№ 1534
гр. П., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асен В. Велев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело №
20255220100754 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „СОЛАРШОП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Софроний
Врачански“ № 9, представлявано от управителя Б.Х.К., чрез адвокат М. П., със
съдебен адрес: гр. П., ул. *********, срещу „МОЛБГ КОМ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. Бояна, ул.
„Стар Беловодски път“ № 14, представлявано от управителя А.Т.Н..
Ищцовото дружество твърди с ответника имали дългогодишни търговски
отношения, доколкото ищецът бил собственик на онлайн магазин
www.sportensklad.bg, чрез който извършвал електронна търговия, а ответното
дружество чрез интернет - страница www.mallbg.com, извършвало търговска
дейност. Страните се договорили ответното дружество да закупува стоки от
онлайн магазина на ищцовото дружество, за което се регистрирало в
платформата на онлайн магазина и ползвал отстъпка от цената стоките,
предлагани от ищеца. От своя страна ответникът реализирал закупените
стоки, чрез неговите канали за продажба, основно чрез своята интернет -
страница www.mallbg.com. Търговската дейност между двете дружества се
осъществявала, като крайният потребител правел поръчка на стоки на сайта на
ответника, след което ответника правел поръчка за съответната стока от
ищцовото дружество, чрез акаунта си в платформата на сайта
www.sportensklad.bg, съответно стоката била част от асортимента. След като
направел поръчка към ищеца, ответникът генерирал товарителница за същата
стока чрез неговия акаунт в куриерската фирма „ЕконтЕкспрес“ АД. В
товарителницата като доставчик бил посочен ответника, а клиентът, направил
поръчка на сайта на ответника, бил получател. Куриерската фирма приемала
стоката, за която била направена поръчката в сайта от склада на ищеца. По
този начин сумата от крайния потребител постъпвала директно към ответника,
1
а ищецът издавал фактури на ответното дружество на база направените от
него поръчки и изпратени чрез товарителниците стоки. Сочи, че на сайта на
ищцовото дружество били публикувани Общи условия, валидни при
сключване на договори от разстояние за покупко – продажба на стоки, като
при всяка поръчка, включително и при тези от ответника, безусловно се
приемали Общите условия, без което действие валидна поръчка не можело да
бъде направена. Това важало и за ответника, когато правел своите поръчки.
Ищецът твърди, че за всяка поръчка на ответника му издавал и изпращал
фактура незабавно по електронна поща. Освен това при всяка поръчка от
сайта на ищцовото дружество, ответникът получавал и автоматичен имейл с
информация за поръчката и банковата сметка, по която трябвало да извърши
плащането. Фактурите били изпращани на имейл адрес посочен от ответника
в платформата на ищеца – ****@******.***, който бил официалният посочен
и на сайта на ответника. Въз основа на информацията, получавана на мейла,
ответникът изпращал куриер, който да вземе поръчаната стока от ищцовото
дружество. Твърди, че макар и фактурите да били изпратени, ответникът не е
извършил дължимите плащания по тях, като не била заявена рекламация от
неговата страна нито по отношение фактурите, нито по отношение стоките.
Посочва в табличен вид незаплатените от ищеца 26 фактури, издадени в
периода от 12.04.2021 г. до 18.08.2023 г., на обща стойност от 3 132,94 лева. За
всяка неплатена сума по фактурите била дължима лихва, съгласно т. 12 от
Общите условия за продажба на сайта, съгласно която при забава в
заплащането на доставената стока купувачът дължи лихва в размер на 0,1%
дневно, но не повече от 30% от стойността на задължението. Дължимите
лихви за всяка неплатена фактура били начислени за периода от изтичането на
40 дни от датата на доставката до 30.11.2024 г. Общата сума на лихвата за
забава възлизала на 939,91 лева за периода от 21.05.2021 г. до 30.11.2024 г.,
посочена в табличен вид. Ищецът твърди, че в началото на ноември
ответникът бил поканен по телефон и по електронна поща да предприеме
плащане на неиздължените суми във връзка с поръчаните и получени, но
неплатени стоки, но плащане на било извършено, нито било предложено
доброволно уреждане на задълженията. Поради това за ищеца се породил
правен интерес да предяви по съдебен ред претенцията си по неплатените
фактури, във връзка с поръчаните и получени от ответника спортни стоки.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди „МОЛБГ
КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. Бояна, ул. „Стар беловодски път“ № 14, да заплати на ищцовото
дружество „СОЛАРШОП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Софроний Врачански“ № 9, сумата от 3 132,94 лева -
главница, представляваща неплатена продажна цена на продадени и доставени
стоки, съобразно издадените фактури, както и сумата от 939,91 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. до 30.11.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 24.02.2025 г. до окончателното плащане. Претендира и присъждане на
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от ответното дружество „МОЛБГ КОМ“ ЕООД.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ и по чл.
