№ 374
гр. Пловдив, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000395 по описа за 2025 година
С решение № 160/11.04.25 г., постановено по т.д. № 654/23 г. на
Пловдивски окръжен съд, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на Д. А. Х. ЕГН ********** и И. К. Х. ЕГН
********** обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на
дъщеря им В. Д.ова Х. ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 03.06.2023 г. на път 1-8, км 246, Пловдив - Поповица,
причинено виновно от водача на лек автомобил БМВ 530Д с рег.№....., за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, в
размер на 180 000 лв. на И. К. Х. и 160 000 лв. на Д. А. Х., ведно със законна
лихва върху сумите от 21.06.2023 г. до окончателното плащане, като са
ОТХВЪРЛЕНИ всеки един от субективно съединен иск за разликата над
горните размери до пълния предявен такъв от 200 000 лв.
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, 13 600 лв. -
държавна такса за първоинстанционното производство, а на Д. А. Х. и И. К.
Х. - деловодни разноски в размер на 2 035,75 лв.
Д. А. Х. и И. К. Х. са осъдени да заплатят на ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД 174,75 лв. - деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Срещу горното решение са подадени въззивни жалби от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД и от Д. А. Х..
Жалбоподателят „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД обжалва
решението в частта му, с която предявените искове са уважени за разликата
над 140 000 лв. до уважениете размери: 160 000 лв. за Д. Х. и до 180 000 лв.
за И. Х., ведно със законна лихва, считано от 21.6.23 г. до окончателното
плащане. Излагат се съображения за неправилно прилагане на принципа за
справедливост при определяне дължимите размери на обезщетенията.
Оспорва се извода за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице,
като се поддържат доводи за наличие на такова в размер на 50 %, изразяващо
се в непоставяне на предпазен колан. Иска се в тези части решението да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което исковете в тези им части
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Постъпил е отговор от насрещните страни Д. Х. и И. Х., с който
се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на
застрахователното дружество. Иска се решението в обжалваната от
застрахователя част да бъде потвърдено.
Жалбоподателят Д. А. Х. обжалва решението в частта, с която
предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над 160 000 лв. до 180 000
лв., ведно със законна лихва, считано от 21.06.23 г. до окончателното плащане.
РазвИ.т се подробни съображения за обстоятелства, които според
жалбоподателя следва да се вземат предвид при определяне справедливия
размер на обезщетението. Иска се в обжалваната част решението да бъде
отменено и вместо това се постанови друго, с което се присъди допълнително
обезщетенение от 20 000 лв., или в общ размер на 180 000 лв., ведно със
законната лихва от 21.06.23 г. до окончателното плащане и произтичащите от
това последици за разноските за първа инстанция.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Д. А. Х. и
И. К. Х. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на тяхната дъщеря В. Д.ова Х., на
18 години, настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от А.П.П. при
управление на л.а.БМВ 530Д с рег.№....., за което МПС е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответното застрахователно дружество.
2
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице
условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на
виновно и противоправно поведение на неговия водач, което е довело до
реализиране на проценното ПТП, което като пряк и непосредствен резултат е
довело до смъртта на дъщерята на ищците.
Механизмът на настъпване на ПТП е установен от
първоистанционния съд на база заключение на КСМАТЕ, а именно: Водачът
А.П.П. е управлявал л.а.БМВ 530Д по платното за движение на път 1-8
/гр.Първомай - гр.Пловдив/ в посока от изток на запад през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни фарове. Той е
ускорил автомобила до около 197 км/ч. Когато е достигнал до десен завой на
пътя, водачът е загубил контрол над автомобила, при което автомобилът се е
насочил на ляво, след което е напуснал платното за движение от лявата му
граница, изминал е около 80 м и се е ударил в дърво. Ударът е настъпил в
предната част на автомобила, който е тотално разрушен, дървото е
проникнало в купето и заедно с деформираните детайли е стеснило
значително пространството при предните седалки, където са се намирали
водачът и спътникът му. Причината за произшествието е това, че водачът на
горния автомобил се е движел с технически несъобразена скорост по
отношение запазването на надлъжната устойчивост на автомобила, която
скорост е била и неразрешена за съответния пътен участък, поради което е
загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение от ляво.
