгласно която той трябвало да заплати за предоставени му
услуги сумата от общо 185.64 лева, от които 126.43 лева-за корекции, дарения
и услуги от партньори, а за предходен период било посочено и задължение за
плащане от 59.92 лева. Общата сума от 185.64 лева била дължима до 18.4.18г.
Видно от представения с исковата молба Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., „БТК“ЕАД е прехвърлила в полза на
„С.Г.Груп“ООД свои вземания, произтичащи от договори, описани в
Приложение №1 към Договора.
С нотариално заверено пълномощно от 24.10.2018г. „БТК“ЕАД е
упълномощило „С.Г.Груп“ООД, в качеството му на цесионер по Договор за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. да изпрати уведомителни писма по
чл.99 ал.3 от ЗЗД до лицата, чиито задължения са предмет на прехвърляне по
договора.
Ищецът представя по делото и Потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно което „БТК“ЕАД по силата на Договор
за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ООД
вземането си по отношение на ответника в размер на 49.95 лева, като
цесионера има правата на кредитор по отношение на него и е упълномощен да
го уведоми ца цесията.
На 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който на ищеца били
прехвърлени вземанията, които първото дружество придобило по силата на
договори за прехвърляне с първоначалните кредитори, сред тях и Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД и
„С.Г.Груп“ООД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора, „С.Г.Груп“ООД се
задължило да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да
упълномощи „ЮБЦ“ЕООД да извършва уведомяване на длъжниците от
негово име и за собствена сметка.
Съгласно приложеното към делото Уведомление за цесия, „БТК“ЕАД, в
13
качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018г., действащо чрез
пълномощника „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по
Договор за цесия от 01.10.2019г. уведомява ответника, на основание чл.99
ал.3 от ЗЗД, че по силата на Договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между
„БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД задължението му към първото дружество по
договори за мобилни услуги в размер на 49.95 лева е прехвърлено към
„С.Г.Груп“ООД. На основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „С.Г.Груп“ООД уведомява
ответника, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г. дружеството е
прехвърлило вземането си спрямо него на „ЮБЦ“ЕООД. Единствен титуляр и
разпоредител на вземането е „ЮБЦ“ЕООД. На ответника е указано, че следва
да плати задължението си, ведно с всички направени съдебни разноски на
„ЮБЦ“ЕООД.
Към уведомлението за цесия е представено и Извлечение от 5.7.2021г.
от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019г., съгласно което
между „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на
вземания от 01.10.2019г., по силата на който вземането на „ЮБЦ“ЕООД към
ответника, произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди
датата на сключената цесия от 01.10.2019г. и в размер на 49.95 лева, е
прехвърлено на „ЮБЦ“ЕООД, като в качеството си на цесионер това
дружество има всички предвидени в законите на България права на кредитор.
Тъй като ответникът по делото не заплатил на ищцовото дружество
задълженията си по процесния договор, на 11.6.2021г. в РС-Димитровград
било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по отношение на ответника. Образувано било ч.гр.д.№909/2021г., по
което на 15.6.2021г. съдът издал Заповед №224 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника, да заплати на
кредитора „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, сумата от 49.95 лева - парично
задължение, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от дата 23.12.2016г., обективирано във фактура
************/2.4.18г., сключен между длъжника и БТК ЕАД, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 11.6.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205
лева.
14
В законоустановения срок заявителят депозира искова молба, поради
възникнал правен интерес да предяви против длъжника настоящия иск за
установяване на своето вземане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът
претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение
на ответника, визирано в Заповед №224/15.6.21г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.
№909/2021г.
Безспорно установено по делото е, че между БТК“ЕАД и ответника са
възникнали договорни отношения във връзка с подписан между страните
договор за електронни съобщителни услуги. От страна на ответника не се
оспорва, че не е заплатил посочената сума, претендирана от ищеца.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да
бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно
облигационно отношение между ответника и ищеца, че ищецът е изправната
страна по договорите, размера на задължението и неговата изискуемост,
предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника и
съответно – възникването на основания за начисляване на неустойка в
претендирания размер.
В тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да установи
горните обстоятелства.
В настоящото производство, ищецът не успя да стори това, поради
което и исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани и
съображенията на съда са следните:
В конкретния случай, се установява, че ищецът основава претенцията
си само на Договора за далекосъобщителни услуги от 23.12.16 год.
В приложените по делото фактури – частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищеца, не е отразено задълженията да са по този
договор. Установи се, че се касае за месечен абонамент за тел номер
**********.Не е ясно как са формирани и какво включват тези фактурирани
15
суми по последната месечна сметка, обсъдена от съда по-горе– абонаментни
такси, разговори, други данни, ДДС, друго? Никъде в предоставените
месечни сметки по делото не се споменава за неустойка и нейният размер,
още по-малко за претендирания размер за неустойка, както е визиран в
петитума на исковата молба, а също и в обстоятелствената й част, че „След
едностранното прекратяване на индивидуалния договор на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 14731863001 на дата
02.04.2018 г. крайна фактура № ************. В издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 126.43 лв., от които за нас интерес
представлява част от сумата до размер на 49.95 лева/сума предстааляваща
сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода“.
