№ 20159
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110141312 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от Б. М. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Г. А. Б., ЕГН **********, срещу М. М. И., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове по чл. 143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2
СК - за присъждане на дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете месечна
издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 01.09.2024 г. – датата на фактическата им
раздяла. Направено е и искане по чл. 146 СК за присъждане на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца
нямат сключен граждански брак и са разделени от септември 2024 г. Твърди се, че от
фактическата раздяла на родителите, бащата не заплаща никаква издръжка. Грижи за ищцата
се полагат единствено от майката. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на по 350,00 лв. месечно,
считано от 01.09.2024 г. /датата на фактическата раздяла на родителите/. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът изразява готовност да заплаща месечна издръжка в
размер на 300,00 лева, като е обосновал становище за частична неоснователност на
претенцията за заплащане на издръжка над 300,00 лева до пълната предявена претенция в
размер на 350,00 лева. Излага твърдения, че след настъпването на фактическата раздяла с
майката на ищцата, е заплащал издръжка в различни суми, но не по банков път. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
фактите, че: 1) ответникът е родител (баща) на ищцата; 2) че последната не е навършила
пълнолетие към датата на исковата молба. Проектът за доклад е обявен за окончателен
доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 24.10.2025 г. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за
доказани. Същите факти се установяват и от представения заверен препис от удостоверение
за раждане на л. 5 от делото.
По делото е представена и приета служебна бележка, издадена от 15. СУ „Адам
Мицкевич“, в уверение на това, че за учебната 2024/2025 г. Б. М. И. е ученичка в III-ти „б“
клас в 15. СУ „Адам Мицкевич“ в дневна форма на обучение.
Майката на ищеца в периода м. октомври 2023 г. - м. декември 2024 г. е реализирала
средномесечен осигурителен доход в размер на около 1800,00 лв., като за периода м. януари
2025 г. – м. август 2025 г., същата е реализирала средномесечен осигурителен доход в размер
на около 1700,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 34 и л. 36 от делото). По отношение
на ответника се установява, че за периода м. октомври 2023 г. - м. декември 2024 г. е
реализирал средномесечен осигурителен доход в размер на около 1900,00 лв., като за
периода м. януари 2025 г. – м. август 2025 г., е реализирал средномесечен осигурителен
доход в размер на около 2000,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 35, л. 37 и л.40 от
делото)
По отношение на твърденията на ответника, че има сключени два договора за кредит в
общ размер на около 1150 лв., следва да се посочи, че последните представляват
облигационно задължение на родителите, които те са поели доброволно и последните не
могат да се вземе предвид при определяне на размера на издръжката, тъй като издръжката
има приоритетен характер.
По делото са събрани и устни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели.
От показанията на свидетеля Гергина Нинова Шаркова (леля на законния представител на
ищеца), се установява, че същата познава М., тъй като са живеели заедно с нейната
племенница до миналата година. Посочва, че родителите на ищцата са разделени от една
година. Свидетелства, че бащата е започнал да заплаща издръжка за детето от преди три
месеца, като преди това не го е правил.
По делото е разпитана и Д.А.Б. (майка на ответника), от чиито показания се установява,
че родителите на детето са разделени, като към настоящия момент майката е сключила
граждански брак с друг мъж, а ответника има нова жена, от която чака дете.
При преценка показанията на свидетелите, включително и по реда на чл. 172 от ГПК и
предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира
пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че
същите изцяло съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал и са
въз основа на лични впечатления в обсъдената им част.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца (десет години) имат
потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, както и за почивка и развлечение.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
2
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословното и психическото състояние на всяко дете, на подходяща социална и културна
среда, на образование и всестранно развитие. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата"
или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този
минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата освен това регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установява ответникът е в
трудово правоотношение, както и че реализираните доходи са в двоен размера на
минималната работна заплата за страната.
По делото са представени и приети като доказателства 3 броя разписки за платени суми,
издадени от „ИЗИ ПЕЙ“ АД /л. 45-47 от делото/ с получател Г. Б. и основание „издръжка Б.
М. И., ЕГН **********“, от дати: 19.08.2025 г.; 15.09.2025; 16.10.2025 г., с които са
заплатени суми в размер на по 300,00 лева. Следва да се отбележи, че когато ответникът е
заплащал суми за месечна издръжка след подаване на исковата молба при евентуално
принудително изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да приспадне платеното.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на иска с произтичащите законни последици
при просрочие на задължението.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че по делото се установи същият
да е фактически съжител с друга жена, от която му предстои да има друго дете, за което да се
грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни грижи за ищеца полага неговата майка,
която също е реализирала средномесечен осигурителен доход приблизителен до този на
ответника, намира, че искът се явява основателен до пълния предявен размер от 350,00 лв.
месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 23.07.2025 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По иска по чл.149 от СК вр. чл. 143, ал. 2 СК:
По изложените съображения, обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК
за заплащане на издръжка за минало време, считано от 01.09.2024 г. (която дата е в рамките
до една година преди датата на подаване на исковата молба) до 22.07.2025 г. (денят преди
депозиране на исковата молба) на сума в размер на 350,00 лв. е основателен, доколкото по
делото не се установи плащане от страна на ответника на издръжка на ищеца в този период,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
3
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски. По отношение на
ищцата се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв. - платено адвокатско
възнаграждение, поради което същите следва да й бъдат присъдени. Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за
отхвърлената част от обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка
на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса
върху уважената част от същите в размер на 504,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК М. М. И., ЕГН **********, да заплаща на Б. М. И.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. А. Б., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано от 23.07.2025 г. до настъпване
на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК М. М. И., ЕГН **********, да
заплати на Б. М. И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
Г. А. Б., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на по 350,00 лв. месечно за
периода 01.09.2024-22.07.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Б. М. И., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. М. И., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд, сумата в размер на 504,00 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. И., ЕГН **********, да заплати на Б. М. И.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. А. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано
от 07.11.2025 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4