При движение със скорост до разрешената за процесния пътен участък 90
км/ч, водачът би имал възможност да запази надлъжната устойчивост на
автомобила, съответно не би изгубил контол над автомобила.
Пострадалата В. Х. е била пътник на предната дясна седалка на
лекия автомобил. След произшествието тялото й е било намерено извън
купето на автомобила. На В. Х. са причинени следните увреждания: тежка
коремна травма с раздробяване на слезката, разкъсвания на черния дроб и
излив на 1 400 мл кръв в корема; остра кръвозагуба; тежка гръдна травма със
счупване на множество ребра двустранно по различни линии, контузия на
белите дробове, разкъсване на долния лоб на десен бял дроб с излив на 300 мл
кръв в гръдната кухина; счупвания на кости, кръвонасядания, разкъсно-
контузни рани и охлузвания. Нараняванията по челно-теменната област на
главата са причинени при контакт с предното обзорно стъкло на автомобила, а
останалите - при контакт със земната повърхност. Причина за смъртта е
острата кръвозагуба в следствие от раздробяването слезката и разкъсването на
черния й дроб, което няма нищо общо с дегенеративните заболявания.
3
Починала е на място. Налице е пряка причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените при него травматични увреждания и
настъпилата в резултат от тях смърт.
Ако пострадалата беше пътувала с правилно поставен предпазен
колан, най-вероятно не би напуснала купето на автомобила. При това
положение тя не би получила голяма част от описаните травматични
увреждания, които е получила при контакта със земната повърхност. Въпреки
това, предвид тоталното разрушаване на автомобила, тя би получила други
тежки инерционни увреждания, които биха били смъртоносни. При така
описания механизъм на произшествието и скоростта, с която е настъпило то,
от медицинска гледна точка няма възможност, при която да се избегне
смъртният изход за В. Х..
В съдебно заседание вещите лица изключват хипотеза
пострадалата да е пътувала с поставен предпазен колан. При поставен колан,
тялото й нямаше да напусне купето на автомобила и биха се получили
характерни охлузвания и кръвонасядания, които при нея не са налице.
Уточняват, че при подобен удар с толкова висока скорост и при поставен
обезопасителен колан биха се получили други смъртоносни травми -
откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на
червата от рязкото спиране. Ако пострадалата е била с колан, същата би
контактувала и с дървото, което при удара е навлязло във вътрешността на
автомобила. Водачът е останал в автомобила и също е починал на място.
Смятат, че, ако е била с колан, пострадалата би починала от подобни на
неговите травми.
При така установения механизъм на ПТП първоинстанционният
съд е мотивирал изводи, че единствена причина за произшествието е загубата
на контрол над застрахованата МПС, което се дължи на допуснати нарушения
на правилата за движение по пътищата от водача му – управление с превишена
скорост - 197 км/ч при разрешена 90 км/ч, както и нормата на чл.20, ал.1
ЗДвП, като настъпилата смърт на В. Х. е пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возила.
Тези изводи не се оспорват от страните в производството пред въззивната
инстанция. Спорен е въпросът за наличие на съпричиняване от страна на
починалото лице, като в тази връзка в жалбата на застрахователното
дружество е направено бланкетно оплакване, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсва съпричиняване. Заявява се
единствено становище, че пострадалата се е возила без поставен предпазен
колан, като значението на това обстоятелство в конкретния случай обуславял
съпричиняване в размер на 50 %.