Както съдът отрази по-горе такава месечна фактура е издадена с
посочения номер и дата, но сумата в размер на 126.43 лева е отразена като
„корекции, дарения и услуги от партньори“.
В отговора на исковата молба ответникът категорично не оспорва
неплащането на задълженията по предходните две фактури, представляващи
задължения за месечен абонамент.Предвид разпределената доказателствена
тежест, ищеца в случая не доказа пред съда предсрочното прекратяване на
договора по вина на ответника и съответно – възникването на основания за
начисляване на неустойка в претендирания размер .Предвид наведеното от
ответника оспорване наличието на задължение, произтичащо от договор за
мобилни услуги, ищецът е този, който следваше да установи при условията на
пълно и главно доказване, че са предоставени, респ. че са използвани от
ответника през процесния период услугите, индивидуализирани по вид,
количество и стойност.При това положение, предвид констатираното
противоречие и неяснота относно формиране на сумите в представените с
исковата молба фактури, предвид обстоятелството, че фактурите не са
подписани от ответника, поради което същите сами по себе си, без да са
подкрепени с други доказателства, не са достатъчни да установят по един
несъмнен и категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува,
нито в какъв вид, количество и стойност са предоставените
далекосъобщителни услуги.Предвид ангажираните доказателства остава
16
недоказано също така дали, кога и как е настъпило и твърдяното от ищеца
предсрочно прекратяване на договора и дали то е по вина на ответника.
Цитираните в исковата молба клаузи в договора за далекосъобщителни
услуги са твърде общи – предвидено е, че при предсрочно прекратяване по
вина или искане на абоната, последният дължи неустойка равна на
оставащите до края на срока , но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за което договорът се
прекратява.В случая се касае за класическа неравноправна клауза по см. чл.
143 от Закона за защита на потребителя.
Съгласно посочените текстове в исковата молба от приложения по
делото екземпляр от ОУ на ищеца, при неспазването на което и да е
задължение в т.43 и в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него.
При всички случаи обаче, за да се счита, че операторът/ищец се е
възползвал от правото си едностранно да прекрати договора, това следва да е
сторено от него при спазване общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр.
последно – т.е. – да е налице писмено предупреждение, с даден в него срок,
след изтичането на който договорът ще се счита развален.
В случая такова писмено предупреждение липсва. Този факт не се
санира от представянето при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК на Последна
покана за доброволно плащане, нито се навеждат такива обстоятелства в
исковата молба . Не може и да се твърди, че за достигането на исковата
молба до ответника се използва настоящото производство, тъй като срока на
договора е изтекъл преди завеждането му.
И така, от доказателствата по делото не се установява от кога
процесния договор за прекратен и съответно – за какъв период е начислена
неустойката. Не е ясно и какъв е размерът на месечния абонамент, който е
база за формиране размера на неустойката. Как е фиксирана тази дата по
делото не е ясно, след като предупреждението за прекратяване на договорите
не е изпращано. Поради това и няма основание за извода, че е настъпило
прекратяване на договора преди изтичането на предвидения в него срок,
поради поведение на потребителя, а следователно, че за ответника е
17
възникало задължение да плати на ищеца обезщетение.
В обобщение – в случая ищецът не ангажира доказателства,
установяващи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер. По
делото не са ангажирани доказателства за налично неизпълнение на
установено по основание и размер задължение на ответника, съответно за
предприети действия по прекратяване/разваляне на договорите, обусловили
възникването на претендираната неустойка като обезщетение за
неизпълнението.
За това тази претенция следва да се отхвърли като недоказана и за
това - неоснователна.
При този изход от делото съдът не дължи обсъждане на въведеното от
ответника възражение за погасяване на претенциите по давност. Само за
пълнота отбелязва, че то е основателно, тъй като са изтекли три години от
твърдяното настъпване изискуемостта на претендираната сума към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /11.6.2021 год./
Относно разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№
4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното,
с осъдителен диспозитив.
При този изход от делото, всички сторени от ответника разноски
следва да бъдат понесени от ищеца.Ответникът не прави искане за
присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“България“ №81, вх.В, ет.8,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, срещу Г. ИВ. Г., ЕГН
********** от град Димитровград, ул.»Вл.П.»№************ иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД: да бъде прието за установено по отношение на ответника Г.И. Г.,
ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
18
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер 49.95 лв. (четиридесет и девет лв. и
95 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
14731863001 от дата 23.12.2016. г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура
************/02.04.2018 г., за периода от 02.03.2018 г. до 01.04.2018 г., за
което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 909/2021 год. на
ДРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: /п/ не се чете.
19