Решение по дело №87/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20217260700087
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

99/01.06.2021г., гр. Хасково

                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съдХасково, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                                    Председател: Ива Байнова                            

                                                                                           Членове: Павлина Господинова

                                                                                                          Антоанета Митрушева

при секретаря Ангелина Латунова.………………...……….........................… в присъствието на

прокурора Невена Владимирова…….............……................………………………………... като разгледа докладваното от  Председателя  АНД (К) 87 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.С.М. ***, против Решение №260111 от 09.12.2020г., постановено по АНД №1037/2020г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено  с автоматизирано техническо средство или система Серия К №3960018, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Навеждат се доводи, че издаденият електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като се сочи, че не били представени данни за клипа, с който били заснети данните; скица/схема на пътния участък или други доказателства, от които да е видно, че скоростта била ограничена със съответен знак в рамките на 50 км/ч, както и липсвала скица/схема, от която да са видни координатите на мястото, където било извършено нарушението. Липсвал задължителен реквизит в електронния фиш – надлежно описание на нарушението, което го правело незаконосъобразен само на това формално основание. Липсата на дата на съставяне на документа също била категоричен пропуск, който пък водел до невъзможност да се прецени дали е изтекла давността и какви са били законите, действащи към момента на нарушението. Не били представени доказателства за одобрен тип средство за измерване, първоначална проверка на радара, представен бил само номер на радара. В тази насока се цитират разпоредбите на чл.26, ал.1 и ал.2 от Закона за измерванията и чл.761, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване. Тъй като липсвали тези доказателства, не можело да се направи заключение, че процедурният ред за пускане на пазара на това средство за измерване бил спазен, както и за съответствие на процесния радар с изискванията на тази наредба. Освен това, не били използвани обозначителни знаци на мястото за контрол. В тази връзка се твърди, че в конкретния случай полицейските органи извършили заснемане на клипа, без да поставят предупредителни знаци на пътя, че се навлиза в участък, в който се извършва контрол на скоростта на МПС с видеокамера. На следващо място се сочи, че към електронния фиш липсвал клип, в който следвало да бъдат отразени задължителните реквизити – обсег на действие на радара, местонахождение – географски координати на патрулния автомобил, момент на сработване на радара. Всички задължителни – пет на брой реквизити, били посочени в чл.2.1.1 от предоставените от самия административнонаказващ орган Методически указания, рег. №ОВ-947/10.02.2011г. Тези реквизити следвало да се съдържат в самия  клип/снимки. Липсата на задължителен реквизит в официален документ правела същия нищожен поради неспазване на формата и тази липса не можело да се  санира със свидетелски показания. Освен това, не било видно от издадения електронен фиш кой е органът, който го е издал, за да се прецени неговата компетентност. Макар да била спазена формата за действителност, тъй като наистина в одобрения от МВР образец нямало задължителен реквизит да се посочи издателя на акта, това не означавало, че е налице и материалното право за издаване на фиш. Следвало наказващият орган да представи доказателства за материална  и териториална компетентност на органа, който издал ел. фиша. Твърди се също, че при издаване на електронния фиш били допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, визирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП. При наличието на използвана мобилна вместо стационарна система за видео-контрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението, не следвало да се ангажира административната отговорност на нарушителя посредством олекотената процедура на издаване на електронен фиш, а следвало наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и в сроковете по чл.34 от ЗАНН да се издаде НП с налагане на съответното административно наказание. В тази насока било и Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по т.д.№1/2013г. на ОСК на ВАС. В тази връзка се сочи, че според наложилата се съдебна практика, новата редакция на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към момента на извършване и установяване на нарушението по настоящото дело, във връзка с легалното определение за автоматизирани технически средства и системи, не изключвала относимостта на цитираното по-горе тълкувателно решение и същото следвало да бъде съобразено. В конкретния случай прилагането от страна на административно-наказващия орган на процедурата по чл.189 ал.4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия, довела до ограничаване правото на защита на лицето – от възможността за оспорване на направените констатации още в момента на установяване на същите и от възможността за подаване на възражение по чл.44 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че автоматичното превръщане на електронния фиш в наказателно постановление изисквало според ЗАНН в него да има дата на издаване, кой е негов издател – имена, длъжност, подпис. Липсата на тези реквизити правела документа невалиден по същество. Моли се за отмяна на обжалваното решение и обезсилване на издадения електронен фиш.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено  с автоматизирано техническо средство или система Серия К №3960018, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 13.09.2020г. нарушение по чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на М.С.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.

За да постанови решението си, районният съд приел, че електронният фиш формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно била проведена процедурата по издаване на електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.

При извършената проверка на оспореното решение, касационната инстанция намира следното:

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. От събраните по делото доказателства е видно, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S-1 №11743ba, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения за това протокол.

Член 189, ал.4 от ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието.

В случая безспорно се установява обстоятелството, че АТСС, с което е извършено измерването на скоростта на движение на управлявания от М.С.М. автомобил на процесната дата , е преминал през съответната проверка и тя е надлежно удостоверена с протокол от проверка №59-С-ИСИС/01.10.2019г.

Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система, с дата на използване на АТСС 13.09.2020г., във времеви интервал 09.00ч. – 12.30ч. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) и на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, поради което административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.

Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90 км/ч и за пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП  установяването и заснемането на извършено нарушение от АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.

Настоящата инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – изображение № 11743ВА/0187181. Превишаването на скоростта с 31 км. /ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Ако касаторът е считал, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция, чрез които да подкрепи твърденията си. Такава процесуална активност не се установява да е проявена от страна на настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в производството пред РС.

Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.

Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

При тези съображения, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260111/09.12.2020 г., постановено по АНД №1037 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                        

 

 

                                                                                             2.