Това оплакване е неоснователно. В обжалваното решение са
изложени мотиви за липса на съпричиняване, които изцяло кореспондират с
установеното по делото, и се споделят от въззивния състав на ПАС. В случая е
4
прието за установено, че пострадалата е пътувала без обезопасителен колан,
тъй като е получила травми, характерни за изхвърчане на тялото извън
автомобила след удара и падането му върху земната повърхност, като
същевременно липсват травми, които да са причинени от самия колан;
правилно поставеният колан би препятствал това „излитане“ на тялото извън
купето на превозното средство. Законосъобразно е прието, че за да е налице
съпричиняване, е необходимо да се докаже, че това поведение е допринесло
за настъпилата смърт, т.е. че поставеният предпазен колан би предотвратил
смъртта на В. Х.. Такова доказване не е осъществено. Напротив, вещите лица
са категорични, че при поставен колан тялото няма да изхвърчи извън
автомобила, а да остане в него, при което не биха се получили травмите, от
които е починала, нямаше да получи разкъсване на слезката и на черния дроб
с тежка кръвозагуба, което се дължи на падането върху земната повърхност,
но биха настъпили други несъвместими с живота травми, подобни на тези,
получени от виновния водач, който е бил с поставен колан и тялото му не е
напуснало купето на автомобила. В случая ударът в дървото е бил
изключително силен и рязък поради високата скорост на движение; при
каквито удари тялото спира своето движение, но вътрешните органи - не,
което води до тяхното разкъсване; рязкото спиране причинява откъсване на
аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на червата -
травми, които водят до смърт. Освен това, при удара дървото е проникнало в
купето на автомобила на мястото на предните седалки и също би действало
увреждащо. Поради посоченото вещото лица дават заключение, че и с
поставен предпазен колан пострадалата най-вероятно би починала.
При така събраните доказателства възражението за
съпричиняване обосновано е прието за недоказано и неоснователно, тъй като
няма доказателства, от които да се приеме за установено, че поставянето на
предпазен колан би предотвратило смъртта на В. Х., а напротив,
доказателствата сочат на обратното.
Спорен пред въззивната инстанция е и въпросът за
справедливия размер на дължимите обезщетения на двамата ищци –
родители на починалата В. Х.. Застрахователното дружество поддържа теза, че
присъдените обезщетения за прекомерно завишени и следва да бъдат
намалени от въззивния съд до размер на 140 000 лв. за всеки един от ищците.
Жалбоподателят Д. Х. счита присъдения в негова полза размер на
обезщетението за прекомерно занижен и претендира увеличението му до
размер на 180 000 лв.
По отношение претърпените болки и страдания от ищцата
вследствие на получените увреждания по делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите К. Х. /майка на ищеца Д. Х./, В. А.а
/без родство/, Е. Х. /дъщеря на ищците/ и В. К.. /без родство/. От показанията
5
им е прието за установено, че ищците понасят тежко загубата на дъщеря им.
Освен нея имат още една по-голяма дъщеря. От раждането си през 2004 г. до
смъртта си на само 18- годишна възраст, В. е израснала и живяла с родителите
и сестра си в едно домакинство. Непосредствените грижи за детето са
полагани от нейната майка, а бащата работел като международен шофьор и
осигурявал материално семейството. В годината, в която загинала, трябвало
да получи дипломата си, мечтаела да учи педагогика или за медицинска
сестра. Скоро преди инцидента започнала работа, но заплатата й била малка и
родителите й, основно нейният баща, я издържали финансово. Същата година
отпразнували рожденният й ден, а след това и абитуриентският й бал.
