РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. гр. Хасково, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200314 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ж. С. Д. от с. Каснаково, обл. Хасково чрез
адв. Г. Х. от АК – Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-
002558 от 25.01.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, както и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба, се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснато
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Твърди се в жалбата и че санкционният акт подлежи
на отмяна и поради неправилност, доколкото не било виновно извършено от
жалбоподателя вмененото му нарушение, като липсвал умисъл. Моли съда да
1
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник –група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител
- адв. Г. Х. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива
конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане
на направени по делото разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо заявява становище по
жалбата и моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид и същата
да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – възразява за
прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 29.06.2023 г. свидетелите С. Т. Т. и Д. Ж. С., двамата на длъжност
„*****“ в РУ на МВР - Хасково, били на работа, в град Хасково, като в около
12:05 часа забелязали движение по бул. „***“ в град Хасково и спрели за
проверка моторно превозно средство - автомобил марка „***, модел „***“ с
рег. № ***. В хода на проверката било установено, че моторното превозно
средство било регистрирано като собственост на С. Н. Д. от с. Черногорово,
обл. Хасково, а било управлявано от жалбоподателя Ж. С. Д. от с. Каснаково,
обл. Хасково. След справка било констатирано, че превозното средство било
със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от Закона
за движението по пътищата, считано от 07.01.2023 г. С оглед тези констатации,
на същата дата – 29.06.2023 г., на място, срещу жалбоподателя, в негово
присъствие, бил съставен от свид. С. Т. Т., Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 605921 за нарушение по чл. 140, ал.
2
1 от ЗДвП, който Ж. С. Д., подписал, а в графата за обяснения и възражения
срещу съставения акт вписал, че няма такива, като бил уведомен за правото да
подаде възражения в 3 – дневен срок от връчване на акта. Възражения срещу
съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на
законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 29.06.2023 г.,
според отразеното в приложената разписка.
Със съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
били иззети: контролен талон № 6756683, СРМПС № 0124181 и 2 броя
регистрационни табели *****
С Мотивирана резолюция № 23-1253-М000143 от 18.07.2023 г. на
наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
административнонаказателното производство относно деянието по чл. 140, ал.
1, предл. 1 от ЗДвП било прекратено, поради това, че деянието съставлява
престъпление, а материалите били изпратени на РП – Хасково по
компетентност.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
наложил процесните санкции за това деяние, вписвайки че издава
наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.12.2023
г. на прокурор в РП – Хасково, с което е отказано да се образува досъдебно
производство и е прекратена пр. пр. № 5038/2023 г. по описа на РП – Хасково,
а материалите – изпратени на ОД на МВР – Хасково за преценка основанията
за реализиране на административно наказателна отговорност.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Т. Т. и Д. Ж. С.
относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната проверка
– пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по
съставяне на акта за установяване на административно нарушение като
логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително
относно факта на управлението на МПС от страна именно на Ж. С. Д. и
3
неговото поведение. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя „водач“
на спряното за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните
доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като
показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За
другата група факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира
гласните доказателствени източници в изложението по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна
мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване. Според чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания
е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно
необходимото съдържание, като деянието, макар и лаконично, е описано в
достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна
признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в
аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е
привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да
организира защитата си. Ясно е посочено, че водачът управлява МПС, което
4
не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено фактическото основание
за това – служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на ч43, ал. 15
от ЗДвП, като въпрос по същество е дали същата е била реализирана. Още
повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за
установяване на административно нарушение не е било и необходимо за едно
от нарушенията, но все пак това изисква известни уточнения от процесуално
естество, които ще бъдат направени по – долу при необходимост.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в
процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано,
че наказващият орган е прекратил административнонаказателното
производство, отпочнато със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение срещу жалбоподателя Ж. С. Д. относно
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
поради това, че деянието съставлява престъпление, а материалите са били
изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на
административнонаказателното производство по отношение на описаното в
процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на
основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и
административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната
отговорност. Това е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване
на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз
основа на постановление за отказ да се образува ДП и поради липсата на
конкуренция с висящо наказателно производство,
административнонаказателното е реализирано без колизия с принципа non bis
in idem. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от
отпочване първоначално на административнонаказателното производство,
станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение
до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок,
надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното
постановление и реализиране по този начин на
административнонаказателната отговорност.