86 от ЗЗД за заплащане на продажна цена и мораторна лихва за забава.
Същите са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов
представител в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от
ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на
ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете, съобразно посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и с оглед постъпилото искане от страна на ищеца
по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че на ответното дружество
е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 26.08.2025 г.
по реда н чл. 50, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК
мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Според
нормата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени. Когато връчителят не намери достъп
до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, като второ
уведомление не се залепва. В настоящия случай на вписаните седалище и
адрес на управление на дружеството ответник в ТРРЮЛНЦ не е открит офис
на фирмата, като са събрани данни, че дружеството е напуснало адреса преди
години. На адреса е залепено уведомление на 10.08.2025 г., като в
двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК – изтекъл на 25.08.2025 г.
(понеделник – работен ден), представител на дружеството не се е явил да
получи съдебните книжа и същите са върнати в цялост. Ответното
дружеството не е представило в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба. Същото не е изпратило и свой представител, включително
процесуален такъв, и в първото редовно по делото открито заседание от
09.12.2025 г., за което редовно призован, без да е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Изпратената призовка е връчена
редовно на 01.09.2025 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, доколкото ответното
дружество отново не е открито на адреса си, като са събрани данни, че го е
напуснало преди години. От извършената справка в ТРРЮЛНЦ се установява,
че седалището и адресът на управление на дружеството от 2012 г. не е
променян и съвпада с този, на който е изпратена призовката и съдебните
книжа по делото. Видно от книжата по делото, на същото са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването на представител в съдебно заседание.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото доказателства.
3
При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките
предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответното дружество, поради което
предявените искове следва да бъде уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на
неприсъствено решение.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищеца разноски в
настоящото производство, а именно сумата от 175,28 лева – внесена по делото
държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МОЛБГ КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. Бояна, ул. „Стар Беловодски път“ № 14, ДА
ЗАПЛАТИ на „СОЛАРШОП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Софроний Врачански“ № 9, сумата от общо
3 132,94 лева (три хиляди сто тридесет и два лева и деветдесет и четири
стотинки) - главница, представляваща неплатена продажна цена на продадени
и доставени стоки по фактури, както следва: фактура № ********** от
12.04.2021 г. за сумата от 494,41 лева, фактура № ********** от 14.04.2021 г.
за сумата от 68,82 лева, фактура № ********** от 15.04.2021 г. за сумата от
40,95 лева, фактура № ********** от 21.04.2021 г. за сумата от 199,05 лева,
фактура № ********** от 26.04.2021 г. за сумата от 210,73 лева, фактура №
********** от 28.04.2021 г. за сумата от 46,02 лева, фактура № ********** от
29.04.2021 г. за сумата от 179,96 лева, фактура № ********** от 05.05.2021 г.
за сумата от 364,70 лева, фактура № ********** от 07.05.2021 г. за сумата от
58,32 лева, фактура № ********** от 11.05.2021 г. за сумата от 187,41 лева,
фактура № ********** от 12.05.2021 г. за сумата от 112,75 лева, фактура №
********** от 18.05.2021 г. за сумата от 190,51 лева, фактура № **********
от 19.05.2021 г. за сумата от 168,35 лева, фактура № ********** от 21.05.2021
г. за сумата от 120,14 лева, фактура № ********** от 25.05.2021 г. за сумата от
262,26 лева, фактура № ********** от 27.05.2021 г. за сумата от 169,13 лева,
фактура № ********** от 31.05.2021 г. за сумата от 31,26 лева, фактура №
********** от 06.07.2023 г. за сумата от 12,40 лева, фактура № ********** от
11.07.2023 г. за сумата от 34,96 лева, фактура № ********** от 17.07.2023 г. за
сумата от 31,28 лева, фактура № ********** от 17.07.2023 г. за сумата от 31,28
лева, фактура № ********** от 21.07.2023 г. за сумата от 15,46 лева, фактура
№ ********** от 27.07.2023 г. за сумата от 27,48 лева, фактура № **********
от 31.07.2023 г. за сумата от 22,68 лева, фактура № ********** от 10.08.2023 г.
за сумата от 28,34 лева, фактура № ********** от 11.08.2023 г. за сумата от
4
41,22 лева, фактура № ********** от 18.08.2023 г. за сумата от 14,35 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 939,91 лева (деветстотин тридесет и девет лева и деветдесет и
една стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 21.05.2021 г. до
30.11.2024 г.
ОСЪЖДА „МОЛБГ КОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, кв. Бояна, ул. „Стар Беловодски път“ № 14, ДА
ЗАПЛАТИ на „СОЛАРШОП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Софроний Врачански“ № 9, сумата от 175,28 лева
(сто седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) – сторени по делото
съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса.
Решението е постановено като неприсъствено и не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните по аргумент от чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5