Родителите й организирали хубави и големи тържества. В. била изключително
добро, усмихнато и любящо дете. Така я възприемали роднините й,
приятелите й и всички хора, с които общувала. На погребението й дошли над
300 души. Нейна снимка била поставена на почетно място в училището и в
заведението, в което работела. Съучениците й направили възпоменателен
клип за нея. Издигнали черен флаг в училище. В. била страшно привързана
към родителите си и обратното. С майка й били неразделни, обичала много и
баща си, често се съветвала с него. Обичала да прекарва време и с двамата си
родители. В празници и делници били заедно. Те много трудно понесли
новината за смъртта й. Майка й изпаднала в истерия, когато й съобщили от
полицията, започнала да пищи, да се скубе, вдигнала високо кръвно, било й
много зле, повикали линейка. Баща й по това време бил в чужбина - тъкмо
заминал за работа след абитуриентския бал. Не можел да повярва, че В. е
починала, когато му казали. Звънял й по телефона, но тя не вдигала. Не могъл
да се върне веднага за погребението. Детето останало в хладилна камера, за да
го изчакат. На самото погребение и двамата ищци били на успокоителни,
предписани от Бърза помощ. Още не можели да приемат загубата. Майката се
затворила много, не искала да общува с никого. Гледала снимки на дъщеря си
и плачела всяка вечер, всеки ден ходела на гроба на детето си. Бащата се
изнервил, започнал много да пуши. Не искал пред него да се споменава за
дъщеря му, защото трудно преживявал мислите за нея. След 40-ия ден се
върнал на работа в чужбина, преди това ходел на гроба й всеки ден, така
правел и когато се връщал в страната.
Приети са и повторни заключения на съдебнопсихологични
експертизи по отношение на всеки един от ищците, според които злополуката
от 03.06.2023 г. има изцяло негативно отражение върху психологическото
състояние на двамата ищци. Неочакваната смърт на дъщеря им е нежелано и
трудно преодолимо събитие, предизвикало шоково емоционално състояние и
повлияване и определя състояние на остра стресова реакция при всеки от тях.
Ищцата И. Х. е преживявала психотравмиращото събитие като е
ограничила обичайните си занимания, контакти и ангажименти. Било е
нарушено обичайното й функциониране поради мисловно и емоционално
ангажиране със случилото се, повишени нИ. на тревожност, домиринащи
6
нежелани и неприятни емоции, плачливост, непримиримост. Изпитвала е
скръб, тъга, мъка, жал, емоционална болезненост, усещане за непреодолима
загуба, които емоционални състояния имат принудителен характер, могат да
избледнеят във времето, но остават трайна следа в емоционалната сфера и
бИ.т провокирани в поставени ситуации на спомени. Понастоящем е налице
постоянна тревожност, плачливост, изразен и видим вегетативен дисбаланс,
изпитване на страх, действената активност е съобразена с доминиращите
негативни изживявания. Житейската дезадаптация е продължила дълъг период
от време, като понастоящем е значително преодоляна, като няма данни за
тежка житейска дезадаптация като последица от преживяното. Събитието се
преживява поетапно, но продължително и болезнено във времето. Ищцата И.
Х. сега е адаптирана, полага грижи за семейството си, наясно е със своята
значимост като майка, домакиня, съпруга, но усещането за загуба е налице.
Продължителността на емоционалните симптоми, голяма част от които не се
преодолени, с характер на посттравматично стресово разстройство, определят
необходимост от когнитивно- поведенческа психотерапия, каквато не е
провеждана при ищцата. Според експертизата е необходима работа с
психотерапевт във връзка с последиците върху психиката на И. Х., без да
може да се ангажира с коментар относно бъдещи последици
При ищеца Д. Х. също е настъпила промяна в ежедневното
функциониране. Наложила се е мобилизация на личностния ресурс и
трудовите му ангажименти. Тези състояния са трудно преодолими паралелно,
но той се е справил според капацитета на личността си. След случилото се за
период от време е преживял психотравмиращото събитие като е ограничил
социалните си контакти, занимания и ангажименти. Било е нарушено
обичайното й функциониране поради мисловно и емоционално ангажиране
със случилото се, повишени нИ. на тревожност, доминиращи нежелани и
неприятни емоции – страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност,
плачл, слабост, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, гняв,
фиксиран върху загубата на близкия човек, рязко увеличаване на афективните
симптоми и начини на отреагиране. Тези емоционални състояния имат
принудителен характер, могат да избледнеят във времето по интензитет, но
остават следа в емоционалната сфера и бИ.т провокирани в поставени
ситуации на спомени. Усещането за скръб и загуба при него е било много
силно. Няма данни за тежка дезадаптация. Усещането за загуба е с остатъчен
във времето характер с изпитване на тъга, мъка, жал. Понастоящем е
адаптиран в сложилата се принудена ситуация, но усещането за загуба е
налице. Полага грижи за семейството си, наясно е с неговата значимост като
мъжко присъствие, опора, подкрепа, принос към семейната обезпеченост.