5
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт относно деянието, квалифицирано по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да бъде отбелязано и следното:
Както вече бе отбелязано по – горе, преценката на прокурора за
доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената
опасност на деянието или не, не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а
всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на деяние, неговата
обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност
лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е
преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на
деяние. Тази преценка на наказващия орган, че извършеното осъществява
признаците от обективна страна на състава на административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както иначе правилно е
квалифицирано, е принципно обоснована.
Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, подкрепя тезата,
че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред след тази
дата, в който момент действително е осъществено и процесното управление.
Това деяние е наказуемо по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, която е подбрана
от наказващия орган в съответствие с описаните факти, а при преценка на
материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността, е била
отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и
всички обстоятелства в тяхната взаимовръзка от гледна точка и на
субективния момент, който именно е решаващият за крайния извод на съда.
Изначално ясно е, че моторното превозно средство все пак в предходен
момент е било регистрирано по надлежния ред и същото е било с
регистрационни табели, поставени на съответното място, а приобритателят
пък следва да е бил наясно за въведеното в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП задължение в
съответния срок да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба и за последиците от неизпълнение на
това задължение в двумесечен срок от придобиването на превозното средство,
регистрацията служебно се прекратява по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП с
отбелязване в автоматизираната информационна система. За разлика от
6
хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в настоящата уведомяване на
приобритателя не се изисква. Особеното в случая обаче е, че именно
приобритателят е бил водач на моторното превозно средство, за да се пренесат
тези разсъждения автоматично по отношение на жалбоподателя. Последният е
приобритател на процесното ППС, и за него, като водач, да възниква
задължението да провери и документите, касаещи автомобила, за да бъде
убеден, че поема управлението в съответствие с изискванията на
законодателството и в частност на тези по Закона за движението по пътищата,
Закона за пътищата и Кодекса за застраховането, а с оглед формата на
сключения договор за прехвърляне на МПС е могъл да е наясно за
обективните признаци от състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
свързани с основанието за служебно прекратяване на регистрацията.
Следователно, същият, като адресат на правна норма – чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, е действал съзнателно, доколкото, освен, че е управлявал собствено
моторно превозно средство, който факт се извежда още от съдържанието на
съставения по надлежния ред АУАН, ползващ се с формална доказателствена
сила за отразените в него обстоятелства, са събрани допълнителни
доказателства. Жалбоподателят, при очертаните фактически положения, е
можел, а е и бил длъжен да знае и съобрази, че срокът за приобритателя за
пререгистрация е започнал да тече, от кога, както и че е бил изтекъл без да
изпълни той задължението си за пререгистрация. Следователно, не е налице
основание, както необосновано счита пълномощникът на жалбоподателя, за
изключване на отговорността в случая за жалбоподателя, като водач на
управляваното превозно средство, със служебно прекратена именно на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация, поради липсата на умисъл,
включително относно интелектуалния момент при формирането му. А относно
здравословното състояние, то представените доказателства сочат
действително, че е било налице влошаване, наложило хоспитализиране, но
това е станало след изтичане на срока за заявяване на промяна в регистрацията
от страна на жалбоподателя, като лице, придобило собствеността по
отношение на процесния лек автомобил. Това изключва и наличието на
особени, непредвидени обстоятелства за неизпълнение на това му задължение,
довело до служебна дерегистрация, като основание за приемане наличието на
хипотеза по ч;л. 28 ЗАНН.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
7
и следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление –
потвърдено от съда, като законосъобразно издадено и като правилно.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-002558 от
25.01.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8