Психологичното му състояние към момента се отличава с богата гама от
непсихотична психопатологична симптоматика, която се старае вътрешно да
контролира, но която остава траен отпечатък върху психиката му и е в рамките
на нормално психологичните изживявания при психично здраве. Налице са
трайни и необратими негативни преживявания, свързани с инцидента и
7
смъртта на дъщеря му, които са в рамките на нормалпсихологична изразеност.
В съдебно заседание вещото лице е дало обяснения, че при
ищцата Х. не е настъпило психично разстройство, а лека степен на
поведенческа дезадаптация, без качествени нарушения, без психично
заболяване. Има тревожна депресивна симптоматика, която е много близка до
посттравматичното разстройство, без да се касае до разстройство на
психиката. Ищецът Д. Х. проявява по-добра събраност в поведението си,
мотивираност да се покаже по-силният, което не изключва неговите вътрешни
преживявания. Двамата са различни типажи хора и по различен начин
изразяват скръбта - ищцата е по-експресивна и трудно овладима, а ищецът е
по-събран, не говори, не иска да споделя, което обаче не означава, че не
страда, той съумява да се организира, да се събере и да действа, каквото й да
му струва това. При него няма разстройство на адаптацията и няма нужда от
психотерапевтична помощ, но ако той би искал, може да потърси такава и да
се допита до специалист. И двамата се преминали през етап на силни
депресивни състояния, с оглед здравата подкрепа от близкия им семеен кръг, в
т.ч. и от другата им дъщеря. И двамата са се върнали на предишните си
работни места след период на прекъсване, като трудовата ангажираност
допринася да не се разгърне по-нататъшна симптоматика в по-голям обем. За
И. вещото лице говори, че се справя с ежедневните си дейности, но това е
насила, без желание, по задължение, разделя живота си на две – преди
инцидента и след това.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е
приел, че и двамата ищци са преживели и продължават да изживяват душевна
болка, мъка и страдание от загубата на детето си В. Х., която е починалата на
18 навършени години, които години е прекарала в дома на своите родители.
Прието е за установено, че приживе на В. , семейството е било сплотено,
между родителите и децата са съществували отношения на любов и
разбирателство; ищците са обичали силно и всеотдайно по-малката си
дъщеря, грижели са се да бъдат задоволени всички нейни нужди; в годината на
смъртта й са организирали абитуриентския й бал, по-рано са направили
голямо тържество за рожденния й ден, бележещ навършването на пълнолетие;
същевременно са получавали обич и почит от страна на детето си; В. е била
мило, усмихнато и дружелюбно дете, обичано от близки, приятели и
съученици, била е на прага на промените в живота, свързвани с пълнолетието;
след смъртта на дъщеря им животът на ищците, които са загубили обичано
дете в млада възраст, се е променил коренно; двамата са изстрадали и трудно
са понесли новината за кончината, преживели са погребение, преминали са
през всички етапи на скръбта, свързана със смъртта на близък родственик;
ищцата И. Х. се е затворила в себе си, ограничила е всякакви социални
контакти, мислите за погубеното й дете са ежедневни, трудно намира утеха;
ищецът Д. Х. отказва да говори за загубата, не желае да чува за това, че
дъщеря му е загинала; налице са личностови промени и при двамата, като с
8
оглед конкретните особености на личността им всеки изразява по различен
начин мъката си. Прието е, че по-тежко е положението при майката, която
изпитва симптоми, близки до тези при посттравматичното стресово
разстройство - без да е засегната качествено психиката й, същата има
разстройство на адаптацията с тревожно депресивни симптоматика, което
поражда необходимост от когнитивно-поведенческа психотерапия; бащата се е
адаптирал, макар и това да му е коствало много, без при него да е налице
нужда от психологична специализирана подкрепа. Прието е на база
свидетелските показания, че непосредствен и постоянен контакт приживе
починалата е имала със своята майка, а бащата е работел продължително
време в чужбина, където бил и понастоящем. На тази база
първоинстанционният съд е счел, че справедливото обезщетение за ищците
възлиза на сумата 180 000 лв. за ищцата И. Х. и сумата 160 000 лв. - за ищеца
Д. Х..
Във въззивната жалба на застрахователното дружество горните
размери се оспорват като изключително завишени и се претендира тяхното
намаляване до размер на 140 000 лв. за всеки от ищците. Излагат се
оплаквания за несъобразяване с принципа на справедливостта, съдебната
практика по аналогични случаи, за необоснованост на изводите по отношение
претърпени вреди, които не са доказани по делото, несъобразяване на
обстоятелството, че психическата травма била преодоляна, че не били
доказани болки и страдания, по-силни от обичайните такИ. при подобни
трагични случаи, че не било обсъдено адекватно разделното живеене на
дъщерята и нейния баща, обусловено от неговата професия.
Въззивният състав на ПАС намира тези оплаквания за
неоснователни. Няма основание да се споделят доводите, че
първоинстанционният съд е приел за установени болки и страдания, по-
големи от действително доказаните по делото, в частност не се оправдават
доводите на жалбоподателя, че психологическата травма била преодоляна, че
и при двамата родители на починалото дете липсвали необратими негативни
промени, тъй като не са се отклонили трайно и постоянно от обичайните си
ежедневни дейности и начин на живот; че и двамата били преодолели с
времето смъртта на своята дъщеря, като по отношение и на двамата била
налице благоприятна психологическа прогноза за възстановяване от
психологическата травма. Събраните по делото доказателства не подкрепят
подобни подобни твърдения, а сочат на изводи в обратна насока. Вярно е, че
по делото е установено, че ищците значително са преодоляли тежката
житейска дезадаптация, свързана с настъпването на шоковото за тях събитие,
като се стремят да възстановят във времето нормалния си ритъм на живот и
нормалното си ежедневие. Но това не е равнозначно на пълно възстановяване,
пълно преодоляване на психологическата травма, напротив, усещането за
тежка загуба и двамата ищци е налице, и при двамата е налице богата гама от
непсихотична психопатологична симптоматика; преживените емоционални
9
състояния във фазата на острата стресова реакция постепенно избледняват във
времето по своя интензитет, но оставят трайна следа в емоционалния свят и на
двамата родители. И за двамата ищци вещото лице – психолог е посочило, че
не може да се ангажира с прогноза за бъдещи последствия – извод, което
изцяло опровергава твърденията във въззивната жалба за окончателно
преодоляване на психическата травма. И в устните си обяснения вещото лице
разяснява, че и двамата родители са преминали острата фаза на скръб,
шоковото състояние, в което са изпаднали първоначално, но все още
преминават през психологическата травма, като имат здравата подкрепа на
близкото си обкръжение. Обстоятелството, че са се върнали към своите
трудови ангажименти и към обичаен ежедневен ритъм, само по себе си не е
основание за намаляване на размера на дължимото обезщетение до размера,
посочен от застрахователя, който според въззивния съд е недостатъчен и не
съответства на принципа на справедливостта. По отношение несъобразяване с
формирана съдебна практика по аналогични случаи оплакванията във
въззивната жалба са голословни и неподкрепени с конкретно посочена
практика.
Не намират опора в доказателствата по делото и доводите,
свързани с разделно живеене на бащата и дъщерята и за наличие само на
спорадични контакти между тях преживе на В.. По делото няма доказателства
родителите да са се разделяли, бащата да е живял отделно, да не е поддържал
контакти със семейството си и с дъщеря си поради разделно живеене,
напротив, доказателствата сочат, че семейството е живяло съвместно,
задружно, сплотено, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния
съд. Вярно е, че същият не е присъствал ежедневно в дома си, но това се е
налагало от професията, която упражнява – същият е бил международен
шофьор, което е налагало съответни периоди на отсъствие. Това
обстоятелство обаче следва да се преценява в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства, които сочат на изключително близка връзка
между бащата и по-малката му дъщеря В., която му е била любимка; майката
е полагала основно ежедневни грижи, но бащата е поемал основно грижата за
материалното осигуряване на семейството и е помагал, когато е свободен;
именно желанието да се осигури абитуриентския й бал, тържеството за
пълнолетието й е мотивирало бащата да стане международен шофьор; същият
й е давал съвети и В. е разчитала на неговата помощ, ходили са двамата да
помагат в градината на баба й. Показанията на всички разпитани по делото
свидетели са еднопосочни, няма такИ., които да сочат на наличие на раздяла в
семейството, която да обуслови спорадични контакти между бащата и
починалото дете.
Предвид посоченото въззивният съд намира, че няма основание
за намаляване размера на присъдените обезщетения до размера, предложен от
застрахователното дружество. Същият е занижен и не отговаря на критерия за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД предвид установените по делото
10
обстоятелства относно възрастта на починалото дете, момента на настъпване
на смъртта, действителното съдържание на съществувалите между починалата
В. и нейните родители отношения, както и отражението на случилия се
трагичен инцидент върху живота на двамата ищци.
Напротив, въззивният съд приема по отношение присъденото
обезщетение на ищеца Д. Х., че същото е занижено, като няма основание в
полза на този жалбоподател като баща на починалото дете да се присъди по-
малко обезщетение от това, дължимо на неговата майка. Не представлява
такова основание обстоятелството, че майката е била в непосредствен и
постоянен контакт приживе с починалата, а бащата работел в чужбина. В тази
връзка вече се изложиха аргументи по-горе, които е ненужно да бъдат
повтаряни. Същественото е, че въпреки работата му на международен
шофьор, между дъщерята и нейния баща са били налице много близки
отношения, детето е разчитало на своя баща не само в материален, но и в
емоционален план, същият се е грижел за дъщеря си, когато това е било
възможно с оглед професионалните му ангажименти. За дъщерята фигурата на
бащата е била важна, авторитетна, между тях са съществували отношения на
обич, привързаност, подкрепа, имали са съвместни занимания, грижата за В. е
мотивирала бащата да стане международен шофьор, за да има по-високи
доходи, бащата активно е участвал в организацията на абитуриентския бал, на
тържеството в чест на нейното пълнолетие. Т.е. доказана е една пълноценна
връзка между бащата и по-малката му дъщеря, с наличната обусловеност от
професията, която бащата упражнява.
Въззивният съд приема, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението, дължим на Д. Х., в обжалваното решение е
подценено и отражението на загубата на неговата 18-годишна дъщеря върху
психическия му и емоционален свят. В тази връзка свидетелските показания и
повторната психологическа експертиза са еднопосочни по отношение
изключително тежката негативна реакция на жалбоподателя по повод
случилото се трагично събитие, рязката промяна в негативен план по
отношение на социални контакти, ежедневни занимания и ангажименти,
наличие на тежки емоционални реакции, свързани със симптоми като
повишени нИ. на тревожност, страдание, обърканост, безпомощност,
безнадеждност, нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, гняв и
т.н., които симптоми подробно са описани и от вещото лице – психолог. Макар
и с намален интензитет, такИ. симптоми продължават да са налице и
понастоящем, като и при бащата усещането за загуба продължава да бъде
много силно. Налице е трайна промяна, като същата е изразена по различен
начин от този при майката. В такъв смисъл са и обясненията на вещото лице,
дадени в открито съдебно заседание на 19.3.25 г., а именно, че бащата
преминава през същите фази на преодоляване на травменото събитие, с
разликата, че има повече мотивираност да се покаже по-силният, поради което
проявява повече събраност в поведението си, за разлика от И., която е по-
експресивна, но това в никакъв случай не изключва неговите вътрешни
11
преживявания; със сигурност му коства много да се самоорганизира.
При определяне размера на справедливото обезщетение следва
да се съобразят и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП - м. юни 2023 г., показател за която са например: нИ.та на
застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; средна брутна работна заплата - 2000 лв., общ тримесечен доход средно
на лице от домакинство – 2 874 лв., общ тримесечен разход средно на лице от
домакинство 2714 лв.
При преценка на посочените обстоятелства в тяхната
съвкупност въззивният съд приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди за Д. Х. следва да бъде определен на
180 000 лв. Обжалвоното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът на Х. е отхвърлен за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., като
вместо него се постанови друго, с което в полза на жалбоподателя се присъдят
допълнително 20 000 лв. над присъдения размер на първоинстанциононто
решение.
С оглед този изход на делото в полза на застрахователното
дружество не се следват разноски за въззивното производство. ТакИ. не се
присъждат и в полза на жалбоподателя Д. Х. с оглед изричното заявление на
процесуалния му представител в открито съдебно заседание от 12.11.25 г., че
не се претендират разноски за втора инстанция.
С оглед уважаването на исковата претенция на Д. Х. до размер
на 180 000 лв. с настоящето решение, следва застрахователното дружество да
бъде осъдено да заплати ДТ по сметка на първоинстанционния съд в размер на
800 лв. /допълнително, над присъдената с първоинстанционното решение.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищците разноски за първа инстанция в размер 120 лв. –
допълнително над присъдените с първоинстанционното решение 2 035.75 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която ищците са осъдени да заплатят разноски на ответника за
първа инстанция, за разликата над 116.50 лв. до присъдения размер от 174.75
лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/11.04.25 г., постановено по т.д.
12
№ 654/23 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ , с която „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. А.
Х. ЕГН ********** и И. К. Х. ЕГН ********** обезщетения за
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им В. Д.ова Х. ЕГН
**********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 03.06.2023 г.
на път 1-8, км 246, Пловдив - Поповица, причинено виновно от водача на лек
автомобил БМВ 530Д с рег.№....., за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, за разликата над 140 000 лв.
до 180 000 лв. - на И. К. Х. и за разликата над 140 000 лв. до 160 000 лв. - на
Д. А. Х., ведно със законна лихва върху сумите от 21.06.2023 г. до
окончателното плащане
ОТМЕНЯ решение № 160/11.04.25 г., постановено по т.д. №
654/23 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
искът, предявен от Д. А. Х. ЕГН ********** против „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на дъщеря му В. Д.ова Х. ЕГН **********,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 03.06.2023 г. на път 1-8, км
246, Пловдив - Поповица, причинено виновно от водача на лек автомобил
БМВ 530Д с рег.№....., за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, ЕИК *********, за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв.,
ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до окончателното плащане,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК *********
да заплати на Д. А. Х. ЕГН ********** сумата 20 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря му В. Д.ова Х. ЕГН
**********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 03.06.2023 г.
на път 1-8, км 246, Пловдив - Поповица, причинено виновно от водача на лек
автомобил БМВ 530Д с рег.№....., за който автомобил е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, /допълнително над
присъдените 160 000 лв. с първоинстанционното решение/, ведно със
13
законна лихва върху сумата от 21.06.2023 г. до окончателното плащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски
окръжен съд, 800 лв. - държавна такса.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК *********
да заплати на Д. А. Х. ЕГН ********** и И. К. Х. ЕГН ********** 120 лв. –
разноски за първа инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 160/11.04.25 г., постановено по т.д. №
654/23 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която Д. А. Х. ЕГН
********** и И. К. Х. ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД ЕИК ********* разноски за първа
инстанция за разликата над 116.50 лв. до присъдения размер от 174.75 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14